№ 44
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100601203 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда №184/27.09.2022 г. на Районен съд
Варна, пети състав, по НОХД №2203/22 г., с която подсъдимият С. К. Х. е признат за
виновен и осъден по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.58А ал.1 от
НК на лишаване от свобода за срок една година и два месеца при първоначален строг
режим.
Ангажирал е и гражданската му отговорност, като го е осъдил за заплати
причинените на гражданския ищец – “Техноморкет България” ЕАД сумата от 981,00 лева.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с
направеното признание по чл.371, т.2 от НПК, че за периода от 27.08.2020 г. до 29.08.2020 г.
в гр. Варна подсъдимият Х. отнел чужди движими вещи на обща стойност 981,00 лева от
владението на Б.Х., собственост на „Техномаркет България“ ЕАД.
Въззивното производство е по жалба от подсъдимия, с която моли за намаляване на
размера на наказанието.
След първото съдебно заседание подсъдимият се укри и бе обявен на общодържавно
издирване, като му бе определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. При
разглеждане на въззивното производство по реда на чл.269 ал.3 т.2 от НПК, служебния
защитник пледира за намаляване на размера на наложеното наказание.
Представителят на въззивната прокуратурата моли да бъде оставен в сила
първоинстанционния акт.
1
Гражданският ищец “Техномаркет България” ЕАД в отговора на въззивната жалба
моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като се иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, при което подсъдимият е признал изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът ги е приел за кореспондиращи със
събраните по делото доказателства ВОС счита, че не следва да преповтаря изложената от
прокуратурата и възприета от ВРС фактическа обстановка. Същата е безспорно установена,
като въззивната съдебна инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че
освен самопризнанието на подсъдимия тя се доказва от показанията на свидетелите Г. Г. и
Н.Б., протокол за доброволно предаване, Видеотехническа и лицево идентификационна
експертиза – основна и допълнителна, СОЕ и справка за съдимост.
Изложените доказателства водят до безпротиворечивия извод за авторството на
деянието от страна на подсъдимия и неговата правна квалификация.
Окръжният съд намира твърдението за несправедливост на присъдата за
неоснователно и счита, че същата следва да бъде потвърдена.
Съгласно ТР №1/2009 г. на ОСНК ВКС, при определяне на санкционните последици
по вид, размер и начин на изпълнение се преценяват всички значими за
индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на
престъплението и личната опасност на дееца. В обсега на релевантните фактически данни за
личността на подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното
производство, обективирано и чрез направеното от него признание. Безспорно установено
по делото е, че подсъдимият е осъждан многократно – общо 18 пъти, основно за
престъпления срещу собствеността на гражданите. За това и съвсем правилно районният
съд, справедливо, е отмерил наказанието по размер на една година и два месеца при
съблюдаване на разпоредбите на чл.58А ал.1 от НК. Не са налични нито многобройни, нито
изключителни по своята същност смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обусловят по-снизходително наказание. В случая изложеното от защитата, че е извършил
деянието поради епидемията от Ковид – 19 и свързана с нея невъзможност да издържа
семейството си не е изключително по своята същност смекчаващо отговорността
обстоятелство, а освен това е и голословно. Всяко последващо снижаване на срока на
лишаването от свобода би представлявало нарушаване на изискването за съразмерност на
наказанието и би препятствало изпълнение целите, както на специалната, така и на
генералната превенция. И в цитираното ТР е изложено становището, че благоприятната
последица от самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК е предопределена от закона с нормата
на чл. 373, ал. 2 НПК, поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение.
Подсъдимият очевидно е останал неповлиян от оказаната му наказателна репресия и
2
целите на наказанието, и най-вече на генералната превенция могат да бъдат постигнати чрез
изолирането му от обществото за горепосочения срок.
Въпреки, че няма жалбата в частта на гражданския иск същият с оглед на изхода на
делото се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде потвърден.
Доколкото претендираното юрисконслултско възнаграждение от страна на
„Техномаркет България“ ЕАД е в рамките на предвидения размер в чл.16 ал.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ /ПМС №4/2006г./ искането следва да бъде уважено.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 184/27.09.2022 г. на Районен съд Варна, V
състав по НОХД № 2203/22 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА подсъдимия С. К. Х. с ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец
„Техномаркет България“ ЕАД с ЕИК ********* сума в размер на 200 /двеста/ лева за
юрисконсултко възнагражнение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3