Мотиви към присъда № 260044 от 06.10.2020 г. по НЧХД
№ 4183 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна
Производството
по делото е образувано по тъжба на С.Й.И. срещу Н.К.Й. за това, че на
13.06.2019 г. в с. Звездица, обл. Варна чрез блъскане
и нанасяне на удари в областта на гръдния кош на С.Й.И. й причинил лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, която се изразява в контузия на
гръдния кош и кръвонасядане в областта на гръдния
кош, които увреждания са осъществили медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК.
Повереникът на частния тъжител – адв.
А.Д., в хода на съдебните прения изразява становище, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение с тъжбата. Отправя искане за постановяване на
осъдителна присъда и за уважаване на предявения граждански иск. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Частният
тъжител и граждански ищец С.И. не изразява становище по съществото на
обвинението.
Защитникът
адв. Х.Д. изразява становище, че в случая обвинението
не е доказано от събраните по делото доказателства. Моли за постановяване на
оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск. В условията на
евентуалност моли за прилагане на института на чл. 78а НК.
Подсъдимият
Й. в хода на съдебното следствие отказва да даде писмени обяснения. В хода на
съдебните прения моли да бъде оправдан. В последната си дума отново моли за
оправдателна присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Н.К.Й. е роден на *** ***.
Същият е български гражданин, с висше
образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 13.06.2019 г. подсъдимият Й. бил
в дома си на адрес ***. Подсъдимият живеел с майка си св. Д.П.Й. (бивша съпруга
на св. Й.) на втория етаж от къща - над етажа, обитаван от баща му св. К.Н.Й..
Баща му живеел на първия етаж от общата им къща заедно със тъжителката Й..
На същата дата частната тъжителка С.Й.И.
***, като следобед се чула със св. Й.. По това време тъжителката приключвала
работа, а св. Й. приключвал с прегледа си при лекар, поради което се разбрали
да се видят направо в дома на св. Й..
Тъжителката се прибрала първа,
влязла в първия етаж на къщата, обитаван от нея и св. Й.. Започнала да се
преоблича, когато в жилището влязъл подсъдимият, който я съборил на земята и
започнал да я блъска и удря в областта на гръдния кош. Тъжителката успяла да се
обади на св. Й., на когото обяснила, че е нападната от сина му. Св. Й. също
чула виковете на тъжителката, тъй като се намирала на първия етаж. Веднага се качила
на втория етаж, където заварила сина си – подс. Й., и
тъжителката И.. Св. Й. и подсъдимият веднага напуснали жилището на първия етаж
през терасата, водеща към двора. В този момент на място пристигнал и св. Й.,
който забелязал напускането на св. Й. и подсъдимия на жилището, което той
обитавал заедно с тъжителката. Докато слизал от автомобила си, св. Й. бил
нападнат от сина си, който му скъсал ризата и го блъснал в оградата. Св. Й. и
техен съсед успели да отблъснат подсъдимия от баща му. Св. Й. влязъл в жилището
си и намерил тъжителката на земята, държаща телефона си в ръка и превиваща се.
Двамата веднага сигнализирали в полицията. Подсъдимият междувременно напуснал
мястото на конфликта и не бил открит от пристигналите на място полицейски
служители от 04 РУ – Варна.
Веднага след като полицейските
служители си тръгнали тъжителката и св. Й. посетили „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД,
където лекар, удостоверил, че тъжителката се оплаква от болки в реброто – в
дясно. На същата дата били проведени и рентгенологично
и ултразвуково изследване.
На 17.06.2019 г. тъжителката
посетила отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД, където
съдебният лекар С.К.М.удостоверила в издаденото от нея медицинско
удостоверение, че е извършила преглед на С.Й.И. и е установила по задната
повърхност на гръдния кош, на нивото на ребрената дъга и под нея,
мораво-зеленикаво кръвонасядане с диаметър около 7-8
см. Съдебният лекар е посочил още, че не се установяват други травматични
увреждания. В заключение е приел, че се касае за контузия на гръдния кош и кръвонасядане в областта на гръдния кош.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице съдебен лекар д-р В.С.,
травматичните увреждания контузия на гръдния кош и кръвонасядане
в областта на гръдния кош са резултати на удар с или върху твърд, тъп предмет и
биха могли да се получат по време и начин, съобщени в частната тъжба, а именно
блъскане във врата, удар с крак в областта на гръдния кош, като същите са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице
посочва, че травматични увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на
15-20 дни след получаването им. Според вещото лице в рамките на този период е
възможно да има известно ограничение на движенията на снагата. Вещото лице
уточнява, че диагнозата „контузия на гръдния кош“ е във връзка с установената
при прегледа травма, водеща до болки при движения и дишане, което обуславя и
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е изготвено от вещите лица
д-р К.К. и клиничен психолог Р.Г. заключение на
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, видно от което
подсъдимият Н.К.Й. страда от Хистрионно личностово разстройство, което го поставя в състояние на
тежко нарушена социална пластичност. Съгласно заключението подсъдимият е с
изразена ригидност и застойност
по отношение на разрешаване на личните си проблеми. Сгъстяването на психотравмените за него събития са причината за неговото
поведение, което има за основа "наказване" и
"санкциониране" на тези, които подсъдимият приема за опоненти.
Подсъдимият не разбира и не декларира виновното си поведение. Според вещите
лица разстройствата на личността и поведението са състояния, които имат
тенденция да бъдат трайни и са израз на характерни за даден индивид стил на
живот и отношение към собственото си поведение, себе си и другите /семейство,
общество/. Характеризира се с ригиден начин на отреагиране спрямо широк диапазон от лични и социални
ситуации. Реагирането е екстремно със значително отклонение от нормата на
реагиране. Този стил на поведение обхваща многобройни области и аспекти от
поведение и психологично функциониране на индивидите. Това са тежки нарушения в
структурата на характера и поведението на индивида, които обхващат няколко
сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив на личностовото и социалното функциониране. Констатирано е, че
подсъдимият е тревожен, мнителен и подозрителен, но метакомуникативно
потиснат. Може да стане по-лесно възбудим и раздразнителен. От заключението на
вещите лица се установява, че подсъдимият е със свръхценни
интерпретации и преработки за взаимоотношенията в тесния семеен кръг. Семейните
взаимоотношения го правят емоционално-лабилен, демонстративен, лесно психогенно
повлияващ се - баща му и неговата партньорка са се оформили в т.нар. афектогенни дразнители за подсъдимия. Той е без емоционална
съпричастност към другите извън „неговия близък кръг". Вниманието му е
неустойчиво със свръхценна фиксация
върху семейния проблем „баща и неговата изневяра, поведението на партньорката
му". Това емоционално състояние го прави волево-неустойчив, непоследователен.
Към датата на деянието подсъдимият не е страдал от умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките
си.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите Д.П.Й. (частично) и К.Н.Й.; заключението по назначената
по делото съдебномедицинска експертиза; заключението по назначената по делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза; писмените
доказателства: медицинско удостоверение № 550/2019 г, издадено от „МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД; протокол за ултразвуково изследване; искане за рентгенологично изследване; писмо от „МБАЛ Св. Анна –
Варна“ АД с приложен към него лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешно отделение при „МБАЛ Св. Анна – Варна“
АД; писмо от Районен център 112 – Варна; постановление на РП – Варна по
преписка № 12663/2019 г. по описа на РП – Варна и справка за съдимост.
В така посочения доказателствен материал са налице
съществени противоречия относно обстоятелството дали подсъдимият е нападнал,
блъскал и удрял частната тъжителка, след което заедно със своята майка св. Й. е
напуснал жилището на баща си или частната тъжителка е била сама в жилището и
при предлагане на помощ от страна на св. Й., последната е била изгонена от
тъжителката.
От съда се събраха две групи гласни доказателствени
средства, както следва:
1. Показанията на св. К.Н.Й., който описва действията
на подсъдимия след инцидента и по-конкретно възприетото от него излизане на
подсъдимия и св. Й. от жилището му и заварването на частната тъжителка във
влошено здравословно и емоционално състояние на земята, както и
възпроизведената от тъжителката хронология на събитията преди неговото
пристигане;
2. Показанията на св. Д.П.Й., която заявява, че след
като е чула викове от долния етаж е слязла и е заварила тъжителката сама,
ровеща в чантата си, а когато св. Й. предложила помощ, последната е била
изгонена от тъжителката. В показанията си св. Й. изрично заявява, че не знае
къде е бил синът й по това време.
Противоречията между двете групи свидетели, всеки от
които е заинтересован от изхода на делото поради взаимоотношенията си със всяка
от страните, са относно основния факт, подлежащ на доказване по делото – начина
на причиняване на уврежданията на тъжителката и протичането на инцидента.
Съдът, като
обсъди всички показания и ги съпостави с писмените доказателства по делото,
заключението на съдебномедицинската експертиза и заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, прецени, че следва да кредитира
показанията, подкрепящи описанието на инцидента, направено в частната тъжба –
нанесен побой от подсъдимия върху частната тъжителка.
Съображенията за това са следните:
Подсъдимият отказва да дава обяснения, поради което
такива не са предмет на обсъждане от съда.
Свидетелят К.Н.Й., който е баща на подсъдимия и живее
във фактическо съжителство с тъжителката, под страх от наказателна отговорност
дава описание на станалото, като сочи подробности, които се подкрепят от
заключението на съдебномедицинската експертиза, прието по делото. Св. Й.
възпроизвежда обстоятелствата около инцидента, като посочва, че е получил
обаждане по телефона, в което е чул виковете на тъжителката и заявеното от нея,
че е била нападната от подсъдимия. След това св. Й. посочва, че пристигайки на
място е заварил подсъдимия и бившата си съпруга да излизат от етажа на къщата,
който обитава, след което бил нападнат от подсъдимия, а когато влязъл в
жилището си заварил тъжителката на земята, превита с телефон в ръка. Св. Й.
възпроизвежда разказаното му от частната тъжителка за събитията, а именно, че
на процесната дата е била нападната от подсъдимия,
който я съборил на земята, след което я блъскал и удрял с крак. Инцидентът се е
случил в хола, обитаван от св. Й. и тъжителката, намиращ се на първия жилищен
етаж от общата къща, ползвана и от подсъдимия и св. Й..
Показанията на св. Й. се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства – медицински документи, от които се установява, че
тъжителката непосредствено след инцидента е посетила „МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД с оплаквания за нанесен побой. В подкрепа на показанията на св. Й. е и
медицинското удостоверение, издадено от съдебния лекар – д-р С.М.която четири
дни след инцидента е установила кръвонасядане по задната дясна повърхност на
гръдния кош и контузия на гръдния кош, както и изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, която посочва, че частната тъжителка е получила
телесни увреждания, които отговарят да са получени по начина, който е посочен в
частната тъжба.
Не без значение е и обстоятелството, че показанията на
св. Й. се подкрепят и от изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, съгласно която подсъдимият е с хистирионно
личностово разстройство, като подсъдимият е със свръхценни интерпретации и преработки за взаимоотношенията
в тесния семеен кръг. Афектогенни дразнители за
подсъдимия са баща му и тъжителката, спрямо които има поведение, което има за
основа тяхното „наказване“ и „санкциониране“. Поради което и описаното от св. Й.
като поведение на подсъдимия съответства на установеното у последния
разстройство на личността и поведението.
Показанията на св. Й. са логични, последователни и
отговарят и на обективните находки на нараняванията по частната тъжителка.
Действително същият не е свидетел очевидец на действията на подсъдимия, но
съгласно процесуалния закон няма пречка свидетелите в наказателния процес да
установяват извънпроцесуални изявления на други лица,
включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес
придобиват определено процесуално качество, стига да са ги възприели.
Посочените свидетелски показания представляват производно доказателство.
Характерното за производните доказателства е, че те не могат да подменят
първичните такива, без разбира се това да означава, че съществува забрана за
използването им. Тази недопустимост е изводима от принципа за непосредственост
при събирането на доказателства, както от органите на досъдебното производство,
така и от съда. Значението на производните доказателства е само в три насоки:
като средство за разкриване на първични доказателства; за проверка на първични
такива и за замяна на първичните, но само ако последните се окажат недостъпни (цит. от Решение № 519 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. №
637/2009 г., I н. о., НК).
В конкретния случай липсват свидетели
очевидци, поради което е налице и третата хипотеза, допускаща използването на
производни доказателства, а именно първичните такива са недостъпни (Решение № 489/2010 г. на ВКС по н.д. № 475/2009
г., І н.о. за съотношението между първични и производни доказателства и тяхното
доказателствено значение; Решение № 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 712/2009 г., III н. о., НК;
Решение № 519 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 637/2009 г., I н. о., НК).
По всички изложени по-горе съобщения съдът намира, че
показанията на св. Й. са изцяло достоверни.
От друга страна показанията на св. Й. не се подкрепят
от показанията на св. Й., който непосредствено е възприел излизането на
подсъдимия и свидетелката от дома му и намирането на тъжителката на земята. Св.
Й. заявява, че не знае къде е бил синът й по това време, като изрично посочва,
че в този ден не е виждала тъжителката и синът й наоколо. В тази част
показанията на св. Й. са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна
заявява, че не знае къде е бил синът й (посочва, че е възможно да е бил в
стаята си или в двора на къщата), а от друга страна заявява, че когато бившият
й съпруг се е прибрал е станало спречкване с подсъдимия. Не без значение е и
обстоятелството, че св. Й. е майка на подсъдимия и е заинтересована от изхода
на делото. Предвид наличието на противоречие с показанията на св. Й., наличието
на вътрешно противоречие в показанията й и констатираната от съда
заинтересованост съдът изключва като недостоверни от доказателствената
съвкупност показанията на св. Й. в частта, в която заявява, че не е видяла сина
си в жилището на св. Й.. В останалата им част относно влошените отношения между
страните предвид съответствието им с показанията на св. Й. показанията на св. Й.
следва да бъдат оценени като достоверни.
Съдът намира, че
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р В.Н.С.
(лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД), следва
да се възприеме изцяло, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, което
пълно, ясно и обосновано е отговорило на поставените му задачи, като за
даването на заключението са използвани всички обективни находки – медицински
документи. Вещото лице е дало подробно обяснение на генезиса на травмите. Съдът е на мнение, че заключението кореспондира
и с останалите по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства – показанията на св. Й., поради което го кредитира изцяло.
Съдът преценява заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р К.К. и клиничен психолог Р.Г. като изготвено компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстващо на
останалите доказателства, относими към предмета на доказване.
Съдът кредитира изцяло всички писмени доказателства,
доколкото същите в своята съвкупност са непротиворечиви.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно
доказателства (всички описани по-горе и кредитирани от съда), от които да се
заключи, че процесните наранявания на частната
тъжителка С.Й.И. са пряка последица именно от извършеното от подсъдимия Н.К.Й.
блъскане и нанасяне на удари в областта на гръдния кош.
От правна страна:
От обективна страна подсъдимият Н.К.Й. е осъществил
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 13.06.2019 г. в
с. Звездица, обл. Варна чрез блъскане и нанасяне на
удари в областта на гръдния кош на С.Й.И. й причинил лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, която се изразява в контузия на гръдния кош и кръвонасядане в областта на гръдния кош, които увреждания
са осъществили медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът намира, че всички
елементи от обективната страна на деянието са доказани. На първо място,
доказано се явява обстоятелството, че подсъдимият е блъскал и нанасял удари в
областта гръдния кош на тъжителката С.Й.И., в резултат на което същата е
получила контузия на гръдния кош и кръвонасядане в
областта на гръдния кош. Следва да се има предвид, че получените увреждания са
пряка последица от осъщественото от подсъдимия физическо въздействие.
Наказателният кодекс
определя като лека телесна повреда причиняването другиму на разстройство на
здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129, както и причиняването на болка
или страдание без разстройство на здравето. Леки телесни повреди с
разстройство на здравето са леки случаи на разстройство на здравето, които не
водят до нарушения във функциите на отделен орган или части от тялото на
пострадалия. Най-често те не водят и до общо разстройство на здравето или ако
предизвикат такова, то е временно и не представлява опасност за живота. Налице
в тези случаи е кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Напр.
случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на
носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки
навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други (ППВС № 3/79 г., т. 15).
Следователно получените от
тъжителката контузия на гръдния кош и кръвонасядане в
областта на гръдния кош осъществяват медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда по смисъла на 130, ал. 1 НК.
От субективна страна - деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Същият съвсем
целенасочено е упражнил физическо въздействие върху тъжителката, което се е
изразявало в блъскане и нанасяне на удари в гръдния кош. Подсъдимият е съзнавал
и целял с тези действия да причини установените по делото травматични
увреждания на частния тъжител.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Н.К.Й.
за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК.
По възраженията на
защитника:
Защитникът възразява, че в тъжбата е посочено, че
тъжителката е удряна в главата, докато в медицинските документи не са
установени наранявания в тази област. Това възражение съдът намира за
ирелевантно, доколкото в тъжбата е повдигнато обвинение за причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като обективните признаци на същото
подлежат на установяване в хода на съдебното следствие.
Съдът намира, че не е налице и твърдяното противоречие
между фактите, описани в тъжбата, а именно че тъжителката е била блъсната във
входната врата и както е подпряна на нея, е удряна с крак в областта на гръдния
кош, и заявеното от св. Й., доколкото последният изрично заявява, че
тъжителката му е споделила, че е била блъскана и удряна от подсъдимия, като не
уточнява последователността на ударите и детайли дали това е станало на
входната врата на жилището. Същественото обстоятелство от значение за изхода на
делото е дали описаният от тъжителката инцидент е станал в жилището, обитавано
от св. Й., което се установи от показанията на последния.
Действително при разпита си св. Й. е заявил, че
вечерта е видял синина по ръката на тъжителката и моравосиньо
петно на хълбока й, но липсата на описание на подобни петна в издаденото
медицинско удостоверение няколко дни по-късно не означава, че установените от
съдебния лекар наранявания не са съществували, респективно не са били причинени
от подсъдимия, доколкото доказателствата по делото сочат именно за това.
Неустановените по категоричен начин наранявания не следва да бъдат вменявани
във вина на подсъдимия.
Извършването на медицинския преглед няколко дни
по-късно не разколебава изводите на съда за авторството на деянието предвид
заключението на вещото лице, че травматични увреждания от този вид обичайно
отзвучават в рамките на 15-20 дни, поради което към датата на прегледа
уврежданията на тъжителката са били установими.
Възражението, че сигналът до полицейските служители е
бил за скандал между роднини, а не за побой, е неотносимо и поради това не
следва да бъде обсъждано.
По наказанието:
Съдът намери, че подсъдимият
Й. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а
именно – за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание до
две години лишаване от свобода или пробация; същият
не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на
деянието; към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието съдът констатира като отегчаващо отговорността
обстоятелство множеството конфликтни ситуации и подобни инциденти, възникнали
между подсъдимия Й., от една страна, и тъжителката и св. Й., от друга страна,
предизвиквани изцяло от подсъдимия Й..
За смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му
ангажираност и наличието на личностово разстройство,
което е благоприятствало възникването на конфликта и извършването на деянието.
Предвид наличието на превес
на смекчаващи над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че на подс. Й. следва да бъде наложено наказание около минималния
предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1200,00 лв.
По гражданския иск:
По делото е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от тъжителката С.Й.И. срещу подсъдимия Н.К.Й.
граждански иск за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл. 130, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането
(13.06.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият Й. виновно е причинил на тъжителката И.
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което са налице основанията на чл. 45 ЗЗД за
уважаване на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди. Деянието на подсъдимия е противоправно
и виновно. От него и в пряка причинна връзка с това деяние пострадалата е
изпитала болки и страдания, които следва да се възмездят с присъждане на
парична сума. Относно размера на дължимото обезщетение съдът съобрази, че
пострадалата се е възстановила сравнително бързо. Като се изходи от изискването
за справедливост, установено в чл.52 от ЗЗД, и от релевантната съдебна
практика, съдът намери, че гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от
2000 лв., която би било справедливо обезщетение за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, поради което в този размер гражданският иск беше уважен.
Искът беше отхвърлен до пълния предявен размер от 3000 лв. като недоказан.
Уважаването на иска в по-висок размер би противоречал на посочения принцип на
справедливост, доколкото независимо от причинените на тъжителката страдания и
болки, същите не са с толкова голяма продължителност и интензитет, че да е
справедливо да се репарират със сума, надхвърляща 2000 лв.
Върху присъденото обезщетение подсъдимият дължи
заплащане на законна лихва датата на увреждането (13.06.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид резултата по предявения граждански иск съдът
осъди подсъдимия Н.К.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
80 лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск
за неимуществени вреди.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Н.К.Й.
беше осъден да заплати на гражданския С.Й.И. сумата от 913,50 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които 13,50 лв. - държавна и
комисионна такси, 500 лв. - адвокатско възнаграждение, и 400 лв. - депозити за
съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Подсъдимият Н.К.Й. на основание чл. 189, ал. 3 НПК
беше осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3,30 лв., представляваща
направените в хода на съдебното производство разноски.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: