Мотиви на присъда № 7 от 23.01.2020г.по нохд № 350/ 2019г.по описа на ОС- Ямбол:
Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение
против подс.К.Д.Д. от *** за престъпление по чл.343 ал.3,пр.2, буква
"б",пр.1, вр.с ал.1 буква “в”,
вр.с чл.342 ал.1 от НК, за това че на **.**.****г. около обяд на път *******, на км.3,850 в отсечката с. *******-
с. ****, обл. *, в посока от с. *******към с. ****, при управление на МПС - л.
а. "*******" с рег.№ *******, негова собственост, е нарушил правилата
за движение, визирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл.
21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДП, в резултат на което е предизвикал ПТП и
по непредпазливост причинил смъртта на К.Т.М. от гр. *, като деянието е
извършено след употреба на наркотично вещество.
Наследниците на
пострадалата К.М.- децата й Р.Е. и И.Я. и съпруга й И.М. са конституирани в наказателния процес като
частни обвинители.
По искане на
адв.С.Т.- защитник на подс.Д. съдът взема решение за предварително изслушване
на страните.
След разясняване
правата на подсъдимия Д. по чл.371 от НПК, същия изрично заявява, че прави
самопризнания и изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и иска да не се събират доказателства за тези факти.
На осн.чл.
372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК с определение съдът обявява, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.Д. без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така
както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна
страна. Прави искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията
на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК при превес на смегчаващите вината обстоятелства.
Иска се подсъдимия на подсъдимия да бъде определено наказание под средния
размер, което на основание чл.66 ал.1 НК
да бъде отложено за изтърпяване за срок определен от съда. На осн.чл.343г НК се
предлага подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС.
Частните
обвинители Я. и Е. участват в съдебното заседание, чрез повереника си адв.К. ***,
а частния обвинител М. участва лично и чрез повереника си адв.К.. Поддържат
обвинението така както е предявено с обвинителния акт, като считат същото за
доказано от обективна и субективна страна от събраните на досъдебното
производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието правят
искане същото да бъде определено около средния размер и същото да бъде изтърпяно
ефективно.
Подсъдимият
К.Д. участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат Т. ***, чрез
който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съгласие с правната квалификация
на деянието. Прави се искане да му бъде определено наказание в минималния
размер предвиден в текста на чл.343 ал.3, буква "б" НК, като се
отчетат наличните смегчаващи вината обстоятелства. Пледира се на основание
чл.66 НК наказанието да се отложи за изтърпяване. По отношение на кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС се иска същото да се определи в
размер определен от съда.
Съдът за да
постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият е роден на **.**.****г. в гр. *, със с.о.е,
работи като п.- к.във "*****" ЕООД и не е осъждан. Притежава
свидетелство за управление на МПС, категория "М" и "В" от
**.**.****г.
Санкциониран
е за нарушение на ЗДП с фиш от **.**.****г., на осн.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП, с
глоба в размер на 50лв.за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП. Същия притежава лек
автомобил *******с ДК № *******.
На **.**.****г.-около обяд подсъдимият предприел управление на собствения си лек автомобил
в посока от гр.Ямбол към дома си в с.****, обл.*. Преди това употребил
наркотично вещество , съдържащо активно действащо вещество тетрахидроканабинол.
Около 12,20часа се движел при оптимални атмосферни и пътни условия, през
светлата част на денонощието, при много добра видимост, суха асфалтова настилка
с частични нарушения по нея, по прав участък , без хоризонтални и вертикални
кривини, по двупосочно платно движение с две ленти, надлъжна маркировка
"МЗ", по път *******, в посока с.*******- с.****. Подсъдимият управлявал автомобила в дясната пътна лента с
около 127км/ч. По същото време насрещно в своята пътна лента се движел лек
автомобил "*********" с ДК № ********със скорост около 71 км/ч,
управляван от пострадалата К.М.. Около км.3+ 850 подсъдимият предприел изпреварване
на движещия се пред него лек автомобил "****" управляван от
св.Е.К.. При извършване на маневрата
задната част на неговия автомобил е загубила напречната си устойчивост, при
което подсъдимият е загубил контрол над управлението. Лекият автомобил "***"
се насочил косо наляво, навлязъл в насрещната пътна лента под ъгъл 3градуса,
след което се блъснал челно в насрещно движещия се автомобил "*****",
управляван от К.М.. За двата автомобила ударът бил челен ексцентричен,
преобладаващо в левите им състави. В
резултат на сблъсъка и поради по- голямата маса и скорост на автомобила на
подсъдимия, лекия автомобил на пострадалата се придвижил в посока обратна на
първоначалната си , бутан и носен от лекия автомобил "***", като в
определен момент се обърнал по таван и се самозапалил. Св.Е.К. се обадил на
тел.112 и заедно с други случайно преминаващи хора се опитали да изгасят
автомобила, но не успели и автомобила заедно пострадалата изгорели напълно.
Пристигналия на място екип на Спешна
помощ констатирал смъртта на М.. Подсъдимият също получил наранявания и бил
откаран за лечение в МБАЛ "**.*****" АД-*. При извършения оглед на
местопроизшествие в автомобила "***" на подсъдимия е открит
полиетиленов плик съдържащ тревиста маса. От заключението на физикохимическата
експертиза- протокол № ***/*.**.****г.на НТЛ на МВР- Ямбол е видно, че зелената
тревиста маса представлява 0,355гр.коноп / марихуана/със съдържание на ТХК 21%.
От
заключението на химикотоксилогичната експертиза изготвена от вещите лица
инж.химик Я.и д-р И. от ВМА София се установява, че в кръвта и урината на
подсъдимия е открит специфичен за тетрахидроканабинол /ТХК/ метаболит- карбокси
Д9 ТХК. Употребата на ТХК-
съдържащи продукти / марихуана, канабис и др./ предизвикват различни по вид и
продължителност ефекти в зависимост от количеството на активното вещество,
наблюдаваните ефекти са промени в настроението, лека
еуфория, слаби халюцинации променя себеоценката на индивида, повлиява на
концентрацията и фината координация в движенията. Доказана е употребата на
тетрахидроканабинол, като приема е до 24 часа преди изследването.
Тетрахидроканабинола е наркотично вещество и
подлежи на контрол съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните
вещества от 1971 г. и съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП). ТХК се намира в Списък I: „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични“ към чл. 3,
ал. 2 на ЗКНВП.
В кръвта на
подсъдимия и на постр.М. не се съдържа етилов алкохол.
От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на
К.М., след нейната аутопсия е видно, че са й причинени следните увреждания:
комбинирана автомобилна травма - травма вътре в автомобила при неговото блъскане с друг автомобил със
значителна скорост, който го преобърнал извън платното и предизвикал пожар.
Пострадалата получила тежкостепенно изгаряне на цялото тяло с последващо
овъгляване на по- голямата част от меките тъкани на цялото тяло и изпичане на
вътрешните органи. Установени са и масивни счупвания на черепните кости и тежки
контузионни огнища на белите дробове, които пострадалата получила вследствие
действието на твърди тъпи предмети при ПТП преди възникването на пожара.
Установени са тежки травматични увреждания на горните и долните крайници с
разкъсвания на меките тъкани и счупвания на костите. Установени са тежки
разкъсвания на коремните органи- дълбоки разкъсвания на черния дроб и слезката
с размачкване на паренхима им. При външния оглед и аутопсията са установени
черни сажди в просвета на бронхите, което показва, че в началото на пожара
пострадалата е била жива, имала дихателна дейност. Дихателната дейност и
сърдечните съкращения са продължили кратко време. Разгарянето на пожара е
станало бързо, изведнъж. Поради получените тежки травматични увреждания
пострадалата е била в състояние на травматичен шок и мозъчна кома, но е била
жива и е дишала. Овъгляването и изпепеляването на трупа е послесмъртно.
Непосредствената причина за смъртта на пострадалата е
тежкостепенното 100% изгаряне на тялото. В предвид получените тежки травматични
увреждания от сблъсъка следва извод, че смъртта на пострадалата е можело да
настъпи и само вследствие на тези увреждания. Описаните травми, изгаряния и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
последица на възникналото ПТП.
От заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза на подсъдимия е видно, че на
същия са причинени разстройство на здравето, временно опасно за живота в
резултат на изявения травматичен шок, временно разстройство на здравето
неопасно за живота му в резултат на лекостепенно сътресение на мозъка, счупване
на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето, временно разстройство на
здравето неопасно за живота му в резултат на счупване на носните костици и
долния ръб на дясната орбита, контузия на десния бял дроб, причинило
разстройство на здравето неопасно за живота му, контузия на гръдния сегмент от
гръбначния стълб с клинични данни за счупване на 12 гръден прешлен, което е
причинило трайно затруднение движението на снагата,счупване на лъчевата кост на
дясната ръка, което трайно е затруднило движението на десния горен крайник.
От заключението на изготвената на досъдебното
производство тройна автотехническа експертиза от вещите лица доц.д-р инж.С.С.,
инж.М.М.и инж.Д.Б.е видно, че подсъдимият е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, като запази контрола над управлявания от него лек
автомобил и да не позволи същия да навлезе в насрещната пътна лента, когато в
нея се движи друг автомобил, този на пострадалата. С избрания режим на
движение, със скорост около 127км/ч. и предприетата маневра /изпреварване на
попътно движещ се пред него автомобил/ той се е поставил в невъзможност да
контролира поведението на автомобила, допускайки същият да промени траекторията
си на движение и да навлезе в насрещната лента. С оглед скоростите на движение
на автомобилите и факта, че от мястото на навлизане на лекия автомобил
"***" в насрещната пътна лента до мястото на удара с лекия автомобил
"*****" е изминал път около 32,5 метра е установено, че това
разстояние се изминава за 0,92секунди. Това време е по- малко от времето за
реакция на водача на лекия автомобил "*****" и не е имала техническа
възможност да извърши каквато й да е спасителна маневра, с цел предотвратяване
на ПТП.
По досъдебното производство е назначена и изготвена
автотехническа оценителна експертиза от вещото лице инж.М.М., от заключението
на което е видно, че в резултат на ПТП на лек автомобил "*********" с
рег.№ ********са причинени имуществени вреди в размер на 2 800 лв. и като
такива не се явяват значителни.
Подсъдимият
при управлението на автомобила е нарушил следните правила за движение по
пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, която разпоредба забранява на
водачите на пътни превозни средства да управляват превозните средства след
употреба на наркотични вещества. подсъдимият е нарушил тази разпоредба, тъй
като по делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества - ТХК, установено по надлежния ред.
чл.20, ал.1 от ЗДП, която задължава водачите да
контролират непрекъснато ППС, които управляват. Подс.Д. е нарушил тази
разпоредба, тъй като предприемайки изпреварване на попътно движещ се автомобил
е загубил контрол над управлявания автомобил и е позволил същия да навлезе в
насрещната пътна лента, където се движел автомобила на пострадалата;
чл.21, ал.1 от ЗДП, задължаваща водачите на ППС при
избиране на скоростта в извън населено място да не превишават 90км/ч.
Подсъдимият е управлявал автомобила със скорост около 127км/ч. и
чл.42, ал.2, т.2 от ППЗДП, според която водачът, който
изпреварва при навлизане в насрещната пътна лента , предназначена за насрещно
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея.
Посочените
нарушения на разпоредбите на ЗДП и ППЗДП имат дял в настъпилото ПТП, тъй
като същите в съвкупност са причина подсъдимият да се постави в невъзможност да
контролира "поведението" на автомобила, допускайки същия да промени
траекторията си на движение и да навлезе в насрещната лента. Т.е.безспорно е,
че нарушенията на разпоредбите са в пряка причинна връзка с последващите
неправомерни последици, който факт е от значение за ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия.
В изпълнение на разпоредбата на
чл. 373 ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и
на събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.
Самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание напълно кореспондира със
събраните доказателства на досъдебното производство, а именно показанията на свидетелите Е.К., В.Ц.,
Д.А., К.С., Д.Д., И.М., И.Я. и Р.Е., от заключенията на двете съдебно- медицински експертизи
изготвени от д-р Ч., на тройната автотехническа експертиза изготвена от вещите
лица инж.С., инж.Б. и инж.М.М., от заключението на оценителната автотехническа
експертиза изготвена от М.М., от заключението на химическата експертиза
изготвена от вещото лице М.Л., от заключенията на химикотоксилогичната
експертиза изготвена от вещите лица инж.химик Я.и д-р И. от ВМА София, от протокола за оглед на местопроизшествие
и фотоалбума, от приложените по делото писмени доказателства- свидетелство за
съдимост на подсъдимия и удостоверение
за наследници на М., справки от КАТ за наложено адм.наказание на подсъдимия
и справки за регистрация на процесните
автомобили.
Авторството
на деянието е безспорно доказано от обясненията на подсъдимия, който сочи, че
на инкриминираната дата и място е управлявал лек автомобил "***", в
посока от гр.Ямбол към с.****. Това обстоятелство се подкрепя напълно и от
показанията на свидетеля К., който сочи, че на около три километра след
с.*******черно на цвят "***" е
изпреварило неговия автомобил "****", след което при прибирането в
лентата за движение задницата на автомобила "е започнала да ходи наляво и
надясно" и с предницата е тръгнал към насрещната лента. Водачът на
***-то е загубил управление на автомобила
и се блъснал челно в насрещно движещия се малък сив автомобил. От сблъсъка
малкия автомобил се обърнал по таван. Свидетелите Ц. и А.се движили с автомобил
в посоката на движение на пострадалата от с.**** към гр.Ямбол, като спрели
непосредствено след ПТП и са видели, че
са блъснати два автомобила , единия се запалил и същите са участвали при
гасенето. Свидетелите Д.и С.са служители
на РДПБЗН и са участвали в гасенето на лекия автомобил на пострадалата, като
сочат, че автомобила е изгорял изцяло и вътре е имало овъглен труп. Показанията
на посочените свидетели са непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
При
определяне механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че подсъдимият
има единствена вина за вредоносния резултат съдът кредитира напълно
заключението на тройната автотехническа експертиза, тъй като същото е обективно
и компетентно. При изготвянето на експертизата вещите лица инж.С., инж.Б.и
инж.М.М.са използвали наличните
обективни данни отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, както
и събраните гласни доказателства-
показанията на св.К..
Мястото на
сблъсъка е установен по безспорен начин от протокола за оглед, фотоалбума и
заключението на автотехническата експертиза.
Съдът
кредитира изцяло изготвените по делото съдебно- медицински експертизи от вещото
лице д-р Ч., тъй като същите са напълно обективни и компетентни. За да изготви процесните
експертизи вещото лице е използвал
протокола за аутопсия /за М./ и медицинската документация /за
подсъдимия/. На това основание съдът намира за безспорно доказано, че причината
за смъртта на постр.М. е ПТП-то предизвикано от подсъдимия.
За
да приеме за безспорно доказано, че подсъдимият е управлявал автомобила след
употреба на наркотични вещества съдът кредитира изцяло заключението на химикотоксилогичната експертиза
изготвена от вещите лица инж.химик Я.и д-р И. от ВМА София. При изготвянето на
експертизата вещите лица са спазили изискванията на Наредба №1 от
19.07.2017г.за реда за установяване на алкохол и наркотични вещества.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Подсъдимият
К.Д. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна
страна състава на престъпление по по
чл.343 ал.3,пр.2, буква "б",пр.1,
вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342
ал.1 от НК, за това че на **.**.****г. около обяд на път
*******, на км.3,850 в отсечката с. *******- с. ****, обл. *, в посока от с.
*******към с. ****, при управление на МПС - л. а. "*******" с рег.№
*******, негова собственост, е нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал.
2, т. 2 от ЗДП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост
причинил смъртта на К.Т.М. от гр. *, като деянието е извършено след употреба на
наркотично вещество.
Деянието
е осъществено от подсъдимият от
обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по-
горе, че на инкриминираната дата е
управлявал МПС- автомобил "***", нарушил е посочените по- горе
разпоредби уреждащи правилата за движение по пътищата, като в резултат на
неизпълнението на задължението да управлява автомобила с максимално разрешената
скорост в извън населено място, да контролира непрекъснато управлявания
автомобил, като не предприема маневра изпреварване навлизайки в насрещната
лента, когато в нея се движи друг автомобил, както и да не предприема
управление на автомобил след употреба на наркотични вещества. В резултат на тези
нарушения е последвал сблъсък между
управлявания от него автомобил и насрещно движещия се лек автомобил
"*****", в резултат на което водача на автомобила постр.М. е получила
тежкостепенно 100 % изгаряне и починала.
Безспорно е
установено, че последвалата смърт на М. е в пряка причинна връзка от
неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението на
съдебномедицинската експертиза.
Подсъдимият
е осъществил квалифицирания състав на престъплението по чл. 343 ал.3 НК, тъй
като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК -
небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като правоспособен
водач на МПС е наясно, че следва да се движи с разрешената му от закона
скорост, която да му позволява да осъществява контрол над автомобила във всеки
момент, при извършване на маневра изпреварване да се убеди, че няма да създаде опасност или пречки за превозните
средства, движещи се в насрещната лента, както и да не предприема управление на
автомобил след като е употребил наркотични вещества.
Не е налице
основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, с оглед особеностите на диференцираната процедсура по чл.371 т.2 от НПК,
тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани активни
действия извършени от подсъдимия за
оказване помощ на пострадалите
непосредствено след ПТП. такива действия не са установени и от събраните на
досъдебното производство доказателства.
При
определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид
следното:
Престъплението
по транспорта с причиняване на смърт, след употреба на наркотични вещества е
деяние с висока степен на обществена опасност в предвид причинения тежък
резултат, както и динамиката на този вид престъпления. Динамиката на този вид
престъпления налага те да бъдат санкционирани по- строго с оглед генералната
превенция на наказанието- да въздействат предупредително върху останалите
членове на обществото. От друга страна обаче следва да се отчете, че
конкретното деяние не разкрива някаква специфика и обществената му опасност е в
рамките на характерната за непредпазливите престъпления по транспорта. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете и ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, същия е с чисто съдебно минало към момента
на извършване на деянието, като има наложено едно административно наказание с
фиш за нарушение на правилата за
движение по пътищата. Следва да се отчете и поведението му след деянието, като
е оказал помощ на разследващите органи за разкриване на обективната истина,
както и разкаянието му в съдебно заседание.
По тези
съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК при
преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото в размер от
четири години лишаване от свобода. С наказание в този размер биха се постигнали
напълно целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.
Тъй като
делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК и редуцира определеното
наказание с една трета, поради което осъди подсъдимия на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание е справедливо и
съответно на извършеното деяние и на личността на извършителя.
Съдът намира, че са налице условията за
прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, считано от
влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното осъждане
биха се постигнали в пълна степен целите
както на индивидуалната така и на генералната превенция.
От
изложеното по- горе съдът счита, че не са налице основания за определяне на
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.343г от НК като
лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 4 години. При
определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
При горния
изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 3 219,
62 лв. по сметката на Републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол.
Тъй като по
делото е приложено като веществено доказателство открития в лекия автомобил
0,355гр.коноп / марихуана/, съдът постанови неговото унищожаване, тъй като е
вещ забранена за притежаване.
Причини за извършване на деянието са проявената
престъпна небрежност от страна на подсъдимия.
По
изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: