РЕШЕНИЕ
№......
13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При
участието на секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от
съдията Кирилов НАХД № 1392 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Р.А.М.в качеството си на *** и *** на капитала на „С.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***60, чрез пълномощника си адв. Е.М. против
НП №15-0000593/14.05.2019г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен,
с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „С.“
ЕООД, с ЕИК *** в качеството му на работодател му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 1, ал. 2
от КТ, вр. чл.62, ал.1 от КТ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. В
даденият срок от съда процесуалния представител на жалбоподателя адв. М.
представя писмени бележки, в които моли съда да отмени наказателното
постановление, като излага подробни съображения в тази насока.
Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Р.И.. Представя писмена защита, като
излага доводи за правилност и законосъобразност на НП и моли съда да го
потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за
установено следното:
При извършена проверка на място на 17.04.2019г. в 09.30 часа на обект
„еднофамилна жилищна сграда“, намиращ се в гр. Плевен, местност „***“ на който
работи „С.“ ЕООД *** и на 23.04.2019г. в офиса на Дирекция “Инспекция по труда“
със седалище ***, в присъствието на свидетелката И.М.Д., е установено, че
отношенията между П.М.А.предоставящ на 17.04.2019г. в 09.30 часа работна сила
като *** и „С.“ ЕООД *** не са уредени като трудови правоотношения. Нарушение
на чл.1, ал.2 от КТ, вр. с чл.62, ал.1 от КТ. В резултат на констатираното
нарушение бил съставен АУАН № 15-0000593/23.04.2019г.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН № 15-0000593/23.04.2019г.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда – „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл.
63, ал. 1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение“, за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, вр. чл.62, ал.1 от КТ - Отношенията
при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения.
Работодателят е длъжен при предоставяне на работна сила от работника или
служителя да сключи трудов договор в писмена форма.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Б.А.Н. -
актосъставител и И.М.Д. - свидетел при извършваната проверка и съставянето на
акта.
По искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. М.
са допуснати до разпит в качеството на свидетели В.Б.В., П.М.А.и С.И.С..
От показанията на свидетеля Б.А.Н. се установява, че при извършената
проверка заедно с колежката му И.Д. на място в обект „еднофамилна жилищна
сграда“ в местност „***“ гр. Плевен, който обект се изгражда от „С.“ ЕООД“***,
е установено, че работещият на обекта П.А.е работил като ***. П.А.се е намирал
на крана, който е бил на обекта, като е стоварвал палите с тухли. Свидетелят А.
собственоръчно е подписал Констативния протокол от 17.04.2019г., където са
отразени личните му данни и длъжност – ***.
От показанията на свидетелката И.Д. се
установява, че същата е присъствала при извършената проверка на обекта и
съставяне на акта. При посещението на обекта свидетелят П.А.се е намирал на
крана, като е стоварвал материали на обекта. А. сам е декларирал в Констативния
протокол, че работи като ***.
От показанията на свидетеля П.А.се
установява, че същият не е работил на крана и не знае кой е докарал крана на
обекта. Същият твърди, че е отишъл да работи на обекта, като общ работник.
От показанията на свидетеля В.Б.В. се
установява, че работи като *** на офис за административно обслужване,
извършваща дейности относно КТ и други поднормативни документи на трудовото
законодателство.
От показанията на свидетеля С.И.С. се
установява, че същият работи като технически ръководител на обекта, на трудов
договор
При
извършената очна ставка между свидетеля П.М.А.и И.М.Д., не се отстраняват
възникналите противоречия в показанията им.
При извършената очна ставка между
свидетеля П.М.А.и Б.А.Н., не се отстраняват възникналите противоречия в
показанията им.
Изложената фактическа обстановка, съответства на констатациите обективирани
в АУАН. Същата се установява по
категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели – Б.А.Н. -
актосъставител и И.М.Д. - свидетел при извършваната проверка и съставянето на
акта.
Установява се, че П.А.е осъществявал трудова дейност, за която не е бил
сключен писмен трудов договор към 17.04.2019г. и в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съгласно който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, като работодателят е длъжен съобразно
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ да уреди тези правоотношения като сключи
трудов договор в писмена форма, което в случая не е сторено. Между „С.“ ЕООД ***
и П.А.е сключен Граждански договор №10/12.04.2019г., с който същият следва да извърши – зидария на
„Жилищна сграда в ж.к. „***“, местност „***“, но видно от показанията на
свидетелите Б.Н. и И.М.Д., той е изпълнявал трудова
дейност като ***. Този факт освен от техните показания се установява и от
приложения по делото Констативен протокол, където неговата длъжност е била
изписана „***. Свидетелите не биха могли да знаят, каква е длъжността му освен,
ако самият П.А.не им е казал, след като е било установено от проверяващите, че
именно тази трудова функция осъществява. Ако в съответствие със сключения между
него и „С.” ЕООД Граждански договор №10 от 12.04.2019г. е извършвал дейност по
възложената му с договора задача, именно да иззида 100 кв/м зидария, то
проверяващите не имало от къде да знаят, че той е и ***. Този факт може да бъде
установен единствено и само, ако свидетелят П.А.им е казал това и то след като
бъде констатирано от тях, че той работи с крана. Това е единственият възможен
логически извод, като се имат предвид събраните по делото доказателства. Именно
поради това не следва да бъдат приемани за достоверни показанията на
свидетелите – П.М.А.и С.С., поради наличието на служебна зависимост със
санкционираното дружество и горе констатирания извод, че като работник П.А.е
извършвал дейност с крана, за която няма сключен договор. Именно заради това
правилно и законосъобразно АНО е санкционирал „С.” ЕООД на основание чл.1, ал.2
от КТ, вр. чл.62, ал.1 от КТ.
Спорният въпрос не е дали отношенията между дружеството жалботодател и П.А.са
на основа сключен между тях граждански договор за изработка или трудово правни,
защото безспорно е установено, че П.А.е осъществявал дейност която не е
включена в обхвата на гражданския
договор №10 от 12.04.2019г.
Поради това правилно е преценено, че отношенията по работата с крана между П.А.и
„С.” еоод е следва да бъдат уредени, като трудови правоотношения.
Констатациите в АУАН се потвърждават и от приложените писмени доказателства
- АУАН № 15-0000593/23.04.2019 г.; заверено копие от Обратна разписка от
10.06.2019г.; заверено копие от Удостоверение от Търговския регистър за
актуалното състояние на „С.“ ЕООД ***, заверено копие от Идентификационна карта
на „С.“ ЕООД ***, заверено копие от Констативен протокол от 17.04.2019г.;
заверено копие от Възражение против АУАН №15-0000593/23.04.2019 г.
В хода на
съдебното следствие от процесуалния представител на жалбоподателя, адв. М. са
представени писмени доказателства, а именно: заверени копия на Граждански
договор №10/12.04.2019г.; сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ;
разходен касов ордер №154/17.05.2019г.; Заповед №10/01.04.2019г. и отчет по
журнала на операциите.
При
нарушение на цитираната по-горе разпоредба е определена и
административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ. В случая
административно-наказващият орган е определил размерът на имуществената санкция
в минимален размер, а именно в размер на 1500 лева.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б.А.Н. и И.М.Д., които
кореспондират изцяло със събрания доказателствен материал.
Извършвайки дължимата служебна проверка
за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно
производство, съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати
при издаването му. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до първоинстанционната инстанция. В НП е посочена нарушената материално правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Въз основа на акта
за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в
акта.
По делото са приети и вложени писмени и
гласни доказателства, от които безспорно се установява извършването на
нарушението.
Що се отнася до наложеното с обжалваното НП наказание – „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева, същото съответства по вид и размер на
предвидено в закона за извършеното нарушение, поради което се явява
безпредметно изследването и обсъждането на въпроса съобразено ли е било
наказанието с тежестта на конкретното нарушение и степента на вината на
нарушителя.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че настоящото наказателно
постановление е законосъобразно, а наложеното наказание имуществена санкция в
размер 1500 лева справедливо.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, наказателно
постановление №15-0000593/14.05.2019г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Плевен, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-0000593/14.05.2019г.
на *** на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***60, чрез Р.М.– ***, в качеството му на
работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл.62, ал.1 от КТ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен
срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: