Решение по дело №5422/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

            Номер                            Година   17.02.2020                  Град  Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми февруари                                                                                         Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                  

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5422 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2 КТ.

 

Ищецът Б.С.П. твърди в поправената си искова молба, че на основание трудов договор № 6539/01.04.2015 г., започнал работа при ответника на длъжност „охранител" на военен район -. Договорът бил сключен за 6 месеца, при месечно възнаграждение от 360 лева, което било платимо еднократно всеки месец от 25-то до 30-то число на предходния. Първоначално работодателят му изплащал регулярно дължимото му се трудово възнаграждение чрез пощенски запис, което лично за него било много странно. Узнал от други негови колеги, че и при тях било така. Последвали няколко индексации на възнаграждението му в съответствие с увеличението на MP3. Считано от 01.01.2019 г., с допълнително споразумение, размерът на заплатата му се повишил на 560 лева месечно. На 01.03.2019 г. му било връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 - поради закрИ.е на част от предприятието. На 01.04.2019 г. му била връчена заповед № 8127 за прекратяване на трудов договор, считано от 01.04.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Получил и трудовата си книжка, ведно с нареждането. Това, което останало неизплатено обаче, било възнаграждението му за март 2019 г., тъй като този месец бил отработил. Като останалите си колеги, имал невнесени към НОИ, вноски от ответника. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 560 лева за главница от неплатено му нетно трудово възнаграждение за март 2019 г., с 28 лева мораторна лихва от 30.04.2019 г. до 14.10.2019 г. и законна лихва върху главницата от 14.10.2019 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

 

          Ответникът „В.” -, редовно призован, не е подал писмен отговор, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

На 01.04.2015 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото трудов договор за неопределено време, с уговорен в него в полза на работодателя срок за изпитване от шест месеца по смисъла на чл. 70 КТ (л. 19). По силата му ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява при него длъжността „охранител”, с основно месечно трудово възнаграждение от 360 лева. На 02.01.2019 г. страните са подписали допълнително споразумение към този договор, с което, считано от 01.01.2019 г., е увеличено на 560 лева основното месечно трудово възнаграждение на ищеца по него (л. 21). На 01.04.2019 г. този договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, с връчването на същата дата на ищеца на представената по делото заповед за прекратяването му (л. 20).

От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че за март 2019 г. ответникът е начислил на ищеца трудово възнаграждение в брутен размер от 560 лева и чиста сума за получаване 434.55 лева, което няма данни да му е платил до приключване на съдебното дирене (л. 45). Други релевантни доказателства не са представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск по чл. 245, ал. 1 КТ е доказан напълно в своето основание. Ответникът не е възразил и представил доказателства за исковия месец март 2019 г. ищецът да не е изпълнявал добросъвестно възложените му с трудовия договор задължения. При това положение, съдът намери, че за този месец ищецът е изпълнявал добросъвестно възложените му с този договор трудови задължения (чл. 8, ал. 2 КТ). Въпреки това ответникът не е изпълнил точно своето основно насрещно парично задължение по този договор - да му плати изцяло и без забава дължимото му се горепосочено нетно трудово възнаграждение за същия месец март 2019 г. (чл. 128, т. 2 и чл. 272, ал. 1, т. 3 и 4 КТ). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането му, което е и сторил с предявения по делото главен иск (чл. 245, ал. 1 КТ). Ето защо същият иск съдът намери за доказан напълно в своето основание, а по размер – до посочения от вещото лице нетен размер от 434.55 лева, до който този иск следва да се уважи, като основателен, заедно с акцесорното искане на ищеца за присъждане и на законна лихва върху същата сума от подаване на исковата му молба в съда на 14.10.2019 г. до изплащането й, а в останалата му част – отхвърли, като неоснователен, ведно с акцесорната претенция на ищеца за присъждане и на законна лихва върху тези отхвърлена част от него.

 

Тъй като в т. 5, б. „в“ от трудовия договор страните са уговорили периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение „всеки месец от 25-то до 30-то число за предходния“, то съгласно чл. 270, ал. 2 КТ ответникът е следвало да плати на ищеца дължимото му се за март 2019 г. нетно трудово възнаграждение от 434.55 лева най-късно на 30.04.2019 г. По делото е установено, че ответникът не е платил това възнаграждение до приключване на съдебното дирене. Поради това е изпаднал и в забава да го плати на следващият ден 01.05.2019 г. (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). При това положение дължи на ищеца и мораторна лихва за обезщетяването й от 01.05.2019 г. (а не както неправилно претендира ищеца от падежа за плащането му на 30.04.2019 г.) до подаване на исковата молба в съда на 14.10.2019 г. (чл. 245, ал. 2 КТ). Дължимата се за този период според вещото лице мораторна лихва е 20.04 лева (т. 3.2 ЗСИЕ, л. 46). До тази сума и за този период следва поради това да се уважи, като основателен, предявеният от ищеца иск по чл. 245, ал. 2 КТ за плащането й, а в останалата му част - отхвърли, като неоснователен.    

 

По отношение на разноските по делото, съдът намери, че тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса от 50 лева, следва да се възложи в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 38.66 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). На същото основание в тежест на ответника следва да се възложи и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице от 124 лева съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 123.89 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото и ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК). По делото обаче няма данни ищецът да е сторил разноски, включително и за посочения от него като платен на адвокат за изготвяне на исковата му молба адвокатски хонорар от 50 лева (л. 54). Поради това не могат да му се присъдят разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР 6/2012 г. ОСГТК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 21.02.2020 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати на Б.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 434.55 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за март 2019 г., с 20.04 лева мораторна лихва от 01.05.2019 г. до 14.10.2019 г., и законна лихва върху тази главница от 14.10.2019 г. до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б.С.П. с п.с. искове за осъждането на В. с п.а. да му заплати неплатено нетно трудово възнаграждение за март 2019 г. и мораторна лихва за забава в плащането му В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумата от 434.55 лева главница и 20.04 лева мораторна лихва, до претендираните 560 лева главница и 28 лева мораторна лихва и за периода от 30.04.2019 г. до 01.05.2019 г., както и искането за присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от главницата от 14.10.2019 г. до изплащането й.

 

ОСЪЖДА В. с п.а., да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 38.66 лева за дължима се за производството държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 123.89 лева за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 21.02.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: