Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Русе, 02.06. 2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, първи касационен състав, в публичното заседание
на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря Галина
Кунчева и в присъствието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ разгледа
докладваното от съдия Дякова к.а.н.д. №47 по описа
на съда за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН /Закон за административните
нарушения и наказания/ във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Делото е образувано след постъпила касационна жалба
от Началник отдел "Оперативни
дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против
решение №189 от 14.12.2022 год. на Районен
съд гр. Б., постановено по а.н.д №197/2022г. по описа на съда, с
което е отменено наказателно постановление /НП/ №607557/21.10.2021г.
на началник отдел "Оперативни дейности"
Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
С НП на дружеството-ответник - "КВС-КА" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Б., обл.Русе,
бул.“Ст.Стамболов“ № 5, вх.2, ет.5, представлявано от К.Г.М. на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/ е наложенd имуществена
санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г./
/Наредба №Н-18/2006г./.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно - постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочат се подробни доводи относно
неправилното тълкуване от въззивната инстанция на събраните по делото
доказателства, които безспорно водели на извода за съставомерност на деянието,
нещо което не било съобразено от съда и довело до отмяната на санкционния акт.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, действащ чрез адв. А. С. от АК Русеq я
счита за неоснователна, а въззивното решение - за правилно и законосъобразно.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата да
основателна, а решението на въззивната инстанция за неправилно. Счита, че
решението следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди НП
като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решение №189 от 14.12.2022 год. съдебният
състав на Районен съд Б. е отменил НП №607557/21.10.2021г. С него началник
отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП е наложил на "КВС-КА" ЕООД гр. Б. имуществена санкция в
размер на 3 000 лева, като основание за налагане на това наказание е посочена санкционната
норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Деянието, за което е наказано дружеството е
свързано с неизпълнение на задължението му като лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006г. да има изградена дистанционна връзка с НАП при работа с ФУ/ИАСУТД,
като изисква чл.7, ал.3 от Наредба №Н-18/2006г.
Този извод на АНО е направен след като била извършена
проверка на 28.07.2021г. на обект – автомат на самообслужване – вендинг
автомат, стопанисван от дружеството и находящ се в гр.Б., ул.“Б. Х.“ № *, на
партера в сградата на Районния съд. Било
установено, че използваното в обекта ФУВАС с рег. №3455866 няма изградена
дистанционна връзка с НАП. Този извод се потвърждавал от направена екранна
снимка от орган по приходите. При така установеното бил съставен АУАН №F622663 от
10.08.2021г., а след него при липсата на основателни възражения било издадено наказателното
постановление, отменено от въззивната инстанция.
В НП началник отдел "Оперативни
дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП възприел и възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН,
както и направената в акта квалификация на нарушението, подвел го е под санкционната разпоредба на
чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Съставът на Районен съд Б. e изяснил изложената
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. За да стигне до извода за незаконосъобразност на
оспореното пред него НП и да го отмени, въззивната инстанция е приела, че на
първо място АУАН е съставен в нарушение на императивната разпоредба на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, според която „При липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави
акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него“. На следващо място, че нарушението
не е безспорно установено и доказано, анализирайки съставените протоколи за
проверка по реда на ДОПК. И на последно, че административно-наказателната
отговорност на дружеството е ангажирана по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС, без в
НП да намери отражение дали нарушението води или не до неотразяване на приходи,
защото в едната хипотеза се прилага разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС,
където законодателят е предвидил по-ниски санкции. А това обстоятелство е
следвало да намери място в НП в описанието на административното нарушение или
по-скоро на извода за правилно определяне на санкцията за него.
Всичко това мотивирало въззивния съд да приеме, че жалбата
срещу санкционния акт е основателна.
Касационната инстанция не споделя изводите на
районния съд, основно относно недоказаност на деянието, за което е наказано
"КВС-КА" ЕООД.
Правилен е изводът, че не е достатъчно
данъчната администрация само на базата на съставени протоколи от проверка на
място и наблюдения, без да приложи по делото доказателства от своята база за това,
което твърди, а именно, че дружеството не е изградило задължителната по чл.7,
ал.3 от Наредбата дистанционна връзка, да ангажира отговорността на
проверяваното лице и налага наказание по реда на ЗДДС. Нормата на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредбата, вр. с Приложение №1, т. III б, т.1, б. “а“ изискват ФУ да има
„Дистанционна връзка, данъчен терминал и предаване на данни като а) дистанционната връзка между ФУ и НАП
се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по
изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа. А лицето по чл.3 избира мобилния оператор, посредством
който да му бъде предоставена услугата“. Безспорно данъчната администрация,
както твърди и разпитаният като свидетел актосъставител А. Вутов има база данни
за всички налични дистанционни връзки, и в частност на тези на дружеството. Наличието
на информация в тази насока би доказала по безспорен начин тезата на
обвинението. За данъчната администрация е било възможно и да направи справка в
трите мобилни оператора в България, от която да добие информация дали "КВС-КА" ЕООД използва преносна
мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN
мрежа. Съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на административно-наказаващия
орган за събиране на писмени доказателства във връзка с установяване момента,
когато фискалното устройство е имало изградена фискална връзка с НАП като
неотносимо към предмета на спора. Същевременно въззивният съд не е упражнил
правата си служебно да събира доказателства с оглед установяване обективната
истина и не е проявил активност да установи жалбоподателят имал ли е сключени
договори за предоставяне на мобилна услуга - използване на преносна мрежа на
мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа. Едва след установяване на тези относими към
предмета на спора обстоятелства, може да се изследва въпроса по каква причина
към момента на проверката не е била осъществена дистанционна връзка. Касационният
съд, в кръга на правомощията си по чл.227, ал.2 от АПК за изясняване на факти,
които са съществени за решаване на делото по искане на касационния жалбоподател,
уважи направеното от него искане и допусна събирането на нови доказателства,
като изиска справки от трите мобилни оператори за това касационният ответник
имал ли е сключени договори за
предоставяне на посочената горе мобилна
услуга. В получените отговори от трите мобилни оператори в РБългария – „А1
България“ЕАД, „Йеттел България ЕАД и „Виваком
България“ЕАД се установява, че такива договори касационният жалбоподател не е сключвал
с никой от тях. В о.с.з. са представени от страна на касационния
жалбоподател и справки за регистрирани данни от задачи за ФУ/ИАСУТД, ползвано
от жалбоподателя за периода 04.06.2019г. до 01.07.2021г. От така събраните
доказателства настоящият касационен състав намира, че вмененото административно
нарушение на дружеството е доказано от обективна страна, като дружеството е осъществявало
търговска дейност и е допуснало работа с ФУ/ИАСУТД, като лице по чл.3 без да е изградило дистанционна
връзка с НАП.Налице са всички елементи от състава на нарушението, поради което издаденото
НП се явява законосъобразно.
При проверка спазване на процесуалните
правила при издаване на АУАН и НП съдът не констатира допуснати нарушения, АУАН
и НП са законосъобразни, издадени при наличие на всички необходими реквизити и
съдържащи такова описание на нарушението, което дава възможност на адресата им
да реализира правото си на защита в пълен обем. С оглед гореизложеното
решението на Районен съд Б. е неправилно и като такова следва да бъде отменено,
а издаденото НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От страна на касационния жалбоподател е
направено искане за присъждане на направените разноски в двете въззивни и двете
касационни производства. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния
и административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на спора и на
основание чл.143, ал.3 от АПК съдът
намира, че в полза на касатора следва да се присъди сума в размер на 320 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по 80 лв. за всяка една от двете
въззивни и двете касационни, определено от съда на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд - Русе, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 189 от
14.12.2022 г., постановено по АНД № 197/2022 г. по описа на Районен съд Б..
ПОТВЪРЖДАВА НП №607557/21.10.2021г.
на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с което на "КВС-КА" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Б., обл.Русе,
бул.“Ст.Стамболов“ № 5, вх.2, ет.5, представлявано от К.Г.М. е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лева за нарушение на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "КВС-КА"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., обл.Русе,
бул.“Ст.Стамболов“ № 5, вх.2, ет.5, представлявано от К.Г.М. да заплати на Националната агенция по
приходите общо сумата 320,00/триста и двадесет/ лева за разноски пред двете
въззивни и двете касационни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на съдия Галена Дякова
Считам решението на въззивния съд за правилно и като такова намирам, че
следва да бъде оставено в сила. Споделям мотивите на районния съд за
допуснатите нарушения при съставяне на акта и НП. Правилно въззивният съд е
приел, че административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана
по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС, без в НП да намери отражение дали нарушението
води или не до неотразяване на приходи, тъй като в едната хипотеза се прилага
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, където законодателят е предвидил по-ниски
санкции, като това обстоятелство е следвало да намери място в НП в описанието
на административното нарушение или по-скоро в извода за правилно определяне на
санкцията за него. Липсата на част от елементите на състава на чл.185, ал.2 от ЗДДС в санкционния акт, а именно-дали нарушението води до отразяване на приходи
ли не също е пропуск, опорочаващ наказателното постановление.
Относно доказаността на извършеното
нарушение намирам, че в тежест на наказващия орган е да събере и представи
всички относими доказателства още в административната фаза на процеса и преди
издаване на наказателното постановление. Отделно от това, за данъчната
администрация е било възможно и да направи справка в трите мобилни оператора в
България. От нея също би добила информация дали
"КВС-КА" ЕООД използва преносна мрежа на мобилен оператор по
изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа. Това би доказало по
безспорен начин тезата на обвинението. В случая наказващият орган не е изпълнил
това свое задължение и установяването на тези обстоятелства и събиране на доказателствата
за тях е осъществено от касационната инстанция. Тези обстоятелства и
доказателствата за тях е следвало да намерят място и в самото издадено НП, в
съответствие с императивната норма на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН , която в
случая е нарушена.