Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.12.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8232 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени главни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 18.08.2015 г.
придобил вземания, които цедентът „М.-МС“ ООД има към
ответника „УМБАЛ – проф. д-р ******“ АД, като за извършеното прехвърляне
ответникът е уведомен. С договор за встъпване в дълг от 15.11.2015 г. вторият
ответник „М.“ЕООД се съгласил да отговаря солидарно с първия ответник за
задълженията към ищеца. Твърди, че „М.-МС“ ООД е сключил с „УМБАЛ – проф. д-р ******“ АД договор за
доставка на съдови протези от 11.10.2011 г. и договор за доставка на медицинска
апаратура от 23.05.2014 г., като вземанията по тези два договора „М.-МС“ ООД е
прехвърлило на ищеца с посочената по-горе цесия и за тях има издадени фактури и
приемо-предавателни протоколи за стоките. Общият размер
на вземанията, които цедентът е прехвърлил на цесионера и който размер ответникът дължи е 99 858,13
лева. Посочва, че с потвърдително писмо от 23.01.2015
г. длъжникът е признал дължимостта на посочената сума
в пълния й размер, но въпреки това не я е заплатил. Твърди, че поради
неизпълнение от страна на ответника да изпълни задълженията си и да изплати процесните суми, подал молба за обезпечаване на бъдещ иск с
предмет именно тези вземания и в настоящото производство претендира сторените в
това производство разноски, които са в общ размер на 4 658 лева. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъдят „УМБАЛ проф. д-р ******“
и „М.“ ЕООД да заплатят солидарно на „М.“ ЕООД сумата от 99 858,13 лева,
представляваща незаплатени цени за доставени стоки по фактури, както следва:
13 700 лева дължим остатък по фактура № 16606/11.04.2014 г., 1 115,70
лева по фактура № 17445/18.08.2014 г., 1 549,98 лева по фактура №
17702/19.09.2014 г., 83 300 лева по фактура № 17185/09.07.2014 г. и 192,45
лева задължение за връщане на платени банкови гаранции, които вземания ищецът е
придобил с договор за цесия от 18.08.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноските,
направени в настоящото и в обезпечителното производство. С допълнителна искова
молба ищецът поддържа исковете. Оспорва твърденията на ответника „МБАЛ проф.
д-р ******“, че няма активна процесуална легитимация да води иска и заявява, че
цесията е валидна и за нея длъжникът е уведомен, не е възразил и е извършил
дори плащания по нея. Посочва, че между ищеца и ответника няма каквито и да е
други правоотношения.
Ответникът „УМБАЛ проф. д-р ******“ оспорва исковете
като неоснователни. Счита, че договорът за цесия не е произвел прехвърлителния си ефект, тъй като не са представени
доказателства, че цесията е платена. Твърди, че по договора за доставка на
медицинска апаратура от 23.05.2014 г. и конкретно чл. 16, т. 1, по който
претенцията е за 83 300 лева, нито една от страните няма право да
прехвърля правата и задълженията, произтичащи от него, поради което спрямо него
цесията не съществува. Посочва, че доставката по договор за медицинска
апаратура не е осъществена от продавача. Оспорва извършеното признание на
сумата по исковата молба. С отговор на допълнителната искова молба ответникът
„УМБАЛ проф. д-р ******“ оспорва изцяло иска и поддържа всички възражения срещу
иска.
Ответникът „М.“ ЕООД не подава отговор на исковата
молба.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „УМБАЛ
проф. д-р ******“ АД предявява насрещен иск, с който иска да бъде осъдено
дружеството „М.“ ЕООД да му заплати сумата 30 750 лева, представляваща вреди
под формата на пропуснати ползи. Твърди, че вредите са в резултат от
неизпълнение на доставка на окомплектована апаратура – мултифункционален ехограф, с цветен доплер по
договор от 23.05.2014 г., недоставен биопсичен водач
за конвексния трансдюсер,
неинсталирана изобщо такава медицинска дейност в апарата, в следствие на което
от момента на доставяне 10.07.2014 г. до датата на насрещната искова молба от
неизползвани клинични пътеки № 62 и № 64 за 35 лица за сумата 29 750 лева;
неосъществено болнично лечение и пропуснато заплащане за посещение за 35 лица
предявен частично в размер на 500 лева от общ размер 2 000 лева и
неустойка от неизпълнение за доставка на окомплектована апаратура по чл. 12, т.
4 от договора от 23.05.2014 г. за периода от 10.07.2014 г. до датата на
насрещната искова молба в размер на 500 лева, частичен размер от общ размер
2 000 лева. Твърди, че няма сключен договор с първоначалния ищец, но това
дружеството трябва да отговаря, тъй като чрез цесията е встъпило в задълженията
на „М.-МС“ ООД. С допълнителна искова молба ищецът по насрещния иск оспорва
изразеното в отговора изцяло и поддържа всички претенции, заявени с насрещния
иск.
Ответникът по насрещния иск „М.“ ЕООД счита искът за
недопустим. Твърди, че с процесния договор за цесия
от 18.08.2015 г. е придобил само и единствено вземанията, които цедентът има към ищеца по насрещния иск, но не е встъпвал в
задълженията, нито е замествал „М.-МС“ ООД по договора, за да отговаря за
евентуално неизпълнение. Оспорва твърденията в насрещния иск и счита същите за
голословни и неподкрепени с доказателства. С допълнителния отговор на насрещния
иск поддържа становището си за недопустимост на предявения иск, а ако се приеме
за допустим, счита същият за неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори, а същото се установява и от представения договор за преобразуване
чрез вливане от 15.05.2012 г. и обявяванията в търговския регистър при
Агенцията по вписванията, че е налице преобразуване чрез вливане между „Многопрофилна болница за активно лечение – Проф. д-р ******“
АД, като „приемащо дружество“ и „УМБАЛ Стара Загора“ ЕАД, като „преобразуващо
се дружество“, със сегашно наименование: „УМБАЛ – проф. д-р ******“ АД, считано
от 06.02.2015 г.
Видно
е, че на 18.08.2015 г. между „М.-МС“ ООД, в качеството на цедент
и „М.“ ЕООД, в качеството на цесионер, е сключен
договор за цесия, с който цедентът прехвърля
възмездно на цесионера вземането си към своя длъжник „УМБАЛ
Проф. д-р ******“ АД, придобито на основание следните договори за доставки на
медицински консумативи: договор от 11.10.2011 г. за доставка на съдови протези,
договор от 23.05.2014 г. за доставка на медицинска апаратура и задължение по
платени банкови гаранции – 192,45 лева. Общият размер на прехвърленото вземане
възлиза на 99 858,13 лева. С чл. 3.1 цедентът се
задължава да уведоми длъжника писмено за прехвърленото вземане в срок от 7
работни дни от датата на подписване на настоящия договор.
С
уведомително писмо с вх. № 700003 от 27.08.2015 г. на „УМБАЛ Проф. д-р ******“
АД – гр. Стара Загора, подадено от дружеството „М. – МС“ ООД, ищецът е уведомен
от цедента, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за
прехвърляне на задълженията на болницата на основание договор за цесия от
18.08.2015 г.
Установява
се, че на 15.11.2015 г. между „М.“ ЕООД, наричано кредитор и „М.“ ЕООД,
наричано встъпващ длъжник е сключен договор за встъпване в дълг, с който
встъпващият длъжник встъпва в задълженията на „УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД към
кредитора в общ размер на 99 858,13 лева, придобити от „М.“ ЕООД по
договор за цесия от 18.08.2015 г. и произтичащи от договор за доставка на
съдови протези с дата 11.10.2011 г. и договор за доставка на медицинска
апаратура с дата 23.05.2014 г., съгласно издадени фактури с номера: фактура № **********/11.04.2014 г.; фактура
№ **********/18.08.2014 г.; фактура № **********/19.09.2014 г., фактура № **********/09.07.2014
г. и 192,45 лева за невъзстановена от длъжника гаранция.
Установява
се, че на 11.10.2011 г. е сключен договор за доставка на съдови протези, с който
купувачът „УМБАЛ-Стара Загора“ ЕАД е възложил на продавача „М.-МС“ ООД, а
последният се задължил да доставя по заявка на купувача, съдови протези,
предназначени за болнично лечение на пациенти по реда и условията на договор
НРД 2011 г. на посочена в договора обща стойност.
Видно
е, че на 23.05.2014 г. е подписан договор за доставка на медицинска апаратура
между „МБАЛ Проф. д-р ******“ АД, като купувач и „М.-МС“ ООД като продавач, с
който купувачът е възложил, а продавачът се е задължил да достави и монтира на
купувача следната стока: Електрохирургичен генератор ARC 400 и Мултифункционален Ехограф с
цветен доплер Xario 100. Съгласно чл. 2.3 общата стойност на договора възлиза
на 123 300 лева с ДДС. В чл. 4.1 е предвидено, че доставянето на стоката
се извършва в срок до 40 дни от датата на получаване от продавача на писмено
заявяване от страна на купувача за доставяне на апаратура. В чл. 9.2 е
предвидено, че при приемането на стоката се подписва приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ, че стоката е получена и протокол за въвеждане в
експлоатация, както и протокол удостоверяващ извършеното обучение на персонала.
Съгласно чл. 16.1 нито една от страните няма право да прехвърля правата и
задълженията, произтичащи от договора. Към договора е приложена спецификация за
доставка и въвеждане в експлоатация на медицинска апаратура.
Приети
са като доказателства описаните в исковата молба фактури с получател „МБАЛ
Проф. д-р ******“ АД и изпълнител „М.-МС“ ООД, които са двустранно подписани.
Установява
се, че между първия ответник и „М.-МС“ ООД са подписани приемо-предавателни
протоколи към процесните фактури, както следва: към
фактура **********/11.04.2014
г.; фактура № **********/19.09.2014 г. и фактура № **********/09.07.2014 г.
Приети са като доказателства протокол за проведено
обучение за безопасна работа от 22.10.2014 г. по отношение Ехограф Xario 100 и протокол за проведено обучение за безопасна работа от
10.07.2014 г. Електронож за ARC 400.
Установява се от искане, отправено от „М.-МС“ ООД до
„МБАЛ Проф. д-р ******“ АД относно потвърждение салда 31.12.2014 г., на което
дадено потвърдително писмо от 23.01.2015 г., с която
е потвърдено, че към 31.12.2014 г. „МБАЛ Проф. д-р ******“ АД има задължения
към „М.-МС“ ООД в размер на 99 858,13 лева. Писмото е подписано за
болницата от М.Н., счетоводител.
Приет е като доказателство рапорт от 04.12.2014 г. от
д-р Р. Койчева, работеща при ответника, в който е записано, че на 10.07.2014 г.
в Клиниката е получен Мултифункционален Ехограф модел
Xario 100 с окомплектовка, сериен №
99В1452553 от „М.-МС“ ООД. До този момент /03.12.2014 г./ не е доставен Биопсичен водач за конвексния трансдюсер. Приемно-предавателният протокол е подписан, че
е получен Мултифункционален
Ехограф модел Xario 100 с окомплектовка.
Представени
са фактури, както следва: фактура от 28.08.2015 г. с наредител
„УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД и получател „М.“ ЕООД за сумата 960 лева, с
основание: проформа фактура 4000027 от 05.08.2015 г.,
материали и фактура от 02.11.2015 г. за сумата от 3 246 лева, издадена от „УМБАЛ
Проф. д-р ******“ АД с получател „М.“ ЕООД, с посочено основание: по проформа фактура 4000046 от 28.10.2015 г., консумативи.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, при отговорите на която
вещото лице не е извършило проверка на място в счетоводството на ответника, се
установява, че процесните фактури издадени от „М.-МС“
ООД с номера фактура №
**********/11.04.2014 г.; фактура № **********/18.08.2014 г.; фактура №
**********/19.09.2014 г. и фактура № **********/09.07.2014 г. са осчетоводени и
по отношение на тях са взети съответните счетоводни операции. Процесните фактури са включени в дневниците за покупка и са подадени със Справка-декларация
в ТД на НАП. По процесните фактури ответникът е
ползвал данъчен кредит.
От изслушаната повторна съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
по счетоводни данни, на място в счетоводството на ответника, се констатира, че процесните фактури издадени от „М.-МС“ ООД на „УМБАЛ Проф.
д-р ******“ АД са осчетоводени при ответника по сметка 401 – „Доставчици“, по
партидата на „М.-МС“ ЕООД. По предоставените на вещото лице уведомления на НАП
и дневници за покупки по ЗДДС в счетоводството на ответника се констатира, че процесните фактури са включени в подадените в НАП дневници
за покупки и справки-декларации по ЗДДС от ответника. По една от процесните фактури с № **********/18.08.2014 г. ответникът
е ползвал право на данъчен кредит. По другите три фактури с №
**********/11.04.2014 г., № **********/19.09.2014 г. и № **********/09.07.2014
г., същите са декларирани от ответника като доставки без право на данъчен
кредит, респ. по същите не е ползвано право на данъчен кредит.
При разпита свидетелката Ю.Д.Иванова заявява, че до
2015 г. е била служител в „М.-МС“ ООД, на длъжност: ръководител отдел
апаратура, като работата й се състояла в това да води преговори с клиенти и
доставка на апаратурата до съответните болници. Знае, че през 2014 г. извършили
доставка на медицинско оборудване до „МБАЛ Проф. д-р ******“. Посочва, че
участвала в окомплектоването на апаратурата и проверила, че всичко съответства
на това, което е поръчано. Не знае да са правени рекламации от болницата, като
рекламациите са били също част от длъжностната й характеристика и ако е имало
някакъв проблем, е щяла да бъде уведомена. Заявява, че е проверила доставката и
ехографският апарат бил доставен с окомплектовка
включително с биопсични водачи, трансдюсери
и принтери. Софтуерът е от производителя и няма как да отсъства от апарата и
това е стандартно за всеки апарат.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД:
От приетите по делото писмени доказателства съдът
намира за доказано, че с договор за цесия, сключен на 18.08.2015 г. ищецът, в
качеството му на цесионер, е придобил вземания от „М.-МС“
ООД, в качеството му на цедент, в общ размер на
99 858,13 лева, с посочени в договора основания, а именно: договор от
11.10.2011 г. за доставка на съдови протези, договор от 23.05.2014 г. за
доставка на медицинска апаратура и задължение за платени банкови гаранции. Цесията
е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, чрез който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор
става цесионерът, на когото цеденът
е прехвърлил вземането си. Договорът поражда действие в отношенията между
стария кредитор и новия кредитор от момента на сключване на договора и има
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът бъде
уведомен от предишния кредитор за преминаването на вземането към новия
кредитор. С връчването на уведомлението цесията поражда действие и в
отношенията между новия кредитор и длъжника, съгласно изричната разпоредба на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В конкретния случай ответникът „УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД е
уведомен за цесията от цедента на 27.08.2015 г. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника „УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД,
че спрямо него цесията не съществува, тъй като не съответства на закона –
Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и на договорките между страните по
отношение вземането по договора за доставка на медицинска апаратура от
23.05.2014 г. Облигационните права, вземания се прехвърлят по принцип свободно
и по общите правила /чл. 99 ЗЗД/, освен ако вземането е непрехвърляемо
по закон, договор или естеството си. Установява се, че договорите от 11.10.2011
г. и 23.05.2014 г., които са основание на прехвърлените вземания, са сключени
по реда на ЗОП. С изменението на ЗОП /ДВ бр. 40/2014 г./ е въведен новият текст
на чл. 42а от същия закон, уреждащ възможността за прехвърляне на паричните
вземания по договорите под режима на този закон. На тази разпоредба
законодателят изрично е придал обратно действие с § 115, ал. 3 от ПЗР на
ЗИДЗОП, поради което следва да се приеме, че тя се простира и по отношение на
заверените правоотношения, за които споровете относно вземанията са висящи. Процесният договор за цесия е сключен на 18.08.2015 г. при
действието на новата разпоредба на чл. 42а ЗОП /обн.
ДВ бр. 40/2014 г., отм. ДВ бр. 13/16.02.2016 г./, поради което следва да се
приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради противоречие на закона и е
породил своя транслативен ефект. Установи се по
делото, че длъжникът „УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД е уведомен от цедента за сключения договор за цесия с писмо с вх. №
700003/27.08.2015 г., поради което договорът е породил действие и спрямо болницата
съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В един от договорите,
сключен на 23.05.2014 г. между „МБАЛ Проф. д-р ******“ АД и „М.-МС“ ООД, в чл. 16.1
е уговорено, че нито една от страните няма право да прехвърля правата и
задълженията, произтичащи от договора. Съдът намира обаче, че уговорената в договора
непрехвърлимост има относително действие и не може да
се противопостави на цесионера, тъй като той е трето
за договора лице. Нарушаване на забраната би имало значение за договорната
отговорност на „М.-МС“ ООД спрямо болницата при претендирани
вреди, но няма значение спрямо ищеца. Освен това прехвърлените вземания са
парични, като за длъжника „УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД, който е уведомен за
цесията, е без значение на кого ще плати – на кредитора си или на посочено от
него лице, като и в двата случая изпълнението би било надлежно. За действието
на прехвърлянето на вземането спрямо длъжника е достатъчно той да бъде уведомен
за същото от предишния кредитор, което в конкретния случай е направено.
С оглед изложените съображения и ангажираните по
делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че е налице валидно
възникнало правоотношение между „М.-МС“ ООД и „М.“ ЕООД по договор за
прехвърляне на вземания от 18.08.2015 г. и сделката е породила прехвърлителният си ефект спрямо ответника „УМБАЛ Проф. д-р
******“ АД.
Прехвърлените вземания с договора за цесия намират
своето основание в договора за доставка на съдови
протези с дата 11.10.2011 г. и в договора за доставка на медицинска апаратура с
дата 23.05.2014 г., съгласно издадени фактури с номера: фактура № **********/11.04.2014 г.;
фактура № **********/18.08.2014 г.; фактура № **********/19.09.2014 г., фактура
№ **********/09.07.2014 г. и 192,45 лева за невъзстановена от длъжника
гаранция.
За
доказване на тези вземания са приети като писмени доказателства фактурите,
които са двустранно подписани, както и двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи.
По
отношение доставената апаратура по договора от 23.05.2014 г., за който ответникът
прави възражение, че не е доставена така, както е предвидено в договора, е приет
като доказателство приемо-предавателен протокол от
10.07.2014 г., който е подписан от страна на болницата за приел. В протокола липсва
отбелязване, че стоките не са напълно окомплектовани. По делото са приети като
доказателства и два броя протоколи за проведени обучения от 22.10.2014 г.
Направеното едва с отговора на исковата молба от 02.02.2016
г. от ответника възражение за неизпълнен договор, поради недоставяне на цялата
апаратура е неоснователно, след като страната е подписала, в изпълнение
клаузите на договора приемо-предавателен протокол, с
който е приела стоката още на 10.07.2014 г., без да е направила възражения. Съобразно чл. 324 ТЗ,
приложим към договора за търговска продажба от 23.05.2014 г., купувачът трябва
да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно
продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като
съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. В разглеждания
случай, видно от приемо-предавателния протокол, стоката
е приета без забележки. За доказване наличието на недостатъци ответникът
представя рапорт от 04.12.2014 г. на д-р Р. Койчева. Този рапорт обаче е
няколко месеца след приемане на стоката без възражения, като същият не е и адресиран
до продавача „М.-МС“ ООД, за да се приеме, че купувачът по някакъв начин е
възразил. Следва да се посочи, че приемането на стоката се удостоверява с
подписване на приемо-предавателен протокол, което в
случая е направено, и за опровергаването му са недопустими свидетелски
показания. Недостатъкът, който се твърди от ответника, е за недоставен биопсичен водач за конвексния трансдюсер, посочен с изрична спецификацията в таблицата за
съответствие на параметрите на медицинската апаратура, представляващ част от
пълната окомплектовка, който по никакъв начин не може да се приеме за скрит
недостатък и за който купувачът е трябвало да уведоми незабавно продавача при
приемане на стоката, нещо, което не е направено. В подкрепа на това, че стоката
е предадена, окомплектована и по отношение на нейното приемане не е имало
възражения, са и показанията на свидетелката Иванова. Освен това по процесната фактура за доставка на апаратурата, ответникът е
извършил частично плащане от 02.10.2014 г. в размер на 40 000 лева, което
е след приемане на стоката и преди сключване на процесния
договор за цесия. Като основание за плащането болницата е посочила: „плащане по
фактура 17185/09.07.2014 г. – частично ДМА“, като липсва отбелязване, че ответникът
прави отказ да заплати някой от двата апарата, за които има издадена обща
фактура, поради наличие на недостатъци на вещта.
По отношение на претендираната
сума за гаранция е прието писмено доказателство, което не е оспорено от
ответника, от което се установява, че „М.-МС“ ООД е дало гаранции, за които
няма данни да са върнати от ответника.
По
делото се доказа, че с потвърдително писмо от
23.01.2015 г. ответникът „УМБАЛ Проф.
д-р ******“ АД изрично е потвърдил задълженията си към „М.-МС“ ООД в размер на
99 858,13 лева. Съдът намира за недоказано оспорването на ответника, че
писмото е подписано от лице без представителна власт. Отразеното в потвърдителното писмо кореспондира с приетите по делото
съдебно-счетоводни експертизи, от които безспорно се установи, че вземанията по
процесните фактури са надлежно осчетоводени от
ответника по съответните счетоводни сметки.
Съобразно ангажираните писмени доказателства,
извънсъдебното признание на ответника, което кореспондира напълно с останалите
събрани доказателства, изслушаните съдебно-счетоводни експертизи и показанията
на свидетелката, съдът приема, че вземанията, които са предмет на договора за
цесия, за доставки на протези, на медицинска апаратура и за невъзстановена
гаранция са извършени от цедента „М.-МС“ АД. Установи
се по делото, че фактурите са надлежно отразени в счетоводствата на двете
дружества по сключените договори.
Включването на фактурите в счетоводството на ответника „УМБАЛ Проф. д-р ******“
АД по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва също тяхното
съществуване. В посочения смисъл е и трайната практика на Върховния касационен
съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е приложима и в разглеждания
случай, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по
т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС, ІІ Т.О. С отразяване на фактурата в счетоводството на ответника се
счита, че търговецът е уведомен за възникналото задължение, като по делото
липсват доказателства същият да се е противопоставил, напротив с потвърдително писмо от 27.08.2015 г. е признал съществуването
на вземанията в общ размер на 99 858,13 лева.
С оглед изложеното и доколкото се доказа, че цедентът „М.-МС“ ООД е извършил услугите, подробно описани
в приетите по делото фактури, които ответникът е приел и осчетоводил, за ответника
„УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД е възникнало задължение да заплати
тяхната цена, което не е направено. Ищецът се легитимира като носител на процесните вземания по сключения договор за цесия от
18.08.2015 г., поради което предявените искове за главница в общ размер на 99 858,13
лева се явяват основателни и следва да се уважат за пълния предявен размер.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
От
приетия като доказателство договор от 15.11.2015 г. се доказа, че трето лице –
вторият ответник „М.“ ЕООД е встъпило като съдлъжник
в задълженията на първия ответник по съглашение с кредитора „М.“ ЕООД. Налице е
хипотезата на чл. 101, изр. 1, пр. 1 ЗЗД за встъпване в дълг по съгласие с кредитора.
В цитираната разпоредба, изречение трето е изрично предвидено, че
първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжника, поради което вторият ответник отговаря при условията на солидарна
отговорност за установените в процеса вземания, заедно с „УМБАЛ Проф. д-р ******“
АД.
По
предявените от ответника насрещни обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Съобразявайки
изложените твърдения в насрещния иск и уточненията, заявени в хода на
производството, „УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД претендира от „М.“ ЕООД имуществени
вреди, под формата на пропуснати ползи и неустойка от неизпълнение на договор
от 23.05.2014 г. Ищецът не твърди да има сключен договор с дружеството „М.“
ЕООД, но поддържа, че ответникът трябва да отговаря, тъй като със сключване на
договора за цесия е встъпил в задълженията на „М.-МС“ ООД.
Договорът
за цесия има за предмет определено вземане в размер на 99 858,13 лева,
което, съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД, е преминало върху цесионера
„М.“ ЕООД, в правното си състояние, в което се е намирало у цедента.
Във връзка с този договор цесионерът не поема задължения
по отношение на длъжника. Той има само право да събере вземането си, след като
докаже неговото съществуване, но не отговаря по претенции за дължими суми за
имуществени вреди спрямо длъжника. По делото не са ангажирани доказателства за постигнато
между страните по договора за цесия съгласие от страна на „М.“ ЕООД да встъпи в
задължения на „М.-МС“ ООД към длъжника, нито е налице изразена по друг начин
воля, от където да може да се изведе отговорност на цесионера
по отношение на „УМБАЛ Проф. д-р ******“ АД.
С
оглед изложеното и доколкото не се доказа по делото, че е налице облигационно отношение
между ищеца и ответника, по което „М.“ ЕООД да отговоря, насрещните искове се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение
на разноските: С оглед
изхода на спора право на разноски има ищецът. Съгласно разясненията, дадени с т.
5 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Не съществува
процесуалноправен способ, чрез който съдебният изпълнител да събира от
ответника разноските на молителя при изпълнение на обезпечителната заповед. В
този смисъл, възстановяването на разноските в обезпечителното производство и в
свързаното с него изпълнително дело представлява последица от уважаването на обезпечения
иск, поради което възмездяването на тези разноски не може да бъде предмет и на
самостоятелен иск – в този смисъл Определение № 876/02.12.2014 г. по ч.т.д. №
3490/2014 г. на ВКС, І Т.О. В конкретния случай съдът намира, че са доказани
разноски за изпълнение на обезпечителната заповед в общ размер на 2 658
лева, от които 40 лева за държавна такса за молбата за обезпечение, 2 050
лева за адвокатско възнаграждение по молбата за обезпечение и 568 лева за
образуване на изпълнителното дело. Не са представени доказателства за претендирания хонорар за изпълнителното производство, който
не е посочен в представеното удостоверение от частния съдебен изпълнител /лист
68 от делото/. За исковото производство следва да се присъдят разноски в общ
размер на 8 480,65 лева, от които 4 180,65 лева за държавна такса,
300 лева за депозит за вещо лице и 4 000 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 99 ЗЗД „УМБАЛ – проф. д-р ******“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „******, и „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***,
да заплатят при условията на солидарност на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сумата 99 858,13 лева /деветдесет и девет хиляди осемстотин петдесет и
осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща незаплатени суми за доставени стоки по
фактури, както следва: 13 700 лева дължим остатък по фактура №
16606/11.04.2014 г., 1 115,70 лева по фактура № 17445/18.08.2014 г.,
1 549,98 лева по фактура № 17702/19.09.2014 г., 83 300 лева по
фактура № 17185/09.07.2014 г. и 192,45 лева задължение за връщане на платени
банкови гаранции, които вземания „М.“ ЕООД е придобил с договор за цесия от
18.08.2015 г., сключен с „М.-МС“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба 15.12.2015 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УМБАЛ
– проф. д-р ******“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „******,
срещу „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с
адрес: ***, насрещни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 92, ал.
1 ЗЗД, за заплащане на сумата 30 750 лева /тридесет хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща имуществени вреди в резултат
от неизпълнение на доставка на окомплектована апаратура – мултифункционален ехограф, с цветен доплер по
договор от 23.05.2014 г., сключен между „УМБАЛ – проф. д-р ******“ АД и „М.-МС“
ООД, недоставен биопсичен водач за конвексния трансдюсер,
неинсталирана изобщо такава медицинска дейност в апарата, в следствие на което
от момента на доставяне 10.07.2014 г. до датата на насрещната искова молба от
неизползвани клинични пътеки № 62 и № 64 за 35 лица за сумата 29 750 лева;
неосъществено болнично лечение и пропуснато заплащане за посещение за 35 лица,
предявен частично в размер на 500 лева от общ размер 2 000 лева и
неустойка от неизпълнение за доставка на окомплектована апаратура по чл. 12, т.
4 от договора от 23.05.2014 г. за периода от 10.07.2014 г. до датата на
насрещната искова молба в размер на 500 лева, частичен размер от общ размер
2 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „УМБАЛ – проф. д-р ******“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „******, и „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***,
да заплатят при условията на солидарност на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сумата в общ
размер на 11 138,65 лева /единадесет хиляди сто тридесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща извършени разноски, от които
2 658 лева във връзка с обезпечителното производство и 8 480,65 лева
за исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: