О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 62
град Велико Търново, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
като
разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 767 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е
образувано по жалба, подадена от ***П.Ч. от ВТАК, като пълномощник на Й.С.Й.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу
мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново за издаване на удостоверение
за търпимост на строеж по § 16, ал. 1 от ЗУТ, представляващ жилищна сграда и
навес с оградни стени, находяща се в УПИ IX-161, кв. 17
по плана на гр. Дебелец, административен адрес гр. Дебелец, ул. „Никола Самоук“
№ 22.
С разпореждане на
съдията докладчик от 27.12.2019 г., като страни по делото са конституирани
жалбоподателят и соченият от него ответник – кмета на Община Велико Търново,
като от последния е изискана административната преписка. С определение от
07.01.2020 г. съдът е насрочил далото за разглеждане в открито заседание на
18.02.2020 година. С придружително писмо от 13.01.2020 г. от кмета на Община
Велико Търново е изпратена административната преписка по издаване на
удостоверение за търпимост на посочения по-горе строеж в гр. Дебелец. На
14.02.2020 г. по делото е постъпило становище от кмета на Община – Велико
Търново за недопустимост на оспорването, доколкото компетентен да са произнесе
по искането за издаване на удостоверение за търпимост не е кметът, а главния
архитект на общината. Изложени са подробни аргументи, че при липса на
компетентност у органа да издаде искания административен акт, неговото
непроизнасяне на формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
От доказателствата по делото
– приложени към жалбата и представени от кмета на Община Велико Търново документи,
съдържащи се в административната преписка, се установява следното:
Със заявление № 94ЙЙ-1865-1/
21.11.2019 г. до главния архитект на Община Велико Търново, Й.С.Й. ***, е поискал издаване на удостоверение за
търпимост на строеж по § 16, ал. 1 от ЗУТ, представляващ жилищна сграда и навес
с оградни стени, находяща се в УПИ IX-161, кв. 17
по плана на гр. Дебелец, административен адрес гр. Дебелец, ул. „Никола Самоук“
№ 22. Към заявлението са приложени документ за платена такса, удостоверение за
наследнициудостоверение от 21.06.1973 г. на председателя на Общински народен
съвет – Велико Търново, скица на недвижимия имот по действащия устройствен план
на гр. Дебелец, саморъчно завещание и протокол за обявяването му, удостоверение
за данъчна оценка на недвижим имот - УПИ IX-161 и
построени в него сгради, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
декларация за издаване на удостоверение за търпимост. С писмо изх. №
94ЙЙ-1865-1#1/
04.12.2019 г.,
кметът на Община Велико Търново е уведомил Й.С.Й., че на
основание чл. 57, ал. 8, вр. с ал. 5 от АПК, се удължава срока за произнасяне
по заявлението му. С писмо от същата дата кметът на общината е уведомил З.Х.С.
– съсобственик в УПИ IX-161
за откритата процедура по обследване търпимост на строеж, да представи
наличните в него строителни книжа и да уведоми за периода на извършването им. В
преписката се съдържа и разменена кореспонденция между служители в Кметство гр.
Дебелец във връзка с установяване постоянните адреси на Й.С.Й. и З.Х.С.. От
приложено известие за доставяне на л. 45 от делото се установява, че писмо изх. № 94ЙЙ-1865-1#1/ 04.12.2019 г. на кмета на Община
Велико Търново,
връчено на Й.С.Й.
на дата 11.12.2019 година. Последвало е подаването на жалба вх. № 5364/
16.12.2019 г. от Й.Й. срещу мълчалив отказ на кмета на общината, по която е
образувано настоящото производство.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че подадената пред него жалба
следва да бъде оставена без разглеждане, като насочена срещу неподлежащ на
оспорване акт, по следните съображения:
За да е налице валиден отказ
на административен орган да издаде искан от него административен акт, е
необходимо сезираният орган да има правомощието за произнасяне по направеното
пред него искане /арг. от чл. 21, чл.31 и чл. 173, ал. 4 от АПК/. В такъв
случай изричният отказ на административния орган да се произнесе по съществото
на отправеното искане, както и произнасянето с отказ искането да бъде
удовлетворено, представляват административни актове или се приравняват на
такива и подлежат на съдебен контрол. За да бъде налице административен акт или
изричен отказ за разглеждане на искането по същество, е необходимо органът,
пред който то е отправено, да е нормативно задължен да го разгледа, т.е. да
съществува основание за искането, както и ред за неговото разглеждане. В
разглеждания случай подаденото от Й.Й. заявление е за издаване на удостоверение
за търпимост съгласно §
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид сочения период на изграждане на строежа.
Съгласно последното изречение от посочената норма, удостоверенията за търпимост
се издават от органите, овластени да одобряват съответните инвестиционни
проекти. В чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 3 от ЗУТ, са определени органите,
които съгласуват и одобряват инвестиционни проекти, като по арг. от чл. 145,
ал. 1, т. 2 - т. 4 от ЗУТ, за строежи от вида на разглеждания компетентен за
това е главният архитект на общината /района/, а кметът на общината поначало не
попада в кръга от лица, компетентни да одобряват инвестиционни проекти.
Изводът, който се налага при анализа на цитираните норми е, че компетентен да
се произнесе по заявлението за издаване на удостоверение за търпимост, подадено
от Й.Й.,***, доколкото строежът се намира на територията на тази община. По
аналогичен начин стоят нещата и ако се касае за издаване на удостоверение за
търпимост на строеж по § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, доколкото
препращането в изречение второ от тази разпоредба е идентично с това по § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ. В тази връзка следва да се отбележи, че адресат на
подаденото от Й.С.Й. заявление № 94ЙЙ-1865-1/ 21.11.2019 г. е именно главният
архитект на Община Велико Търново. Извън
компетентността на кмета на Община Велико Търново, вкл. и като представляващ
общината, е да се произнесе по искането за издаване на удостоверение за
търпимост, включително дори и само по въпроса за допустимостта му. Промяна в
горните изводи не внасят предприетите от кмета на общината действия по
администриране на преписката, нито изявленията му за удължаване на срока за
издаване на удостоверението за търпимост, доколкото същите се явяват извършени
от орган без съответната материална компетентност и като такива не са в
състояние да породят някакви правни последици. Отделен въпрос е защо
заявлението, подадено до главния архитект се е озовало за разглеждане при кмета
на общината и защо последният не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 от АПК, а е предприел администриране на преписката. Тези обстоятелства, макар да
сочат за проява на небрежност или недобросъвестност от страна на конституирания
в настоящото производство ответник, не влияят върху крайния извод, че същият не
разполага с правомощията да разгледа и се произнесе по направеното от Й.С.Й.
заявление. Поради това и непроизнасянето на кмета на Община Велико Търново по
заявлението не представлява мълчалив отказ на Й. да бъде издадено удостоверение
за търпимост.
Ако подаденото от гражданин
заявление съдържа искане за решение, каквото органът няма задължение, нито
право да постанови по претендирания ред, непроизнасянето му не формира отказ.
Следователно, в случая не е налице мълчалив отказ на кмета на Община Велико
Търново да се издаде исканото от жалбоподателя удостоверение за търпимост на
строеж. Не е налице и валиден изричен отказ за разглеждане по същество на такова
искане, по смисъла на чл. 197 от АПК, тъй като от една страна липсва изявление
в този смисъл, а от друга кметът на Община Велико Търново не е компетентният да
се произнесе по искането на жалбоподателя административен орган. В този смисъл основателни са възраженията на ответника, че
жалбата на Й.С.Й. е лишена от предмет, поради което следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане жалбата, подадена от ***П.Ч. от ВТАК,
като пълномощник на Й.С.Й. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново за издаване
на удостоверение за търпимост на строеж по § 16, ал. 1 от ЗУТ, представляващ
жилищна сграда и навес с оградни стени, находяща се в УПИ IX-161, кв. 17 по плана на гр. Дебелец, административен адрес гр. Дебелец,
ул. „Никола Самоук“ № 22, по заявление № 94ЙЙ-1865-1/ 21.11.2019 г., подадено
от Й.Й..
Прекратява производството по
административно дело № 767/ 2019 г. по описа на Административен съд – В.
Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му.
Административен съдия :