№ 75
гр. Ямбол, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20252300500123 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Р. Н. от с.***, обл.***, подадена чрез
пълномощника адв. И. С. от АК- Ямбол, против Решение № 85 от 19.02.2025 г. на
Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 2892/2024 г. по описа на този съд, в частта
с която е изменен и увеличен размера на определената по гр.д. №373/2021 г. на ЯРС месечна
издръжка, дължима от Н. Р. Н. на малолетното дете Г. Н. Н., роден на ****** г., за разликата
над 300,00 лв. до размера на 400,00 лв. месечно и на основание чл.150 от СК Н. Н. е осъден
да заплаща на К. Г. В. от гр.****, като майка и законен представител на малолетното дете Г.
Н. Н. посочената разлика като част от месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от
19.09.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС в оспорената му част е
неправилно, поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и
необосновано. Според въззивника определената от съда месечна издръжка е необосновано
завишена, тъй като не е съобразена с нуждите на малолетното дете, с възможностите на
бащата да заплаща присъдената издръжка, както и със събраните и приложени по делото
писмени и гласни доказателства, които са налични и относими към момента на разглеждания
период. Счита, че не са налице съществени изменения в потребностите на детето, считано от
2021 г., когато е определен предходния размер на дължимата от въззивника издръжка на
детето, по отношение на което не са установени нужди, надхвърлящи обичайните за дете от
този пол и възраст, в добро здравословно състояние. Въззивникът намира, че съдът не е взел
предвид това, че той участва активно в издръжката на детето със закупуването на дрехи,
обувки и всичко друго, от което детето има нужда, води го на почивка през лятото, на
басейн, осигурява му забавления и джобни пари по време на лагери и екскурзии, като
изтъква, че средствата, които дава на детето надвишават размера на определената от съда
1
издръжка. Поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата относно
неговите възможности да заплаща издръжка на малолетното дете, като в тази връзка сочи, че
трудовото му възнаграждение възлиза на 650,00 лв. месечно, работата му е свързана с
постоянни пътувания, за което му се полагат командировъчни пари, които са необходими за
заплащане на разходите му за престоя в чужбина, като съдът не е взел предвид и
особеностите на осъществявания от него работен процес- пътувания до България и
задължителен престой в страната на всеки четири седмици, който престой не му се заплаща,
тъй като през този период е в неплатен отпуск, като по този начин получава реално трудово
възнаграждение за девет месеца в годината. По отношение на получаваните от него
командировъчни пари, които районният съд е взел предвид при определяне на размера на
издръжката, въззивникът сочи, че те нямат постоянен характер и не представляват част от
трудовото му възнаграждение, представляват по своя характер необходими разходи като
пари за пътни, дневни, квартирни и др. и са свързани с изпълнението на конкретно
поставените му задачи. По отношение на доходите на майката се изтъква, че те са по- високи
от тези на бащата. Освен това се сочи, че майката има ново семейство и съпруг, който също
реализира доходи, необходими за издръжката на другото дете. В обобщение въззивникът
счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил и анализирал доказателствата по
делото, при което е формирал неправилния извод за нуждите на детето и необходимата
месечна издръжка от общо 670,00 лв. за задоволяване на тези нужди. По тези съображения
моли ЯОС да отмени атакувания съдебен акт в частта, с която предявеният иск за издръжка е
уважен за разликата над 300,00 лв., до присъдения размер от 400,00 лв., с присъждане на
направените разноски.
Въззиваемият Г. Н. Н., малолетен, чрез своята майка и законен представител К. Г.
В., представлявана от пълномощника адв. М.Г., е депозирала писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на съда в обжалваната
му част е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Според въззиваемия, ЯРС е
обсъдил подробно и в пълнота събраните доказателства, въз основа на които е извел
правилни фактически и правни констатации, на които е основал постановеното решение.
Взел е предвид възрастта на детето, изминалия период от повече от три години от
присъждане на предходната издръжка, възможностите на ответника да участва в издръжката
на детето, които се счита, че правилно са преценени от ЯРС. По тези съображения моли ЯОС
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната му част
като правилно и обосновано, с присъждане в полза на въззиваемата направените пред
настоящата инстанция разноски.
В о.с.з. въззивникът Н. Н. се явява лично и с процесуалния си представител-
адвокат, чрез който поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата.
Въззиваемата страна в о.с.з., чрез пълномощника адв. Г., оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с
присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадената на
19.09.2024 г. до ЯРС искова молба от малолетния Г. Н. Н., роден на ****** г., действащ чрез
своята майка и законен представител К. Г. В., двамата от гр.****, с която е предявил против
своя баща- ответника Н. Р. Н., иск по чл.150 СК.
Исковата претенция за увеличаване размера на даваната от бащата издръжка от
250,00 лв. на 450,00 лв. ищецът обосновал с изменение на нуждите си спрямо тези, при
2
които през 2021 г. е била определена издръжката му. Твърденията са за нарастване на
потребностите с оглед изминалия период от време и нуждите му от храна, облекло, обувки и
др., както и с настъпилите промени в социално- икономическите условия на живот в
страната. Сочи се, че към момента ищецът е ученик в четвърти клас и във връзка с
обучението му възникват допълнителни разходи за закупуване на учебници, пособия и
консумативи, както и е увеличен размера на средствата, необходими за задоволяване на
социалните и културните му потребности. Майката на ищеца, която полага преките и
непосредствени грижи за отглеждането на ищеца предоставя издръжка и на още едно
малолетни дете, а ответникът работи като международен шофьор, получава високо трудово
възнаграждение и има възможност да предоставя издръжка в претендирания увеличен
размер.
С отговора на исковата молба ответникът Н. Н. е оспорил иска за разликата над
сумата 300,00 лв. месечна издръжка за сина му с твърдения, че освен заплащаната парична
издръжка участва в издръжката на детето си, като му закупува дрехи, обувки, води го на
почивки, осигурява му развлечения, предоставя му джобни пари за екскурзии и лагери, като
е поел издръжката на сина си изцяло през времето, през което е при него- от третата
половина на месец април до средата на месец май, четиридесет дни през лятото и двадесет
дни по време на коледните и новогодишни празници. Искът е оспорен от ответника с
възражения, че получаването от него трудово възнаграждение е в размер на 650,00 лв., а с
получаваните командировъчни пари заплаща разходите си за престой в чужбина и тези
средства не са чист реализиран доход. Изтъкнал е, че по време на престоя си в България,
който е около три месеца през годината, не получава трудово възнаграждение от
работодателя, тъй като през този период е в неплатен отпуск. Твърдял е, че майката на
ищеца получава по- високо трудово възнаграждение спрямо получаваното от него, има ново
семейство и съпруг, който реализира доходи, които формират част от семейния бюджет на
майката.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е
установена с представените писмени и събраните гласни доказателства, правилно е разкрита
от първоинстанционния съд и е непроменена пред настоящата инстанция:
Не е налице спор и е установено, че малолетния ищец Г. Н. Н., роден на ******
г., е рождено дете на майката К. Г. В. и на бащата Н. Р. Н..
С влязлото в сила на 27.04.2022 г. Решение № 260385 от 23.11.2021 г. по гр.д. №
373/2021 г. по описа на ЯРС, постановено в производство по чл. 127, ал.2 от СК, съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Н. на майката,
постановил е детето да живее при майката, на бащата е определен режим на лични
отношения с детето и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
250,00 лв., считано от влизане в сила на решението- 27.04.2022 г. При постановяване на
съдебното решение ищецът е бил на около шест години и половина. От мотивите на
решението се установява, че дължимата от бащата издръжка на детето е определена при
месечни доходи на майката в размер на около 800,00 лв. и месечни доходи на бащата около
2000,00 лв. към този момент.
Понастоящем малолетния Г. е на единадесет години, като между страните не е
налице спор, че детето през учебната 2024/2025 г. е ученик в четвърти клас.
За майката на ищцата К. В. е установено, че работи по трудово правоотношение и
за периода м. март 2024 г.- м. август 2024 г. е получила брутно трудово възнаграждение в
размер на 8870,03 лв., или 1478,34 лв. средномесечно за периода. Същата има и друго
рождено дете- М.Г.В., малолетна, родена на 23.12.2021 г., като баща на детето е Г.Т.В..
Между страните не е налице спор, че майката на ищеца към момента съжителства на
семейни начала с лицето Г.В..
За бащата на малолетния ищец- ответника по делото е установено с представения
3
трудов договор, че считано от 13.09.2021 г. работи по трудово правоотношение с „АИТ
Интернешънъл Транспорт“ ЕООД гр. Ямбол на длъжността „Водач на камион над 20 т.“.
Установено е с издаденото от работодателя му удостоверение от 17.10.2024 г., че в периода
м. март 2024 г.- м. август 2024 г. /съответстващ на периода, за който са наличните по делото
данни за получаваните от майката на ищеца доходи/, ответникът е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 5565,80 лв., или 927,63 лв. средномесечно за периода. В хода на
първоинстанционното производство чрез изисканата от работодателя на ответника справка,
е установено, че е получавал командировъчни пари в различен месечен размер, за периода м.
март 2024 г.- м. август 2024 г. общо в размер на 19 531,54 лв., или 3 255,25 лв.
средномесечно.
Разпитания по делото свидетел Р.Н.Н.- брат на ищеца и син на ответника Н. Н. и
К. В., дава показания, че когато ищеца е при тях, бащата му дава джобни пари, закупува му
дрехи, през лятото му осигурява развлечения- води го на басейн, както и на почивка на
море. Ответникът работи като международен шофьор и се завръща в България на четири
месеца. Във връзка с работата си получава командировъчни пари, които използва за храна,
пералня, сушилня, баня, тоалетна и др. п. Свидетелят, който също работи като
международен шофьор сочи, че ползването на тоалетна на бензиностанция струва 1 евро,
ползването на баня- 4 евро, ползването на сушилня- 3 евро, едно хранене струва около 20
евро. Ответникът пътува в Испания, Германия и Франция, като разходите в последната
държава са най- високи. При престой в България ответникът не получава заплащане от
работодателя.
При тези фактически данни, с постановеното по спора решение ЯРС е уважил
иска за увеличение на дължимата от ответника издръжка за детето му Г. Н. Н. от 250,00 лв.
на 400,00 лв. месечно, при общо дължима от двамата родители сума в размер на 670,00 лв.
месечно. От тях 270,00 лв. е определил, че следва да бъдат поети от майката, която дължи
издръжка и на друго свое малолетно дете, и 400,00 лв. следва да бъдат поети от бащата-
ответника по делото. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че са настъпили
съществени изменения в условията, при които е бил определен предходния размер на
издръжката за детето– то е пораснало, нараснали са потребностите му от храна, облекло,
образование и др. на фона на нарастващата инфлация в страната в периода от 2022 г. насам,
като са нараснали цените на стоките от първа необходимост. Съдът е приел, че са нараснали
и доходите на бащата, който към момента на определяне на предходния размер на
издръжката е получавал над 2000,00 лв. месечно, а през 2024 г. получава над 4000,00 лв.
месечно, т.е. налице е увеличение в доходите на ответника с около два пъти. По отношение
на получаваните от ответника командировъчни пари съдът е приел, че ответникът
изразходва от тях максимум 1000 евро на месец, а с остатъка от 2500,00 лв. средномесечно и
получаваното трудово възнаграждение е в състояние да осигурява собствената си издръжка
и тази на малолетното си дете- ищеца по делото. При определяне размера на дължимата
издръжка, съдът отчел безспорния факт, че ответникът не дължи издръжка на други
ненавършили пълнолетие деца. Правоизключващите възраженията на ответника, че закупува
дрехи, осигурява почивка на детето на море, заплаща джобните му пари за екскурзии и
лагери, че предоставя издръжка, докато детето е при него, ЯРС не е възприел, като е
изложил, че това не изключва задължението през останалото време да престира парична
сума, необходима за ежедневните основни нужди на детето.
В частта, с която искът за изменение на издръжката е уважен над 300, 00 лв. до
400,00 лв., която част е в предмета на въззивното обжалване, решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно. Съображенията за този извод са следните:
Предявеният иск за изменение на месечната издръжка за ищеца Г. Н. правилно е
квалифициран от първостепенния съд по чл.150 СК. Съгласно тази норма и разпоредбата на
чл.142, ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
4
изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите
на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143, ал.2 СК правило е, че
задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като
законът (чл.142, ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката- той е равен на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента е 1 077,00 лв.
(считано от 01.01.2025 г.), или минималният законов размер на издръжката за едно
ненавършило пълнолетие дете възлиза в размер на 269,25 лв. месечно. За да бъде уважен иск
по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение на нуждите на имащия право на
издръжка или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Според
задължителната съдебна практика на ВКС- Постановление №5/1970г. на Пленума, нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. С
издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито децата биха имали, ако
родителите живеят заедно, съгласно ППВС №5/1981 г.
Предвид тези разяснения на закона, съдебната практика и доказаните по делото
факти, в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение в
нуждите на детето– от последното определяне на размера на издръжката за него е изминал
период от повече от три години, през който период съществено са се променили
потребностите му. Детето е пораснало, изменили са се обичайно присъщите му нужди от
храна и облекло, преминало е в по- горен клас на училищна форма на обучение, при което са
настъпили и са се проявили допълнителни културни и социални потребности, за които са
необходими средства. Както се посочи, за да бъде уважен иска по чл.150 СК, достатъчно е да
е налице изменение или в нуждите на нуждаещото се от издръжка ненавършило пълнолетие
дете, или изменение във възможностите на задължения за издръжка родител, като в случая е
осъществена едната от алтернативно посочените предпоставки.
Съдът приема, че е налице и втората предпоставка- настъпила е промяна и във
възможностите на задълженото за издръжката на детето лице– бащата Н. Р. Н.. Доходите на
двамата родители са базата за установяване на финансовите им възможности да участват в
издръжката на децата си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970г., а в същия смисъл
е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред първата съдебна
инстанция са представени доказателства за получавано от бащата средно-месечно брутно
трудово възнаграждение от 927,63 лв., както и суми от командировъчни пари средно–
месечно в размер на 3 255,25 лв., или общо 4182,88 лв. За майката е установено, че получава
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1478,34 лв. За другото си
малолетно дете- М.Г.В. майката също дължи издръжка, а за бащата- ответник не се твърди и
не е установено да има задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие
низходящи, освен към ищеца.
След като съобрази посочените по-горе факти, както и обстоятелството, че
задължението на бащата- ответника да заплаща издръжка на малолетния си син е
безусловно, а майката има и непосредствената грижа за отглеждането и възпитанието на
детето, както и задължение за издръжка към друго малолетно дете, ръководейки се от
законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на малолетния
Г. Н., който е на единадесет години, при отчитане нуждите на детето в тази възраст, са
необходими средства от общо 670,00 лв. месечно, с оглед изискването с издръжката да се
осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От
тази обща сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката и
вземайки предвид съотношението на материалните възможности на двамата родители,
бащата следва да поеме по-голяма сума в размер на 400,00 лв. месечно от издръжката за
детето, а разликата в размер на 270,00 лв. /в размер на минимума по чл.142, ал.2 СК/, следва
5
да се заплаща от майката, която престира и грижите в натура за детето.
При така възприетите фактически положения и правни изводи ЯОС констатира,
че същите съвпадат с разрешението по спора, дадено от първата инстанция с решението в
обжалваната му част. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и правилен, поради което
следва да се потвърди в оспорената му част. Въззивната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Неоснователно е оплакването на ответника, че при определяне на издръжката за
ищеца районният съд неправилно е преценил материалните му възможности. Вярно е, че по
делото е установено, че месечният размер на получаваното от бащата трудово
възнаграждение е близък до минималната работна заплата, но същият е реализирал и
командировъчни пари, с които средномесечните му възможности са в посочения по-горе
размер от 4182,88 лв. Безспорно при съобразяване нормата на чл.215 КТ командировъчните
пари представляват обезщетение, а не са елемент от трудовото възнаграждение. Същите
нямат постоянен характер и не представляват част от трудовото възнаграждение, тъй като по
своя характер и естество са необходими разходи като пари за пътни, дневни, квартирни и
други, и са свързани с изпълнение на конкретно поставени задачи. Независимо от правния
им характер обаче, командировъчните пари са доход за работещия по трудово
правоотношение, който доход подлежи на съобразяване при определяне материалните
възможности на задължения за издръжка родител, тъй като според задължителното за
съдилищата ППВС №5/70г.– т.6 възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, а не само от
получаваното трудово възнаграждение. При правилно приложение на материалния закон и
на посочената задължителна съдебна практика районният съд е приел, че с доходите от
командировъчни пари и от получаваното трудово възнаграждение ответникът има
възможност да задоволява както собствената си издръжка, така и да участва с повече
средства в издръжката на малолетното си дете Г. Н..
Правилно и обосновано районният съд не е възприел възраженията на ответника,
поддържани и във въззивната жалба, че закупува дрехи и обувки на детето, осигурява му
почивка на море, предоставя му джобни пари за екскурзии и лагери, че предоставя издръжка
на детето по времето, когато то е при него, тъй като, както правилно е посочил и районният
съд, това не изключва задължението на ответника да престира парична издръжка,
необходима за покриване на ежедневните основни нужди на детето. Извършваните от
ответника плащания от посочения по- горе вид нямат постоянен и задължителен характер за
ответника като баща на малолетното дете, поради което и не могат да бъдат основание за
присъждане на издръжка в по- нисък размер.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноски пред
тази инстанция има въззиваемата- ищцата по делото, каквото искане е поддържала както в
отговора на въззивната жалба, така и в хода на делото по същество през ЯОС. До
приключване на устните състезания (крайният срок, до който могат да бъдат правени
искания за присъждането на разноски и да бъдат представени доказателства за извършването
им), същата не е доказала размера на сторените разноски и такива не й се присъждат.
ЯОС констатира, че при постановяване на първоинстанционното решение ЯРС не
се е произнесъл по цялото искане на ищцата, като липсва отхвърлителен диспозитив по
претенцията за издръжка за разликата над сумата 400,00 лв. до предявения размер от 450,00
лв., но процедура по чл.250 ГПК за допълване на решението може да се проведе по искане
на страната, направила искането, като в случая искане по чл.250 ГПК не е заявено от
ищцата.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85 от 19.02.2025 г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. № 2892/2024г. по описа на този съд, В ЧАСТТА с която е изменен и
увеличен размера на определената по гр.д. №373/2021 г. на ЯРС месечна издръжка, дължима
от Н. Р. Н. на малолетното дете Г. Н. Н., роден на ****** г., за разликата над 300,00 лв. до
размера на 400,00 лв. месечно и на основание чл.150 от СК Н. Н. е осъден да заплаща на К.
Г. В. от гр.****, като майка и законен представител на малолетното дете Г. Н. Н. посочената
разлика като част от месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 19.09.2024 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
В останалата му част Решение № 85 от 19.02.2025 г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. № 2892/2024г. по описа на този съд, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7