РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Русе , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500027 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Н. П. и Н. В. П. чрез пълномощника им
адв.И.П. от АК-Русе против решение №260358/03.11.2020 г., постановено по
гр.д.№ 2041/2020 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен
предявеният от тях против Т. С. П. и А. В. А. иск с правно основание чл.227,
ал.1, б.“в“ от ЗЗД- за отмяна на дарение на недвижим имот, находящ се в
*******. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен, както и
присъждане на направените разноски за производството.
Ответницата по жалбата Т. С. П. не е подала отговор по реда на чл.263 от
ГПК. В съдебно заседание заявява, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, а обжалваното решение да бъде отменено.
1
Ответникът по жалбата А. В. А. чрез пълномощника си адв.С. В. от АК-
Русе счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно по
съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Претендира
разноските за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
установени са релевантните за спора факти въз основа на задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния
закон.
Производството по делото е образувано по предявен от
жалбоподателелите против ответниците по жалбата иск за отмяна на дарение
с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
По делото е установено, че с нотариален акт №146/09.05.2016 г. т.III, рег.
№ 4579, дело № 430/2016 г. на нотариус А. Ф.- рег.№ 629 на НК, вписан в СВ-
Русе- вх.рег.№ 5827/09.05.2016 г., акт № 97, т.15, дело 2978/2016 г. С. Н. П. и
Н. В. П. са дарили на Т. С. П. и А. В. А. при равни права недвижим имот,
находящ се в *******, представляващ дворно място с площ от 1080кв.м.,
съставлаващ УПИ VII-1042 в кв.105 по регулационния план на селото, заедно
с построената в него паянтова едноетажна сграда с площ от 40кв.м., както и
всички останали подобрения и трайни насаждения в имота.
Т.П. е дъщеря на двамата дарители и към момента на дарението е живяла
2
на съпружески начала с дарения А.А., от което съжителство е родено детето
им К. В.. Ответниците по жалбата са се разделили в началото на 2019г.
Дъщерята на жалбоподателите Т.П., заедно с детето й, се установили при
родители й, а недвижимия имот- предмет на договора за дарение се ползва от
А.А..
Установено е, че през 2015 г. и 2016 г. жалбоподателят е претърпял две
оперативни интервенции поради наличие на хернии, без придружаващи
заболявания като е бил изписан в добро здравословно състояние, без
усложнения. Същия страда и от хипертонична болест ІІІ-ти стадий.
Жалбоподателката е била оперирана в Русия поради открит
доброкачествен тумор в дебелото черво (полип на крачето на възходящото
дебело черво и повърхностни епителни образования през м. януари 2020 г. и е
била изписана в задоволително състояние според представената епикриза.
Същата страда и от астматичен бронхит и има увреждане на междупрешленен
диск.
С нотариална покана, връчена на 23.04.2019 г. жалбоподателите са
поискали от А. А. да им заплаща месечна издръжка по 150лв. за всеки от тях
или общо по 300 лв. месечно. В отговор на поканата същият откалаз
заплащането на търсената от него издръжка, като е възразил, че двамата
жалбоподатели разполагат с достатъчно доходи и здравословното им
състояние не е пречка те да работят и да си осигуряват необходимите доходи.
Установено е, че жалбоподателят е безработен от 05.10.2020 г. и е
регистриран в АЗ. Преди това е получавал месечно възнаграждение от около
1000 лв. Същият е заявил, че месечно заплаща по 50 лв. за лекарства.
Жалбоподателката е руски гражданин и получава пенсия, изплащана й от
Русия в размер на около 10 000 рубли или 210лв. От 2009г. тя е безработна в
България. За необходимите й всеки месец лекарства заплащала около 70 лв. и
не ползвала отстъпки, тъй като не била здравноосигурена в България.
Т.П. работи на 4-часов работен ден и получава трудово възнаграждение в
нетен размер от 484лв. А.А. работи в ******* на длъжността ******* и за
периода от месец август 2019 г. до месец юли 2020 г. е получил нетно
3
трудово възнаграждение в размер на 10942,94 лв. или средно месечно по 911
лв. Същият е осъден да заплаща за детето К. месечна издръжка в размер на
150 лв. с решение от 23.05.2019г., постановено по по гр.д.№1237/2019г. по
описа на РС – Русе.
С показанията на св.С. Б. установява мотивът на издършеното от
жалбоподателите дарение, както и обстоятелството, че ответниците по
жалбата са се разделили като А.А. е останал в имота- предмет на договора.
Същата сочи, че жалбоподателите имали финасови затруднения и тя им
услужвала с пари, че имали голям двор, който обработвали, както и че имали
месечни разходи за лекарства
С показанията на св.К. И.- майка на ответника по галбата, чиито
показания следва да се преценяват през призмата на чл.172 от ГПК се
установява, че А.А. освен издръжктата, давал за него и допълнителни
средства, отделно му купувал разни неща, облекло, обувки, както и че с
настъпването на пандемията през последните месеци, заплатата на сина й
намаляла, тъй като зависела от наличието на поръчки.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск за отмяна на дарение по съображения, че не са налице
елементите от фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, б.в от ЗЗД. Прието
е, че жалбоподателите са разполагали с общ месечен доход от 1200 лв.,
поради което същите не са установили изпадането в трайна нужда от
издръжка по смисъла на цитираната правна норма. Районният съд е посочил
също, че не е налице и проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, тъй като поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителите, дареният би
поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя.
Изводите на районният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за
издръжка и помощ на дарителя, респ. дарителите не е насрещно задължение
за надарения/надарените, произтичащо от договора. От надарения се очаква
единствено признателност.
4
В чл.227 от ЗЗД са уредени три хипотези като основания за отмяна на
дарение. Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД навежда на
извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато
е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен,
сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от
закона основания за отмяна на дарението. В случаите, когато
облагодетелствувания от дарствения акт е имал поведение в разрез с
морално-етичните норми възниква посоченото в закона основание за отмяна
на дарението.
Отмяната на дарението обаче не е резултат на договора, а на закона,
който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дават
право на дарителя да поиска обратно дареното. Тези нови факти и
обстоятелства са дарителят да изпадне в трайна нужда и да поиска от
надарения помощ. Само при наличие на нужда и отправено искане към
дарения да дава издръжка, задължението за нейното даване от морално се
трансформира в правно.
Целта на визираното в закона основание за отмяна на дарението е да се
върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да
разполага със средства за издръжка и гледането си. Поради това нуждата е
елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е
трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на
решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да
се изразява, както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи,
покриване на консумативни разходи, медицинско лечение и пр., така и в
необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от
болногледач. Преценката е конкретна за всеки отделен случай като следва да
се съобразят личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, условията
на икономическия живот в страната.
В настоящият случай е безспорно установено, че жалбоподателите
даряват на ответниците по жалбата недвижим имот- дворно място и къща в
*******. Безспорно е, че надарените са живеели на семейни начала към
момента на сключване на договора, както и че същите са се разделили като
5
жената, заедно с общото им дете се установила да живее при
жалбоподателите- нейни родители. Безспорно и категорично е установено, че
жалбоподателите са отправили писмена покана до ответника по жалбата-
А.А. с искане за осигурямане на месечна издръжка в размер на по 150 лв. за
всеки един от тях.
Жалбоподателят е на 60 г., същият е работил по трудово
правоотношение, което е било прекратено на 01.10.2020 г., а от 05.10.20 г.
същият е регистриран в БТ. Жалбоподателят е претърпял две операции и има
храночно заболяване като за лечението си изразходва около 50 лв. месечно.
Установено е също, че жалбоподателката като руски гражданин получава
пенсия в размер на 10 000 рубли, както и че същата е провела лечение в
Русия, има заболявания като месечно заплаща около 50 лв. за закупуването на
лекарства.
Жалбоподателите към момента на поканата са имали общ доход в размер
на 1200 лв. месечно, които са били достатъчни да покриват месечните им
нужди. Същите са значително над прага на бедността според данните на НСИ.
Липсват доказателства по делото, които да установяват, че получаваните от
тях месечни доходи са недостатъчни за покриване на нуждите им.
Съобразявайки социалната среда и индивидуалните потребности на
жалбоподателките настоящият състав приема, че в процеса не е установено
наличието на трайна нужда от издръжка. Правилно първоинстанционният съд
е приел, че жалбоподатеите не са установили в процеса наличието на трайна
нужда от издръжката като елемент от фактическия състав на чл.227, ал.1,
б.“в“ от ЗЗД.
Дори и да се приеме, че след прекратяване на трудовото правоотношение
на жалбоподателя доходите на дарителите са намалели и същите са в
изпаднали в състояние на трайна нужда, то не е налице непризнателност от
страна на ответниците по жалбата.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №1/ 21.10.2013 г. по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС при иск за отмяна на дарение в
хипотезата на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
6
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
С оглед задължителните указания и доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че възражението на дареният за невъзможност да дава
издръжка е основателно.
Установено е, че ответникът реализира средномесечно възнаграждение
от 911 лв. Същият има задължение за издръжка в размер на 150 лв. към своето
дете К.. Няма доказателства същият да притежава имущество, от което може
да реализира. С оглед на получавите от ответникът по жалбата доходи и след
приспадане на задължението му за издръжка на детето, за същият е налице
обективна невъзможност да дава поисканата издръжка на жалбоподателите.
В настоящият случай не е налице проява на непризнателност от страна на
ответникът, тъй като поради липса на достатъчно средства, с даването
поисканата издръжка на дарителя, би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Налице е обективна невъзможност за престиране, а не виновно поведение,
което да транспормира морално- етичното задължение в правно.
По същите съображения искът е неоснователен и спрямо ответницата по
жалбата. По отношение на нея липсва и още един елемент от фактическия
състав- покана за заплащане на издръжка, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивният съд приема, че предявеният иск
е неоснователен и правилно същият е отхвърлен.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателите. Същите дължат на ответника по жалбата
направените от него разноски за въззивното производство в размер на 500 лв.-
платено адв. възнаграждение.
7
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260358/03.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 2041/2020 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА С. Н. П. и Н. В. П. да заплатят на А. В. А. от ***** сумата в
размер на 500 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8