Решение по дело №1646/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на К.Й.К., с която се иска осъждане на Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати сумата в размер на 276,31 лева (след направено изменение на иска в последно съдебно заседание), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва, считано от 04.11.2020 г. до 30.06.2023 г., върху сумата от 1000 лева – присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед за задържане № 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

В исковата молба се посочва, че спрямо ищеца е издадена заповед за задържане № 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, която е отменена с влязло в сила решение по адм. д. № 10/2020 г. на Районен съд – Пловдив. Впоследствие е поставено влязло в сила решение по адм. д. № 2921/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което ОДМВР – Пловдив е осъдена да заплати на К.К. сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед за задържане. Развиват се доводи за дължимост на законна лихва върху присъденото обезщетението за неимуществени вреди, считано от влизане в сила на решение, с което е отменена заповедта за задържане до датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г. Претендират се разноски.

Подаден отговор на исковата молба от страна на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с който се оспорва основателността на претенцията. Поддържа, че на 06.07.2023 г. е изплатено обезщетението в размер на 1000 лева. Поддържа още, че вземането е изплатено в година, в която по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК е предявен за плащане изпълнителният лист. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендират се разноски.

Представител на прокуратурата изразява становище за основателност на исковата претенция, тъй като е доказана по основание и размер.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че спрямо К.Й.К. е издадена заповед за задържане № 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

По делото е приложено решение № 260007/15.10.2020 г. по адм. д. № 10/2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменена като незаконосъобразна издадената заповед за задържане № 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Видно от отбелязването в решението, се установява, че същото е влязло в сила на 04.11.2020 г.

Установява се още, че ищецът е предявил иск против ответника за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразната заповед за задържане. В резултат на това е постановено влязло в сила решение 1538/22.07.2021 г. по адм. д. № 2921 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което ОДМВР – Пловдив е осъдена да заплати на К.Й.К. сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от горепосочената незаконосъобразна заповед за задържане и сумата от 310 лева – разноски по делото. Следва да се отбележи, че по посоченото дело липсва искане за допълване на решението, доколкото в исковата молба е заявена и претенция за присъждане на законна лихва, считано от увреждането до окончателното изплащане на вземането.

Последвало е издаване на изпълнителен лист в полза на К.Й.К. *** за горепосочените суми в размер на 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 310 лева – разноски по делото.

С молба вх. № 000-4026/02.03.2023 г. на К.К. издаденият изпълнителен е предоставен на ответната страна за плащане на посочените в него суми.

Приложено е платежно нареждане от 27.04.2023 г., от което видно, че ОДМВР е заплатило на К.К. сумата в размер на 310 лева – съдебни разноски.

С молба вх. № 317000-1203/29.06.2023 г. на К.К. е поискано отново да се изплати обезщетението за неимуществени вреди.

С платежно нареждане от 06.07.2023 г. е заплатено на ищеца обезщетението в размер на 1000 лева.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

В случая се претендира заплащането на лихва, дължима върху обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед за задържане, присъдено със съдебен акт. В тежест на ищеца е да установи следното: отменен по съдебен ред административен акт, издаден от орган, принадлежащ към структурата на ОДМВР - Пловдив; наличие на дължимо парично задължение, което не е заплатено за претендирания период; наличието на вреда, изразяваща се в размера на законната лихва върху дължимото обезщетение, както и причинно – следствена връзка между незаконосъобразния акт и неизпълнението на главното парично задължение.

В настоящия случай е издадена заповед за задържане № 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, тъй като същата е отменена с влязло в сила на 04.11.2020 г. решение по адм. д. № 10/2020 г. на Районен съд – Пловдив.

Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР областните дирекции към МВР са юридически лица, а според ал. 3 устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. В чл. 9, ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на МВР е регламентирано, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. В случая заповедта е издадена от служител на длъжност „разузнавач“ в отдел „Икономическа полиция“, която е част от структурата на ОДМВР – Пловдив, поради което незаконосъобразният акт е издаден от орган, принадлежащ към структурата на ответната страна.

Постановено е влязло в сила решение 1538/22.07.2021 г. по адм. д. № 2921 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което ОДМВР – Пловдив е осъдена да заплати на К.Й.К. сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, т. е. налице е дължимо парично задължение.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Правото на законна лихва (мораторна, закъснителна лихва) е правоувеличаващо право, акцесорно на паричното вземане за главница, дължи се поради неизпълнение в срок на главното задължение и се изчислява като процент от размера на главницата за определен период. В тази връзка дължимостта на лихвата за забава (обезщетение за една вреда – за забавено изпълнение) е във връзка с неправомерното поведение на длъжника, изразяващо се в незаплащане на парично задължение (в случая обезщетение за неимуществени вреди). В случая имуществените вреди се явяват като пропускане възможността за ползване на паричното обезщетение за неимуществени вреди, като тази пропусната полза се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Законната лихва върху претендираната сума за обезщетение е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменена унищожаемата заповед за задържане № 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка лихва за забава се дължи от 04.11.2020 г., когато е влязло в сила решението по адм. д. № 10/2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменена като незаконосъобразна издадената заповед за задържане, т. е. на 04.11.2020 г. е настъпила забавата за изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.

Крайният момент, до който се дължи законна лихва е датата, на която е извършено плащането на дължимата сума - 06.07.2023 г., но в случая се претендира по – ранна дата, а именно датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г.

Съобразявайки размера на главницата (1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди), установения размер на законната лихва (определен в ПМС № 426/2014 г.) и периода от забавата до крайната дата на претенцията, съдът намира, че обезщетението за забава е в размер на 276,31 лева за периода от 04.11.2020 г. до 30.06.2023 г. В тази връзка исковата претенция е доказана по основание и размер, поради което следва да се уважи.

Неоснователни са доводите за неоснователност на претенцията, основавани на разбирането за извършено плащане на главното вземане, което е по повод представен изпълнителен лист. Самото извършване на плащането има значение за крайния момент, до който се дължи лихва за забава, като в случая този момент е след крайната дата на исковия период. За времето на исковия период е липсвало изпълнение, поради което се дължи лихва.

По същите съображения са неоснователни възраженията за момента на представяне на изпълнителния лист по реда на чл. чл. 519, ал. 2 ГПК и плащането в същата година. Задължението за законна обезщетителна лихва се дължи при забавено изпълнение на парично задължение (в случая обезщетение за неимуществена вреда). Последното е носимо парично задължение, а не търсимо, поради което ищецът не е длъжен да кани и търси своя длъжник в случаите на изискуеми парични задължения. В тази връзка представянето на изпълнителния лист по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК е ирелевантно обстоятелство за дължимостта на лихвата. Неизпълнението на парично задължение е неправомерно поведение на длъжника и изцяло по преценка на кредитора е да реши кога да потърси изпълнение по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК. В тази връзка дължимостта на лихвата за забава (обезщетение за една вреда – за забавено изпълнение) е във връзка с неправомерното поведение на длъжника, а не от поведението на кредитора във връзка с представяне на изпълнителния лист по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищцовата страна има право да ѝ се възстановяват направени разноски. Същата е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева.

По делото се установи наличието на сключен договор за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗА. Този извод се налага, макар доста неприцизно, от обстоятелството, че в пълномощното фигурират два подписа (на адвоката и ищеца) и текст за представяне на безплатна правна помощ. Налице е съвпадение на две насрещни волеизявления за обсъдените обстоятелства, т. е. в един документ са обективирани договор и едностранна сделка. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ, което се определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 276,23 лева), т. е. 400 лева за адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като се присъжда в минимален размер.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на К.Й.К., ЕГН ********** сумата в размер на 276,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва, считано от 04.11.2020 г. до 30.06.2023 г., върху сумата от 1000 лева – присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед за задържане № 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на К.Й.К., ЕГН ********** сумата в размер на 10 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на адвокат С.Г.Д. *** сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: