РЕШЕНИЕ
№ 1618
гр. Пловдив, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330113322 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на Е.. И.. Д. срещу „Вива
кредит” ООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове в
условията на евентуалност с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл.10, чл.11, чл. 19 ЗПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем
„Вивакредит План 14 и 30“ № *****., по силата на който е отпусната сумата от 800
лева с лихвен процент от 40.28 %. След усвояване на сумата ищцата започнала да
изплаща заема, като на 28.03.2017г. направила плащания за погасяване на
задължението си в общ размер на 941.60 лева. Твърди се, че сключеният договор за
заем е недействителен на основанията предвидени в чл. 22 ЗПК, поради което
платеното от ищцата над размера на усвоената главница от 800 лева, а именно сумата
от 141.60 лева, е получена от ответника без основание. Твърди се, че договорът за заем
съдържа информация за лихвен процент по кредита – 40.28%, но не съдържал
информация относно условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
По този начин не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В договора бил
предвиден ГПР като абсолютна процентна стойност – 49.29 %, липсвало, обаче
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
определения в приложение № 1 ЗПК начин, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1,
1
т. 10 ЗПК. Липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, а това водело до неяснота относно включените в него компоненти, което било
нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. В договора била посочена общата дължима сума,
като изрично било посочено , че тя включва такси за експресно разглеждане на
документи. По съществото си това било допълнително плащане за покриване разходи
във връзка със задължението за предоставяне на сума и следвало да бъде включено в
ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, при което същият надхвърлял законовото
ограничение. Тази стойност не съответствала на реално дължимата по договора, тъй
като в нея не били включени допълнителните плащания, които потребителят следвало
да понесе във връзка с чл. 4 от договора, а именно начисляването на неустойка поради
непредоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство.
Неустойката реално увеличавала печалбата на ответника. Поради това се твърди, че
посочения ГПР не отговарял на действителния такъв и в него следвало да бъде
включена и неустойката. В договора липсвала информация за правото на потребителя
при погасяването на главницата да получи при поискване и безвъзмездно извлечение
по сметката, под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания
по кредита, което било нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Твърди
се, че на ищцата не били предоставени общите условия, които са неразделна част от
договора, с което се нарушавало изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Излагат се и твърдения за нищожност на клаузата по чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора
за кредит, с която е уговорен годишния лихвен процент от 40.28 %, поради нарушение
на добрите нрави, поради надвишаване трикратния размер на законната лихва. В
случая уговореният лихвен процент от 40.28% надвишавал 4 пъти размера на
законната лихва, което противоречало на добрите нрави.
Иска се прогласяването на недействителността на целия договор на основание
чл.22 ЗПК, а при условията на евентуалност на клаузата по чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора
за кредит, както и осъждането на ответника да заплати сумата от 141.60 лева, получени
без основание. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват
исковете. Твърди, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на чл. 10, ал.
1 ЗПК, а именно в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра, като в него се
съдържала цялата необходима информация съгласно изискванията на закона и
непротиворечал на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. С получаването на СЕФ,
което предхождало сключването на договора, ищецът бил уведомен за условията по
бъдещия договор за заем и подписвайки договора ги е приел и е могъл да предвиди
неблагоприятните последици, произтичащи от неизпълнение на задълженията му по
него. Счита, че няма основание за прилагане на чл. 22 ЗПК. Твърди се, че всички
клаузи от общите условия били инкорпорирани в самия договор за кредит. Спазено
2
било и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. ГПР да не е по-висок от петкратния
размер на законната лихва. Договорената възнаградителна лихва от 40.28% и
надвишаването й над допустимата според ищеца стойност от трикратния размер на
законната лихва не било съществено. Иска се за отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 02.08.2016 г. са сключили договор за паричен заем, по който „Вива кредит“ ООД, в
качеството на заемодател, е предоставило сумата от 800 лева, която е следвало да бъде
върната в срок до 11.04.2017 г. с плащането на 18 двуседмични погасителни вноски.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.28 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) 49.30 %. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено плащането на такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане в размер на 329.58 лева. В чл. 4 от
договора е уговорено предоставянето на обезпечение след сключването му, чрез
поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнение в чл. 4, ал. 2 е уговорена
неустойка в размер на 329.58 лева.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит
и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция.
Относно недействителността:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК "Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
3
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 1252.44 лева, включваща и
таксата за експресно разглеждане на документи. С посоченото допълнително плащане
се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва
да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би станал над
предвиденото в ЗПК ограничение, вземайки предвид сегашния му размер- 49.30%,
съотношението между главницата и таксата- 41.20% и срока на правоотношението- 36
седмици или по-малко от 9 месеца.
Налице е нарушение и на изискването за посочване в договора на общата
дължима сума, защото не са взети предвид допълнителните плащания, които ще
възникнат за ищцата при неизпълнение на клаузата на чл. 4, ал. 1. Предоставянето на
обезпечение не се отразява върху изпълнението на основаното задължение за връщане
на получената сума. То има за цел да внесе допълнителна сигурност в отношенията,
като осигури трето лице (независимо дали това е поръчител или банка), от
имуществото на което кредиторът да може да се удовлетвори при неизпълнение от
страна на длъжника. Неизпълнението на това задължение не води до претърпяването
на някакви вреди, а до увеличаване на риска от несъбираемост на кредита. Този риск
не може да бъде компенсиран от предвидената в договора неустойка, която от самото
сключване е разсрочена и включена във всяка от погасителните вноски. Уговорена по
този начин, неустойката всъщност увеличава печалбата на кредитора, защото при
изпълнението на всички задължения, получената сума представлява едно
допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посоченият в договора годишен процент на разходите от
49.30% и общата дължима сума– 1252.44 лева не отговарят на действителните.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и обща дължима
сума, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
4
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно иска по чл. 55 ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото експертиза се установява,
че по договора е била платената сумата от 941.60 лева. Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22
ЗПК и чл. 55 ЗЗД сумата от 141.60 лева се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица върху тези
суми следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 113.28 лева и 100 лева за ССЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. М. следва да бъде присъдена сумата от 600 лева за адв.
възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В този смисъл е и трайната практика на ВКС : Определение № 267 от
11.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 860/2018 г.; Определение № 22 от 16.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2668/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о., ТК; Определение № 90 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 178 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3320/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 199 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2076/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 291 от 20.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1949/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 142 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1124/2019 г., I г. о., ГК; Определение № 379 от 9.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
5
3052/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 308 от 9.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1990/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 529 от 11.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4335/2019 г., IV г. о., ГК и на ОС-Пловдив: Определение № 663 от 13.05.2020 г. на ОС
- Пловдив по в. ч. гр. д. № 739/2020 г.; Определение № 599 от 10.04.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. ч. гр. д. № 446/2020 г.; Определение № 92 от 16.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. ч. гр. д. № 2975/2019 г. и др.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Е. И. Д., ЕГН
********** и „Вива кредит“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между тях
договор за паричен заем № ****г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЕМ. ИВ. Д.,
ЕГН **********, сумата от 141.60 лева- получена без основание във връзка със
сключения между страните договор за паричен заем № ***** г., който е обявен за
недействителен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването
на исковата молба на 16.08.2021 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. *****,
сумата от 600.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ Е.. И. Д. по производството.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 113.28
лева- държавна такса за образуваното дело и сумата от 100.00 лева- разноски за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Присъдените суми за държавна такса и разноски за ССЕ може да бъдат внесени по
следната банкова сметка на Районен съд- Пловдив: BG26 CECB 9790 31F5 2744 00-
„Централна кооперативна банка“ АД.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6