№ 13879
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110148078 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Г.
Х. против А. П. А., с която са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за
сумата 9952,77 лева, представляваща регресно вземане за заплащане на половината от
солидарно задължение по договор за потребителски кредит № 4356/02.10.2015 г., от които
7177,84 лв. главница и 2774,93 лв. възнаградителна лихва и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищцата твърди, че с решение № 550511 от 30.11.202018г., постановено по гр. дело №
80319/2017г. по описа на СРС, 139 състав гражданският брак между страните бил прекратен.
Твърди още, че преди прекратяване на брака по време на фактическа раздяла между
страните, ищцата закупила поземлен имот в землището на с.Л., обл. П., за сумата от 20 300
лева, от която 19 905, 54 лева са изплатени чрез предоставен на ищцата потребителски
кредит от „Т. Б. Д“ АД, разрешен с договор за потребителски кредит № 4356/02.10.2015г. и
съсобственик в режим на СИО ответникът. Кредитът бил изплащан от трудовото
възнаграждение на ищцата като към момента били изплатени 14 355, 68 лв. главница и
лихви в размер на 5549, 86 лв. за периода от 01.11.2015г. до 29.08.2022г. Поддържа, че за
ищеца е налице правен интерес, с регрес иск с правно основание чл.127, л. 2 от ЗЗД да търси
от другия солидарен длъжник ответникът, това което е платила в повече – половината от
целия дълг общо в размер на 19 905, 54 лева, равна на исковата сума от 9 952,77 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия
оспорва исковата претенция по основание и по размер. Навежда твърдения, че е участвал в
погасяването на изтегления от ищцата потребителски кредит, като е вземал участие във
всички разходи, необходими за семейството, съответно не били налице основания за
ангажиране на регресната му отговорност. Моли за отхвърляне на претенцията и
1
присъджане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства на 13.10.1984 г. страните са сключили
граждански брак, който е прекратен с влязло в сила съдебно решение № 550511 от
30.11.2018 г. по гр. д. № 80319/2017 г. по описа на СРС, 139 състав.
Установява се от договор за потребителски кредит № 4356/02.10.2015 г., че „Т. Б.“ АД
е предоставила на М. Х. потребителски кредит в размер на 30 000 лева при преференциални
условия за финансиране на потребителски нужди, в т.ч. и рефинансиране на съществуващи
задължения. В чл. 5, ал. 2 от договора страните са уговорили, че кредитът се усвоява
еднократно по сметката по ал. 1, като сумата се ползва по следния начин: 1500 лева се
превеждат за рефинансиране на кредитна карта към „ЦКБ“ АД; сумата от 2580 лв. се
превежда за рефинансиране на потребителски кредит в „Т. Б.“ АД; останалата част от
сумата се блокира по сметката до представяне на удостоверение за окончателно погасяване
на задължението към „ЦКБ“ АД. Кредитополучател по договора е ищцата, а трето за спора
лице – Д. Х. се е задължила като солидарен длъжник по същия. Договорът е обезпечен и
посредством учреден в полза на банката залог върху месечните вземания за трудово
възнаграждение на ищцата.
На 05.11.2015 г. с нотариален акт № 78, том II, рег. № 9791, дело № 451 от 2015 г.
ищцата е закупила недвижим имот, представляващ УПИ III-185 в квартал № 66 по плана за
регулация и застрояване на село Л., община П., област П., утвърден със Заповед № 91 от
22.04.2008 г. за сумата от 20 300 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение следва да се
кредитира като обективно, мотивирано и безпристрастно. След извършена проверка и
анализ на предоставените от банката – кредитодател документи вещото лице е установило,
че сумата по процесния договор за потребителски кредит е усвоена на 22.10.2015 г., като с
част от средствата е погасен действащ кредит в банката. При извършено преизчисление на
дължимите по кредита вноски за главница и лихви върху сумата от 20 300 лв. /покупната
цена на недвижимия имот/, задълженията по кредита са в размер на 27 251,37 лв.
По делото е разпитан св. Г. А. – син на страните, който споделя, че преди 7-8 години
майка му е изтеглила кредит, за да закупи парцел в ж.к. „Л.“. Твърди, че кредитът е
изплащан изцяло от майка му, а баща му няма участие.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 СК, съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Когато се касае за задължение, поето за задоволяване на нуждите на
семейството независимо от това кой от съпрузите го е поел формално, по силата на закона
2
двамата отговарят солидарно / Решение № 196/21.08.2015 по дело № 6068/2014 на ВКС, ГК,
IV г.о./.
Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за
другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за
задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството,
са поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от
единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници - бивш съпруг, удовлетвори
кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг,
за да възстанови нарушеното имуществено равновесие /Решение № 342/2013 - IV г.о. на
ВКС/. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /вкл. за оправданите
лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко
закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими
имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да
докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна
/Решение № 293- 2013- ІІІ г.о. и Решение № 211- 2012- IV г.о. на ВКС/. Ако той не направи
това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди.
Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема,
той трябва да заяви за какво е разходвана сумата – в частност ищцата изрично е посочила, че
средствата по отпуснатия кредит по процесния договор са били използвани за семейни
нужди, които са конкретизирани – закупуване на съсобствения между страните имот за
сумата от 20 300 лева, както и рефинансиране на предходни заеми. В тежест на оспорващия
съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда
не е семейна. В случая обаче такова доказване не е проведено и доколкото фактическата
раздяла между страните е настъпила две години след отпускането на кредита, следва да се
приеме, че сумите по същия са разходвани именно за нуждите на домакинството.
Ответникът не твърди и не доказва в производството да е правил погашения по
кредита, като видно от представеното удостоверение от банката, за периода от 01.09.2017 г.
до 31.08.2022 г. кредитополучателката е погасила по договора лихви в общ размер 5 549,86
лв. и главница в общ размер 14 355,68 лв. Предвид това се установява от събраните по
делото доказателства, че задълженията по договора за банков кредит са били погасявани от
ищцата.
Следва да се уточни, че доколкото от 2017 г. страните са във фактическа раздяла,
погасените от ищцата за периода след фактическата раздяла вноски по договора за кредит
следва да се считат заплатени с нейно лично имущество, а не с общи средства на двамата
съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита следва да се счита
оборен поради безспорно установения по делото факт на настъпила между тях фактическа
3
раздяла и липса на общо домакинство, считано от 2017 г., когато ответникът е напуснал
семейното жилище.
От заключението на неоспорената ССчЕ, се установява, че за периода след
фактическата раздяла на страните през 2017 г. ищцата е погасила сума в общ размер 19
905,54 лв., от които 14 355,68 лв. главница и 5 549,86 лихви. Така за същата е възникнало
правото да претендира към съдлъжника суми по чл. 127 ЗЗД, доколкото е платила на
кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата й се част.
Това разрешение произтича от самото правилото на чл. 127, ал.2 ЗЗД, което изрично
изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник да е
изпълнил повече от своята част /Решение № 196/21.08.2015 по дело № 6068/2014 на ВКС,
ГК, IV г.о./.
Съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно. Тъй като към момента договора за кредит е действащ и страните продължават да
дължат плащания по него, то всеки солидарен длъжник дължи половината от всяка вноска,
съгласно погасителния план. За да се определи размера на основателната претенция на
ищцата за исковия период, следва да се изчислят всички платени от нея, за исковия период,
дължими съгласно погасителния план вноски, като половината от тях са задължение на
ответника. За исковия периода ищцата е платила 19905,54 лева, от които 14355,68 лв.
главница и 5549,86 лв. лихви. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 9952,77 лева, от която 7177,84 лева главница по кредита и 2774,93 лева лихви,
заплатени за периода 01.09.2017 г. - 31.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Предвид това ищцовата претенция следва да се уважи в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат
сторените в производството разноски в размер на 1398,11 лева, от които 1000 лева за
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие
и 398,11 лева заплатена държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. А. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „М.“ № 11 да
заплати на М. Г. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Н.“, бл. 335, вх. Г, ап. 89, на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата 9952,77 лева, представляваща регресно вземане за
заплащане на половината от солидарно задължение по договор за потребителски кредит №
4356/02.10.2015 г., от които 7177,84 лв. главница и 2774,93 лв. възнаградителна лихва, ведно
със законната лихва от 02.09.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 1398,11 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5