П Р
О Т О
К О Л
Град София, 07 юни
2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на седми
юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ГЕОРГИ МИРЧЕВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 2157 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 11.30 ч., се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
В.Б.Д. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично, като заявява: Не желая да бъда защитаван по това
дело, не желая служебен защитник.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител – М.М.–
Инспектор IV
степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Моля да не давате
ход на делото, тъй като считам, че молбата на осъденото лице е процесуално
недопустима – не е изтекъл 6–месечният срок, указан в чл.441, ал.4 НПК, в
която, след предишен отказ на съда, в срок от 6 месеца не може да се подава
нова молба за УПО. Предният отказ на съда е влязъл в сила на 12.11.2018 г., а
молбата на Д. е от 27.03.2019 г.
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам, че молбата на осъдения действително е процесуално недопустима, тъй
като не е подадена след изтичане на 6–месечния срок от предходен отказ за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ
В.Б.Д.: Да се даде ход на делото. Поддържам молбата си.
СЪДЪТ,
след като съобрази становищата на страните изразени по хода на делото, въпреки
възраженията на представителите на СЦЗ и СГП, относно недопустимост на молбата
на осъденото лице, НАМИРА, че следва да бъде даден ход на делото в днешното
с.з., поради следните съображения:
Действително,
с определение от 26.10.2018 г., постановено по НЧД № 4256/18 г. по описа на
СГС, НО, 27 състав, е била оставена без уважение молбата на осъдения Д. за
постановяване на УПО от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него
наказание. Вследствие подадена жалба срещу така постановеното първоинстанционно
определение, състав на САС, НО, с определение от 12.11.2018 г., постановено по
ВНЧД № 1509/18 г., е потвърдил цитираното по–горе определение на СГС, НО, 27
състав, с което е била оставена без уважение молбата на Д. за УПО. С оглед
датата на постановяване на определението на САС, НО от 12.11.2018 г.,
предвиденият 6–месечен срок в нормата на чл.441 от НПК, който преклудира
възможността за подаване на нова молба за УПО, не по–рано от 6 месеца от деня на
влизане на определението, с което е била оставена без уважение молбата на
осъденото лице, е изтекъл към 12.05.2019 г. В упоменатия 6–месечен срок,
действително СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че осъденият
е подал настоящата молба, с която е сезирал съда за ново произнасяне по повод
искане за УПО, като молбата е входирана в СГП на 27.03.2019 г. под № 15993/18
г.
Същевременно
обаче, с оглед обстоятелството, че указаният по-горе 6–месечен срок е изтекъл
към настоящия момент и в днешното с.з. осъденият заяви, че поддържа молбата и
желае същата да се разгледа, СЪДЪТ
СЧИТА, че няма пречка да се произнесе по същество по така направеното искане за
постановяване на УПО касателно конкретното осъдено лице, доколкото
произнасянето на съда ще бъде извън указания в нормата на чл.441 НПК 6–месечен
срок, а към настоящият момент осъденият може да се ползва от правото си да
поиска УПО и в този смисъл, СЪДЪТ да извърши преценка по отношение на релевираните
от него доводи и обстоятелства.
Воден
от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
В.Б.Д.
– роден на ***
г. в Руска Федерация, гр.Ставропол, ЕГН – **********, руски гражданин, с
постоянно пребиваване в Р България, с руско гражданство, неженен – живущ във фактическо
съжителство, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – строител,
жител и живущ *** – това са 2 къщи в 1 блок.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения Д. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.Д.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя
отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения В.Б.Д., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.Д.: Поддържам молбата, няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата на осъдения, нямам доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София М.М.:
Представям актуална справка, относно остатъка от неизтърпяната част от наказанието
на осъденото лице.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ така представената от процесуалния представител на СЦЗ справка, на останалите
страни – за запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.Д.: Да не се приема.
СЪДЪТ,
въпреки възражението на осъденото лице, НАМИРА, че така представената актуална
справка от процесуалния представител на СЦЗ, като относима към предмета на
делото, СЛЕДВА да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмено доказателство,
представената от процесуалния представител на Началника на Затвора – актуална
справка от Затвора–гр.София – рег. №
159/07.06.2019 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по
отношение на осъдения наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.Д.: Към 21.09.2018 г., по справка от Прокуратурата имам
остатък в размер на 1 година и 8 месеца, която справка е в оригинал и с печат. От
2017 г. съм работил в СЦЗ, и тези 20 дена ги няма приспаднати никъде. Моля,
документът от Прокуратурата да се приложи към делото, в оригинал е. Не може
всеки път да ми пишат различен остатък от присъдата – първият път ми писаха 3
години остатък, вторият път – 2 години, няколко справки имам в разстояние от 1
месец и все различни. Искам от СЦЗ да направят актуална справка, на база
документа от Прокуратурата, тъй като отработеното през 2017 г. не е отразено –
тогава работех в СЦЗ, в отдел „Печатница“.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ представеното от осъдения В.Б.Д. постановление на ВКП, на останалите
страни – за запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че постановлението е неотносимо към същността на
настоящото дело и моля да не бъде приемано, тъй като в него е обсъдена жалба на
осъденото лице с негово искане за прекъсване на наказанието, жалбата е оставена
без уважение и постановленията на СГП и САП са потвърдени от ВКП.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.:
На същото становище съм.
СЪДЪТ
НАМИРА, че така представеното от осъденото лице доказателство, с оглед
обстоятелството, че същият се позова на него и с цел охраняване правото му на
защита, СЛЕДВА да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, в
насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмено доказателство – Постановление
от 27.11.2018 г. на прокурор при ВКП, по преписка № 3838/18 г. на ВКП.
ПРОКУРОРЪТ: Да не се уважава искането на осъдения, свързано с
неточното отразяване на отработените от него дни. Намирам, че справката от СЦЗ
е актуална и съдържа всички необходими данни.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.:
Придържам се към казаното от
прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.Д.: Оттеглям искането си за актуална справка, на база документа
от Прокуратурата, затова, че съм работил. Да се реши делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства, нямаме доказателствени
искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение
молбата на Д. за УПО, тъй като не са налице всички изискуеми от закона
предпоставки по чл.70 НК. Налице е единствено първата предпоставка, свързана
със срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Към настоящият
момент безспорно тя е налице, тъй като към днешна дата, Д. е изтърпял повече от
2/3 от наложеното му наказание, но не е налице другата предпоставка – същият да
е дал безспорни доказателства за своето
поправяне. Депозирани са единодушни, еднопосочни и отрицателни становища на
всички представители от затворническата администрация, че корекционният процес
при лицето не е приключил, констатирани са множество дефицити, които следва да
бъдат преодолени, рискът от вреди към обществото продължава да е във високи
стойности и не са изпълнени всички задачи, заложени в плана на присъдата.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на
СЦЗ е идентично с това на Прокуратурата. Налице е само първата предпоставка,
относно ефективно изтърпяване на повече от 2/3 от наложеното по отношение на Д.
наказание. Относно втората изискуема предпоставка – доказателства за поправяне
на осъдения все още не са налице – рискът от рецидив е намален само с 4 точки
за 1 година; проблемните зони установени в началото на изпълнение на
наказанието, са актуални към момента и то такива основополагащи , като умения
за мислене и отношение към правонарушението. Рискът от вреди към обществото
продължава да е с високи стойности и към тези мотиви бих добавил и значителния
остатък, който подлежи на доизтърпяване, с оглед на което, моля да не уважите
молбата на осъдения за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ В.Б.Д. /в своя защита/: Моля да бъда предсрочно освободен.
Не съм работил в затвора вече половин година, нямам наказания, затворническата
администрация никога не ме е викала, това са пълни глупости което говорят.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
В.Б.Д.: Баща ми почина преди 1 месец, аз
съм единственият наследник, моля да ме освободите за да се грижа за семейството
си.
СЪДЪТ
след съвещание, след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание,
както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.70,
ал.1 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения В.Б.Д., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В днешното с.з., представителите на
СГП и СЦЗ изтъкват тъждествени съображения, относно наличие на първата формална
предпоставка, визирана в указаната по-горе норма на материалния закон, относно
наличието на фактическо изтърпяване на повече от 2/3 от наложеното по отношение
на Д. наказание „Лишаване от свобода“ към настоящият момент. Същевременно, в
синтез изразяват становище, че не са налице положителни данни за безспорно поправяне
и коригиране поведението на осъденото лице към спазване на законите и добрите
нрави в обществото. Акцентират и върху обстоятелството, че независимо от факта
на пребиваване на осъдения Д. за дълъг период от време в местата за лишаване от
свобода, рискът от рецидив от първоначално зададените 50 точки, е намален само
с 4 точки за цяла година, като рискът за обществото е в изключително високи
стойности. Прокурорът изтъква и, че по делото са приложени изцяло отрицателни
становища, с оглед личността и поведението на осъденото лице в пенитенциарните
заведения, наличие на много дефицити и неизпълнение на заложените в плана на
присъдата задачи. В синхрон с изложеното от прокурора, процесуалния
представител на СЦЗ обосновава, че няма данни за напълно поправяне на осъденото
лице, с оглед отрицателните становища на затворническата администрация за
неговото поведение, че не е завършил корекционният процес спрямо Д., като и че към
момента са актуални проблемните зони, установени при
осъдения в началото на изпълнение на наказанието, касателно умения за мислене и
отношение към правонарушението,
с оглед на което, пледира молбата на осъденото лице да бъде оставена без уважение.
В своя защита и в последната си
дума, осъденият Д. моли да бъде уважена молбата му, за да може да се грижи за
семейството си. Изтъква, че изложените съображения от представителите на СГП и
СЦЗ не са истини, поради което моли същите да не бъдат възприемани.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че В.Б.Д. изтърпява наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 6 години, определено му по НЧД № 6088/18 г. по описа на СРС,
НО, 107 състав, с което са групирани наложените по отношение на Д. наказания по
постановените спрямо него осъдителни присъди по НОХД № 18773/16 г. по описа на СРС,
НО, 121 състав и по НОХД № 8695/13 г. по описа на СРС, като му е било
определено едно общо наказание в размер на 3 години и 4 месеца. Цитираното
определение на СРС впоследствие с решение СГС, НК, ХV въззивен състав,
постановено по НЧД № 2918/18 г., е изменено като спрямо Д. е определено едно
общо най–тежко наказание, в размер на 6 години „Лишаване от свобода“, измежду
наложените му по цитираните по–горе две производства, а именно – по НОХД № 18773/16
г. на СРС и по НОХД № 8695/13 г. на СРС, както и по НОХД № 5854/14 г. на СРС,
НО, 4 състав. Така постановеното решение на въззивния съдебен състав е
окончателно и влязло в сила, с оглед датата на постановяването и обявяването му
– 16.07.2018 г.
От доказателствените материали по
делото и в конкретност, въз основа на приетата в днешното с.з. актуална справка
от Затвора–гр.София, се установява, че осъденият Д. е изтърпял към настоящият
момент, фактически наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, 1 месец
и 16 дни, както и от работа в размер на 1 месец и 18 дни, като остатъкът, който
следва да търпи, се равнява на 1 година, 8 месеца и 26 дни. С оглед
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, доколкото определеното по отношение на Д.
наказание в размер на 6 години „Лишаване от свобода“, съвместява наказанието
наложено по отношение на същия, с присъда на СГС по ВНОХД № 4367/16 г., с която
е отменена първоинстанционната присъда по НОХД № 5854/14 г. по описа на СРС и с
която Д. е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.152, ал.3,
т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК при условията на опасен рецидив,
следва да се счете, че изискващият се срок от търпене на наказанието, за да се
прецени наличието на първата, основна предпоставка за УПО, е този предвиден в
нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК, а именно – не по – малко от 2/3 от наложеното
спрямо същия наказание, общо в размер на 6 години „Лишаване от свобода“.
Съотнасяйки посочения по–горе срок
на фактическо изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, в размер на 4
години, 1 месец и 16 дни, към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, СЪДЪТ ОТЧИТА наличието на първата
предпоставка за приложение института на УПО, доколкото фактически Д. е изтърпял
повече от 2/3 от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 6 години, като остатъкът към настоящият момент, с оглед така
представената в днешното с.з. актуална справка, се равнява на 1 година, 8
месеца и 26 дни.
В тази връзка, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че съдът извърши преценка по отношение срока на изтърпяното от
Д. наказание „Лишаване от свобода“, въз основа именно на актуалната справка от
Затвора–гр.София, отразяваща фактически изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното по отношение на Д. наказание „Лишаване от свобода“, като представеното
от осъденото лице в днешното с.з. постановление на ВКП, не рефлектира върху извода
на съда за остатъка, който осъденият следва да търпи, доколкото постановлението
е от 28.11.2018 г., в който смисъл не е актуална извършената в него преценка на
постановилия го прокурор, а същевременно е било произнесено по реда на чл.447 НПК с предмет – жалба във връзка с искане за прекъсване на наказанието, като е
обсъждан размера на наложени на Д. наказания и по други водени спрямо него
производства, част от които не са включени в направеното групиране чрез НЧД № 6088/18
г. по описа на СРС, НО, изменено с решение на СГС, НК, ХV въззивен състав по
ВНЧД № 2918/18 г. и която преценка на прокурора е извън обсега на предмета на
настоящото производство.
В този смисъл, независимо от
изложените доводи на прокурор в упоменатото постановление, относимото към
предмета на настоящото производство доказателство, се явява иначе представената
актуална справка от Затвора–гр.София, която в най–пълна степен отразява
фактически изтърпяната част от наложеното на Д. наказание, в размер общо на 6
години „Лишаване от свобода“, признатото време от работа, изтърпяното цяло до
момента наказание, всичко в размер на 4 години, 3 месеца и 4 дни и остатъкът,
който следва да се търпи, в размер на 1 година, 8 месеца и 26 дни.
От доказателствения материал по
делото, касателно другата предвидена в закона предпоставка, затова – дали са
налице данни за нужното поправяне на осъденото лице, СЪДЪТ ЧЕРПИ информация въз основа на множеството по делото становища,
доклади и оценки, касателно поведението и личността на осъдения в
пенетенциарното заведение. В тази връзка, СЪДЪТ
напълно възприема изложените доводи от процесуалния представител на СЦЗ и на прокурора,
относно наличието на изцяло отрицателно становище касателно личността и
поведенческото проявление на Д. в местата за лишаване от свобода. Впрочем, в
така приложените доказателства, липсва положителна характеристика за осъденото
лице, която да бъде възприета като такава, рефлектираща върху извод на съда за
поправяне на осъдения, въпреки изтърпяното от него наказание до момента, в
размер на повече от 4 години.
В тази насока, СЪДЪТ ОТЧИТА становищата на ЗНРНОД и ИФЗ НС СДВР, които както бе
изложено по–горе, са напълно критични за Д., отразяващи, че коригиращият ефект
от оценката на риска е редуцирана само с 4 точки от първоначално зададените 50,
като продължава този риск от рецидив да е среден, с оглед стойностите заложени
в закона. Рискът от вреди продължава да е във високите стойности за обществото,
предвид насилствения характер на деянието, за което Д. търпи определеното му
общо наказание „Лишаване от свобода“. В така приложените становища се отчита,
че въпреки устойчивата линия на поведение, Д. продължава формално да приема
вината си и е частично мотивиран за промяна на утвърденото криминално
поведение. Частично разпознава проблемите и формално търси адекватни начини за
разрешаването им. Отчитат се и констатирани дефицитни зони, които са заложени в
изпълнението на плана на присъдата и същите са свързани с изграждане на
мотивация за промяна на криминалното поведение и отношение към
правонарушението, подобряване на уменията за мислене, което е индикатор за
незавършен корекционен процес по отношение на конкретното осъдено лице.
Тъждествено с така изложените
по–горе становища, е и това на Началник сектор ЗО „Кремиковци”, който отново посочва,
че оценката на риск от рецидив е към средните стойности, като към настоящият
момент е намален само с 4 точки от първоначално зададените 50; корекционните
въздействия спрямо Д. с оглед отношението му към извършеното правонарушение,
както и целените позитивни резултати към момента, въпреки положените усилия от
затворническата администрация, не са достатъчни, доколкото не са постигнати
целите на наложеното наказание. Д. приема в определена степен отговорността за извършеното
престъпление, като не разбира криминалното си поведение и не признава вината,
която е причинил на пострадалите лица.
От приложения доклад от ИСДВР,
впрочем СЪДЪТ ЧЕРПИ извод за изцяло
отрицателно поведение на осъденото лице в пенитенциарното заведение. В този
доклад е отразена житейската история на осъденото лице и неговата
характеристика, която в известна степен може да се приеме като позитивна, с
оглед интелектуалното ниво и емоционалната балансираност на осъденото лице, добрата му монотоноустойчивост,
стойност на стрес, тревожност и депресия, които са в ниски стойности, но в
други насоки Д. се очертава като такъв, притежаващ ограничена социална
компетентност и вградимост, емоционално и социална незрялост, като е налице
тежка криминализация на осъденото лице, квалифициран като насилствен тип
извършител, незачитащ половата неприкосновеност. Посочва се наказанието, което
в момента изтърпява, като не без значение е това, че наказанията по присъдите,
които са групирани по отношение на конкретното осъдено лице и за които той
изтърпява наказание в размер на 6 години „Лишаване от свобода“, са за тежки
престъпления, насочени срещу половата неприкосновеност на различни лица от
женски пол, които с оглед приложените присъди и мотиви към тях, сочат на
изключително завишена степен на обществена опасност на конкретното осъдено лице
и респективно на изключително утвърдена криминална линия на поведение у същия. В
приложения доклад се посочва, че проблемните зони при осъдения продължават да
бъдат отношението му към настоящото правонарушение, междуличностни проблеми и
умения за мислене, като са отчетени ясни дефицити по отношение на тези зони. С оглед
на това се изтъква, че Д. е користен, насилствен правонарушител, утвърден модел
на поведение, с криминална реализация; с трудности в общуването, като има
прикрита агресия и гняв в себе си предвид извършеното престъпление; не признава
проблемите си, не умее да ги решава по адекватен и разумен начин, омаловажава
вредните последици от своите действия, импулсивен е, с насочено конкретно
мислене към противообществена деятелност. От всички стойности се отчита, че има
минимален спад по отношение единствено на междуличностните проблеми и уменията
за мислене, като рискът от сериозни вреди, въпреки прилаганата спрямо Д.
корекционна дейност, остава висок за обществото, предвид извършените
престъпления. Посочва се, че е изготвен индивидуален план на присъдата, който
впрочем е приложен към материалите по делото и с оглед който се отчита, че в
известен смисъл осъденият участва според възможностите си в изпълнение на част
от задачите и целите в плана, по отношение мобилизиране и развитие на умения за
самоконтрол, последователност и целенасоченост, на обогатяване на поведенческия
репертоар със социално–приемливи модели на поведение, но въпреки това се
изтъква, че Д. възприема тези цели и задачи като напълно формални. Акцентира
се, че продължава корекционната работа по отношение зоните – нагласи, междуличностни
проблеми и умения за мислене при Д., като въпреки същата се изтъква, че при
осъдения липсват ясно изградени нагласи за промяна на криминалното му поведение;
все още не е променена визията му за водене на законосъобразен начин на живот,
мотивацията му за промяна е по–скоро формална. Не без значение е и факта, че
осъденият е с трудности в общуването, въпреки, че се отчита занижение в тази
зона на дефицит, доколкото Д. няма способности адекватно да реагира в
определени ситуации и да контролира гнева си. Отчита се и липса на подобрени
умения за самоконтрол и целенасоченост, както и социално–приемливи модели на поведение,
като осъденият не притежава способности да анализира и адекватно да преценява
житейските ситуации и да взема самостоятелни решения.
С оглед на всички изложени по–горе
характеристики по отношение личността и поведенческото проявление на осъденото
лице, Инспектор СДВР при Затвора–гр.София излиза с изцяло отрицателно
становище, касателно приложение института на УПО по отношение на конкретното
осъдено лице, доколкото липсват напълно и изцяло необходимите промени, дори и в
минимална стойност досежно неговото поведение към спазване законите и водене на
законосъобразен начин на живот. Както бе отчетено, към материалите по делото са
приложени постановените спрямо осъдения Д. присъди и мотивите към тях, с
изложени всички обстоятелства относно изцяло проблемното критично поведение на
осъдения, дори по време на осъществяване на съответните престъпни
посегателства. Приложено е свидетелство за съдимост, от което се установява, че
Д. е осъждан нееднократно за различни престъпления, което допринася за извод в
насока, че независимо от налаганите в предходен момент наказания по различни
постановени спрямо него осъдителни присъди, същият не е взел необходимата поука
за изграждане на приемлив модел на поведение и съобразяване на това поведение с
обществените порядки.
Не без значение за настоящия съдебен
състав е обстоятелството, че по отношение на Д. липсват награди, с оглед
дисциплинираност и стриктно поведение в пенитенциарното заведение – единствено
има 1 наложено наказание, което така както е отчетено в доклада на ИСДВР, е с
погасена давност, в който смисъл, с оглед на всички тези събрани доказателства
и данни за личността и поведението на осъдения, настоящият съдебен състав
ПРИЕМА, че същият въпреки дългия период на престой в пенитенциарно заведение,
не е демонстрирал нужното положително поведение, което да обоснове извод за
целеното положително поправяне, с оглед изпълнение целите на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“. СЪДЪТ не
отчита безусловно никакъв положителен ефект на въздействие от така наложеното
на Д. наказание „Лишаване от свобода“, като с оглед всички съображения посочени
по–горе, ПРИЕ, че с цялостното си поведение Д. не е доказал по никакъв начин
своето реално поправяне. СЪДЪТ
НАМИРА, че с оглед изпълнение целите на наказанието наложено по отношение на
същия, генералната и специална превенция на това наказание, които следва да
окажат необходимото предупредително и възпитателно въздействие както по
отношение на него, така и на останалите членове на обществото, следва да бъде продължена
за в бъдеще корекционната дейност по отношение на Д. до степен, че по някакъв
начин спрямо него да бъде оказан положителен ефект, с оглед поставените цели и
задачи при изпълнение на присъдите, за да може същият да демонстрира в нужната
степен позитивна характеристика, въз основа изпълнение на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Не без значение е и фактът, че остатъкът от това
наказание е не–малък – в размер на 1 година, 8 месеца и 26 дни, през който
период от време би могла да бъде планирана присъдата до степен, че да бъде
оказано положителното влияние върху личността и поведението на осъдения чрез
различни въздействия върху неговото мислене, нагласи, отношение към
правонарушение, начин на живот и проблемни зони.
В този смисъл и като съобрази, че с
оглед нуждите за изпълнение целите на наказанието, е необходимо спрямо
конкретното осъдено лице да бъде проявено сериозно превъзпитателно въздействие
и същевременно, осъществен контрол за стабилизиране на неговата личностна
характеристика, с оглед необходимостта от съобразяване и осъзнаване на
необходимата поука за бъдещо непротивоправно поведение, настоящият съдебен
състав прие, че така подадената молба от Д. следва да бъде оставена без
уважение, доколкото не са налице нужните убедителни доказателства за поправяне
на осъдения в цялост към настоящия момент.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения
В.Б.Д.
– роден на ***
г. в Руска Федерация, гр.Ставропол, ЕГН – **********, руски гражданин, с постоянно
пребиваване в Р България, с руско гражданство, неженен – живущ във фактическо
съжителство, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането –
строител, жител и живущ *** – за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо
него общо наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 6 години, който остатък се равнява на 1 година, 8
месеца и 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 12.20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: