Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр. д. № 2308 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 247872 от
18.10.2018 г., постановено по гр. д. № 34828/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав е
отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 625,84
лева, представляваща регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-17-140-501184 за ПТП от 16.10.2017
г., настъпило в гр. Плевен, като водачът Г.Г.Г., управлявайки лек автомобил „Мерцедес
Г500“, peг. № *******, при движение на заден ход по ул. „Ал. Стамболийски“
виновно не спазила правилата за движение по пътищата и ударила в предната част
паркирания лек автомобил „Форд Фокус“, peг. № ******* по който в следствие на
удара били нанесени вреди, за който била сключена застраховка „Каско“ на МПС,
обективирана в застрахователна полица № 17-0300/302/5001267. С решението, съдът
е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на З. „А.Б.“
АД сумата от 410,00 лева, представляваща деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, чрез пълномощника юрск. И.К., в която се обжалва решението, в частта
за присъдените на ищеца разноски, като неправилно и необосновано. В тази връзка
се излага, че основните спорни въпроси по делото са били – дали е била надлежно
окомплектована регресната претенция на ищеца; ответникът изпаднал ли е в забава
и кога и дал ли е повод за завеждане на делото.
В
жалбата се поддържа, че ответното дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД е посочило още с
отговора на исковата молба, че не оспорва обстоятелството, че на 04.06.2018 г. е
получило Покана за доброволно изпълнение, но преписката не е била надлежно
окомплектована с документ, доказващ настъпването на застрахователното събитие и
с фактура, като посочените документи не са били изпратени нито в копие, нито в
оригинал. Излага се, че поради тази причина, в срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ,
при разглеждането на предявената регресна претенция и на основание чл. 496, ал.
2, т. 2, б.“б“ от КЗ, дружеството е изискало допълнителни документи - Протокол
за ПТП и фактура. Необходимите документи, които следва да бъдат представени са
посочени в разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ, като до представянето им, независимо от наличието на отправена покана, срок
за плащане не тече. Излага се, че протоколът за ПТП и фактурата са били изискани
в оригинал, доколкото такава е била утвърдената между застрахователите
практика, но и при наличие на изпратено четливо копие, ответникът е щял да се
произнесе в срок. Твърди се, че в конкретния случай е изпратена покана, но към нея
не са били приложени в цялост документите по чл. 106, ал. 5 КЗ, в частност не е
представен протокол за ПТП и след изискване, поради което срокът за доброволно
изпълнение не е изтекъл.
Независимо
от това се пъддържа, че дружеството З. „О.“ АД е преразгледало щетите и след калкулиране
на размера на претендираните увреждания е извършило плащане на 17.06.2019 г. В
тази връзка се излага, че исковата молба е депозирана в СРС на 18.06.2019г., т.е.
след извършване на плащането по процесната щета, поради което ЗАД ”ОЗК - З.”АД
не е дало повод за завеждане на делото, тъй като не е налице отказ от негова
страна за доброволно изплащане на сумата. Във връзка с изложеното счита, че са
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ответното дружество е
изпаднало в забава и е дало повод за завеждане на делото, поради което счита,
че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано и следва
да бъде отменено, в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с което
да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски. Претендират се и разноски
за двете инстанции, вкл. за юрисконултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна по делото З. „А.Б.“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната
част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД от З. „А.Б.“
АД срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД за заплащане на сумата от 625,84 лева,
представляваща регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-17-140-501184 за ПТП от 16.10.2017
г., настъпило в гр. Плевен, рри което водачът Г.Г.Г. управлявайки лек автомобил
„Мерцедес Г500“, peг. № *******, при движение на заден ход по ул. „Ал.
Стамболийски“ виновно не спазила правилата за движение по пътищата и ударила в
предната част паркираният лек автомобил „Форд Фокус“, peг. № ******* по който в
следствие на удара били нанесени вреди, за който била сключена застраховка
„Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № 17-0300/302/500126, както
и за направените разноски по делото.
Ответникът
ЗАД „ОЗК - З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който е оспорил предявените искове с твърдения, че на
17.06.2019 г. е била изплатена сума от 120 312,70 лева по 93 регресни претенции,
сред които е била и настоящата претенция за сумата от 625,84 лева, което
плащане било извършено доброволно преди завеждането на производството по делото.
Поддържа, че не оспорва, че е получил покана за плащане, но към нея не са били
представени всички необходими документи, за което ищецът е бил уведомен и
същите са били поискани, но последният не бил съдействал и не ги представил. В
тази връзка с оглед извършеното плащане, счита, че претенцията е неоснователна,
във връзка с което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
В
първоинстанционното производство със сила на пресъдено нещо между страните е
установено, че ищецът З. „А.Б.“ АД, в качеството на застраховател по имуществена
застраховка "Каско" на МПС се е суброгирал в правата на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, до
размера на заплатеното обезщетение по договор за застраховка "Каско"
за л.а. „Форд“, модел „Фокус“, обективиран в застрахователна полица № 17-0300/302/5001267.
Няма
спор между страните, че от ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД е била получена покана от
ищеца на 06.06.2018 г. за изплащане на регресното вземане.
От
представеното в производството пред първоинстанционния съд платежно нареждане
от 17.06.2019 г. се установява, че от ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД е бла
заплатена на ищеца ЗАД „Алианц“ АД сумата от 120 312,70 лева - по регресни претенции
по представено и неоспорено по делото Приложение № 1, в което фигурира и застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 0300-17-140-501184.
Във
връзка с депозирано становище, с вх. № 5159104/03.10.2019 г. от ищеца по
делото, че е извършено извънсъдебно плащане на претендираната сума, съдът е
приел за безспорно установено по делото, че ответникът е заплатил претендираната
сума, доколкото липсва спор между страните в тази насока и доколкото е взето
предвид направеното от ищеца съдебно признание на този факт.
С
оглед на приетите за установени факти, с обжалваното първоинстанционно решение,
съдът е приел, че макар и всички материални предпоставки на предявения иск да
са налице, същият следва да бъде отхвърлен, тъй като е доказано, че е извършено
плащане с погасителен ефект. В тази част, първоинстанционното решение, като
необжалвано от страните по делото е влязло в занонна сила.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради
което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от
районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Районният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
по чл. 411 от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Предмет
на обжалване с настоящата въззивна жалба е решението, в частта за разноските, с
което съдът е присъдил в полза на ищеца направените разноски по делото като е
приел, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото. В тази връзка е
прието от съда, че са без значение фактите дали извънсъдебното плащане е
извършено на 17.06.2019 г. или сметката на ищеца е била заверена на 18.06.2019
г., тъй като плащането е извършено след срока по чл. 412, ал. 2 и ал. 3 КЗ и
следователно ответникът е станал повод за завеждане на иска, тъй като е изпаднал
в забава за период от една година. От първоинстанционния съд са приети за ирелевантни
доводите и доказателствата по отношение на окомплектоване на регресните
претенции, доколкото в случая не е налице претенция за лихва.
Съгласно чл. 412, ал. 1 КЗ застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява
претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които
разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно
произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на
необходимите документи - чл. 412, ал. 3 КЗ. Кои документи са необходими, се установява
от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ -
това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и
които имат съществено значение за определяне основанието и размера на
претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от отправената
покана, срок за плащане не тече.
На
първо място, следва да се посочи, че въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния, че доколкото
в случая не е била налице заявена претенция за лихва са ирелевантни по делото доводите
на ответната страна по отношение на окомплектоване на регресните претенции.
На
следващо място, настоящият състав намира, че от ответното дружество З. „О.“ АД,
чиято е била доказателствената тежест за установяване на този факт, по делото не
е доказано, че от застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ не са били
представени всички доказателства или са били необходими допълнителни
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата. В този
смисъл, от ответника по делото не е била представена преписката, която е била
изпратена от ищцовото дружество З. „А.Б.“ АД, поради което съдът намира, че
единствено твърдението за липсващи писмени доказателства не може да изясни, при
пълно и главно доказване, че от страна на ищеца не са били изпълнени
задълженията му за представяне на необходимите документи.
Съгласно
чл. 106, ал. 5 КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят
на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Без съмнение
протоколът за ПТП и фактурата, удостоверяваща заплащане на застрахователното
обезщетение са сред необходимите документи за установяване на основанието и
размера на претенцията.
От
приложената покана за доброволно изпълнение по чл. 412 КЗ се установява, че на
ответника са изпратени опис на щета, полица, документ за платено обезщетение и
уведомление за щета, към което при регресните вземания се прилага и протокол за
ПТП, което следва съгласно нормата на чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, доколкото в
противен случай суброгиралият се застраховател не може да се произнесе по
претенцията за плащане на увреденото лице. В тази връзка, настоящият състав
намира, че от ответната страна З. „О.“ АД не е доказано, че към поканата за
доброволно изпълнение не са били приложени посочените документи, тъй като в
представеното писмо, с изх. № 99-2926/11.06.2018 г., изпратено до ищцовото
дружество З. „А.Б.“ АД никъде не е посочено, че липсват представени протокол за
ПТП и фактура. В същото е формулирано единствено искане за представяне на
документи в оригинал и по-конкретно за представяне на оригинал на протокол за
ПТП и оригинална фактура. Следователно в подкрепа на извода, че са били
представени посочените документи е и обстоятелството, че ответникът е поискал
оригиналът на тези два документа, което потвърждава, че същият е получил техни
копия. Доколкото документите могат да бъдат представени в препис, като законът
не изисква представянето им в оригинал, то съдът намира, че ищецът е изпълнил
задължението си да приложи необходимите документи за предявяването на регресна
претенция. Изискването на оригинали от ответника попада под последната хипотеза
на чл. 106, ал. 5 КЗ, а именно такива, за които може да бъде направена разумна
преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера
на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията.
В
обобщение съдът намира, че ищецът З. „А.Б.“ АД е изпълнил задължението си да
представи документите по чл. 106, ал. 5 КЗ и в частност протокол за ПТП и
фактура, поради което и следва да се приеме, че ответникът З. „О.“ АД не е
изпълнил задължението си за заплащане на регресната претенция в
законоустановения срок и е дал повод за завеждане на делото.
Въззивният
съд намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че
в случая е без значение обстоятелството дали извънсъдебното плащане е извършено
на 17.06.2019 г. или сметката на ищеца е заверена на 18.06.2019 г., тъй като самото
плащане е извършено след срока по чл. 412, ал. 2 и ал. 3 КЗ, от което следва
извод, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал
в забава за период от една година.
С
оглед изхода на спора и изложеното по-горе относно поведението на ответното
дружество З. „О.“ АД, което навежда на виновно неизпълнение на признати от него
задължения в предвидения в закона срок и изключва приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, въззивният съд намира, че разноските по делото следва да бъдат възложени
изцяло в тежест на ответника.
В
тази връзка, настоящият състав намира, че правилно с първоинстанционното
решение са били присъдени разноски в полза на ищеца, поради което и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника е бил осъден да заплати на ищеца сумата
от 410 лева - разноски в първоинстанционното производство. Въззивният съд
споделя изводът на СРС и за неоснователност на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, поради
това, че същото е съобразно с размерите по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Поради
съвпадане на крайните изводи на въззивна инстанция с тези на първоинстанционния
съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение, в обжалваната му
част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената
въззивна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
С
оглед изхода на спора, въззиваемата страна има право на претендираните от нея
разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да й бъде
присъдена сумата от 360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Настоящият състав намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна по чл. 78,
ал. 5 ГПК направено от въззивника, тъй като същото е съобразно с размерите по
чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 247872 от 18.10.2018 г., постановено по гр.
д. № 34828/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 360,00 лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.