Решение по дело №145/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-125

 

Гр.Горна Оряховица – 18.04.2019 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 15.04.2019 год. в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

                                                                         

 

при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 145/ 2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                    Производството е по жалба на Г.С.Л. против Наказателно постановление/НП/ № 18-0268-001759 от 12.11.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.К..

                    С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 1796 от 03.11.2018год./бланков номер 0630913- л.6 от делото/, на жалбоподателя Л. са наложени следните наказания: Л. е санкциониран за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Водачът управлявал без обезопасителен колан, за което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 50лв. Наложени са още две глоби от по  20лв. на основание чл.185 и глоба от 50 лева на осн. чл.181  т.1 пр.1 от ЗДвП- съответно за нарушения по чл.70 ал.3 /движение с автомобила без задължително включени светлини/ и по чл.147 ал.1 и чл.157 ал.6 от ЗДвП.         

Жалбоподателят в срок обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление. Моли същото да се отмени. Изтъкват се  аргументи в тази насока.

                    В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят  не се явява, редовно призован. Същият се представлява от адв.Р.Т.. Поддържа се жалбата.

                    Ответникът  по жалбата не се представлява и не заема становище.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

          На 03.11.2018г. около 12,30ч. жалбоподателят се придвижвал в гр.Горна Оряховица като управлявал лек автомобил  с  рег. № ****, негова собственост. Същият бил забелязан от  органи на КАТ, извършващи контрол на движението по пътищата. Контролният орган – актосъставителят Х.Х. констатирал подробноописаните по-горе и в обжалваното НП нарушения. Съставил акт за установяване на адм. нарушение № 1796 от 03.11.2018год./бланков номер 0630913- л.6 от делото/, в който също са посочени констатираните и описани нарушения в присъствието на св.К.Х. - присъствал при установяване на нарушенията. Жалбоподателят не направил възражение по направените констатации при съставяне на АУАН. На 12.11.18г. е издадено въз основа на акта обжалваното наказателно постановление/л.5 от делото/.

          Съдът прави следните правни изводи:

 

По първото административнонаказателно обвинение:

 

В обжалваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят  е нарушил и разпоредбата на чл.70 ал.3 от ЗДвП, за което е реализирана административнонаказателна отговорност по реда на чл.185 от ЗДвП. Нормата на чл.70 ал.3  ЗДвП предвижда, че  през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. В този смисъл жалбоподателят е бил длъжен да включи  посочените светлини на автомобила, което той не е изпълнил, според показанията на свидетелите очевидци, които изрично  посочват, че изцяло поддържат констатациите по АУАН, където е отразено това обстоятелство.

  Наказанието, наложено на жалбоподателя за това нарушение съгласно чл.185 от ЗДвП, е 20лв., т.е. в рамките на  законоустановения абс.размер, правилно е приложена санкционната разпоредба, поради което и в тази му част НП следва да бъде потвърдено.

 

По второто административнонаказателно обвинение:

 

Жалбата, с която се обжалва наказанието глоба в размер на 50лв., наложено на осн.чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП,  е неоснователна. Последноцитираната норма изисква от водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За да е съставомерно нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП, следва МПС, управлявано от водача, да е технически оборудвано с обезопасителен колан и въпреки това оборудване жалбоподателят да не е поставил такъв по време на движение. Тези обстоятелства са безспорно доказани. В конкретния случай се установи от безпротиворечивите свидетелски показания на св.К.Х./ СЗ 11.04.2019г.-л.27/ и Х.Х./СЗ 15.04.19г./, че като водач Л. не е използвал обезопасителен колан.  Не следва да се игнорират свидетелските показания на полицейските служители, при неустановени данни за заинтересованост, извън обстоятелството, че същите са били  длъжни да изпълняват служебните си задължения. В този смисъл твърденията в жалбата до съда, че отразените констатации не отговарят на действителното положение остават неподкрепени с доказателства досежно този факт.В тази му част НП също следва да бъде потвърдено.

По третото административнонаказателно обвинение:  

 

То касае нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП,  регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Отговорността за представяне на автомобила за технически преглед е на неговия собственик. В конкретния случай в  наказателното постановление се сочи и не се оспорва от жалбоподателя, че същият е собственик на процесното превозно средство, поради което по смисъла на чл.181 т.1 от ЗДвП има задължението да представи в определен срок превозното средство за технически преглед. Административнонаказващият орган е описал следното: „МПС не е представено на задължителен периодичен преглед….видно от знак за ГТП № 3471547 на 08.09.2018г.”, като в този смисъл е очертан срокът и е посочена датата, на която МПС е следвало да премине технически преглед.

Жалбоподателят е санкциониран от административнонаказващия орган при наличието на безспорност относно неговата вина за констатирано  нарушение, санкционирано по реда на 181 т.1 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира, че в случая и АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити в тази им част, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя относно това административнонаказателно обвинение, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.

Относно законосъобразността на процедурата по издаване на акта и НП, не се констатираха съществени нарушения, довели до незаконосъобразност на обжалвания акт в тази част. По достатъчно категоричен начин, адм.наказващият орган/АНО/ е прецизирал квалификацията на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Относно размера на санкцията настоящата инстанция приема, че същата е правилно определена като глоба в законовоустановения размер към датата на нарушението от 50лв.

 

Относно четвъртото административнонаказателно обвинение:  

 

По отношение законосъобразността на процедурата по издаване на акта и НП се констатираха съществени нарушения, довели до незаконосъобразност на обжалвания акт в тази му част. Вмененото нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП изисква актът за нарушение, който заменя контролния талон да е в рамките на едномесечния срок от издаването му. В АУАН и НП, които съдът разглежда в настоящото производство не са описани обстоятелствата относно заместващият контролния талон АУАН /липсва посочен номер, дата на издаването му, както и от кой орган същият е издаден/. Тези ивдивидуализиращи признаци на АУАН са част от релевантните обстоятелства, които следва да бъдат отразени съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, след като във фактическото описание на твърдяното нарушение е отразено, че именно такъв АУАН не е съобразен от нарушителя. Този порок в обжалваното НП не би могъл да бъде саниран в настоящото производство, тъй като не са въведени конкретни обстоятелства, от които да е възможен извод за конкретен АУАН, издаден по отношение на жалбоподателя, на кой орган, както и относно начална дата, от която да е започнал да тече конкретен срок и кога следва да се счита да е  изтекъл този срок. С този пропуск е нарушено от една страна правото на нарушителя да разбере за извършването на какво точно  нарушение е подведен към административнонаказателна отговорност и да организира защитата си въз основа на коректно и прецизно отразени обстоятелства, а от друга страна- е отнета и възможността съдът да преценява същите липсващи и неуточнени факти.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

 

Р                 Е                  Ш                  И    :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0268-001759 от 12.11.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.К., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1796 от 03.11.2018год./бланков номер 0630913/ , САМО в ЧАСТТА, с която на основание чл.185 от ЗДвП на Г.С.Л.  е наложено наказание глоба в размер от 20лв. за извършено нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0268-001759 от 12.11.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.К., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1796 от 03.11.2018год./бланков номер 0630913/ - в останалата му част за извършени нарушения по чл.70 ал.3, чл.137а ал.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.

Решението  подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: