№ 9396
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110150540 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № 251752/12.09.2023 г. на С. Й.
И., ЕГН **********, срещу „..................“ АД, ЕИК .................., с която е предявен
осъдителен иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 246,22 лева /след допуснато изменение
на иска по реда на чл. 214 ГПК в о. с. з. на 06.03.2024 г./ – недължимо платена сума въз
основа на клаузата на чл. 12, ал. 4 от сключения между страните договор за заем №
................. г., предвиждаща заплащането на неустойка, която е нищожна поради протИ.речие
и заобикаляне на закона, протИ.речие с добрите нрави и неравноправност, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2022 г. между С. Й. И. и „..................“ АД е
сключен Договор за заем № 10162191, съгласно който ищцата следва да върне на ответника
сумата в общ размер от 1 079 лева, при срок на кредита от 26 седмици, на 13 погасителни
вноски, при получена сума по кредита в размер на 600 лева, годишен процент на разходите
/ГПР/ от 42.17% и годишен лихвен процент /ГПЛ/ от 40.10%. Ищцата твърди, че в чл. 12 ал.
3 от Договора е уговорено, че същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: физическо лице, което да отговаря кумулативно на следните условия:
дееспособно физическо лице, навършило възраст от 18 години, минималният му
осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключване на
договора да е в размер на 600 лева на месец, да има валидно трудово правоотношение от
поне 6 календарни месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история,
предложения поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството
и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемателя. В случай
на неизпълнение на това условия е уговорено, че кредитополучателя дължи неустойка по чл.
12 ал. 4 в размер на сумата от 412,23 лева, която ищцата следва да престира разсрочено
заедно с всяка погасителна вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка,
подробно посочена в погасителния план към договора за заем. Ищцата твърди, че е
заплатила 10 на брой пълни месечни погасителни вноски, всяка от който в размер на по 83
лева, т. е. ищцата е заплатила общо по Договор за заем № 10162191 от 10.08.2022г., сумата в
размер на 830 лева, с който е погасила, както следва: главница в размер на 600 лева, лихва в
размер 66,77 лева и неустойка в размер на 163.23 лева. Излага доводи, че клаузата на чл. 12,
ал. 4 от договора е нищожна, като протИ.речаща на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
1
22 ЗПК. Ищцата твърди, че клаузата е нищожна и като протИ.речаща на добрите нрави, тъй
като е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора, изразяваща се в
това, че допълнителната сума, която следва да се заплати като неустойката е в размер на 2/3
от отпуснатата сума по кредита. Поддържа, че по този начин безспорно се нарушават
принципите на добросъвестност и справедлИ.ст. Твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от
договора е нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя,
не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедлИ.ст, предвижда необосновано
висок размер на неустойката и е в неин ущърб като потребител. Поддържа, че клаузите са
неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора – чл.143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена. Излага
доводи, че клауза на чл. 12, ал. 4 от договора за заем е нищожна поради това, че нарушава
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаля разпоредбата на чл.19 ал. 4 ЗПК.
Счита, че с предвидената неустойка се цели едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, и сумата за неустойка е следвало да се включи, но не е било включена в ГПР,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищцата заемна сума в размер на 600,00 лева за
срок от 26 седмици, като твърди, че уговореният лихвен процент по заема в размер на 40,10
% , ГПР по договора за заем е в размер от 42,21 % на годишна база. Твърди, че общо
дължимата от заемателя сума в края на заемния период възлиза на 666,77 лева. Излага
доводи, че твърдението за нищожност на клаузата за неустойка е неоснователно, тъй като
видно от съдържанието на оспорената клауза допълнителните разходи, с които ищецът
твърди, че се оскъпява заема, всъщност са уговорени в размер от 0,00 лева, т. е. такива
допълнителни разходи в конкретния случай изначално не са били уговорени между
страните. Твърди, че в ГПР по договора, освен договорната лихва, не са включени други
разходи, които да водят до оскъпяване на заема. Твърди, че процесният договор не е
сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени
преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя
е предоставен стандартен европейски формуляр /СЕФ/, поради което всички клаузи в
договора са индивидуално уговорени. Ответникът поддържа, че видно от договора за заем,
посоченият в чл. 3, ал. 7 лихвен процент по кредита 40,10 % е фиксиран годишен лихвен
процент, в който случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му. Излага
твърдения, че договорът за заем не страда от пороци, водещи до протИ.речие с изискванията
на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от ЗПК. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в определение № 5692/05.02.2024 г., и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни между страните обстоятелствата, че на 10.08.2022 г. между ищцата, като
заемател, и ответника, като заемодател, е сключен Договор за заем № 10162191, по силата
на който ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата от 600,00 лева за срок от 26
седмици, при ГЛП в размер на 40,10 %. Със същото определение съдът е уведомил страните,
че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
От приетия по делото като писмено доказателство Индивидуален договор за заем №
................. г. се установява, че той е сключен между „..................“ АД – като заемодател, и С.
Й. И. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на
заемателя паричен заем в размер на сумата от 306,78 евро иля тяхната левова равностойност,
срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 13 броя
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на по 26,22 евро или левовата им
равностойност от 51,29 лева, първата от които платима на 24.08.2022 г., а последната – на
08.02.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент по заема 40,10 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ от 42,17 %, като общата сума, дължима за връщане от
2
заемателя възлиза на 340,91 евро или левовата им равностойност от 666,77 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора заемателят се задължава, на основание чл. 23 ЗЗД,
в срок от 7 дни след сключване на договора да, да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане
на всичкидължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно ал. 2 на
същата клауза третото лице /поръчител/солидарен длъжник/ следва да посети накои от
търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за
встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи да отговаря солидарно,
заедно със заемателя за връщане на всички дължими суми по договора за заем. Съгласно чл.
12, ал. 3 третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на
заемодателя с оглед на неговата възможност да да поеме посочения солидарен дълг.
Страните се договарят, че солидарният длъжник следва да отговаря кумулативно на
следните условия: дееспособно физическо лице, което е навършило възраст от 18 години,
минималният му осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ
сключване на договора, да е в размер на 600 лева. на месец, да има валидно трудово
правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора, със стабилна
кредитна история, предложения поръчител да не е активен потребител на заемни продукти
на дружеството и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от
заемателя.
Съгласно уговореното в чл. 12, ал. 4 от договора при неизпълнение в срок на
задължението по чл. 12, ал. 1 съобразно условията на чл. 12, ал. 3 заемателят дължи
заплащане на неустойка в размер на сумата от 412,23 лева, която следва да престира
разсрочено заедно с всяка отделна погасителна вноска, към която се кумулира месечна
вноска за неустойка, подробно посочена в погасителен план към договора за заем.
Между страните не е спорно, а се установява от представената по делото като
писмено доказателство разписка за получени суми в брой от 10.08.2022 г., саморъчно
подписана от ищцата, чийто подпис не се оспорва в процеса, че заемодателят е предоставил
на заемателя уговорената заемна сума в размер на 600,00 лева /левова равностойност на
уговорената в договора сума от 306,78 евро/. В подкрепа на този фактически извод са и
констатациите на вещото лице по изслушаното по делото и неоспорено от страните
експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че задълженията
по договора за заем от 10.08.2022 г. са погасени, считано към дата 23.12.2022 г., като в
погашение на същия заемателят е извършил плащане на сума в общ размер на 913,00 лева,
която заемодателя счетоводно е отнесъл за погасяване на следните суми: 600,00 лева –
главница, 66,78 лева – лихви, 246,22 лева – неустойки. В тази насока по делото са
представени и платежни документи за извършени от ищцата плащания /л. 9 – л. 17 от
делото/. Съгласно експертното заключение при включване в ГПР на уговорената в чл. 12, ал.
4 неустойка, то ГПР би бил в размер на 1006 %, а без нея – 49 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по нищожна неустоечна клауза
от договор за потребителски кредит.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: сключване на индивидуален договор за заем № ................. г. с посоченото в
исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза, която протИ.речи на императивни
материалноправни норми, заобикаля ги, накърнява добрите нрави или е неравноправна;
извършени от ищеца плащания на сумите по договора за заем в полза на ответното
дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност.
3
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
процесния договор за заем и включената в него неустоечна клауза.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява по категоричен начин от
събрания доказателствен материал, че между „..................“ АД – като заемодател, и С. Й. И.
– като заемател, е сключен индивидуален договор за заем № ................. г., по силата на който
заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на
сумата от 306,78 евро иля тяхната левова равностойност – 600,00 лева, срещу насрещно
задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 13 броя двуседмични погасителни
вноски, всяка една в размер на по 26,22 евро или левовата им равностойност от 51,29 лева,
първата от които платима на 24.08.2022 г., а последната – на 08.02.2023 г., заедно с
възнаградителна лихва при лихвен процент по заема 40,10 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ от 42,17 %, като общата сума, подлежаща за връщане от заемателя възлиза
на 340,91 евро или левовата им равностойност от 666,77 лева. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
договора заемателят се задължава, на основание чл. 23 ЗЗД, в срок от 7 дни след сключване
на договора да, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всичкидължими погасителни
вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно ал. 2 на същата клауза третото лице
/поръчител/солидарен длъжник/ следва да посети накои от търговските обекти на
заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг
/договор за поръчителство/, с който да се задължи да отговаря солидарно, заедно със
заемателя за връщане на всички дължими суми по договора за заем. Съгласно чл. 12, ал. 3
третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с
оглед на неговата възможност да да поеме посочения солидарен дълг. Страните се
договарят, че солидарният длъжник следва да отговаря кумулативно на следните условия:
дееспособно физическо лице, което е навършило възраст от 18 години, минималният му
осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключване на
договора, да е в размер на 600 лева на месец, да има валидно трудово правоотношение от
поне 6 календарни месеца преди сключване на договора, със стабилна кредитна история,
предложения поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството
и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемателя. Съгласно
уговореното в чл. 12, ал. 4 от договора при неизпълнение в срок на задължението по чл. 12,
ал. 1 съобразно условията на чл. 12, ал. 3 заемателят дължи заплащане на неустойка в размер
на сумата от 412,23 лева, която следва да престира разсрочено заедно с всяка отделна
погасителна вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка, подробно посочена
в погасителен план към договора за заем.
По делото не са спорни и обстоятелствата, че в изпълнение на поетото по договора
задължение, ответникът – заемодател е предал на ищеца – заемател сумата в размер на
600,00 лева. От неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че ищецът – заемател, в
погашение на задължения по договора, е заплатил в полза на ответника – заемодател сума в
общ размер на 913,00 лева, разпределена за погасяване на задълженията по договора от
10.08.2022 г., както следва: 600,00 лева – главница, 66,78 лева – лихви, 246,22 лева –
неустойки.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
4
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, неразделна част от него, в който са посочени погасителните вноски по
брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване
последователността на разпределението на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 12, ал. 4 от процесния договор за
паричен заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 42,17 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката по чл. 12, ал. 4 в размер на
412,23 лева, която се начислява автоматично от заемодателя при непредставяне на
уговореното в чл. 12, ал. 1 обезпечение в седемдневен срок от сключване на договора, или в
случай, че предоставеното от него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 3
от договора.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено,
че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на обезпечение по чл. 12, ал. 1
от договора – поръчител, отговарящ на определени изисквания на заемодателя, като
заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 412,23 лева, която се заплаща
разсрочено съгласно инкорпориран в договора погасителен план. С уговорената в чл. 12, ал.
4 неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва
от спецификата и краткия срок /седемдневен/ за изпълнение на задължението, по отношение
на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане
на заема. Уговореният седмичен срок за предоставяне на поръчител – физическо лице е
5
кратък и това създава значително затруднение за заемателя, както за предоставяне на
обезпечение чрез поръчител, така и на такъв, отговарящ на всички поставени от заемодателя
критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване чрез предоставяне на множество
документи, вкл. и на официални такива. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с
неустойка, чийто размер надхвърля повече от 60 % от размера на заетата сума. В аспекта на
изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда
на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението
си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва
да се посочи и задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази
данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже
предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя,
кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова
тежест, което е в протИ.речие със закона – чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката надхвърля повече от 60 % от
размера на заетата сума и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК – 1006 % според неоспореното заключение на
ССчЕ. Съдът приема, че уговорената в чл. 12, ал. 4 неустойка представлява разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
включен в ГПР. Въпреки, че формално в договора са посочени ГПР и общ размер на
задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 12, ал. 4, те не могат да
изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Съгласно приетото по
делото експертно заключение на вещото лице по ССчЕ при включване в ГПР на уговорената
в чл. 12, ал. 4 неустойка, то ГПР би бил в размер на 1006 %, с което многократно се
надвишава законоустановения размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита /още повече, че в случая съобразно заключението на ССчЕ и
при невключване на неустойката в ГПР, последният възлиза на 49 %, а посоченият в
договора такъв е 42,17 %/. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Както беше посочено по-горе, от приетата без възражения ССчЕ се установи, че
ищецът е заплатил по договора общо 913,00 лева, с която сума е погасена цялата главница в
размер на 600,00 лева, договорна лихва в размер на 66,78 лева и неустойка в размер на
6
246,22 лева, поради което предявеният осъдителен иск за връщане на недължимо платената
сума за неустойка в размер на сумата от 246,22 лева е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съдът констатира, че по делото
са ангажирани доказателства за платена държавна такса в размер на сумата от 50,00 лева,
поради което тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай съдът е сезиран с
разглеждането на един иск, като поставеният за разглеждане пред него правен спор не се
отличава с фактическа и правна сложност, по спорния по делото въпрос е налице трайна
съдебна практика, делото е разгледано в рамките на само 1 съдебно заседание, на което
процесуалният представител на ищеца не се е явил. С оглед всичко изложено адвокатското
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в
размер общо на 250,00 лева или 300,00 лева с ДДС.
На основание чл. 77 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за депозит за ССчЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..................“ АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
................., да заплати на С. Й. И., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 246,22 лева – недължимо платена сума въз основа на неустоечната
клауза на чл. 12, ал. 4 от сключения между страните индивидуален договор за заем №
................. г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.09.2023 г. до окончателното плащане.
7
ОСЪЖДА „..................“ АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
................., да заплати на С. Й. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. ГПК, сумата в
размер на 50,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 50540/2023 г. на СРС, 29 състав, за
платена държавна такса.
ОСЪЖДА „..................“ АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
................., да заплати в полза на адвокат М. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 300,00 лева с вкл.
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на С. Й. И., ЕГН
**********, безплатна правна помощ в производството по гр. д. № 50540/2023 г. на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА „..................“ АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
................., да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 77
ГПК, сумата в размер на 300,00 лева – разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице
по допусната счетоводна експертиза по гр. д. № 50540/2023 г. на СРС, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8