Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.11.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври
две хиляди и
седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 1520 по описа за 2013 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВР.
С ЧЛ.415 ГПК.
Ищецът „У.Л.“
ЕАД (с предишна правно-организационна форма АД), с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.М.И. и Д.Н.Л., чрез
адв. Г.П.-С., със съдебен адрес:***, офис 9, с искова молба от
21.03.2013 г., твърди, че в полза на „У.Л.” АД, ЕИК ******** е издаден
Запис на заповед № 6608 от 21.03.2007 г. от „С.**” ООД, ЕИК ********. Въз
основа на същия издателят се е задължил безусловно да заплати на „У.Л.” АД или
на негова заповед при предявяването му сумата от 50 212.35 евро в същата валута
или в левовата й равностойност, определена по централния курс на БНБ за деня на
плащането й, а вторият ответник се е задължил по ценната книга като поръчител
на дружеството-издател. Посоченият менителничен ефект е платим на предявяване,
като срокът за предявяване за плащане е до 25 месеца от издаването. Същият е
издаден в гр. София, с клауза „без протест” и с място на плащане в гр. София - на
адреса на бенефициента. Твърди се в исковата молба, че записът на заповед
представлява валиден менителничен ефект, издаден в полза на ищеца, по който
издател е „С.**” ООД и авалист е И.К.П., който съдържа всички съществени
елементи по чл. 535 от ТЗ, необходими, за да породи той правно действие. С
Нотариална покана № 2515, том 1, Акт №89 от 13.03.2012 г. на Нотариус № 320 от
НК В.В., на издателя е предявен за плащане Запис на заповед № 6608 от
21.03.2007г., като поканата е връчена на 02.04.2012 г. Предвид липсата на
плащане в дадения с поканата срок, ищецът е подал заявление по реда на чл.417,
т. 9 от ГПК срещу двамата длъжници, по което е образувано ч.гр.д. № 31313/2012 г.
по описа на РС-София, ГО, 27 с-в. Съдът е уважил искането му и е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение от 09.07.2012 г. по чл. 417, т.9 от ГПК, с
която е разпоредил длъжниците да заплатят на „У.Л.” АД при условията на
солидарност сумата в размер на 34 314,22 евро /тридесет и четири хиляди
триста и четиринадесет евро и двадесет и два евроцента/, представляваща
неизплатена част от парично задължение, поето със Запис на заповед № 6608 от
21.03.2007 г., целият за 50 212.35 евро, ведно със законната лихва върху
посочената сума за периода от 28.06.2012 г. до окончателното й заплащане, както
и сумата от 2 687 лева разноски по делото, от които 1 342 лева - заплатена ДТ и
сумата 1 345.36 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. Въз основа
заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 417,т.9 от ГПК по ч.гр.д. №
31313/2012 г. по описа на РС-София, ГО, 27 с-в, съдът е издал изпълнителен лист
за горепосочените суми. Съгласно чл. 531 ал. 1 от ТЗ давността за предявяване
на прекия менителничен иск е 3 години, считано от падежа, от което се прави
извод, че в законоустановения давностен срок ищецът „У.Л.” АД е упражнил
правата си по ефекта, предявявайки заявление по реда на заповедното
производство, уредено в чл. 417, т.9 от ГПК. В срока по чл. 414 от ГПК
длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение, поради което
на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си.
Предвид изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява
настоящия иск за установяване на вземането на ищеца. Предвид изложеното, моли
съда да ги призове с ответниците на съд и след като се убеди в основателността
и достоверността на твърдяното от него, да постанови съдебно решение, с което
на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК да установи със сила на присъдено
нещо, че ищецът „У.Л.” АД, със седалище и адрес на управление
***, peг. по ф.д.5140/99 г. по описа на СГС, ЕИК ********, представлявано
от Р.М.И. и Д.Н.Л., има действително и подлежащо на изпълнение вземане по
отношение на ответниците „С.**” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление:***, р-н Възраждане, „*********ет. 1, aп. 1, представлявано от В.Д.Б.и
И.К.П. при условията на солидарност на двамата ответници, за сумата от 34 314,22 евро
/тридесет и четири хиляди триста и четиринадесет евро и двадесет
и два евроцента/, представляваща неизплатен остатък на парично задължение,
произтичащо от Запис на заповед № 6608 от 21.03.2007г., издаден от ответника „С.**”
ООД и авалиран от ответника И.К.П. в полза на ищеца, целият за сумата от 50
212.35 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.06.2012 г.
до окончателното й изплащане, ведно с присъдените разноски по ч.гр.д. №
31313/2012г. по описа на РС-София, ГО, 27 с-в в общ размер на 2 687 лева, от
които 1 342 лева - заплатена ДТ и сумата 1 345.36 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски в хода
на настоящото производство по установяване на вземанията на заявителя,
включително и заплатената държавна такса и адвокатски хонорар. Прилага писмени
доказателства по опис.
Ответникът
„С.**“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.Д.Б., редовно уведомен, не е
депозирал отговор на искова молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
И.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с отговор на искова молба от 17.04.2013
г. счита, че предявеният от ищеца иск е напълно неоснователен в посочения
от ищеца размер, поради което моли да бъде напълно отхвърлен. Ищецът не прилага
никакви доказателства за своето вземане, освен записа на заповед, който е за
сума в различен от твърдяния от ищеца размер на вземането. Последният е издаден
за цялата сума на Л.а, която не представлява неплатено задължение, т.к.
очевидно има плащания по Л.ови вноски. Ищецът не прилага доказателства за
неплатен остатък. Предвид гореизложените аргументи и правни доводи, молим съда да
отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен.
Ищецът „У.Л.“
ЕАД, с
ЕИК ********, с допълнителна искова
молба от 22.07.2013 г., заявява, че поддържа,
че предявеният от „У.Л.” АД установителен иск е изцяло основателен, а
направените с писмения отговор на исковата
молба възражения счита за несъстоятелни и ненамиращи опора нито в закона, нито в трайната
съдебна практика. На
21.03.2007 г. между
„У.Л.” АД, ЕИК ******** /в качеството си на Л.одател/
и „С.**”
ООД ЕИК ******** представлявано от И.К.П. с ЕГН ********** /в
качеството си на Л.ополучател/ е сключен Договор за финансов Л. № 6608/21.03.2007г.
Договорът е обезпечен с
поръчителството на И.К.П., ЕГН **********, който
на основание чл. 41 от същия във вр. чл. 138-140 ЗЗД се е задължил
неотменно и безусловно да отговаря солидарно с Л.ополучателя спрямо Л.одателя
за изпълнение на задълженията на Л.ополучателя по договора така, както са
уговорени до окончателното им погасяване, както и при неспазване условията на
договора от Л.ополучателя, да изплати задълженията при същите условия. По
силата на договора Л.одателят се е задължил да придобие от трети лица описания
подробно в Приложение №1 от същия Л.ов обект - ППС, и да го предостави за
ползване на Л.ополучателя срещу възнаграждение, а именно: верижен багер-
употребяван, ОиК РХ, сериен номер : 116186. Общата Л.ова цена на автомобила е
51 046.88 евро, а срокът на договора - от 21.03.2007 г. до 21.03.2009 г. Л.ополучателят,
от своя страна, се е задължил да изпълнява на съответните договорени падежи
плащания по договора за Л. - 24 бр. погасителни вноски, уговорени съгласно
чл.11, т. 11.4 от Приложение №1 към описания договор, както и да изпълнява
всички други задължения по него, вкл. за заплащане на застрахователни премии,
данъци, такси и др. разноски по ползуването на багера. В изпълнение на
задълженията си по договора, Л.одателят е придобил и предал описаното в
договора за финансов Л. ППС, за което е съставен приемо- предавателен протокол
от 04.04.2007г. С него Л.ополучателят е потвърдил, че приема Л.овия обект във
функционално и годно за ползване състояние. Ответникът, обаче не е изпълнил
задълженията си за внасяне на Л.овите вноски и останалите парични задължения по
договора. Съгласно извлечение от счетоводните книги на ищеца, задълженията на
длъжника към 06.02.2012 г., са както следва: Просрочена главница за периода от
21.12.2007 г. до 06.04.2009 г. вкл. в размер на 31 273.04 евро, представляваща
16 броя неплатени Л.ови вноски, дължими на основание чл. 5, ал.1, т.2 и чл.19,
ал.1 от Договор за финансов Л. № 6608/21.03.2007г. и чл. 11, т.11.4 от
Приложение № 1 към Договор за финансов Л. № 6608/21.03.2007 г.; Договорна
неустойка за забава върху гореописаните задължения от 07.04.2009г. до
06.02.2012 г. в размер на 3 041.18 евро, уговорена между страните в чл. 30,
ал.1, б. „А” от Договор за финансов Л. № 6608/21.03.2007г.; или общ размер на
задълженията по Договор за финансов Л. № 6608/21.03.2007г. - 34 314,22 евро /тридесет и
четири хиляди триста и четиринадесет лева и двадесет и два евроцента/ или
тяхната левова равностойност в размер на 67 112,78 лева/шестдесет и
седем хиляди сто и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/. Съгласно чл.
19, ал.15 от Договора Л.ополучателят се е задължил да издаде и предаде на Л.одателя
като обезпечение за редовното и точно заплащане на всички суми по договора,
както и на сумите на договорните неустойки и лихви за забава, валиден запис на
заповед, платим на предявяване със срок за предявяване за плащане дълъг поне
колкото срока на договора, в полза на Л.одателя, платим без протест. Сумата на
записа на заповед трябва да е равна на Л.овата цена с включен начислен ДДС,
намалена с платените при сключване на договора встъпителна вноска и следващите
месечни вноски. Записът на заповед се означава с номер и дата, идентични с
номера и датата на договора. При забава на плащане, независимо дали е на вноска
по договора или на неустойка, Л.одателят има право незабавно да предяви за
плащане издадения запис на заповед и след като се снабди с изпълнителен лист по
предявения за плащане запис, да изиска плащане на всички дължими суми по
договора, вкл. и неустойките и лихвите за забава и да пристъпи към принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника по реда на ГПК. Предаването на записа
на заповед е предварително условие за предаване/поръчване на Л.овия обект.
Всяко редовно плащане на Л.ова вноска по договора намалява съответно размера на
задължението по записа на заповед. След погасяване на всички задължения на Л.ополучателя
по договора, Л.одателят се задължава да му върне издадения запис на заповед. В изпълнение на това задължение по Договор
за финансов Л. № 6608/21.03.2007 г. е издаден Запис на заповед №
6608/21.03.2007 г. от „С.**” ООД, ЕИК ********, а като поръчител на дружеството-издател по
процесния менителничен ефект се е задължил И.К.П., ЕГН **********.
Ответникът
И.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с допълнителен отговор на допълнителна
искова молба от 03.12.2013 г. счита, че изложените в допълнителната искова
молба аргументи за доказаността на вземането на ищеца по каузалното правоотношение
- договора за финансов Л., въз основа на което е издаден процесният запис на
заповед, както и приложените от ищеца документи, не санират недоказаността и
неоснователността на предявения иск, в резултат на което същият подлежи на
отхвърляне. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест в
процеса, ангажимент на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно
фактическата, материална и действителна дължимост на вземанията си по договора
за финансов Л. срещу издателя на записа на заповед. Единственият представен от
негова страна документ, касаещ доказване на посочените факти, е извлечение от
счетоводни книги, от което не се
установява причината за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и начина,
по който са формирани отразените в него като дължими суми за главница, лихви и
съдебни разноски. Предвид гореизложените аргументи и правни доводи, моли съда
да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Договор за финансов Л. на пътно превозно
средство № 6608/21.03.2007 г., сключен между
„У.Л.“ АД, с ЕИК ********, в качеството му на Л.одател, „С.**” ООД, ЕИК ********, в
качеството му на Л.ополучател, Л.одателят се задължава да придобие пътно
превозно средство (ППС), описано в Приложение № 1, неразделна част от договора,
и да го предостави за ползване на Л.ополучателя срещу възнаграждение при
условията на този договор. Л.ополучателят приема да ползва срещу възнаграждение
посоченото ППС при условията на финансов Л.. Л.овата цена на обекта е посочена
в Приложение № 1 - неразделна част от настоящия договор. Л.ополучателят може да
придобие Л.овия обект по време на договора или след изтичане на срока му. Л.ополучателят се задължава да
заплаща в срок всички Л.ови вноски, разходите свързани с ползването на Л.овия
обект, вкл. и пътен данък, и други плащания редовно и в срок, съобразно
уговореното в настоящия договор, независимо от това дали използва обекта или
не, и независимо от причината за това (чл. 19, ал. 1 от Договора). Съгласно
чл. 19, ал.15 от Договора Л.ополучателят
се е задължил да издаде и предаде на Л.одателя като обезпечение за редовното и
точно заплащане на всички суми по договора, както и на сумите на договорните
неустойки и лихви за забава, валиден запис на заповед, платим на предявяване
със срок за предявяване за плащане дълъг поне колкото срока на договора, в
полза на Л.одателя, платим без протест. Сумата
на записа на заповед трябва да е равна на Л.овата цена с включен начислен ДДС,
намалена с платените при сключване на договора встъпителна вноска и следващите
месечни вноски. Записът на заповед се означава с номер и дата, идентични с
номера и датата на договора. При забава на плащане, независимо дали е на
вноска по договора или на неустойка, Л.одателят има право незабавно да предяви
за плащане издадения запис на заповед и след като се снабди с изпълнителен лист
по предявения за плащане запис, да изиска плащане на всички дължими суми по
договора, вкл. и неустойките и лихвите за забава и да пристъпи към принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника по реда на ГПК. Предаването на записа на заповед е предварително условие за
предаване/поръчване на Л.овия обект. Всяко редовно плащане на Л.ова вноска
по договора намалява съответно размера на задължението по записа на заповед.
След погасяване на всички задължения на Л.ополучателя по договора, Л.одателят
се задължава да му върне издадения запис на заповед. Л.ополучателят има право да върне обекта на Л.одателя
при изтичането на срока на договора или прекратяване действието му по друга
причина, освен ако упражни правото си да изкупи Л.овия обект (чл. 19, ал. 17 от
Договора). В чл. 20, ал. 1 от Договора е предвидено, че при изтичане на срока,
както и в случай на разваляне или прекратяване на настоящия договор Л.ополучателят
се задължава да върне незабавно, но не по-късно от три дни, Л.овия обект на Л.одателя
в състоянието, в което го е получил, като се отчете нормалната степен на
овехтяване за изтеклия период според срока на ползването и на изминатите
километри и съответстващо на договореното в член 19 (2) от този договор, като
се задължава да заплати незабавно на Л.одателя всички разходи за отстраняване
на повреди, липси и др. щети на Л.овия обект, които не се дължат на нормалния
процес на изхабяване. Уговорено е, че при неизпълнение на задълженията си по
този договор неизправната страна дължи на изправната неустойка, ако такава не е
предвидена в съответните текстове на договора, както следва: за забава на
плащане - по 0.15 % на ден върху сумата на забавеното плащане съгласно този
договор, за всеки ден на забавата, но не повече от 50 %; при невръщане на Л.овия
обект в срок - по 1/10 от най-високата по размер договорена месечна вноска за
всеки просрочен ден; при разваляне на договора по вина на Л.ополучателя,
неустойка в размер равен на разликата между Л.овата цена на обекта и вече
платените от Л.ополучателя месечни Л.ови вноски. Неизправната страна дължи във
всички случаи обезщетение за превишаващите размера на неустойката вреди и пропуснати
ползи, произтекли от неизпълнението (чл. 30 от Договора). Съгласно чл. 32, ал.
2 от Договора при
неизпълнение от страна на Л.ополучателя, което е основание за разваляне на този
договор, Л.одателят има право да развали този договор едностранно с писмено
изявление до Л.ополучателя, без да е необходимо да дава допълнителен срок за
изпълнение. При предсрочно прекратяване на договора от страна на Л.ополучателя или
по негова вина, Л.ополучателят заплаща на Л.одателя и неустойка по Чл. 30
ал./1/ бук.В от този договор (чл. 35, ал. 1 от Договора).
В Приложение
№ 1 към Договор за финансов Л. № 6608/21.03.2007 г. е посочено описанието на Л.овия обект, а именно: верижен
багер – употребяван, ОиК РХ, сериен № 116186, както и Л.овата цена, която е в размер на 51 046,88
евро. Срокът на договора е от 21.03.2007 г. до 21.03.2009 г. В т. 11 от Приложение № 1 са посочени дължимите плащания по
договора, а именно: Встъпителна Л.ова вноска 9 203,25 EUR, платима в срок до 10 дни от датата на сключване на
договора; Такса за обслужване на договора 552,20 EUR, платима в срок до 10 дни от датата на сключване на
договора; местен данък за придобиване на Л.овия обект на името на Л.одателя
съгласно чл. 44 от ЗМДТ, платим за сметка на Л.ополучателя от името на Л.одателя
по сметка на ТДД София ДП Лозенец - в деня на придобиването в размер на 0,00
лв.; Месечни Л.ови вноски: 24 по 1 647,62 евро всяка. Първата месечна
вноска е с падеж 21.04.2007 г., а останалите са дължими на същото число на
всеки следващ месец; остатъчна стойност 2 300,81 евро, с падеж 21.03.2009
г. Началната дата, от която започва начисляване на лихвата във вноските е 21.03.2007
г.
Съгласно Запис на
заповед № 6608 от 21.03.2007 г., издаден в полза на „У.Л.“ АД от „С.**“
ООД,
издателят се задължава за сумата от 50 212,35
евро (петдесет хиляди двеста и дванадесет евро и тридесет и пет евроцента).
Сумата е платима на предявяване, с уговорка „без протест”, като срокът за предявяване на записа за
плащане е до 25 месеца от издаването. Като
поръчител на издателя И.К.П. се е задължил да заплати записа на заповед при
условията, при които е издаден.
По делото е
представен Приемо-предавателен протокол
към Л.ов договор № 6608/21.03.2007 г., подписан на 04.04.2007 г., между „Х.Б.“ ООД, като доставчик, „У.Л.“ АД, като Л.одател
и „С.**“ ООД, като Л.ополучател, във връзка с предаване, съответно приемане на
Верижен багер – Употребяван, марка ОиК RH8 PMS, година на производство
2000 г., фабричен № 116186.
С Нотариална покана от 12.03.2012 г., заведена
в общия регистър на нотариус В.В., с
рег. № 320 на НК, под рег. № 2515, том I,
акт № 89 от 12.03.2012 г., адресирана до ответника „С.**“
ООД, ищецът „У.Л.“
АД, е уведомил ответника, че му предявява за плащане
издаения на 21.03.2007 г. запис на заповед № 6608, за сумата от 50 213,35
евро. Нотариус В.В., с рег. № 320 на НК е удостоверила, че на 19.03.2012 г., на врата
на склад, находящ се на ул. *********, гр. София е залепено уведомление за
получаване на настоящата нотариална покана в нотариалната кантора на адрес: гр.
София, ул. „*********, ет. 1, в предвидения от закона срок. До 02.04.2012 г.
включително, представител на „С.**“ ООД или упълномощен негов представител
не се е явил в нотариалната кантора, за да получи нотариалната покана.
Софийски
районен съд, I ГО, 27 състав, е сезиран от „У.Л.“ АД със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 28.06.2012 г.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.07.2012 г. и Изпълнителен лист от
09.07.2012 г., издадени от СРС, I ГО, 27 състав, по
ч.гр.д.№ 31313/2012 г. по описа на СРС, длъжникът „С.**“ ООД, ЕИК ******** и
длъжникът И.К.П.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „У. Л.“ АД, ЕИК
********, сумата
от 34 314,22 ЕВРО, част от главница по запис на заповед от
21.03.2007г., в общ размер от 50212.35 евро, ведно със законна лихва за периода
от 28.6.2012 г. до изплащане на вземането и сумата от 2687,62 лв. разноски
по делото, а именно: 1342,26 лв. държавна такса и 1345,36 лв. възнаграждение
на адвокат. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: част
от главница по запис на заповед от 21.03.2007 г., в общ размер от 50212.35
евро.
Покана за доброволно изпълнение с изх. №
23800/20.07.2012 г.
по изпълнително дело № 20127900401887 по описа на ЧСИ Р.М., е връчена на
длъжника „С.**“ ООД на 01.11.2012 г.
Покана за доброволно изпълнение с изх. №
23802/20.07.2012 г.
по изпълнително дело № 20127900401887 по описа на ЧСИ Р.М., е връчена на
длъжника И.К.П. на 02.01.2013 г.
На 06.11.2012 г. длъжниците „С.**“ ООД и И.К.П. са
подали възражения по реда на чл. 414 от ГПК.
С Разпореждане от 22.02.2013 г. на СРС,
ГО, 27 състав, издадено по гр.д. № 31313/2012 г. е указано на заявителя „У. Л.“ АД, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване
на съобщението. Препис от Разпореждането
е връчен на заявителя на 15.03.2013 г.
По делото е прието като доказателство Извлечение от счетоводните книги на „У.Л.“ АД, относно задълженията на
„С.**“ ООД към 06.02.2012 г., произтичащи от Договор за финансов Л. 6608 от
21.03.2007 г.
По делото е
приета съдебно - счетоводна експертиза,
която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от
съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и с предоставената от „У.Л.“ ЕАД
счетоводна документация, е констатирало, че на 21.03.2007 г. между „У. Л.“,
като Л.одател и „С.**“ ООД, като Л.ополучател е сключен Договор за финансов Л.
на ППС № 6608/21.03.2007 г. С него Л.одателят се задължава да придобие ППС –
верижен багер употребяван и да го предаде за ползване на Л.ополучателя, срещу
възнаграждение при условията на договора. Л.овата цена е в размер на
51 046,88 евро, без включен ДДС. Срок на договора – от 21.03.2007 г. до
21.03.2009 г. Дължими плащания: встъпителна Л.ова вноска – 9 203,25 евро,
платима в срок от 10 дни от датата на подписване на договора; такса за обслужване
– 552,20 евро, платима в срок от 10 дни от датата на подписване на договора;
месечни Л.ови вноски – 24 броя от по 1 647,62 евро всяка една. Първата
месечна вноска е с падеж 21.04.2007 г., а останалите на същото число на всеки
следващ месец. Остатъчна стойност към 21.03.2009 г. е 2 300,81 евро. С
Приемо-предавателен протокол от 04.04.2007 г. Л.овата вещ е приета от Л.ополучателя.
При неизпълнение на задължението си по договора, неизправната страна дължи на
изправната неустойка – за забава на плащане – по 0,05 % на ден върху сумата на
забавеното плащане, съгласно договора, за всеки ден забава, но не повече от 50 %. Към датата на подаване на заявлението за
незабавно изпълнение са начислени дължими задължения общо в размер на
147 329,53 лв., подробно описани в заключението по дати, фактури, падеж,
основание за осчетоводяване, начислени задължения и извършени плащания.
Общо извършените плащания от длъжника са в размер
на 62 201,51 лв.
С извършените плащания са погасени следните задължения: главница –
39 593,81 лв., договорна лихва – 9 250,94 лв., неустойка –
10 597,71 лв., такси и застраховки – 2 759,01 лв. Всичко –
62 201,47 лв.
Остатъкът от неплатените задължения на ответника, произтичащи от Договор
за финансов Л. № 6608/21.03.2007 г. към кредитора „У.Л.“ АД към датата на
подаване на Заявлението за снабдяване със Заповед за изпълнение и Изпълнителен
листм е в размер на 110 184,55 лв.,
в т.ч.: главница – 68 406,18 лв., договорна лихва – 2 555,90 лв.,
неустойка към 06.04.2009 г. – 14 148,97 лв., други разходи – 16,99 лв.,
неустойка от 07.04.2009 г. до 09.07.2012 г. – 25 056,51 лв. Получената
сума от вторична реализация на Л.овия обект на 29.03.2011 г. е 40 000,00
лв. Остават дължими суми към 09.07.2012
г. общо от 70 184,55 лв.,
в т.ч.: главница – 61 164,75 лв., неустойка от 07.04.2009 г. до 09.07.2012
г. – 9 019,80 лв. От извършената проверка на счетоводната документация на
„У.Л.“ АД, експертизата не е установила извършени преводи и осчетоводени
плащания с основание на плащането – плащане по Запис на заповед №
6608/21.03.2007 г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Искът
по чл.422 вр. чл.415 ГПК е положителен
установителен и неговата цел е да се установи наличието на вземането, за което
е издадена в случая Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, със сила на
присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането й в сила. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК се
счита предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като към този момент се считат настъпили, както материално правните, така и
процесуално правните последици от предявяването му. Процесът се смята висящ от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
предметът на делото е да се установи съществуването на вземането, което е
предмет на вече издадената заповед за изпълнение. Т.е. искът по чл.422 от ГПК е
специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг
към момента на заявлението.
Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане, в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на
запис на заповед, е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права и е доказателство за вземането. Съобразно
разпоредбата на чл.535 ТЗ, същата следва да съдържа наименованието „запис
на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на
лицето или на заповедта, на което следва да се плати; дата и място на издаването; подпис на
издателя.
Характерна особеност на менителничното право е строгостта на формата, в която
следва да се правят изявленията, като разпоредбата на чл.536, ал.1
ТЗ предвижда, че документ, който не съдържа някои от реквизитите по чл.535,
не е запис на заповед, освен в случаите по ал.2-4, в които нередовността на падежа, мястото на плащане
и мястото на издаване на
ценната книга могат да бъдат
санирани.
В настоящото производство не са наведени
абсолютни възражения (срещу формата и съдържанието на записа на заповед), нито такива възражения, основани на пороци
на волята при издаването му, а и при извършената проверка се установява, че
процесният запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, изискващи се
от чл.535 от ТЗ, поради което решаващият състав намира, че процесният
запис на заповед е редовна от външна
страна ценна книга.
Направените
в производството възражения по същността си са релативни, тъй като включват
твърдение за наличие на каузално правоотношение с ищеца, а именно – за
облигационно правоотношение между страните по Л.ов договор, както и че записът
на заповед обезпечава задължението на издателя - ответното дружество „С.**“
ООД по
каузалното правоотношение във връзка със заплащане обекта по Договор за Л..
Записът
на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при
която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в
съобразителната част на ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС– Т.17., е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът -
кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато
ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без
да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът -
кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед
задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения,
относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай
тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със
записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.
В
процесния случай, депозираните по делото ОИМ и ОДИМ изхождат само от втория
ответник в качеството му на авалист по ценната книга. Отговори на ИМ и ДИМ не
са постъпили от страна на първия ответник – издадел по записа на заповед.
Установява се, че правопогасяващи и правоизключващи възражения срещу процесното
вземането от името и на двамата ответниците са въведени на 02.12.2014 г. в
първото ОСЗ по делото - чрез изявления за прекратяване на облигационната връзка,
като в този смисъл е формулиране допълнителна задача на ССЕ и искания за разпит
на свидетели, респективно – чрез
възражения за давност и нижощност на договорни клаузи, заявени след
отмяна хода по същество - с молба вх. № 66770/19.052017г., по време на
проведеното на 18.10.2017г. след пренасрочеване съдебно заседание и писмените
бележки. Междувременно, видно от данните по
делото, на проведеното с дата 02.12.2014 г. съдебно заседание ответниците чрез
своя процесуален представител изрично са заявили, че не оспорват представените
в производството Договор по Л. и Запис на заповед като доказателства. Не са
оспорени и изводите на вещото лице по време на изслушване и приемане
заключението на ССЕ.
По
същността си въведено с ОИМ и ОДИМ оспорване, не противопоставя конкретни
възражения срещу съществуването процесното вземането. Същото е без
индивидуализиране на каузалното правоотношение, не съдържа данни от какво
произтича и какви са задълженията на
страните.
Същевременно,
заявената в процеса конкретизация на оспорването, чрез твърдения и искане за
изясняване на въпросите прекратен ли и кога договор за Л. и дали това е станало
със съставяне на приемо-предавателен протокол, времето и мястото на
прекратяване във облигационната връзка, като е направено и съответното
доказателствено искане, касае обстоятелства, които не са били своевременно
заявени в ОИМ, респективно – ОДИМ, поради което същите не са част от
доказателствената дейност на съда, нито от предмета на делото. Недопустимо е
процесуалният пропуск на страната във връзка със задължението й да направи
своите твърдения, възражения и оспорвания, както и да ангажира релевантни във
връзка със същите доказателства, да бъде
саниран на по-късен етап в производството чрез доказателствено искане, заявено
под формата на допълнителна задача към вече изготвената ССЕ. Недопустимо е също
така събиране на доказателства за установяването факти и обстоятелствата,
въведени извън процесуалните срокове и които страната е можела и е трябвало да
заяви своевременно. В случая, не се касае за хипотезата на нововъзникнали факти
и такива, за които по доказани обектини причини страната е била препятствана да
ги заяви, респективно – да представи или да поиска събиране на доказателства за
установяването им. В този смисъл не са налице предпоставки за преодоляване на
въведената от процесуалния закон преклузия .
По
въпроса за давността, решаващият състав възприема следното: Осъществяването на
фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в
законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява
правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок
по чл.110 ЗЗД е приложим в случаите, когато законът не е определил друг
специален давностен срок. С разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата
срещу платеца, и с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ – срещу издателя по
записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа, което изключва
приложението на общата давност по чл.110 ЗЗД при тези искове, независимо от
вида на иска - осъдителен за заплащане на вземането или установителен по реда
на чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно разрешението, дадено в т.17 от Тълкувателно решение
№ 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото
по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотеза на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед. Въпреки, че при направени релативно възражение (твърдение,
основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед), това правоотношение подлежи на изследване от съда,
доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на
вземането по записа на заповед, с навеждането им по установителния иск за
вземането по менителничния ефект не се упражнява право на иск за вземането по
каузалното правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сделка.
Ето защо, правото на пряк менителничен иск /осъдителен или установителен/ срещу
издателя по запис на заповед се погасява по давност съобразно правилото на
чл.531, ал.1 ТЗ и в хипотезата на релевирано релативно възражение от ответника,
съответно твърдения от страните за различни каузални правоотношения, спрямо
които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. (в този см.
- Решение №102/23.07.2014 по дело
№2680/2013 на ВКС, ТК, I т.о.);
Въпреки
така възприето от съда принципно становище, същият не може да приложи служебно
давността, освен ако страната не се е позовала на нея, и то в определените за това срокове. В тази връзка и по отношение възраженията изобщо, и конкретно тези за
придобивна и погасителна давност, настоящият състав съобрази наличието и на
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 гр.София, 9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС, по смисъла на т.4 от което - по
силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване
на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане
на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна
давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не
могат да се основават на нововъзникнал факт.
Във
връзка с горното, за конкретното производство е видно, че възражение за давност
е релевирано за първи път, едва след отмяна хода по същество - с молба вх. №
66770/19.052017 г., по време на проведеното на 18.10.2017 г. след пренасрочване
на съдебно заседание и с писмените бележки. По отношение на
същото, обаче, не може да бъде споделена тезата на ответниците в хода по същество,
че възражението е допустимо и се прави на този етап - тъй като е в отговор на
съдопроизводствено действие, извършено от другата страна след двойната размяна
на книжа. Видно от доказателствения
материал по делото, в това число и преписите от документите по заповедното
производството, представляващи приложения към молбата на ищеца с вх. №
31132/13.03.2014 г. - падежът на меничелничния документ е бил известен на
ответните страните още към момента на издаване (авалиране) на същия.
Същевременно реализираните процесуални действия на ответниците по реда и в
срока на чл. 414 от ГПК, и по – конкретно възраженията, депозирани по чгр.д.№
31313/2012 г. на СРС, 27 с-в. с вх. №№ 3142956/06.11.2012 г. и
3142957/06.11.201 2г.; Молбата от м.02.2013 г., депозирана в изпълнение
Разпореждане на СРС 26.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 31313/2012 г. на СРС, 27 с-в., с
което възраженията са оставени без движение за периода на ангажиране на
доказателства от длъжниците за датата на която им връчена заповедта за
изпълннение – сочат, че още преди иницииране на настоящото производство по чл.
422 от ГПК, на ответниците е бил известен факта относно датата, на която е
подадена молбата по чл. 417 от ГПК, т.е. – за така посоченото обстоятелството,
същите не са узнали за първи път в хода на настоящия процес и то след молбата
на ищеца, ведно с приложенията й с вх. на СГС № 31132/13.03.2014 г. В случая не
е налице нововъзникнал факт, поради което липсват основания са преодоляване на
въведената процесуална преклузия.
Съдът
не споделя и аргументите на ответнците за ненастъпване на процесуалната
преклузия и по отношение твърденията за нищожност на договорни клаузи. В този смисъл, следва да бъде отбелязано,
диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в Гражданския процесуален
кодекс като основно начало на процеса и намира проявление в няколко насоки.
Гражданският процес се образува само по молба или жалба на легитимираното лице,
което е носител на правото на защита – чл. 6, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. Съдът е длъжен да даде защита и съдействие
на страните само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска,
и да се произнесе по релевираните от страните възражения, доводи, реплики и
дуплики. Съдът не може да се произнася служебно по факти и обстоятелства, които
не са въведени от ищеца и ответника в предмета на спора. При действието на
новия ГПК правомощията на решаващия съд са ограничени до произнасяне на
решението по правен спор в рамките на заявените искания и възражения и
установените по делото факти и обстоятелства. Съдът не може да се самосезира,
нито да се произнесе извън предмета на делото. Предметът на делото е спорното
материално субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба. Предметът на делото предопределя защитата
на ответника, тъй като обуславя неговите възражения /правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи/ и допустимостта на евентуално
предявени от него инцидентни установителни или насрещни искове. Дължимото
съдействие от съда като израз на диспозитивното и служебното начала в
гражданския процес се изразява в съдействие на страните за разкриване на
обективната истина, за изясняване на делото от фактическа и правна страна в
рамките на предмета на делото и предприетата от ответника срещу иска защита.
Това съдействие е обусловено от предявения от ищеца иск /твърдените факти и
обстоятелства и заявения петитум/ и предприетата от ответника защита
/релевираните възражения и евентуално предявените инцидентен установителен иск
или насрещен иск/. Недопустимо е съдействието на съда да се отнася до
ненаправени възражения, свързани с основателността/неоснователността на
предявения иск - правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи или
правопогасяващи. Основанията за нищожност представляват различни юридически
факти, с настъпването на които възниква определен вид нищожност. Доколкото
възражението за нищожност на договорна клауза представлява правоизключващо
възражение, с което ответникът твърди факти, осуетяващи възникване правото на
ищеца, то същото отново следва да бъде направено в срока за отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК, предвид преклузията на чл. 133 ГПК.
На
база направеното цялостно изложение, решаващият състав, приема, че в конкретния случай кредиторът – ищецът по
делото „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК ********,
подавайки заявление по чл. 417 от ГПК, е
избрал да предяви правата си по ценната книга. Тъй като исковото производство
по чл. 422 от ГПК представлява продължение на заповедното, този избор няма как
да бъде променен в хода на исковия процес. Въведеното
твърдение, че вземането по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не променя предметът на делото. В случая, ищецът –
кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект, като същевременно,
в резултат на процесуалното поведение, възприето от страна на ответниците,
преклудирани за процеса остават въведените, респективно - ангажирани едва с молба вх. №
66770/19.052017г., по време на проведеното на 18.10.2017г. след пренасрочеване
съдебно заседание и писмените бележки., релативни възражения и доказателства. При липса на доказателства,
опровергаващи дължимостта на процесните суми, Съдът, че намира предявеният иск
е основателен, поради което същият следва да се уважи изцяло по отношение и на
двамата ответници.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
За
основателността и размерът на разноските, по делото са представени Списъци,
изготвени по реда на чл.80 от ГПК.
Според
т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Налице
е и направено от ответните страни възражение за прекомерност на разноските
относно възнаграждение за процесуално представителство и защита, във връзка с
което съдът, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано въз
основа на искова молба от 21.03.2013 г. Възнаграждението
по сключен от ищцовото дружество договор за правна помощ е заплатен на
20.03.2013 г., като документът е част от книжата по делото. Разпоредбите на
Наредба №1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е
тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното
действие. В тази насока е и константната практика на ВКС, обективирана с
определение № 782/ 12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/ 2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/ 29.05.2014 г. по гр.д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр.д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Както бе посочено, в настоящия случай,
договорът за правна защита и съдействие за представителство е скючен при
действието на Наредба № 1/ 2004 г., обн.
ДВ. бр.43 от 08.06. 2010 г., поради и което
минималният размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция
следва да се определи по Наредба № 1/ 2004 г. в редакцията й към този момент.
Предвид така изложеното, при съобразяване цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира направено от ответната страна възражение за
прекомерност на разноските за неоснователно.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода на
делото, ответниците дължат на ищеца 1.)
сторените от него разноски в заповедното производство, възлизащи в размер общо на 2 687,56 лв. и от
които: държавна такса по заявлението 1342 лв
и 1345, 36 лв., адвокатско възнаграждение, 2.) както и на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените от него разноски за
настоящото исковото производство в
размер общо на 3 742,97 лв., от
които: 1342,26 лв. - държавна такса; 250,00 – депозит ССЕ и 2 150,71 с ДДС лв. - адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, по иска, предявен от „У.Л.“
ЕАД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.М.И.
и Д.Н.Л., чрез адв. Г.П.-С., със съдебен адрес:***, офис 9, против „С.**“ ООД, с ЕИК ********,
със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Д.Б.и И.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, че „С.**“
ООД, с
ЕИК ******** и И.К.П., с ЕГН **********,
дължат солидарно на „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК ********, сумата 34 314,22 евро (тридесет и четири хиляди триста и
четиринадесет евро и двадесет и два евроцента), представляваща неизплатен
остатък на парично задължение, произтичащо от Запис на заповед № 6608 от
21.03.2007 г., издаден от ответника „С.**” ООД и авалиран от ответника И.К.П. в
полза на ищеца, целият за сумата от 50 212.35 евро, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 28.06.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноските, направени в заповедното
производство в общ размер на 2 687 лева, от които 1 342 лева - заплатена ДТ
и сумата 1 345.36 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени на У.Л.“ ЕАД, с ЕИК ******** със Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК
от 09.07.2012 г. и Изпълнителен лист от 09.07.2012г., издаден от Софийски районен съд, 27 с-в по
ч.гр.д. № 31313/2012 г., .
ОСЪЖДА
„С.**“ ООД,
с ЕИК ********,
със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Д.Б.и И.К.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, солидарно да
заплатят на „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.М.И. и Д.Н.Л., чрез
адв. Г.П.-С., със съдебен адрес:***, офис 9, сумата 3 742,97 (три хиляди седемстотин четиридесет и два лева и
0,97ст.) лева – разноски
пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: