РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
53
гр. Пловдив, 13 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 912 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел
Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 233 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на В.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ч., против заповед
№ Л-1079 от 23.03.2021 г., издадена от главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение за срок от три месеца“, в качеството му на командир
на отделение в арест - Пловдив към районна служба „Изпълнение на
наказанията" Пловдив.
Счита, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което претендира се нищожност
на същата, алтернативно претендира отмяна на заповедта поради наличие на
съществени процесуални нарушения и на материалния закон. Посочва, че в случая
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за
срок от 3 месеца“ поради небрежност в служебната му дейност, като неизпълнението
на задълженията му е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Според жалбоподателя небрежността не е
неизпълнение, а вид изпълнение, което не е адекватно на дължимото. В този
смисъл липсват мотиви защо дисциплинарно-наказващият орган е приел, че е налице
небрежност в служебната дейност, както и в какво се изразява тази небрежност. Това
описание на фактическите и правни изводи в заповедта не дават възможност да се
установи за какво точно е наказан жалбоподателят – за неизпълнение на
служебните си задължения или за небрежност в изпълнение на служебни задължения
и в какво се състои тази небрежност. Посочената неяснота ограничава и
възпрепятства реализирането на правото на защита, доколкото лицето се поставя в
невъзможност да разбере за какво е наказан и да организира правилно защитата си.
Счита посоченото нарушение за съществено, тъй като е свързано с правилното
определяне на вида и срока на наказанието, което следва да се наложи - за
небрежност при изпълнение на служебни задължения се налага наказание писмено
предупреждение по смисъла на чл.199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а за неизпълнение на
служебни задължения се налага друг вид наказание – порицание по чл. 200, ал. 1,
т. 11 от ЗМВР. Според жалбоподателя тези неясноти и противоречия между
фактическо описание и правна квалификация представляват съществени нарушения
във формата на издаване на административния акт и съставляват самостоятелно
основание за отмяната му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Представя
писмени бележки. Претендира разноски съгласно списък.
Ответникът
– главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. ч.
намира жалбата за неоснователна и недоказана. Намира, че от събрания
доказателствен материал и административната преписка става ясно, че издадената
заповед е обоснована, мотивирана и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен
съд - Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за допустима - подадена при наличието на правен интерес и
в законоустановения срок.
Процесната заповед е връчена на жалбоподателя
срещу подпис на 26.03.2021 г., видно от направеното върху същата отбелязване –
л. 21 по делот. В същото време жалбата е постъпила в съда на 07.04.2021г.,
поради което изискуемият четиринадесетдневен срок за подаването й е бил спазен.
По
съществото на спора.
Установено
е от дисциплинарно-наказващият орган, след проверка по реда на чл.205 ал.2 ЗМВР, назначена със заповед № Л-26 от 21.01.2021 г. на главен директор на ГДИН,
че младши експерт В.А.К. – командир на отделение в арест – Пловдив към районна
служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив I-
ва категория при областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив на
11.01.2021 г. не е осъществил контрол над служителите от наряда. Следствие на
това задържаното лице Й.А.С. е оставен без наблюдение в спално помещение № 229
на ареста и е извършил самообесване, в резултат на което е настъпила неговата
смърт.
Установено
било след извършената вътрешна проверка и събраните доказателства, че на 11.01.2021
г. в 08.40 ч. в арест Пловдив към Районна служба „Изпълнение на наказанията"
- Пловдив 1-ва категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията" -
Пловдив, задържаният Й.А.С. от спално помещение № 229, настанен заедно със
задържаният К. К.Б. е отказал да ползва правото си на престой на открито,
защото бил с неподходящи обувки, а навън е валяло. В 09.35 часа, при прибиране
на задържаните лица от престой на открито, мл. инспектор Д.Ц. - надзирател II-ра степен в арест - Пловдив към РСИН - Пловдив 1-ва
категория при ОСИН - Пловдив, в качеството му на постови надзирател, е извикан
от задържания К.Б., който е видял, чe задържаният С. с
завързал връзка от горнище на анцуг около врата си и решетката на прозореца в
спалното помещение. Незабавно са предприети действия, като на място са пристигнали
мл. експерт В.К. и мл. експерт А.Ц. - младши инструктор по охраната в арест -
Пловдив към РСИН - Пловдив 1-ва категория при ОСИН - Пловдив, като последния е
прерязал връзката и е положил на земята лицето С.. Извикан е мл. експерт К.Ш.-
фелдшер в ОСИН -Пловдив, който е започнал действия по оказване на първа помощ -
обдишване и сърдечен масаж, но не са установени жизнени показатели. В 09.50
часа е констатирана смъртта на задържания Йордан С..
След
анализ на събраните в хода на производството доказателства, в това
число записи от видеокамерите, дисциплинарно - разследващия орган е приел, че документацията
в ареста не се води съобразно нормативните изисквания;
налице е разминаване на отразените данни в Ежедневната нарядна ведомост за
носене на службата на надзорно - охранителния състав относно встъпване в наряд
на постовите надзиратели; посочено е, че мл. инспектор Д.Ц. е бил службата на
пост № 2 от 08:30 ч. до 9:30 ч., а мл. инспектор Б.А.К. – надзирател II-ра степен в арест - Пловдив към РСИН - Пловдив 1-ва
категория при ОСИН - Пловдив е встъпил от 09:52 ч. до 12:30 ч. Посочено е, че от
основния документ за носене на служба е видно, че за времето от 9:30 ч. до 9:52
ч. не е имало назначен постови надзирател, както и че липсват подписи на постовия
надзирател, че е запознат с указаното време за носене на постовата служба на
съответния пост.
Според
административния орган подписването на декларация от задържано лице за отказ от
престой на открито се извършва след самото мероприятие, а би следвало да бъде
преди него. Последното според органа е свързано с факта, че постовият
надзирател – в случая мл. инспектор Д.Ц. не е разбрал, че в спалното помещение
е останало задържано лице без надзор. Посочва се, че също така не е създадена
нужната организация по носенето на постовата служба, твърдят се пропуски и
неефективност. При организирането на различните мероприятия, включително при
провеждане на телефонни разговори от задържаните лица, мл. експерт В.К., в
качеството му на командир на отделение, не е осигурил възможност на постовия
надзирател да изпълнява стриктно основните си задължения, а именно: да следи за
поведението на задържаните лица, да следи за изменението на оперативната
обстановка, както и периодично да обхожда спалните помещения. Твърди се, че мл.
експерт К. не е разпределил правилно изпълнението и последователността на
задачите на служителите от надзорно-охранителният състав, като се посочва, че в
резултат на небрежното изпълнение на служебните му задължения се е стигнало до
инцидента на 11.01.2021 г. От дадените обяснения по случая ставало ясно, че мл.
инспектор Д.Ц., като постови надзирател на пост № 2 не е разбрал, че в килия №
229 остава задържано лице без надзор. Мл. експерт К., в качеството му на
командир на отделение не е установил, че има пропуски в организирането и
контролирането на постовата и конвойната дейност, извършвана от
надзорно-охранителния състав.
Посочено
е, че с деянието си мл. експерт В.К. виновно е нарушил служебната дисциплина и
задълженията си в качеството му на командир на отделение в арест Пловдив към
РСИП - Пловдив 1-ва категория при ОСИН - Пловдив, регламентирани в Раздел V.
Преки задължения от длъжностната характеристика на длъжността „Командир на
отделение" в арест към сектор „Арести" в областна служба „Изпълнение
на наказанията", с която се е запознал на 24.04.2017 г., а именно: по т. 2
Подпомага началника на сектор ,,Арести", като непосредствено организира и
контролира конвойната дейност, както и дейността на надзирателите II-I степен за точното
спазване на установения вътрешен ред, специалния режим в ареста, взаимодействието
между постовите .... ; по т. 9 Води и съхранява арестантската документация
съобразно нормативните изисквания и разпореждането на съответните
началници; по т. 16. Носи отговорност за
живота, здравето и спазване на правата на всяко задържано лице.
Според дисциплинарно-наказващия
орган извършеното от мл. експерт В.К. е нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1. т.
3, предложение първо - ,,небрежност в
служебната дейност" от ЗМВР се предвижда налагане на наказание „писмено
предупреждение" за срок от три до шест месеца.
Така
дисциплинарно-наказващият орган, като се запознал с изготвена обобщена справка
рег. № 1695/17.02.2021 г. по описа на ГДИН, изготвена от дисциплинарно -
разследващия орган, провел дисциплинарното производство, с преценка на събраните
доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които с извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, в това число и дадените писмени
обяснения от мл. експерт В.К. с вх. № 4412/17.03.2021 г. по описа на ГДИН и рег.
№ 1384/16.03.2021 г. по описа на ОСИН - Пловдив, на основание чл. 194, ал. 2,
т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо във връзка
с чл. 204, т. 3 ЗМВР, е наложил на младши експерт В.А.К. дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение за срок от три месеца".
В хода на
съдебното производство се извърши оглед на събрания по делото веществен
материал, а именно представеният видеозапис от камерите в коридора на 11.01.2021
г. за часовия период от 8,40ч до 10.00ч. пред спалното помещение № 229 в ареста
на гр. Пловдив, находящ се в шеста папка на представения диск, камера 10.
В 08:36
часа се появяват Д.Ц. – постови и Б.К. като разводач. От килия 230 излизат
двама души, които са претърсени от охранителите в 08:36:20 ч., които биват
изведени заедно с други арестанти за престой на открито.
В 08:37:01
часа охранителят Д.Ц. се насочва към килия 229, която отключва ръчно с катинара
В 08:39
часа се установява, че охранителят Й.Й. отваря килия 229 и отвътре излиза
другият арестант, който трябва да излезе за престой на открито.
В 08:39:40
часа обискират К.Б., втория задържан в килия 229.
В 08:41
часа минава по коридора постовия Ц..
В 08:47
часа минават двама униформени по коридора.
В 08:58
часа минават двама служители по коридора.
В 09:13:48
часа жалбоподателят и фелдшерът К.Ш.минават по коридора, без да се спират пред
килия 229.
В 09:29:35
часа се появява постовият Ц., приключил с телефонните разговори, тъй като вече
изведените се прибират. Същият не се спира пред килия 229, а се спира пред
кухненския блок.
В 09:30:18
излиза и се придвижва между килиите. Отново се връща в кухненския блок.
В 09:30:55
часа отново излиза, отново влиза.
В 09:31:26
часа излиза, спира се и стои с гръб към вратата на килия 229, точно под
камерата, поглежда часовника си и изчаква връщането на задържаните, които са
навън.
Постовият
се насочва към решетката в края на коридора, като се вижда, че задържаните лица
се връщат. Пред килия 229 се спира другия задържан К.Б.. Служителят Б.К. маха
катинара и задържаният се прибира в килията. К. затваря, слага катинара на
килията и излиза навън през решетката в края на коридора. Ц. прибира останалите
задържани.
В 09:36:30
часа Ц. се връща поглежда през 229 килия и по радиостанцията съобщава нещо.
Отново отваря килията, маха катинара.
В 09:37
часа очаква електронно отключване на врата.
В 09:37:22
часа вратата на килия 229 е отново отворена. На място идват дежурният по арест М.Г.,
жалбоподателят и младши инструктор по охраната А.Ц..
В 9:39:30
часа пристига фелдшерът с апарат за обдишване и влиза в килията.
В хода на
съдебното производство са разпитани като свидетели А.И.Ц., М.П.Г. и Д.Д.Ц..
Свидетелят
А.И.Ц. посочва, че работи в Арест Пловдив като младши инструктор по охрана. Знае
за инцидент със задържаното лице С. през месец януари на 2021 година. В 09,30
часа чул в кабинета си, че постовият дежурен съобщава по станцията в дежурната
стая на дежурния по арест, че при прибиране от престой на открито, другият
задържан му съобщава, че съкилийникът му се е самообесил. Тръгнал към килията.
През това време дежурният командир на двата поста, тръгнал към него. Като
влязъл в килията и приближил задържания, видял, че се е завързал за решетката
на прозореца. Отрязал връзката, свалил го на земята и освободил примката.
Започнал да му прави непряк сърдечен масаж и наредил да извикат медицинското
лице на ареста да дойде в килията. Последният дошъл в рамките на 2-3 минути,
продължил с масажа, с апарат за обдишване, но без резултат. Посочва, че постови
служител, наблюдаващ килиите, бил Д.Ц.. Посочва, че постовата книга се попълва
при приемане и издаване на поста, двамата постови се подписват с дата и час на
събитието, като постовият не може да напусне поста, без да бъде сменен. Посочва
също, че Ц. не бил напускал поста, нямало как да се случи. Той трябвало да бъде
сменен, било от командира, било от него или от главния надзирател. Никой не го
е сменял, а Ц. не е отсъствал от поста си.
Посочва,
че общата дължина на коридора била 60 метра, имало 30 килии на този етаж,
средно по 2–3 човека в килия. Посочва, че по това време м.януари бил извършван
ремонт на помещенията в ареста, като тогава са били над 60 човека при всички
случаи.
Свидетелят
заявява, че за извеждането на открито на задържаните лица се изготвят
декларации за отказ да излязат. След приключването на престоя на открито на
задържаните, се предоставят на дежурния по арест, който ги описва в дневник. Посочва,
че няма нормативна уредба кога се изготвят тези декларации. Обикновено се
правело, се след извеждане на задържаните от сектора, защото се случвало някои
от тях все пак да решат да излязат, а други се оказват възпрепятствани, дали
със защитник и като се приберели, бивали извеждани. За това декларациите се
оправяли след времето, определено за
извеждане. Посочва, че дефинирано време за наблюдение на всяка килия нямало
определено, като часово време. Обходът бил периодичен, като за 30 килии, по
минута да се извършвало придвижването и оглеждането в килия, на 30 минути
постовият щял да бъде отново на същата килия. Наблюдението се осъществявало през
шпионка. Уточнява, че на вратата на всяка килия имало поставен катинар, който постовият
можел да отключва, но не можел да отвори вратата, без дежурният по арест да му
отвори, тъй като това ставало електронно. Посочва, че при огледа, постовият
гледа през шпионката, през която не може да се види цялата килия, особено след
ремонта за обособяване на санитарните възли доста се е ограничила възможността
за наблюдение на пространството в килиите. Според свидетеля от шпионката по
никакъв начин не можело да се види в какво състояние е било лицето, докато не
го хванал, не се виждала и връзката, с която е бил вързан. Главата му покривала
въжетата на прозореца. На пръв поглед положението му било като на седнал на
перилото на леглото и подпрян на стената с надигната глава, като да гледа през
прозореца.
Свидетелят
накратко говорил с неговия съкилийник, който посочил, че не са имали проблеми.
Даже се похвалил, че имал свиждане, донесли му цигари.
Твърди, че
за лицата, които имат склонност към суицидни намерения, психологът на областната служба им правел диагностична
оценка и ако имало установен риск за лице, ги уведомявал, а те съответно уведомявали
целия състав. На всеки сутрешен инструктаж се казвало, ако има такива лица кои
са те и в какво положение са. Казвало се също кои са агресивни към други
задържани и към себе си.
Посочва,
че лицето С. бил с определен нисък риск, за настаняване в обща килия. Той бил
от примерните задържани, никога не е създавал проблеми. За 4-5 медеца в ареста,
преместван е заради ремонта, не е имало проблеми. Не е споделял със свидетеля
за подобни намерения. Ако е споделил на някой колега, незабавно са щели да се
вземат мерки. На лица, които заявяли такива намерения, се обръщало повече
внимание. Провеждат срещи и с психолог.
За В.К. в
този момент си спомня, че се качвал от първи пост нагоре към дежурната стая. Излизайки,
свидетелят му казал, че е станало нещо и той тръгнал с него. Влезли в килията
заидно. Съдействал напълно в развилата се ситуация.
Свидетелят
заявява, че по-голяма част от колегите са минали обучение за първа помощ, както
и самият той.
Не знае
дали преди инцидента на Ц. му е било известно, че С. остава в килията. В
последствие разбрал, че Ц. не е знаел, че има задържано лице в килията.
Посочва,
че ако декларациите за отказ от извеждане се попълвали преди излизането, Ц. е можел
да знае кой е останал в килията. Според него декларациите се предоставят на
задържаните от постовия. Той ги събирал и ги предавал на разводача, а последният
ги предавал на дежурния по арест, за да ги опише.
Нарядът се
подготвял от сдаващия командир на отделение, съставяла се ведомостта за новия
наряд по месечния график, който му е предоставен. Посочва, че не командирът избира хората.
Хората били по график, който той попълва.
По време
на дежурство единствено се отразявали смените на постовите, а разводачите били
конвой. Застъпващите в 24- часовия наряд в по-голямата си част са постови и се
отразявали във ведомостта, час на застъпване и отстъпване в нарядната ведомост срещу
подпис. Командиът на отделение и дежурният по арест наблюдавали дали е коректно
попълнена ведомостта.
Посочва,
че не разполагат с човешки ресурс, за да се осъществява постоянно през
шпионката наблюдение. Не било възможно. В ареста имало 60 /неправилно е
посочено 60 000 хиляди/ задържани, а те били общо 50 служители, които работят
на смени. Не било възможно на всяка килия да се постави човек. Посочва, че на 24-часовите
смени към онзи момент застъпвали девет човека, които извършвали постовата и
конвойна дейност в ареста. На всеки пост имало само по 1 постови, който
извършвал наблюдението. Всички свободни колеги участвали в извеждането на
задържаните.
Посочва,
че нормативно нямало инструкция да се уведомява постовия колко лица са
изведени. Постовият не можел да извежда всички наведнъж. Като се извеждали
лицата, той отивал до килията, която се отваряла, заявявал по станцията, след
което отваряли вратата, и колегите извеждали задържаните. Твърди, че с Инструкция
за пост № 2 следвало да се запознават всички постови, а от нея имало копие на
всеки пост и в дежурната.
Свидетелят
М.П.Г. също работи в Следствен арест – гр. Пловдив като надзирател I-ва степен.
Спомня си за инцидент със задържано лице, защото такива неща не се случвали
често. В началото на годината /има предвид 2021 г. – бел. ред./един
задържан се обесил. Въпросният ден свидетелят бил на работа, както и част от
колегите му - Д.Ц., В.К. - командир на отделение, А.Ц. и Б.К.. Имало и други
колеги. Постови на въпросния ден бил Д.Ц.. Инцидентът бил на втория етаж, който
бил втори пост. Килиите били 30 и били пълни, тъй като на първия етаж имало
ремонт и задържаните били преместени на втория етаж.
Посочва,
че за отказ от престой на открито се попълвала декларация от задържаните, но
няма регламентирано време кога, кой служител да я дава и кога се взима
декларацията за отказ. Това се случвало на по-късен етап, когато имало време. Така
процедирали, защото се случвало някой да откаже, после да излезе или обратното.
За самообесилото
се лице посочва, че има преки впечатления, тъй като отворил вратата – било с
гръб към вратата и с лице към прозореца. Изглеждало сякаш гледа през прозореца,
а краката му били на земята. Твърди, че в първия момент не може да се разбере,
че не е жив.
Спомня си,
че след като се обадил Д.Ц., отишли пред въпросната килия № 229 с доктора А.Ц.,
който веднага му оказал първа помощ чрез обдишване. Свалили го от връзката, а
докторът започнал да му прави изкуствено дишане в продължение на няколко минути.
Станало ясно, че няма да могат да го съживят.
Свидетелят
сочи, че за лица, които са с висок риск за суицидни действия, винаги са
инструктирани, но специално за това лице нямало такива инструкции. Нямало проблеми
с него, бил перфектният задържан, нямал претенции, бил доволен. Спомня си го
като визия.
Относно
нормативните задължения за периодичността на наблюдение, свидетелят посочва, че
по правилник се изискват периодични наблюдения, но няма упоменато време, период
за това. Посочва, че коридорът бил дълъг минимум 60 метра, а задържаните били
по двама или трима в килия. Твърди, че не разполагали с достатъчно човешки
ресурс, за да се осъществява непрекъснато наблюдение на всяка килия. Постовият
имал и други задължения, не само наблюдение на килиите. Практически било възможно,
но периодът за обход на килиите тогава щял да бъде доста по-голям. Килиите били
30, на всяка по минута. Постовият бил един, който имал и други задължения - да
провежда телефонните разговори от 08,30 часа до 17,00 часа, за да може да се проведат
такива на всички задържани 60-70 човека. Гледали да съчетават нещата и да
проведат разговорите, защото след това се подавали жалби за нарушаване правата
на задържаните.
Посочва,
че постовият Д.Ц. е погледнал, а в друг ден свидетелят бил на негово място, не би
могъл да установи дали задържаният е жив, или обесен. Спомня си, че позицията
му била такава, че изглеждало все едно гледа през прозореца. Към килията през
шпионката нямало добра видимост - половината килия не се виждала, тъй като
санитарният възел пречел, когато е затворена вратата, а ако е отворена вратата
на санитарния възел, тогава 2/3 от килията не се виждали. В конкретния случай,
когато свидетелят отишъл, вратата била затворена, тъй като другият задържан
вече се е бил върнал. Посочва, че само постовият знае кой остава в килията,
когато дадено лице остане, а извеждането на лицата на открито се осъществявало
от други колеги. Постовият си оставал на етажа на поста.
Към момента
на инцидента свидетелят бил дежурен по арест в дежурната стая, от която имал
пряка връзка с всички постови. Дежурният по арест осъществявал постоянно видео
наблюдение по време на целия наряд. След като свърши времето за престой на
открито, постовият, който е в момента на пост, уведомява дежурния по арест кой
е излизал и кой не е. Заявява, че нямало регламентирано време за това.
Постовият разбирал в момента на извеждането дали дадено лице ще ползва престой
на открито, ако например единият от
двамата в килията откаже, другият е излязъл. Според свидетеля постовият не
напускал поста, а стоял и гледал извеждането. Той е този, който виждал кой
излиза и кой влиза. При извеждането от килията на задържано лице за престой на
открито постовият не е длъжен и няма как да присъства пред всяка килия. Затова
и други колеги извеждали задържаните лица за престой на открито. Постовият бил
длъжен да следи за бройката на задържаните лица във всеки един момент.
Работното място на командира на отделението е в определена стая, съседна на
дежурната стая по арест с преходна врата, има визуален контакт с дежурния по
арест.
Командирът
на отделението през 24-часовото дежурство бил пряк началник на постовите, той
вземал решения, предавал лица на съдебна охрана, приемал ги от съдебна охрана,
когато ги връщали, оформял документите за освобождаване на лица, той ги
освобождава, оформял документите за приемане на нови задържани, изготвял ежедневната
ведомост, следял за нейното попълване. Посочва, че часовото разпределение на задачите не се определяло от
командира на отделението, защото те били зададени по инструкция. Разпределението
по места ставало сутрин на инструктажа, който го води – началникът, може да е
младши инструкторът, командирът, те си решавли кой ще води инструктажа и определят кой на кой пост ще работи. Всеки
пост си имал разпределение на времето и всеки си знаел задълженията. В
конкретния ден Д.Ц. не е отсъствал от поста си през цялото време. Свидетелят
бил в пряка връзка с постовите. Отразявало се времето на начало на заемане на
постовата позиция, като неговото време за пост било от 08,30 часа до 10,30
часа, което е отразено в постовата книга. Съобразно документът, който се
съставял, всички служители предварително знаели за времето, в което те
постъпват на пост до момента, в който трябвало да приключат изпълнение на тези
си функции.
Свидетелят
Д.Д.Ц. работи в Следствения арест – гр. Пловдив като младши инспектор,
надзирател. Има спомен за инцидент със задържано лице през януари месец 2021
г., тогава бил постови, а задържано лице се самообесило. Спомня си, че след
като върнали лицата от престой на открито, след 30-40 секунди, лицето от същата
килия, което го били прибрали колеги, изтропало силно на вратата и започнало да
вика. Св. не разбрал защо вика и отишъл, при което той заявил, че неговият
съкилийник се е самообесил. Св. веднага съобщил по станцията. Отворили вратата,
като първоначално видимо положението на лицето било все едно гледа през
прозореца, с тънка връзка, която не се забелязвала, бил вързан за прозореца на
килията и бил с гръб към вратата. Св. съобщил по станцията на дежурния по арест
М.Г., на командира на отделението В.К. и в последствие и на младши инструктор
на охраната Ц.. Такъв бил редът на съобщаване. Като отворили вратата, съгласно
правилата свидетелят нямал право да влиза вътре. Влезли М.Г., В.К. и младши
инструкторът на охраната Ц.. Положението на самообесилия се го видял през
вратата. Мислил, че няма обесване. Посочва, че наблюдението на килиите като
процедура се осъществявало, като се обикаля коридор, който има 30 килии и е
дълъг около 60-70 метра. Наблюдението се извършвало през шпионките на вратите.
При други случаи се отваряли врати, така комуникирали със задържаните лица, за
да ги изкарат за други дейности / по телефон, за адвокат/. Твърди, че нямало
добра видимост от шпионката понеже били стари, надраскани, прегорени, замазани.
Нямали и видимост към цялата килия, тъй
като около 40-50 процента от килията не се виждала. Имало тоалетна, заградена с
дограма, която прикривала половината килия. Когато имало отворена врата на
самата тоалетна, видимостта била 10-15 процента. Според свидетеля не е възможно
да се осъществява непрекъснат зрителен надзор на килиите, в които има лица,
които не са излезли за престой на открито. Също така посочва, че не било
определено времевото минаване, пишело периодично да се минава. Уточнява, че в
работата си съчетавали няколко дейности: извършвали периодичните наблюдения,
извеждали лица за среща с адвокат, доктор, за телефонен разговор. Комбинирали
самите дейности. Не разполагат с достатъчен човешки ресурс за непрекъснат
надзор, трябвали им доста хора за това. Едни да отговарят за телефонните
разговори, за среща с адвокати, а други да извършват останалите дейности. При
наличието на този състав не било възможно чисто организационно В.К. да ги
организира така, че една част да осъществяваме надзор, а друга други дейности. Посочва,
че по време на инцидента осигурявал провеждането на телефонни разговори на
задържаните, а в момента на етажа имало 68 човека поради ремонт на първия етаж,
поради което повече от 2/3 били преместени на втория етаж.
По средата
на коридора имало два стационарни телефона, които се набирали чрез фоно карта и
всеки задържан имал право на 10 минути разговор всеки ден. Свидетелят извеждал
задържания от килията, придружавал го до телефона и наблюдавал, като всеки имал
списък с телефонни номера, на които може да звъни. Той трябвало да следи дали се
набират тези телефонни номера. Имало два телефона и изкарвал по двама двама
човека. Това се правело за времето от 08,30 ч. до 12,00 ч., а след това - от
13,00 ч. до 17,00 ч. Опитвали се в рамките на деня максимално да си свършат
работата, за да можел всеки да мине по
реда си, за да не се пускат жалби. От 12:00 ч до 13:00 ч. не провеждали
телефонни, тъй като било време за обяд. През това време извършвали наблюдение,
като отваряли самите килии.
Свидетелят
посочва, че има декларации, които се попълват за отказ на задържани лица да
извършват престой на открито, като нямало регламентирано време кога трябва да бъдат
попълнени. Правели го, когато имало време. Съвместявали това време, когато се
попълвали тези декларации и после се изпращали от дежурния по арест и се правело
отчет колко човека са излезли. Предварително не се знаело колко лица ще излязат
и колко ще останат.
Според
свидетеля отключвали различни колеги, не само постовият. Идвали и водачи, които
помагали за извеждането на задържаните лица. Всеки етаж имал четири сектора, като
се извеждал определен сектор. Идвали няколко човека колеги, които съобщавали номер
килия, а свидетелят съобщавал по станцията на дежурния по арест, който от своя
страна електронно ги отварял. Разводачите не ги уведомявали кои лица ще останат
в килията. Когато осъществявал наблюдението,
свидетелят поглеждал през всички шпионки, защото колегата му може да е забравил
нещо и пак било осъществявано зрително наблюдение.
Посочва,
че въпросния ден не е имало период, в който да е отсъствал от поста си. Бил в коридора
през цялото време. Приел поста след инструктаж в 08,30 часа или 08,35 часа,
като първо проверявали самоличността на задържаните лица - минавали със списък
и проверявали поименно дали всеки дали е наличен в килията. Това проверяване
ставало през шпионката и през капандурката на самата килия и траело около 10-15
минути. После гледал бройката дали съответствала по списък и тогава приемал
поста - около 08,40 ч. Подписвал се в тетрадка за приемане и издаване на поста,
в която пишел бройка на лицата, дали отсъстват и къде са.
При предявяване
на документите на л. 27 и л. 28 от делото, свидетелят заяви, че във втора част
на документа за приемане на поста в 08,30 часа стои неговият подпис, а в 09,52
часа е предал поста на колегата К. на същата дата, като отляво в горната част
подписът е негов, а на приел - на колегата. За времето от 08,30 часа до 09,52
часа е бил постоянно на поста си. Посочва, че следенето на броя на задържаните
се извършвало от постовия. Същият следял и оперативната обстановка.
Освен представените писмени доказателства към
административната преписка, описани на л.13 гръб и л.13 на писмения отговор от
ответника, по делото са приети още: заповед за вътрешния ред в арестите,
утвърден класификатор на длъжностите за държавните служители на ГДИН,
длъжностна характеристика за длъжността „командир на отделение“, заповед за
вътрешния ред в арестите № Л-1321 от 10.03.2020 г. на главния директор на ГДИН,
запис на диск от видеокамерите в коридора пред килия № 229 от 11.01.2021 г.;
план за претърсване на арестните помещения през м.януари 2021 г., график за
престой на открито на задържаните лица в арест Пловдив за м.януари 2021 г.;
докладни записки от Д.Ц., Й.Й., А.Ц. и К.Ш.; инструктаж на наряда на 11/12.01.2021
г., дневник за проведени разговори от задържани лица на 11.01.2021 г. в периода
от 8.30ч до 10.00ч.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Пловдив
като извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намира жалбата за основателна, предвид
следното:
При
извършената служебната проверка на съда относно компетентността на органа,
издал оспорената заповед, се установява, че същата е постановена от оправомощен
орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 19, ал. 2
от ЗИНЗС за държавните служители, които пряко изпълняват дейност по изпълнение
на наказанията, се прилагат разпоредбите относно държавната служба, разписани в
ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. В случая заповедта е издадена от
главния директор на ГДИН, който съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС е
компетентен да награждава и наказва служителите в главната дирекция и в
териториалните й служби, а наказаното лице като командир на отделение е
назначен като служител на младша изпълнителска длъжност в Районна служба
„Изпълнение на наказанията“ към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Предвид
посоченото не е налице нищожност на издадената заповед поради некомпетентност.
Главният
директор в качеството си на дисциплинарно-наказващия орган е разпоредил
образуването на дисциплинарното производство по реда на чл.205, ал.2 ЗМВР и е
назначил състава на комисията, която да извърши проверка на случая, съгласно
заповед № Л-226 от 21.01.2021 г. на
главния директор на ГДИН.
Съдът
намира, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават проведената процедура, а
производството е проведено в рамките на предвидения законов срок.
Съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя относно липсата на мотиви. Заповедта съдържа
всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР – посочени са нарушителят,
мястото и времето на извършване на нарушението, както и всички останали
реквизити. Дадено е и ясно описание на нарушението, посочено като извършено. То
е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 2 и чл. 199, ал.1, т.3, предл.
Първо ЗМВР като „небрежност в служебната дейност“ и е свързано с преките му
задължения в длъжностната характеристика в т.2, т.9 и т.16. Освен това от
словесното описание на административния акт става ясно какво дисциплинарно
нарушение е вменено на дисциплинарно наказания служител. Посочването на нормата
на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ по никой
начин не нарушава правната регламентация в случая, тъй като е използвано като
по-общо определение и за отграничаването му от останалите видове дисциплинарни
нарушения, изброени в закона, защото лошото изпълнение е вид неизпълнение.
При
издаване на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат приети за съществени и
заповедта да бъде отменена само на това основание.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при нарушение на материалния закон, доколкото от събраните в
хода на административното и съдебното производство доказателства не се
установява да е налице субективният елемент в противоправното деяние на
жалбоподателя.
Съгласно
чл.194, аал.4 ЗМВР Дисциплинарната отговорност е вид лична отговорност, която
следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение. В
този смисъл, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, е необходимо
да се докаже от обективна страна наличието на деяние /действие или бездействие/
и неговата противоправност - наличието на обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение от служителя, а също така следва
да се установи вината на дееца - умисъл или небрежност.
На първо
място от събраните доказателства по делото се оборва твърдението, посочено в
заповедта за нарушение на т.9 от Длъжностната характеристика, а именно, че документацията
в ареста не се водила съобразно нормативните изисквания, като било констатирано
разминаване на отразените данни в ежедневната нарядна ведомост за носене на
службата на надзорно- охранителния състав относно встъпване в наряд на постовите
надзиратели. Посочва се, че за времето от 9:30 часа до 9:52 часа на дата
11.01.2021 г. не е имало назначен постови надзирател.
От
приложените по делото Книга за сдаване и приемане на пост 2 е видно, че на дата 11.01.2021 г. в 08:30 часа
постовият Д.Ц. е постъпил на поста си, като непрекъснато е присъствал там за
времето до 09:52 часа. Същото се установява и от представеното по делото извлечение
от Дневник за провеждане на телефонни
разговори на задържаните лица за времето от 08:30 часа до 10:00 часа. Не на
последно място извършването на постовата
дейност на постовият на пост 2 Д.Ц. се установи и от прегледа на видеокамерата,
находяща се непосредствено до килия № 229 в ареста, от която се установява, че
на дата 11.01.2021 г. в 09:36:30 часа Д.Ц. продължава да е на поста си и да
изпълнява служебните си задължения.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели категорично и безспорно се
установява, че в нито един момент от приемането на поста си до неговото
сдаване, назначеният постови служител Д.Ц. не го е напускал или отсъствал. Св. А.Ц.
посочва, че постовият не може да напусне поста си без да е сменен, като
заявява, че в настоящия случай Ц. не е отсъствал от поста си в нито един
момент. Св. М.Г. и Д.Ц. потвърждават заявеното от Ц., като пояснява, че
въпросният ден, когато е настъпил инцидентът, е бил на работното си място, като
ангажиран постови служител е бил Д.Ц., който не е отсъствал от поста си през
цялото време, както и че няма как това да се случи. Посочва, че в постовата книга
се отразява времето на заемане на постовата позиция, която за Ц. е била от
08:30 часа до 10:30 часа и това е било отбелязано в нея. Самият св. Д.Ц. също
посочва, че в деня на инцидента не е имало период, в който да е отсъствал от
поста си, като през цялото време е бил в коридора, приел е поста си в 08:30
часа и е сдал поста си в 09:52 часа, а това е отразено в книгата за приемане и
сдаване на поста. При предявяване на документът, свидетелят сочи, че подписите
в книгата срещу приемане и сдаване на поста в посочените часове са изпълнени от
него.
Така от събраните
по делото писмени и веществени доказателства опровергават твърдението за
осъществено от жалбоподателя нарушение, че за времето от 09:30 часа до 09:52
часа не е бил назначен постови надзирател.
На второ
място относно изложеното в заповедта твърдение за нарушение, че подписването на
декларация от задържано лице за отказ от престой на открито се извършва след
самото мероприятие, а е следвало да се извършва преди това, съдът намира за
недоказани. От представената по делото Инструкция за особеностите на пост № 2 и
задълженията на постовия служител от надзорно- охранителния състав на пост № 2,
Арест гр. Пловдив при РС "ИН" -гр. Пловдив, е видно, че в нея липсват
нормативно заложени правила или задължения относно времето на попълване на
декларациите за престой на открито за това дали същите се попълват и предават
преди или след извеждане на задържаните лица на престой на открито. Не се
открива сходно задължение и сред посочените в длъжностната характеристика на дисциплинарно
наказаното лице, няма предвидено такова задължение в законов или подзаконов
нормативен акт във връзка с евентуална санкция при неизпълнението му.
Относно твърденията
за неосигуряването от страна на мл.експерт К. на възможност на постовия да изпълнява
стриктно основните си задължения: да следи за поведението на задържаните лица,
да следи изменението на оперативната обстановка спалните помещения при организирането
на различните мероприятия, периодично да обхожда спалните помещения, не става
ясно в заповедта към кое задължение на дисциплинарно наказаното лице следва да
се причисли, както и кои са нормативните правила, които го вменяват, съответно
са били нарушени.
От
показанията на свидетелите става ясно, че служителите в ареста са недостатъчно
на брой и съвместяват по няколко отговорни дейности наведнъж. Повече от
очевидно е, че постовият няма как да осъществява ежедневно провеждането на
разговорите на арестантите / в този момент над 60 на брой в помещенията/ за
времето от 8.30ч до 12.00ч и от 13.00ч. до 17.00ч, като в същото време да
извърши сутрешен преглед на наличния брой, както и да обхожда и проверява всяка
една килия отвън за времето осъществяване на престой на открито на арестантите.
Не следва да се подминава и фактът, че не е налице добра видимост в килиите,
както бе посочено от всички свидетели, а постовият на пост № 2 не е имал право
да влиза в помещенията на арестантите. Поради това не е имало възможност
физически да бъде осъществен цялостен оглед на помещенията, както и
осъществяване на наблюдението им ежеминутно или ежечасно. В тази връзка следва
да се посочи, че липсва регламентация за точната продължителност на понятието
"периодичен" обход на спалните помещения, за да се приеме, че не е
налице осигурена възможност за това.
Относно
неправилното разпределяне на последователността на задачите на служителите на
състава, изложено в заповедта, съдът намира, че посочените до тук доказателства
в съвкупност навеждат на извод за липсата на човешки ресурс с оглед
осигуряването на наблюдение на поведението на задържаните лица, оперативната
обстановка, както и възможността за осъществяване на непрестанен надзор на
спалните помещения.
От
изложеното до тук, съдът намира, че установените дисциплинарни нарушения,
квалифицирани като „небрежност в служебната дейност“ не се доказват по
категоричен начин, поради което и заповедта за налагането на дисциплинарното
наказание следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
От страна
на жалбоподателя се прави искане за присъждане на съдебни разноски в размер на
660 лева съобразно представения списък с разноските, които, предвид изхода от
спора, следва да му се присъдят.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХІV
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № Л-1079 от 23.03.2021 г.,
издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
/ГДИН/.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – гр. София да заплати на В.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 660 /шестотин и шестдесет/ лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: