Р Е Ш Е Н И Е
№ 927/19.5.2023г.
Град Пловдив, 19.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 844по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.208
и сл. от АПК.
Образувано е по две
касационни жалби срещу решение № 210 от 07.02.2023 г.,
постановено по административно дело № 329 по описа на Административен съд
Пловдив, Х състав, за 2022 година.
Първата
касационна жалба е подадена от Д. Т.Д. *** и се иска отмяна на
решението в частта, с която е отхвърлен иска му до пълния предявен размер от
50 000 лева, тъй като решението е неправилно, необосновано и постановено
при съществени процесуални нарушения, съответно да се постанови ново решение, с
което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски и за двете
инстанции.
Ответникът по тази
касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, тъй като не са
събрани доказателства, че Д. е претърпял негативни промени в емоционалното,
физическото и психическо състояние, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с условията, при които е пребивавал в Затвора Пловдив. Моли съда да я остави без уважение.
Втората касационна
жалба е подадена от ГДИН и се иска отмяна на решението в частта, с която дирекцията
е осъдена да плати на Д. Т.Д. сумата 500 лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в
периода от 07.06.2021 г. до 07.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (07.02.2022 г.) до
окончателното изплащане, защото решението в тази част е неправилно и
необосновано, съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и
установените по делото доказателства. Твърди се, че не са установени по
категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията и
причинната връзка. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
на ново, с което да се отхвърлят претенциите на ищеца или да връщане на делото
за ново разглеждане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, неоснователни са жалбите.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Д. Т.Д. срещу ГДИН, с която се
иска присъждане на обезщетение в размер на 50 000
лева за неимуществени вреди, причинени по време престоя на ищеца в Затвора
Пловдив за времето от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 и от 22.05.2021 г. до 07.02.2022 г. в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, представляващи нарушения по чл.3 ЗИНЗС и чл.3
ЕКЗПЧОС.
Съдът се е произнесъл
по всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че е налице
действителна пренаселеност за част от времето на престоя на ищеца в Затвора
Пловдив за периодите от 07.06.2021 г. до 17.06.2021 г., от 17.07.2021 г. до 30.07.2021
г., от 21.01.2022 г. до 23.01.2022 г. и от 26.01.2022 г. до 07.02.202 г. вкл.
Според състава на АС
Пловдив искът е неоснователен относно наличието на инсекти в помещенията в
затвора, в които е пребивавал ищецът, защото от администрацията на затвора не е
налице бездействие в тази насока предвид извършваната своевременно дезинсекция
и дератизация, като е кредитирал представените от администрацията писмени и
гласни доказателства и е отчел липсата на оплакване от ищеца за неизвършване на
допълнително третиране срещу дървеници, гризачи и хлебарки.
Съдът е приел за
неоснователно и твърдението за нарушение на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички стаи и помещения в Затвора Пловдив, в които е пребивавал Д., е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода, а достъпът до топла вода е осигурен
при утвърден от началника на затвора график.
Според състава на АС
Пловдив поставянето на ищеца в неблагоприятни условия като пренаселеност сами
по себе си могат да причинят чувства на унижение и безпомощност,
пренаселеността в помещенията е обективно обстоятелство, водещо до извод за
унизително отношение към човека, доколкото неминуемо се отразява
върху човешкото достойнство. Позовавайки се на пилотното решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, че не е необходимо
доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни
условия на живот в затвора, и чл.284, ал.5 ЗИНЗС, че настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, е прието, че
действително са претърпени неимуществени вреди от ищеца по време на престоя му
в Затвора Пловдив поради пренаселеност на помещенията.
По отношение размера
на обезщетението съдът е приел, че по справедливост исковата претенция следва
да бъде уважена в размер на 500 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.02.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът е оставил без
разглеждане исковата претенция в частта, в която се претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.03.2020 г. до 26.05.2020 г.
и е прекратил делото в тази част, тъй като след извършена служебна справка е
установено, че с влязло в сила решение № 363 от 19.02.08.2021 г. по адм. дело №
1110/2020 г. на АС Пловдив ГДИН е осъдена за заплати на Д. Д. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 01.04.2019 г. до 26.05.2020 г.
Решението е правилно.
На първо място, по
жалбата на Д. Т.Д., касационната инстанция намира, че фактите са установени по
безспорен начин и обективно въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са правилно ценени и анализирани и въз основа на които са
изложени обосновани правни изводи. В този смисъл напълно неоснователно е
възражението за необоснованост на обжалваното решение.
В случая безспорно е
установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно с липсата на
достатъчно жилищна площ, но за част от исковия период. Неоснователни са
доводите на ГДИН, че пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира
с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова
компенсиране на площта не е предвидено нито в стандартите, възприети от Съвета
на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ. Пренаселеността не може да се компенсира
с възможността за раздвижване по коридорите и по време на ежедневния престой на
открито, защото тази възможност е законово предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС),
т.е., с изпълнението на задължение, вменено на администрацията по закон, не
може да се оправдае бездействието за осигуряване на необходимата жилищна площ.
Касационният състав
споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват бездействия от страна на
затворническата администрация по отношение на дезинсекция и дератизация в
помещенията, обитавани от лишените от свобода, липса на санитарен възел с
течаща студена вода и достъп до топла вода,
тъй като в тази насока са събрани писмени доказателства, неоспорени и необорени
от Д. Д., и в този смисъл фактите се явяват безспорно доказани и правилно
преценени при постановяване на обжалваното съдебно решение.
Правилно
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта за
претендираното обезщетение за периода от 01.03.2020 до 26.05.2020 г., тъй като
е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който лишеният от свобода е
получил обезщетение за този период. Наличието на влязъл в сила съдебен акт по
отношение на същата искова претенция е абсолютна процесуална пречка за
пререшаване на въпроса.
Напълно неоснователно
е възражението на ГДИН за неправилност на преценката на съда за наличие на
вреди, тъй като съобразно чл.284, ал.5 ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
като пренаселеност само по себе си може да причини чувства на унижение и
безпомощност. Тези условия са несъответни на минималните критерии и стандарти
на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на такива условия за изтърпяване на наказанията, че да не се допуска
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за
част от периода, а именно: от 07.06.2021 г. до 17.06.2021 г., от 17.07.2021 г.
до 30.07.2021 г., от 21.01.2022 г. до 23.01.2022 г. и от 26.01.2022 г. до
07.02.202 г. вкл., несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що се отнася до
твърдението на процесуалния представител на ГДИН, че затворите са пенитенциарни
заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните
битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода, касационната
инстанция намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае за минимални
битови условия, които следва да са налице за всички лишени от свобода и които
трябва да не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве и
уронване на човешкото достойнство на лишените от
свобода. Случаят изобщо не касае специални предпочитания на Д.. ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода правата на лишения от свобода по чл.8, § 1 ЕКЗПЧОС не могат
да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им. Нормата на чл.8, § 2 ЕКЗПЧОС прави изключение
единствено по отношение на намесата на държавата, предвидена в закон, или
необходима в интерес на националната и обществената сигурност, или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
други лица. Следователно, тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори
при прилагането на изключенията по § 2 на чл.8 ЕКЗПЧОС се изисква съобразяване
с принципа на пропорционалност. Задължение на всяка държава е да осигури
нормални условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Изводите на първоинстанционния
състав за размера на обезщетението съответстват на правилната преценка на
конкретните обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им въздействие върху Д. Д. в рамките на исковия период
от 07.02.2021 г. до 07.02.2022 г. Размерът на така определеното обезщетение е
съобразено с продължителността на търпените вреди в помещенията, в които е бил
настанен Д., и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост
за възмездяване на причинените вреди. В случая при определяне размера на
обезщетението правилно е взета предвид и практиката на ЕСПЧ. Съдът е изложил
подробни и обосновани мотиви, които касационният състав споделя изцяло.
При разглеждане на
делото първоинстанционният състав не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които да налагат отмяната на решението само на това основание.
Противно на заявеното от процесуалния представител на ГДИН, обективната истина
е установена въз основа на представените от нейната администрация писмени
официални документи, които са изцяло кредитирани. Уважени са всички
доказателствени искания на страните, указана е доказателствената тежест на
страните още с разпореждането за насрочване на делото в първо заседание, а
направените въз основа на събраните доказателства изводи съответстват на
правилата на формалната и правната логика.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо
и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на
страните не се дължат разноски за касационната инстанция. Затова и на основание
чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 07.02.2023
г., постановено по административно дело № 329 по описа на Административен съд
Пловдив, Х състав, за 2022 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.