№ 1155
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.248, ал.3
от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от „Николов
строй“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул. Мали Богдан №29, чрез адв. К.С., против определение
№2207/28.02.2022 г., постановено по гр.д. №1582/2021 г. по описа на РС
Пловдив, ХVII гр.с., с което е оставена без уважение въззивната жалба вх.
№80837/29.12.2021 г., подадена от жалбоподателя, имаща характер на молба
по чл.248 ГПК за изменение на решение №2365/02.12.2021 г. в частта му за
разноските.
В частната жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. С постановеното по делото решение е
отхвърлен предявения от жалбоподателя иск, тъй като в хода на делото е
извършено заплащане на сумата. Същевременно страната е осъдена да
заплати в полза на ответника разноски в размер на 850 лв. Считат, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, като следва да им се присъдят
направените в производството разноски в общ размер на 1629.05 лв., тъй като
са изправна страна. Иска се отмяна на атакуваното определение, като се
измени постановеното решение в частта за разноските и им се присъдят
направените такива, включително и за настоящето производство.
От насрещната страна „Висше училище по агробизнес и развитие
на регионите“, БУЛСТАТ *********, чрез адв. П.К. е депозиран писмен
отговор, като се излагат подробни съображения, че с частната жалба
недопустимо се атакува постановеното по делото решение, като се излагат
съображения по съществото на спора с твърдението, че ищцовото дружество
било изправна страна по договора за строителство. Приетото с атакуваното
1
определение е в съответствие с мотивите на решението. Излагат се доводи за
неоснователност на предявения иск. Иска се потвърждаване на атакуваното
определение, като на страната да се присъдят разноски за настоящето
производство.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена
е и необходимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Николов
строй“ ООД против ВУАРР – Пловдив, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 10726.14 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР
съгласно Акт обр.19 с вх. №30/13.01.2021 г. и данъчна фактура
№**********/18.01.2021 г. по договор за строителство от 25.03.2020 г., като
са претендирани и разноски в общ размер 1629.05 лв., от които 1200 лв.
адвокатско възнаграждение и 429.05 лв. платена държавна такса.
С отговора на исковата молба от ответника са представени
доказателства за извършеното плащане. Предоставена е от състава на
районния съд възможност ищеца да изрази становище, като същият е заявил,
че желае производството да продължи, като му се присъдят разноските по
делото.
С решение №2365/02.12.2021 г., постановено по делото,
предявеният иск е отхвърлен поради погасяване чрез изплащане в хода на
производството, а ищецът е осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 850 лв.
С решение №644/28.02.2022 г. е допусната поправка на ОФГ в
постановеното решение, като е постановено да се чете „ищецът към датата на
подаване на исковата молба – 28.01.2021 г. е бил неизправна страна по
договора“. И двете решения в частта, касаеща произнасяне по иска, са влезли
в сила.
На 29.12.2021 г. е депозирана въззивна жалба от „Николов строй“
ООД, с която се обжалва постановеното решение №2365/02.12.2021 г. в
частта за разноските. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел, че се касае за молба по чл.248 ГПК – за изменение на постановеното
решение в частта за разноските и се е произнесъл по нея с атакуваното
определение. Приел е, че ответникът с поведението си не е дал повод за
2
завеждане на делото, правомерно е отказал изплащане на исковата сума към
датата на получаване на исковата молба и има право на направените разноски.
Не е бил в забава, тъй като законосъобразно е упражнил възражение за
неизпълнен договор. Размерът на адвокатското възнаграждение – 850 лв. – е
минимален с оглед материалния интерес на делото.
Доводите на първоинстанционния съд напълно се споделят от
настоящия състав. Налице е влязло в сила съдебно решение №2365 от
02.12.2021 г., поправено с решение №644/28.02.2022 г. И двете приемат, че
ищецът (жалбоподател в настоящето производство) е неизправна страна по
договора за строителство. И двата съдебни акта са подлежали на обжалване,
не са обжалвани и са влезли в сила. В този смисъл не следва да се разглеждат
доводите на жалбоподателя, че е изправна страна, както и доводите в
отговора, касаещи неоснователност на иска.
С влязлото в сила съдебно решение се приема, че „Николов строй“
ООД е бил неизправна страна по договора към датата на подаване на исковата
молба (28.01.2021 г.), тъй като при проведената работна среща на 09.02.2021
г. управителят на дружеството е приел, че има неизпълнени СМР по договора,
като по – късно, макар и да е установено частично неточно изпълнение,
сумата е изплатена. Това е мотивирало съда да отхвърли иска, както и да
присъди разноски в полза на ответника.
По изложените съображения и според настоящия състав са налице
и двете кумулативни предпоставки от чл.78, ал.2 ГПК - с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото и след
16.02.2021 г. е имало недовършени СМР по договора за строителства, и е
признал иска – заплатил е процесната сума. Ето защо правилно в тежест на
ищеца са възложени разноските с постановеното решение. В същата насока са
и определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о.,
определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о.,
определение по ч.гр.д. №3300/2018 г. на ВКС, III г.о. и други. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането
за изменение на решението си. Определението му е правилно и следва да се
потвърди.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски в
настоящето производство. Според изложеното в определение
3
№234/24.06.2020 г., постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II т.о.
разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството
по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и
определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В
посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
определение № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015г. на ВКС, ГК, III г.
о., определение № 29/13.01.2017г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на ВКС, II т. о.,
определение № 288/07.05.2019г. по ч. т. д. № 717/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 536/02.08.2019г. по ч. т. д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о.определение № 486/14.11.2019г. по ч. гр. д. № 4270/2019г. на ВКС, ГК, IV г.
о., определение № 58/04.03.2020г. по т. д. № 112/2020г. на ВКС, ТК, І т. о. и
други съдебни актове.
В случая се касае за търговско дело (не намира приложение
разрешението, дадено с ТР №3/23.02.2022 г. по тълк.д. №3/2019 г. на ВКС,
ОСГТК, тъй като ответникът не е физическо лице, респективно – няма
качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП), като настоящия
съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2207/28.02.2022 г., постановено
по гражданско дело №1582/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХVII граждански
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4