№ 186
гр. Кюстендил, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й. П. М., с адрес: с. *** и
съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Пере Тошев“ № 6, чрез адв. М.Б., насочена срещу
определение от 23.04.2021 г. по гр. д. № 274/2021 г. по описа на Районен
съд Дупница, с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и
неправилно. Жалбоподателят излага, че погрешно е посочил правната квалификация на
иска, а именно чл. 75 от ЗС, вместо правилната чл. 76 от ЗС. Според него
първоинстанционният съд неправилно е приел, че в исковата молба не се навеждат
доводи за отнето владение чрез насилие, каквото представлява събарянето на телена
ограда и поставянето на колове в земята, без съгласие на държателя . Добавя, че съдът
е трябвало служебно да определи правната квалификация на иска, воден от изложените
факти и обстоятелства, дори тя да е неправилно написана от ищеца. Моли
определението да бъде отменено и делото са бъде върнато за ново разглеждане на друг
състав на РС Дупница.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна. Аргументи:
Гражданско дело № 274/2021 г. на ДРС е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от настоящия жалбоподател срещу Х.В.Х. от гр. Дупница и
Б.И.С. от гр. София, с която иска ответниците да бъдат осъдени да преустановят
нарушението на владението на недвижим имот, находящ се в с. Бакалово, община
Кочерино, кв. „Завода“, ул. „Жельо Демиревски“, представляващо УПИ VIII, пл. №
1159, кв. 88, площ 1450 кв.м., изразяващо се в поставяне на бетонни колове и мрежа в
1
имота; да възстановят първоначалното му състояние, като възстановят съборената
ограда; да премахнат от имота бетонните колове; да му заплатят сторените разноски по
делото.
С разпореждане от 08.02.2021 г. на РС Дупница, след като е констатирано
противоречие на изложеното в исковата молба, на ищеца са дадени указания да уточни
по какъв начин собственикът на недвижимия имот му е предоставил фактическата
власт върху имота, респ. настъпили ли са промени в отношенията им, както и да
посочи цената на иска, да внесе държавна такса и представи доказателства за това. В
рамките на предоставения едноседмичен срок е представена поправена искова молба,
ведно с данъчна оценка на имота и бележка за платена държавна такса. В изпълнение
на указанията на съда ищецът е посочил, че през 2004 г. като едноличен собственик на
капитала на „***“ ЕООД е закупил процесния недвижим имот, който впоследствие
продал на други фирми, на които бил търговски пълномощник. В момента имотът бил
собственост на „***“ ЕООД, с управител П.Й.М., който е негов син. Ищецът е посочил,
че владее и ползва имота от 2004 г. до момента на подаване на исковата молба като
представител на всички фирми, които са го притежавали.
С разпореждане от 26.03.2021 г. на РС Дупница, след като са установени
нередовности на искова молба, на ищеца са дадени указания да представи поправена
искова молба, изхождаща от владелеца на имота „***“ ЕООД, респ. да уточни
изложените обстоятелства за лицето, което владее имота, както и да довнесе държавна
такса и представи доказателства за това. В рамките на предоставения едноседмичен
срок е представена поправена искова молба и бележка за довнесена държавна такса.
Ищецът е посочил, че владее имота на сина си, който е управител на „***“ ЕООД,
представлява фирмата пред физически и юридически лица, и брани имота от всякакви
посегателства от името на сина си и за негова сметка. Освен това е изложил, че владее
и живее в имота от години.
С разпореждане от 23.04.2021 на РС Дупница съдът е приел, че указанията му
от 26.03.2021 г. не са били изпълнени, тъй като молбата отново изхожда от Й. П. М., а
не от „***“ ЕООД. Първоинстанционният съд е изложил, че от изложеното е исковата
молба може да се заключи, че ищецът не е владелец, а представител на собственика на
вещта, което го прави държател на имота и като такъв не притежава процесуална
легитимация да предяви иска по чл. 75 от ЗС. Освен това съдът е приел, че в исковата
молба не са налице твърдения за отнемане на вещта чрез насилие или скрит начин,
поради което предявения иск не може да се квалифицира по чл. 76 от ЗС.
С оглед на горепосочените факти, Кюстендилският окръжен съд намира, че РС
Дупница неправилно е определил правната квалификация на иска, приел е, че ищецът
не притежава активна процесуална легитимация и е прекратил делото.
На първо място, изложените в исковата молба обстоятелства, на които се
основава искът, не го определят като такъв по чл. 75 от ЗС, а като такъв по чл. 76 от
ЗС. Предложената от ищеца квалификация не обвързва съда. В своята задължителна и
константна практика Върховният съд и Върховният касационен съд последователно са
се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
2
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по
делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон (Решение
по т.д. № 623/2008 г. на второ т.о. ВКС, Решение по т.д. № 516/2009 г. на второ т.о.
ВКС).
Правната квалификация (юридическата формулировка) включва цифрова и
словесна част, извлечена от нормата от закона, като съдът не е обвързан от
предложената от ищеца правна квалификация, а следва сам да я определи, въз основа
на обстоятелствата, релевирани в исковата молба (Решение № 199 от 23.10.2015 г.,
гр.д. № 369/2015 г. на ВКС). В първоначално подадената искова молба, в поправените
искови молби /както и в процесната частна жалба/ ищецът използва некоректно
понятията „владение“ и „владелец“, и сочи, че искът му е по чл. 75 от ЗС. Въпреки това
от изложеното става ясно, че между ищеца и собственика на имота е налице
правоотношение по силата на което той държи имота и е негов държател. Следва да се
обърне внимание, че владението и държанието не са синоними на фактическата власт
на лице върху вещ, а представляват самостоятелни правни институти, които се
пораждат на различни основания и ЗС свързва с отделни правни последици. Въпреки
че ищецът е използвал понятието „владение“ за да обозначи фактическата власт, която
упражнява върху процесния имот, наведените му твърдения са за нарушено държане
върху имота, което може да бъде защитено единствено с посесорния иск по чл. 76 от
ЗС, в случай че е налице някоя от посочените в нормата хипотези.
Първоинстанционният съд е пропуснал да извлече от изразеното от ищеца, че
фактическата му власт е отнета чрез насилие. Съобразно практиката на ВКС,
насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или
заплаха срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби
физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или
ключалка (Решение № 88 от 30.10.2020 г., гр.д. № 4380/2019 г. ВКС). В този ред на
мисли, в исковата молба се подчертава, че противно на волята на ищеца ответниците са
поставили бетонни колове и мрежа в процесния имота, както и че са съборили ограда,
които заедно с твърдението за съществувало държане са достатъчни претенцията да
попадне под правната квалицифация на чл. 76 от ЗС.
За наличието на процесуална легитимация за предявяване на иска по чл. 76 от
ЗС е необходимо да се установи единствено факта на държането и неговото
нарушение, изразяващо се в отнемане на вещта чрез насилие или по скрит начин.
Поради това въззивният съд приема за основателни оплакванията в частната жалбата.
В контекста на горното може да се заключи, че в случая не са налице
предпоставките за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното въз
основа на нея производство. Ето защо и атакуваното определение трябва да бъде
отменено, а делото следва да се върне на РС Дупница за продължаване на
съдопроизводствените действия при съобразяване на посоченото в мотивите на
настоящия съдебен акт.
Ръководейки се от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.04.2021 г. по гр. д. № 274/2021 г. по описа на Районен съд
Дупница, с което е било прекратено производството по посоченото дело, и ВРЪЩА
същото на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се процесуални
3
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4