Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./28.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1841 по описа на ВОС за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявени от «ЯНЕВ
БИЛД» ООД срещу «ЕВРОДОМ-1» ЕООД искове с правно основание чл.266 и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 43 900.98 лева с ДДС, представляваща
дължим и незаплатен остатък от договорена цена, съгласно договор от 20.09.2018
год., за изпълнени и приети от ответното дружество СМР за обект: Трафопост тип
БКТП 1х1000kVA, 20/0,4kV, с монтаж на трансформатор 1000kVA в ПИ
10135.2552.2244 /идентичен с ПИ 3865.2244, кв.20/225/ по плана на ж.к. „Изгрев“
гр.Варна, захранване с кабелни линии CpH от EП 20 kV извод Вапцаров и
изграждане на тръбна мрежа с PVC тръби и 1 бр. кабелна шахта, за което е
издадена фактура № **********/02.04.2019 год., платима по банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД, IBAN ***, BIC/***:
STSABGSF, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че страните по делото са били
такива и по договор за строително-монтажни работи от 20.09.2018 год., по силата
на който ищцовото дружество, в качеството на изпълнител е приело да извърши СМР
за обект Трафопост тип БКТП 1х1000kVA, 20/0,4kV, с монтаж на трансформатор 1000
kVA в ПИ 10135.2552.2244 /идентичен с ПИ 3865.2244, кв.20/225/ по плана на ж.к.
„Изгрев“ гр.Варна, захранване с кабелни линии CpH от EП 20 kV извод Вапцаров и
изграждане на тръбна мрежа с PVC тръби и 1 бр. кабелна шахта, срещу
възнаграждение в размер на 73 168.30 лева /без ДДС/, платимо от
възложителя. Сочи, че договорната цена е формирана съгласно Приложение № 1, № 2
и № 3, изготвени на базата на одобрени инвестиционни проекти, неразделна част
от договора, като съгласно раздел II, чл.3 от договора, страните са се
договорили, че така посочената цена, в зависимост от извършените СМР, може да варира.
Така договорената цена е следвало да бъде платена от възложителя – ответник по
посочената в договора банкова сметка ***, по договорения начин: 50 % при
сключване на договора за осигуряване на материали и 50 % - до 15 календарни дни
от получаване на разрешение за ползване на новоизградения трафопост и издадена
фактура.
Излага, че ицщцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора, при спазване на проекта и приложимите
нормативни правила, като след завършване на монтажните работи са извършени
задължителни комплексни изпитания от „Електроразпределение Север“ АД, обектът е
заснет и нанесен в АГКК, а възложителят е приел извършената работа като са му
предадени и всички необходими документи от страна на изпълнителя. Сочи, че с
последните ответникът се е снабдил с Разрешение за ползване №
ДН-07-ВН-159/24.09.2019 год., издадено от Началник на РДНСК – Варна за строежа,
но до момента не е изплатил остатъка от дължимата ценна, възлизаща в размер на
43 900.98 лв. с ДДС, за което е издадена и фактура № **********/02.04.2019
год. Липсата на плащане от страна на възложителя, въпреки отправените покани,
обуславя и правния му интерес от завеждане на иска.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕВРОДОМ-1“ ООД депозира писмен отговор, с които изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са
били в облигационни отношение въз основа на договор за строително-монтажни
работи от 20.09.2018 год., както и заплащането на 50 % от договореното
възнаграждение по фактура № 303/20.09.2018 год. и нейното осчетоводяване.
Оспорва обаче дължимостта на претендираната сума с твърдението за неизпълнение
от страна на ищеца на всички възложени строителни и монтажни работи и
изпълнение на задълженията му по договор в цялост, както и оспорва твърдението
за приемане на извършени и незаплатени СМР без забележки.
Излага, че строителните работи по
обекта са започнали след подписване на 02.11.2018 год. на протокол № 2 и
протокол № 2а, от който момент е започнал да тече е предвидения в договора 60
дневен срок по т.III.1
за цялостното изпълнение на обекта, което следва да се удостовери с подписан
акт образец 15, предхождащ съгласно т.IV.16 предаването на възложителя на всички видове
сертификати, гаранционни карти и паспорти, удостоверяващи качеството и
техническите характеристики изпълнените количества СМР и вложените материали,
както и всички подписани протоколи, необходими за получаване на разрешение за
ползване съгласно
т.IV.9-11 от
договора подписването на протокол образец 19, удостоверяващ размера на
извършените работи и тяхното качествено и точно изпълнение. Преди започване на
строителството, изпълнителят отказал да осигури задължителното за откриване на
строителната площадка ограждане на строителния обект, което наложило
възложителят да наеме за своя сметка ограда тип „М 200“, за периода ноември
2018-юли 2019 год., за което заплатил наеми в общ размер на 720 лв.
Въпреки горното, строителството на
обекта вървяло бавно, като към края на месец март 2019 год. още не бил
завършен. Сочи, че макар и електро-механичната част на съоръжението да била
изпълнена и да е имало готовност за поставянето на съоръжението под напрежение
и провеждането на 72-часови проби при експлоатационни условия, изпълнителят поставил
като условие за продължаване на работата заплащане на окончателното
възнаграждение по договора. При отказа на възложителя да го заплати, ищцовото
дружество прекратило работата и напуснало обекта, което принудило възложителят
в периода 21-24.03.2019 год. да проведе, без участието на изпълнителя,
необходимата 72-часова проба на трафопоста, за което бил съставен протокол № 17
от 24.03.2019 год., както и извършил всички необходими действия по въвеждане на
трафопоста в експлоатация, за което е подписан протокол – образец 15 от
30.05.2019 год. Сочи, че поради отказ на изпълнителя да подпише протокола,
който отказ е обективиран чрез връчена на 08.07.2019 год. нотариална покана и
изготвен констативен протокол, същият е заместен от Главния архитект на
общината, който на основание чл.170, ал.2 ЗУТ подписал на 16.08.2019 год.
протокол – образец 15. Като твърди, че падежът на задължението за заплащане на
окончателната цена не е настъпил и размерът на същата не е окончателното
определен, оспорва изцяло иска.
Навежда и правоизключващо възражение
за недължимост на сума в размер на 3267.60 лева без ДДС, представляваща сбор от останали
неизпълнени от ищцовото дружество СМР по проект по цени без ДДС, както следва:
монтаж PVС
тръби Ф110 в бетонов кожух – 110 м – позиция 7 по приложение 3 на
стойност 979 лв., направа на кабелна шахта – позиция 21 по приложение 3 на
стойност 1 600 лева, диелектрично килимче – 4 бр. – позиция 9 по
приложение 1 на стойност 149.6 лв. на стойност 149.60 лв., диелектрични ръкавици – 1 бр. – позиция 10 по
приложение 1 на стойност 88 лв., диелектрични боти – 1 бр. на стойност 79,20лв.,
пожарогасител прахов – 12 кг .- 2 бр. –
позиция 12 по приложение 1 на стойност 154 лв. и пожарогасител пожарогасител СО
6 кг – 2 бр. – позиция 13 по приложение 1 на стойност 217.80 лв.
В условие на евентуалност, като
твърди, че към момента на преустановяване на работата и напускането на обекта
от строителя на 01.04.2019 год. са останали неизпълнени по проект и
некачествено изпълнени значителни по обем и стойност СМР по възложената
поръчка, респективно като твърди претърпени вследствие поведените на ответника
вреди, релевира възражение за прихващане
на насрещни вземания с тези на ответника, както следва:
1/
със сумата от 4 827.20 лв. с ДДС,
представляващ стойността на изпълнени и заплатени от ответника СМР, включени в
предмета на поръчката и неизпълнени от изпълнителя – ищец, включително
възстановяване на пътната настилка:
-
натоварване
и извозване на отпадъци 17 куб.м. – позиция 18 по приложение № 3 на единична
стойност 512.10 лв. без ДДС
-
направа
на изкоп 0,8/0,4 92 м. – позиция 3 от приложение № 2 на единична стойност 644 лв. без ДДС
-
направа
на изкоп 0,8/0,6 65 м. – позиция 4 по приложение № 2 на единична стойност 520
лв. без ДДС
-
натоварване
и извозване на строителни отпадъци – 28 куб.м. – позиция 18 по приложение № 2
на единична стойност 844.20 лв. без ДДС
2/
със сумата от 720 лева,
представляващ заплатен за периода ноември 2018-юли 2019 год.наем за ограда на
строителния обект тип „М 200“
3/
със сумата от 61 390 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнението на
изпълнителя да построи изцяло в завършен вид, годен за въвеждане в експлоатация
на ПИ 10135.2552.2244, съгласно договор от 20.09.2018 год., изразяващи се в
невъзможността да използва притежаваните от него апартаменти № 3, 6, 7, 10, 15
и 16 в сграда № 2 и апартаменти 1, 2, 11 и 16 в сграда № 3, за периода от
02.04.2019 год. до 24.09.2019 год., до размера на претендираната от ищеца сума
4/
със сумата от 748.91 лева,
представляваща обезщетение за вреди в размер на заплатената от ответника цена
на временното ел.захранване на сградите в ПИ 10135.2552.2244 за периода от м.
01 до м.09.2019 год.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът “Янев Билд“ ООД депозира допълнителна искова молба, с която изразява
становище по наведените от ответника доводи за неоснователност на предявения
иск. Оспорва наведените твърдения за неоказано съдействие от негова страна, за
неизпълнени или некачествено изпълнени СМР, както и твърдението, че към края на
месец март 2019 година строежът още не е бил завършен. Оспорва твърдението, че
акт образец 15 и вписаното в него, че строежът е изпълнен към 16.08.2019 год.
удостоверява, че възложената работа е била изпълнена към този момент, като се
позовава и на обстоятелството, че съставянето му не зависи от волята на
страните по договора, доколкото не се съставя от самите тях. Навежда и
твърдението, че е изготвил образец 19, удостоверяващ изпълнението на всички
СМР, но управляващата ответното дружество го е взела с намерение да се
консултира с адвоката си и счетоводителя преди подписването му, без да е
направила конкретни възражения по изпълнените СМР. Твърди наличие на
идентичност между предметът на възлагане по договора и строежът, за който е
съставен акт образец 16 от 18.09.2019 год. и разрешение за ползване от
24.09.2019 год., като самият строеж е бил изпълнен изцяло още през януари 2019
год.
Твърди, че фактическото изпънение на
място на сключения договор е започнала още на 02.11.2018 год. с откриване на
строителна площадка, за което са съставяни 2 броя протоколи образец 2, от които
се установява, че контролираните нива на строежа са изпълнени най-късно на
10.01.2019 год., което обстоятелство е удостоверено в т.1.1.5 и т.1.1.6 на
стр.7 от акт образец 16. Сочи, че закъснението с месец и половина на
фактическата дейност се дължи на наличието на изградена подпорна стена и детска
площадка, които е следвало да бъдат разрушени от ответника за започване
изпълнението на договора.
Оспорва твърдението за неоказано от
ищеца съдействие за извършване на 72-часови проби, както и че такива били
проведени без участието на ищеца. Навежда твърдения за оказана помощ за
попълване на документите от ответника до „Електроразпределение-север“ АЗ, които
именно възложителя е следвало да подаде, като при извършване на пробите е
присъствали служители на ищеца, което се удостоверява от Наряд за работа №
68/21.03.2019 год., издаден от „ЕРП-Север“ АД.
Оспорва твърдението, че е негово
задължение за въвеждане на трафопоста в експлоатация, като твърди, че това е
задължение на възложителя, както и оспорва твърденията, че е възпрепятствал
последния за подписването на акт образец 15. Навежда твърдение за оказано
съдействие за подписването му, като забавата за това се дължи на лицето,
упражняващо строителен контрол. Не оспорва, че е отказал да разпише вече
съставения акт образец 15, но твърди към момента на поканата за подписване да е
била налице промяна, изразяваща се в полагане на бетонови настилки около
монтираното от ищеца БКТП със сгрешени нива и която бетонова настилка е
създавала условия за наводняване на съоръжението при проливен дъжд и
снеготопене. Ответното дружество, чрез свой служител, е бил предупреждаван от
ищеца за компрометираното нормално функциониране на съоръжението, но ответникът
не е премахнал бетоновите настилки. Поради горното и ищецът е отказал да
подпише съставения акт образец 15, като същият не е бил канен да подпише
съставения акт образец 15 на сочената в него дата, нито е получавал нотариална
покана за това.
Наведеното от ответника
правоизключващо възражение за недължимост поради неизпълнени от ищцовото
дружество СМР по проект, в частност оборудването по приложение 1, позиции от 9
до 11 /диелектрично килимче – 4 бр. – на стойност 149.6 лв., диелектрични
ръкавици – 1 бр. –на стойност 88 лв. и диелектрически боти – 1 бр. на стойност
79.20 лв./ оспорва с твърдението, че посоченото оборудване е закупено и
монтирано от ищеца в изпълненото БКПТ още към края на октомври 2018 год., като
за закупуването му на изпълнителя му е издадена фактура № **********/25.10.2018
год. от „Контрагент 35“ ЕООД, а по отношение на праховия пожарогасител – позиция 12 по приложение 1 и пожарогасител
СО 2 – позиция 13 по приложение 1 – фактура № **********/25.10.2018 год.,
издадена от „Контрагент 35“ ЕООД.
По отношение на останалите сочени като
неизвършени СМР и тези – предмет на релевираното възражение за прихващане като
извършени от възложителя /дейности по приложение № 2 и № 3 към договора/ се
позовава на закупена арматурна заготовка, мрежа № 8 и мрежа № 6 – фактура №
**********/06.11.2018 год. от „Жейнов“ ООД, закупен 4 куб.м.бетон клас В 25 –
фактура № **********/07.11.2018 год. „Борд“ ЕООД, закупени ПВЦ тръби Ф 110/1.8
МУФ 4М – фактура № **********/09.11.2018 год. от „Кан 92 П“ ЕООД, закупен бетон
за изпълнение на шахта, закупено на 21.11.2018 год., за което му е издадена
декларация за характеристиките на строителния продукт № 12294/21.11.2018 год., закупени
ПЕ тръба Ф 140х5.4 – за кабери Ф и ПЕ тръба Ф 110х4.2 – за кабели Ф ПВЦ –
фактура № **********/26.11.2018 год. от „Филбо“ ООД, закупени Ел.табла и ГЕТ –
фактура № **********/03.12.2018 год. от „Елком МД“ ООД, закупен маслен
трансформатор – фактура № **********/04.01.2019 год. от „Елком МД“ ООД, закупен
шахтов капак, закупен на 07.01.2019 год. и му е издадена декларация за
съответствие от „Руболт“ АД, сключен договор от 25.09.2018 год. със „Семиз“ ООД
за извозване на земна маса и строителни отпадъци от процесния обект, като за
всички строителни материали са му издадено декларации за характеристики, за съответствие
и протоколи, които включително са описани в представения от ответника акт
образец 16 – изрично такива по посочените по горе са описаните в четвърта
позиция на стр.10, тринадесета позиция на стр.11, дванадесета позиция на
стр.11, позиция 7-10 включително на стр.11, позиции 8 и 9 на страница 10.
Позовава се и на издадения от орган за
контрол „СЕТИ“ Сертификат за контрол № 21064/22.04.2019 год. за целия обект,
предмет на доовора, сключен между страните /също описан на позиции 2, 4, 5 и 6
на страница 11 от акт образец 16, от който се установява, че възложената по
договора работа е изцяло изпълнена през януари 2019 год.
По отношение на възражението за
прихващане със сума за ограждане на строителната площадка оспорва наличието на
задължение по договор да осигури задължително за откриване на строителната
площадка ограждение. Също така твърди, че възложените му СМР са част от
строителната площадка на друг строеж, а именно „Комплекс жилищни сгради етапно
строителство – сграда 1, 2 и 3“, оградата на който по-голям строеж е
ограничавала достъпа до строежа, възложен на ищцовото дружество, поради което
не е било необходимо и не е изграждана самостоятелна ограда, като такава не е
била и предвидена в проекта „ПБЗ“ на строежа, изпълнен от ищеца. В тази връзка оспорват представените от
ответника документи за това, като твърдят, че не са свързани с изпълнение на
самостоятелна ограда около строежа.
В обобщение по направените възражения
за недължимост на част от сумата и такива за прихващане, свързани с твърденията
за неизпълнени от ищеца и/или изпълнени от възложителя СМР, твърди, че посочените
по позиции 7, 18 и 21 от Приложение № 3, позиции 3, 4 и 18 от Приложение № 2 и
позиции 9, 10, 11, 12 и 13 от Приложение № 1 са изцяло и в срок изпълнение от
ищеца, като изпълнението на тези по позиции 3 и 4 от Приложение № 2 от страна
на възложителя е и технологично невъзможно, а тези по 9-13 от Приложение № 1 са
вложени в строежа и ако към настоящия момент не са налични – то това е в
резултат от последващото им премахване, както и че ищецът не е имал задължение
да възстанови нарушена в резутат на извършения строеж пътна настилка от 25
кв.м.
Оспорва и останалите две релевирани
възражения за прихващане: Оспорва твърдението, че ответникът е заплатил сума в
размер на 748.91 лв. с ДДС, представляващо стойност на електрозахранване на
сграда в процесния имот за периода януари – септември 2019 год., както и
причинна връзка между поведението на ищеца по договора и дължимостта на
процесната сума, както и претенцията за настъпили вреди поради невъзможност да
полза собствените си обекти както по отношение на основание и поради липсва
причинна връзка, така и поради недоказаност на размера им.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът
„ЕВРОДОМ-1“ ООД е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с
който поддържа изложеното в първоначалния писмен отговор. Поддържа твърдението
си, че след прекратяване на работата от страна на изпълнителя в края на месец
март 2019 год. е извършил останалите неизпълнени СМР и е извършил необходимите
действия по въвеждане на трафопоста в експлоатация. Оспорва твърденията за
изготвени от ищеца протоколи образец 19, като твърди, че му е представена само
фактура. Уточнява, че отсъствието на монтирани PVC тръби Ф 110 в бетонов кожух 110 м до
сграда 1 на стойност 979 лв. без ДДС /позиция 27 по Приложение 3/ е установено
от ответника след полагането на кабелите в процеса на работа на ищеца, които са
положени без тръби и бетонов кожух – направо в изкопа, че неизпълнената кабелна
шахта е тази по позиция 21 по приложение 3 на стойност 1 600 без ДДС, а не
тази по позиция 9 от същото приложение, която е изпълнена от ищеца, че
дейностите по позиции 3, 4 и 18 от приложение 2, както и по позиция 18 от
приложение 3 са възложени от възложителя на „Семиз“ ООД поради отказ на изпълнителя, че обектът е приет без оборудването по позици
9-13 по приложение 1, което оборудване липсва и до момента. Оспорва влагането
на закупените строителни материали в обекта, както и поддържа, че ограждането
на обекта е било необходимо съгласно подписаните протоколи образец 2 и образец
2а. Поддържа твърдението си за прихващане с нанесените му от невъзможността да
изпълва собствените си имоти твърди, като сочи, че въвеждането в експлоатация
на строителния обект – комплекс жилищни сгради не зависи от въвеждане в
експлоатация на обслужващия ги трафопост, а наличие на окончателен договор за
присъединяване към електропреносната мрежа, който бил сключен от възложителя
още на 12.09.2016 год.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 1127/23.04.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните фактически и правни изводи:
Релевираните в исковата молба и
допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си осъждане на
ответника „Евродом 1“ ООД да заплати сумата от 43 900.98 лева с ДДС ищецът
„Я. БИЛД“ ООД извежда от наличие на облигационна връзка между страните,
основана на договор за изработка от 20.096.2018 год. Исковата сума се сочи да
съставляваща сбора от стойността на извършени, но незаплатени СМР-та, за които
е издадена фактура № 343/02.04.2019 год., който иск черпи правното си основание
в чл.266, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото,
че същите са били такива и по договор за строително-монтажни
работи от 20.09.2018 год. и осъщественото съгласно договореностите на страните
авансово плащане от възложителя в размер на 50 % от договореното възнаграждение
по издадена фактура № 303/20.09.2018 год., респективно осчетоводяването от
страна на ответника на същата.
Видно от клаузите
на договора, общата стойност на договора в размер на 73 168 лв. без ДДС е
формирана на база описаните в Приложение № 1, 2 и 3 СМР-та, изготвени на база
одобрени инвестиционни проекти, неразделна част от договора, като чл.3 на
раздел II допуска намаление или
увеличение на цената, в зависимост от извършените СМР.
Поетото от
възложителя насрещно задължение е за заплащане възнаграждение на изпълнителя,
съгласно договореностите на чл.3 – аванс в размер на 50 % при сключване на
договора и окончателно плащане – 50 % до
15 календарни дни от получаване на Разрешение за ползване на новоизградения
трафопост и издадена фактура. Така и клаузата на чл.4, предвиждаща, че
възложителят е длъжен да заплати окончателния размер на сумата, след приемане
на извършеното от изпълнителя без забележки по качеството и при настъпване на
горните две условия – Разрешение за ползване и издадена фактура.
Съгласно договореностите
между страните също така изпълнителят се задължава да осъществи изпълнението на
предмета на договора по т.1.1 в срок до 60 дни след подписване на Образец 2 и
Образец 2а, осигуряване на чиста работна площадка от страна на Възложителя и
достигнати проектни нива на терена, като приключването на изпълнението на
обекта се удостоверява с подписан Акт Образец 15.
Договорено между
страните е също така, че след приключване на СМР и пускови работи, упълномощени
представители на страните следва да подпишат Протокол Образец 19, удостоверяващ
размера на извършените работи, както и качественото и точно изпълнение, като
некачествено извършената работа се отстранява от изпълнителя за негова сметка.
Чл.16 на раздел IV
предвижда
също така, че при подписване на протокол образец 19 за окончателно приемане на
извършената работа, изпълнителят е длъжен да предаде на възложителя всчики
видове сертификати, протоколи, гаранционни карти и апаспорти, удостоверяващи
качеството и техническите характеристики и спецификации на всеки един от
вложените материали и изпълнените работи, преди окончателното плащане по чл.1.3
по договора.
При така
постигнатите договорености между страните и като писмени доказателства за претенцията
си
ищецът представя
цитираните
в договора приложения, описващи видовете СМР, техните количества и цени,
фактура №
343/02.04.2019 год., обективираща окончателното плащане по договора и издадено
на 24.09.2009 год. разрешение за ползване № ДК-07-ВН -159/24.09.2019 год.
Протоколи Образец 19 не се твърди да са съставяни между страните, респективно
не са представени като доказателства по делото..
Ответникът по иска „ЕВРОДОМ 1“ ЕООД
оспорва дължимостта на претендираната сума с твърденията за ненастъпила
изискуемост на претендираното възнаграждение предвид липсата на съставян между
страните протокол Образец 19, удостоверяващ приемане на извършените СМР без
забележки, от дена страна и от друга, с твърдението за неизпълнени от страна на
ищеца на всички предвидени в договора и възложени му СМР. Конкретизирани, възраженията на ответника относно неизпълнени от
ищеца СМР, се изразяват, видно от изложеното в отговора на исковата молба, в
частично изпълнение на предмета на договора, като се твърди неизпълнение на СМР
по проект по цени без ДДС, както следва: монтаж PVС тръби Ф110 в бетонов кожух – 110 м –
позиция 7 по приложение 3 на стойност 979 лв., направа на кабелна шахта –
позиция 21 по приложение 3 на стойност 1 600 лева, диелектрично килимче –
4 бр. – позиция 9 по приложение 1 на стойност 149.6 лв. на стойност 149.60
лв., диелектрични ръкавици – 1 бр. –
позиция 10 по приложение 1 на стойност 88 лв., диелектрични боти – 1 бр. на
стойност 79,20лв., пожарогасител прахов
– 12 кг .- 2 бр. – позиция 12 по приложение 1 на стойност 154 лв. и пожарогасител
пожарогасител СО 6 кг – 2 бр. – позиция 13 по приложение 1 на
стойност 217.80 лв.
Безспорно, съществувалата между страните облигационна
връзка има характеристиката на договор са строителство, за който като
разновидност на договора за изработка и при отчитане на допълнителните
особености, налагащи и специфично проявление на задълженията на възложителя и
изпълнителя – строител, са приложими разпоредбите на чл.258 и следв. ЗЗД.
С нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено
законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа.
Последователна е съдебната практика, че при приемане
от възложителя на извършената съгласно договора работа същият следва да я
прегледа като законът му предоставя правата по чл.265, ал.1 ЗЗД: да иска
от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или
съответно намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и
отговорността на изпълнителя са обусловени от характера на констатираните
недостатъци и отражението им върху годността на извършената работа за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а несъответствието
може да се изразява и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни или
скрити.
При констатирани явни недостатъци или отклонения /тоест,
такива, които са видими при обикновен преглед на работата/, възложителят е
длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при
предаване на работата, освен ако друго не уговорено между страните, а за скрити и новопоявили се недостатъци да извести веднага
след откриването им. Преценката за вида недостатъци е конкретна и се
основава на възможността недостатъците да бъдат открити при обикновен и
сравнително бърз преглед, респективно от възможността да бъдат констатирани в
процеса на използване на резултата от изпълнение на поръчката.
В случай, че възложителят не направи такива възражения,
съгласно ал.3 на чл.264 ЗЗД, работата се счита
приета. В контекста на горното, следва да се приеме, че разпоредбата на
чл.264, ал.3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения
за неправилно изпълнение работата се счита за приета. Тук
следва да се държи и сметка, че пропускът на възложителя да бъдат
своевременно направени възражения за недостатъци преклудира и възможността му
да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 ЗЗД,
с изключение на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение. Същите могат да бъдат противопоставени на изпълнителя
както чрез иск по чл.265, ал.1 ЗЗД за намаление на възнаграждението,
респективно чрез кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство при
предявен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, както изрично е прието в
постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 94 от 2.03.2012 год. на ВКС по т.
д. № 133/2010 год., II т. о., ТК и решение № 141/27.04.2015 год. на ВКС по т.д.
№ 3601/2013 год., II т. о., ТК.
Последователна е съдебната практика също така, че в
същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Или, релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение /виж, решениe
№ 1661 от 6.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 972/99 г., V г. о. и решение №
231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК/. В
хипотезата, когато се оспорва изпълнение в цялост, при допустимо престиране
резултата на части следва да се приеме, че се оспорва самото фактическо
действие - по приемо-предаване на част от възложеното от изпълнителя на
възложителя. В този случай, както е посочено в решение № 84/30.07.2015 год. на
ВКС по т.д. № 1428/2014 год. на ВКС, предаване изцяло на изработеното
/фактическото действие по приемането/ ще се докаже с фактическото му държане от
възложителя само когато отчетеното от изпълнителя съответства на действително
договорения обем.
В рамките на горните постановки следва да се прецени, на
първо място, наведеното от възложителят защитно твърдение за липса на приемане
на извършените СМР без забележки предвид липсата на съставян между страните
протокол Образец 19.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява
от представените писмени доказателства, че изпълнението на предмета на
сключения между страните договор е бил съпроводен от съставянето на изискуемите
съгласно ЗУТ и Наредба № 3 документи от участниците в строителството, като
приложен по делото е акт Образец 17 към чл.7, ал.3 т.17 – протокол за проведена
72-часова проба при експлоатационни условия /л.44/. Съгласно удостовереното от
последния инсталацията е изпитана, отговаря на нормативните изисквания и може
да бъде въведена в експлоатация.
Представен по делото е и Констативен акт за установяване
на годността за приемане на строежа образец 15 от 16.08.2019 год. /л.50/, който
акт на основание чл.170, ал.2 ЗУТ, поради неявяване на строителя, е подписан от
главния архитект на Община Варна.
Подписването му е последван от искане за назначаване на
ДПК за приемане на строежа /л.51/, която ДПК на 18.09.2019 год. е издала
протокол за установяване годността за ползване на строежа, в който протокол по
изпълнение на СМР липсват констатации за неизпълнени СМР-та и/или негодност на
изпълнения строеж. Обратното, подробно описани в протокола са съставяните в
хода на строителството актове, включително и тези от 11.2018 год. за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта.
Въз основа на заключението на ДПК е издадено и разрешение
за ползване № ДК-07-ВН-159/24.09.2019 год. /л.58/.
От заключението по проведената в хода на настоящото
производство ССЕ /л.331-334/, кредитирано от съда като обективно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че издадените съгласно договора два броя
фактури са осчетоводени от ответното дружество, включително и фактура №
**********/02.04.2019 год., съставляваща окончателно плащане по договора и
вземането по която е предмет на настоящия иск. Сочи се от вещото лице също
така, че ответникът е и ползвал данъчен кредит по фактурата за данъчен период
месец юли 2019 год., но задължението по нея не е заплатено.
Съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства
обуславят и правния извод на съда, че въпреки отсъствието на двустранно
подписани от изпълнителя и възложителя актове образец 19, извършените и
актувани от изпълнителя СМР могат да се считат за приети по смисъла на чл.264
във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД. Обективираните от възложителя действия безспорно
съставляват по съществото си конклудентни такива по приемане
на изработеното, а завеждането и надлежното осчетоводяване в счетоводните книги
на ответника на процесните фактури означава не само приемане на извършената
работа, но и признаване на разхода.
Горният извод се потвърждава и от безспорното между
страните, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя
и го използва според функционално му предназначение, без да е направил
възражение за недостатъци. Както изрично е посочено в постановеното по реда на
чл.290 ГПК решение № 250 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 535/2010 г., II т.
о., ТК, липсва изрично законово
изискване за форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата
законова уредба на договора за изработка по ЗЗД, поради което и няма основание
за обвързването на заплащането на възнаграждението за извършената работа от
допълнителни факти, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на
чл.266, ал.1 от ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и
нейното приемане.
С оглед предмета на предявения иск, от правно значение е
фактът на извършените строителни работи и тяхното приемане, каквото е налице с
оглед отразяване на фактурите в счетоводните регистри на търговеца. В подкрепа
на този извод на съда е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 138 от
17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК, с което е даден
положителен отговор на въпрос налице ли е фактическо приемане на изпълнени СМР,
след като поръчващият работата е подписал данъчната фактура, в която е
удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на
обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол, какъвто е
бил предвиден в договора между страните.
Тук съдът изхожда и от допълнителните особености на
договора за строителство, налагащи и специфично проявление на задълженията на
възложителя и изпълнителя – строител, в частност нормативно установеното
изискване по чл.170, ал.1 ЗУТ за документиране изпълнението на задълженията на
страните като принцип за доказаност на изпълнението. Така, със съставянето на констативния
акт за установяване на годността на строежа от 16.08.2019 год. строежът следва
да се счита за предаден от строителя на възложителя. Ирелевантно за горното е
подписването му за строителя, поради неявяването му след залепено уведомление
по чл.47 ГПК, от главния архитект на Община Варна, тъй като чл.170, ал.2 ЗУТ
предоставя възможността за заместващ подпис на „заинтересованата страна“. В
контекста на повдигнатия правен спор, неявяването на строителя и причините за
това би имало значение при удостоверена евентуално негодност за приемане на
строежа, а в случая – същият е приет от възложителя без забележки.
Както се посочи по-горе, пропускът на възложителя да
бъдат своевременно направени възражения за недостатъци преклудира и
възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по
реда на чл.265 ЗЗД, с изключение на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено
отношение, за каквито съдът намира възраженията на ответника относно монтаж
PVС тръби Ф110 в
бетонов кожух – 110 м – позиция 7 по приложение 3 на стойност 979 лв. и
направа на кабелна шахта – позиция 21 по приложение 3 на стойност 1 600
лева и липсващото оборудване - диелектрично
килимче – 4 бр. – позиция 9 по приложение 1 на стойност 149.6 лв. на стойност
149.60 лв., диелектрични ръкавици – 1
бр. – позиция 10 по приложение 1 на стойност 88 лв., диелектрични боти – 1 бр.
на стойност 79,20лв., пожарогасител
прахов – 12 кг .- 2 бр. – позиция 12 по приложение 1 на стойност 154 лв. и
пожарогасител пожарогасител СО 6 кг – 2 бр. – позиция 13 по приложение 1 на
стойност 217.80 лв. С оглед обаче заключението по изготвената комплексна СТЕ /в
частност по т.3 и т.4 от нея - л.409-429/, респективно дадените от вещото лице Х.
обяснения в проведеното на 08.09.2020 год. съдебно заседание, съдът ги
преценява за неоснователни. Изложено от вещото лице е, че 72-часовите проби на
съоръжението, за които не е налице спор между страните, че са осъществени, не
могат да бъдат проведени без направа на кабелна шахта за откриване на кабела и
без соченото като липсващо от ответника оборудване. По отношение на полагането
на PVC тръби за
тръбна канална мрежа вещото лице сочи, че без тях могат да бъдат проведени
72-часовите проби, но в съдебно заседания пояснява, че за процесния трафопост, доколкото
са налице данни за изпълнението на строежа по одобрен инвестиционен проект,
72-часовите проби не биха могли да бъдат проведен без да е изпълнена кабелната
шахта колектор и тръбната канална мрежа по Приложение 3.
В обобщение, се налага извод за неоснователност на
наведените от ответника правоизключващи възражение, респективно за
основателност на предявения иск.
С
оглед изводите на съда за основателност на предявения иск, съдът дължи
произнасяне по обективираните от ответника възражения за прихващане с
посочените суми, както следва:
1/
със сумата от 4 827.20 лв. с ДДС,
представляващ стойността на изпълнени и заплатени от ответника СМР, включени в
предмета на поръчката и неизпълнени от изпълнителя – ищец, включително
възстановяване на пътната настилка:
-
натоварване
и извозване на отпадъци 17 куб.м. – позиция 18 по приложение № 3 на единична
стойност 512.10 лв. без ДДС
-
направа
на изкоп 0,8/0,4 92 м. – позиция 3 от приложение № 2 на единична стойност 644 лв. без ДДС
-
направа
на изкоп 0,8/0,6 65 м. – позиция 4 по приложение № 2 на единична стойност 520
лв. без ДДС
-
натоварване
и извозване на строителни отпадъци – 28 куб.м. – позиция 18 по приложение № 2
на единична стойност 844.20 лв. без ДДС
2/
със сумата от 720 лева,
представляващ заплатен за периода ноември 2018-юли 2019 год.наем за ограда на
строителния обект тип „М 200“
3/
със сумата от 61 390 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнението на
изпълнителя да построи изцяло в завършен вид, годен за въвеждане в експлоатация
на ПИ 10135.2552.2244, съгласно договор от 20.09.2018 год., изразяващи се в
невъзможността да използва притежаваните от него апартаменти № 3, 6, 7, 10, 15
и 16 в сграда № 2 и апартаменти 1, 2, 11 и 16 в сграда № 3, за периода от
02.04.2019 год. до 24.09.2019 год., до размера на претендираната от ищеца сума
4/
със сумата от 748.91 лева,
представляваща обезщетение за вреди в размер на заплатената от ответника цена
на временното ел.захранване на сградите в ПИ 10135.2552.2244 за периода от м.
01 до м.09.2019 год.
За неоснователно съдът намира
възражението за прихващане с изпълнени и заплатени от ответника СМР, включени в
предмета на поръчката и неизпълнени от изпълнителя – ищец, включително
възстановяване на пътната настилка. Доколкото, както се посочи по-горе, е
налице приемане на извършената от ищеца работа по смисъла на чл.264 във вр. с
чл.266, ал.1 ЗЗД, при липса на възражения за явни недостатъци, то претенцията
за сторени разходи следва да е за поправка на скрити по естеството си
недостатъци. За последните е приложима разпоредбата на чл. 264, ал.2 изр.второ ЗЗД, която предвижда незабавно уведомяване след откриването им на изпълнителя
от страна на възложителя. При наличието на такива, законът дава право на
възложителя да иска от изпълнителя да поправи работата в определен от него срок
без заплащане, както и може да поиска заплащане на разходите необходими за
поправката. Във втората хипотеза, ако изработеното е поправено от трето лице,
възложителят се сдобива с вземане спрямо изпълнителя, което, за да бъде
удоволетворено, следва да бъде предявено за плащане или с нарочен иск или чрез
релевирано възражение за прихващане в исковия процес. В тежест на възложителя
обаче е да докаже наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
изпълнителя за появилите се вследствие на изработеното от него недостатъци,
включително тяхното проявление. Това не е сторено от ответника в настоящото
производство. Липсва кореспонденция между страните, от която да се съди, че
възложителят е упражнил правата си по предл.второ и трето на цитираната по-горе
разпоредба /да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или
съответно намаляване на възнаграждението/ или негово изявление за репариране на
сторени разходи по конкретна поправка на работата му по договора чрез посочване
на конкретната поправка и извършения от трето лице разход. Ето защо, само на това
основание възражението за прихващане с посочената сума е неоснователно. В
допълнение, следва да се посочи и че претендираните за възмездяване разходи не
съставляват по естеството си недостатък на извършената работа, както не са и
ангажирани доказателства за извършването им възложителя. Действително,
ответникът е представил доказателства за възлагане на извозване на строителни
отпадъци на „Семиз“ ООД, но видно от представения протокол за откриване на
строителна площадка от 02.11.2018 год. същият е изпълнил дейности по поети от
възложителя задължения за осигуряване на чиста работна площадка, съгласно чл.1
от договора, поради което и сторените във връзка с това разходи не подлежат на
репариране от изпълнителя.
В контекста на подвигнатия
правен спор, настоящият състав на ВОС намира за неоснователно и второто релевирано
възражение за прихващане със
сумата от 720 лева, представляващ заплатен за периода ноември 2018-юли 2019
год.наем за ограда на строителния обект тип „М 200“. Нито от клаузите на
договора, нито от приложенията към него може да се изведе задължение на
изпълнителя за ограждане на строежа, останало неизпълнено от него. Обратното,
установява се по делото, че процесният строеж е част от друг, по-голям такъв,
за който е съществувало задължение за ограждане, но не и в тежест на
изпълнителя на трафопоста.
За неоснователни се преценяват и
останалите две възражения на ответника със сумата от 61 390 лева и сумата
от 748.91 лева – и двете претендирани като
обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнението на
изпълнителя да построи изцяло в завършен вид, годен за въвеждане в експлоатация
на ПИ 10135.2552.2244, съгласно договор от 20.09.2018 год., изразяващи се в
невъзможността да използва притежаваните от него апартаменти № 3, 6, 7, 10, 15
и 16 в сграда № 2 и апартаменти 1, 2, 11 и 16 в сграда № 3, за периода от
02.04.2019 год. до 24.09.2019 год., до размера на претендираната от ищеца сума.
По делото липсват ангажирани каквито и да са доказателства за причинна връзка
между претърпяната вреда и поведението на ищеца, доколкото се установи, че
процесният трафопост е част от друг строеж.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват разноски
съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които за исковото производство
възлизат в общ размер на 6 646.04 лева /държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозити вещи лица/ и в производството по обезпечаване на иска
по ч.т.д. № 1723/2019 год. на ВОС - в размер на 45 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА «ЕВРОДОМ-1» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.»Сливница» № 169 ДА
ЗАПЛАТИ на «Янев БИЛД»
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.»Български
орел» № 10 сумата от 43 900.98 лева с ДДС, представляваща дължим и незаплатен
остатък от договорена цена, съгласно договор от 20.09.2018 год., за изпълнени и
приети от ответното дружество СМР за обект: Трафопост тип БКТП 1х1000kVA,
20/0,4kV, с монтаж на трансформатор 1000kVA в ПИ 10135.2552.2244 /идентичен с
ПИ 3865.2244, кв.20/225/ по плана на ж.к. „Изгрев“ гр.Варна, захранване с
кабелни линии CpH от EП 20 kV извод Вапцаров и изграждане на тръбна мрежа с PVC
тръби и 1 бр. кабелна шахта, за което е издадена фактура №
**********/02.04.2019 год., платима по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN
***, BIC/***: STSABGSF ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата,
на основание чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
.
ОСЪЖДА «ЕВРОДОМ-1» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.»Сливница» № 169 ДА
ЗАПЛАТИ на «Янев БИЛД» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.»Български орел» № 10 сума в размер на 6 646.04 лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозити вещи лица и сума в размер на 45 лева, представляваща
разноски в производството по обезпечаване на иска по ч.т.д. № 1723/2019 год. на
ВОС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: