Определение по дело №2309/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1335
Дата: 8 септември 2022 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180702309
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

1335

 

гр. Пловдив,  08.09.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в закрито заседание на  08.09.2022г. в състав :  

                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  М. ЗЛАТАНОВА

                                  

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2309 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл.217, ал. 2  и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

Производството е образувано по жалба на М.Х.С. против Заповед № РДЦ-22-453/16.08.2022г. на Кмета на Район „Централен“-Община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж „Бижутерски магазин, разположен на приземното ниво, по северната имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.722 и с административен адрес ул. “Княз Александър I“ № 5, гр.Пловдив, определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение и привеждане на обекта съгласно нормативната уредба.

В жалбата е формулирано искане, Съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт.

Суспензивното искане е основано на твърдението, че процесният обект е отдаден под наем, наемателят е вложил средства и осъществява търговска дейност, чието прекъсване ще доведе до лишаване на собствениците от доход и възможност за претенции за обезщетение за вреди от страна на наемателите. Представен е договор за наем от 01.02.2016г.

Съдът, като разгледа изложеното в жалбата и приложените към нея доказателства, намери следното:

Искането е направено от материално легитимирано лице - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, по надлежния процесуален ред, пред компетентния съд, пред който е обжалван акта, чието изпълнение се иска да бъде спряно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал.1, т.6 от ЗУТ.

При това положение, съобразно правилото на чл.217, ал.1 т.3 от ЗУТ, подадената срещу й жалба, не спира  нейното изпълнение. Тоест,  предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон.

В чл.217, ал.2 от ЗУТ е предвидена възможността, съдът да спре това предварително изпълнение, при наличието на съответните предпоставки за това.

Предпоставките за това са факти и обстоятелства от категорията на тези, посочени в чл.166, ал.2 от АПК - такива, които биха могли да причинят на оспорващия значителна или трудно поправима вреда при осъществяване на предварително изпълнение на акта.

Законовата презумпция за наличие на обстоятелства, които налагат предварително изпълнение, а именно, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, е оборима. В случая при конкретната фактическа обстановка, предвид вида на описания в заповедта строеж- магазин, и обстоятелствата по издаването на акта по повод на подаден сигнал от собственик на съседен имот във връзка със завземане на общи части, нито едно от тези обстоятелства, презюмирани от закона, не е налице, защото съществуването на строежа само по себе си не създава опасност нито за живота и здравето на гражданите, нито е налице опасност да се затрудни бъдещото изпълнение от закъснението му.

От друга страна, въведените от жалбоподателя твърдения в достатъчна степен обосновават възможността за настъпване на вреди за него, свързани с невъзможността да се ползва фактически отдадения под наем магазин, които вреди не са противопоставени на обоснован обществен интерес.

Изложеното налага извод, че спирането на заповедта ще е обосновано и ще защити в по-голяма степен преследваната от закона цел.

Не на последно място следва да се вземе предвид и съществуващата известна необоснованост на оспорваната заповед поради разминаването между описаните в мотивната част на същата обстоятелства относно липсата на въвеждане в експлоатация на строеж, предмет на разрешение за строеж № 195/27.06.2005г., който строеж е стена между имотната граница на имоти 845 и 846/ПИ 56784.519.722 и ПИ 56784.519.721/ и строежът, по отношение на който е забранено ползването – бижутерски магазин. Като тук съмнение в съответствията внасят и представените нотариални актове, според които  собствения на жалбоподателката имот се състои и от партерен магазинен етаж. Тоест, строежът по разрешението за строеж, което се посочва в оспорваната заповед и който строеж се описва в констативния акт с № 11 от 01.06.2022г., като невъведен в експлоатация, не съответства на описания в диспозитива на заповедта строеж. Налице е смесване между констатации за незаконен строеж и такива за строеж в хипотезата на чл.223,ал.1,т.6 от ЗУТ, което е още едно основание за извод в полза на искането за спиране изпълнението на оспорваната заповед, доколкото спирането е с обезпечителна природа и при допускането му следва да се има предвид и вероятната основателност на жалбата.

Ето защо искането е основателно.

 

Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповед № РДЦ-22-453/16.08.2022г. на Кмета на Район „Централен“-Община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж „Бижутерски магазин, разположен на приземното ниво, по северната имотна граница на ПИ с идентификатор 56784.519.722 и с административен адрес ул. “Княз Александър I“ № 5, гр.Пловдив, до приключване на производството по настоящото дело.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: