Р Е Ш Е Н И Е
№………………….. /07.08.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1997 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.С.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Наказателно постановление № 03 – 009858 от 23.05.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството –
жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за това, че на 02.05.2018 г. в
гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, дружеството „Д.С.Т.“ ЕООД в
качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Димитър Симеонов
Пашов, с ЕГН: ********** на длъжност „общ работник‘ в строителен обект – хотел,
находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, преди да му е
предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда,
заверено от ТД на НАП – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса
на труда.
Дружеството – жалбоподател
„Д.С.Т.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
като моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН,
мотивирайки се, че дружеството е имало съвсем кратък срок за изпълнение на
строителните дейности в обекта в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ и не е имало
възможност да предостави копие от трудовия договор на своя работник/служител. В
условията на евентуалност моли за намаляване размера на наложеното административно
наказание до предвидения в закона минимум.
В проведеното на 17.06.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1997 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество „Д.С.Т.“ ЕООД не
изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 17.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1997 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че в
действителност дружеството не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на наказателното постановление, а и извършването на
нарушението се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на административно
– наказателното производство и съдебното следствие доказателства.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 01.05.2018 г. бил
подписан трудов договор между лицето Димитър Симеонов Пашов в качеството на
работник/служител и дружеството „Д.С.Т.“ ЕООД *** в качеството на работодател.
По силата на трудовия договор, Димитър Симеонов Пашов поел задължение да
изпълнява длъжността „шофьор товарен автомобил“ с код по НКПД: 8332 – 2010 при
8 – часов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер от 510 лева.
След подписване на
трудовия договор лицето Димитър Симеонов Пашов започнало да изпълнява трудовите
си функци, макар и от дружеството – работодател „Д.С.Т.“ ЕООД да не му били
връчили копие от уведомление по чл. 62,
ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. София.
На 02.05.2018 г. св. Д.Н.Д.
– началник отдел БТКД в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила
проверка по спазване на трудовото законодателство в новостроящ се хотелски
комплекс в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, като констатирала, че Димитър
Симеонов Пашов полага труд като водач на тежкотоварен автомобил. Св. Д.
предоставила на Пашов възможност да попълни декларация, в която лично да опише
параметрите на своето гражданско/трудово правоотношение, като същият
декларирал, че полага труд в полза на дружеството „Д.С.Т.“ ЕООД.
По – късно св. Д.
установила, че същият е престирал труд без дружеството – работодател „Д.С.Т.“
ЕООД да е изпълнило задължението си да му връчи копие от уведомление по чл. 62,
ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. София.
Самият трудов договор бил
регистриран в ТД на НАП – гр. Варна в 16:17 часа на следващия датата на
проверката ден – 03.05.2018 г.
Преценявайки, че с това
свое поведение, дружеството „Д.С.Т.“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на 10.05.2018 г. св. Д.Н.Д. съставила акт
за установяване на административно нарушение, с който санкционирала въззивното
дружество за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 23.05.2018 г. Директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Д.С.Т.“ ЕООД „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева).
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът
намира за установено следното:
На практика дружеството не
оспорва достоверността на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издаденото въз основа на него наказателно постановление, а
впрочем приета за установена и от съда.
Още повече, че съдът
безусловно кредитира показанията на св. Д.Н.Д., която
сподели пред съда, че е установила лицето Димитър Стоянов Пашов да извършва трудови
дейности, а именно управлението на тежкотоварен автомобил на строителния обект
в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ именно в полза на дружеството „Д.С.Т.“ ЕООД,
без обаче дружеството да е изпълнило своето задължение да предостави на
работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда, което съответно да е било заверено от териториална дирекция на НАП. При
условие, че дружеството не само, че не оспорва този факт, а и го признава
напълно, е излишно съдът да се концентрира и да анализира в детайли събраните в
хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.
Описаното в обжалваното
наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно
нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда е императивна и гласи, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени
документите, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ –
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
В конкретния случай от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и от
писмени доказателства, събрани в хода на административно – наказателното
производство се установява, че на 02.05.2018 г. дружеството „Ди Стампа Тера“
ЕООД е допуснало до работа лицето Димитър Симеонов Пашов, без да е изпълнило
своето задължение да предостави на работника/ служителя копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, което съответно да е било заверено от
териториална дирекция на НАП, поради което и според съда със своето поведение
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Съдът не установи в
рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не
на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съдът няма как да
квалифицира случая като „маловажен“, в каквато насока бе направено искане от
страна на въззивното дружество във въззивната жалба.
За допълнение на мотивите,
съдът би желал да отбележи, че забеляза една неточност, тъй като в
обстоятелствената част на наказателното постановление е сгрешена длъжността,
която е изпълнявал лицето Димитър Симеонов Пашов. В трудовия договор е вписано,
че същият ще изпълнява длъжността „шофьор товарен автомобил“ с код по НКПД:
8332 – 2010, а в обстоятелствената част на наказателното постановление като
длъжност е вписано „общ работник“, но тази грешка, чисто техническа най –
вероятно, не се отразява по никакъв начин на констатацията на административно –
наказващия орган за допуснато нарушение.
По отношение вида и размера на наказанието.
Същевременно съдът намира,
че наведените възражения във въззивната жалба по отношение на размера на
наложената имуществена санкция са напълно основателни. Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за
извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „Д.С.Т.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че следва процесното наказателното постановление,
издадено на 23.05.2018 г. от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна да бъде изменено по отношение на размера на наложеното наказание, като
размера на наложената имуществена санкция бъде намален от 3000 лева на 1500
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 009858 от 23.05.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Д.С.Т.“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева
(три хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда, като намалява размера на
наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин
лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: