Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1634/2020г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.М. срещу “Д.О.З.”
ЕАД, ЕИК ********, гр. София, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 1 652, 90
лв., заявена като частична от общо 2 802,
90 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, претендирана
като неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на
настъпило на 03.10.2017г. пътно – транспортно произшествие при движение по път
III – 92 – с. Кичево – гр. Каварна, предизвикано от А.З., водач на лек
автомобил ВАЗ 2104, рег. № ********, застрахован по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/06/117000075742, при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, рег. № ********, управляван от К.М.,
ведно със законната лихва от деня на уведомяване на застрахователя –
12.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни
разноски.
В исковата молба ищецът К.М. твърди, че на 03.10.2017г. при управление на
собствения си лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, рег. № ******** по
път III – 92 – с. Кичево – гр. Каварна, е претърпял пътно-транспортно
произшествие, причинено от лек автомобил ВАЗ 2104, рег. № ********, управляван
от А.З., който поради неспазване на знак „Б2“ не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство, причинявайки щети по процесното МПС.
Мястото на произшествието било посетено от компетентните органи на МВР,
които съставили протокол за пострадали лица, а по-късно с решение по АНД №
4310/2019г. на Районен съд – Варна, А.З. бил признат за виновен за нарушение на
ЗДвП и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Ищецът е уведомил застрахователя на виновния за произшествието водач,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, чиито
представители извършили оглед и определили обезщетение в хипотезата на „тотална
щета“, което не е изплатено и към настоящия момент.
На 24.10.2017г. К.М. предал автомобила за скрап и получил възнаграждение в
размер на 197 лв., която сума следва да се приспадне от дължимото от “Д.О.З.”
ЕАД застрахователно обезщетение, равно на действителната стойност на увредената
вещ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “Д.О.З.” ЕАД, е депозирал писмен
отговор, с който не се оспорва, че в срока на действие на договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/06/117000075742/23.12.2016г., е настъпило
пътно-транспортно произшествие с участието на водачите на двете превозни
средства, че застрахователят е уведомен и извършил оглед, при който са
установени щетите по лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, рег. № ********.
Представител на застрахователят е установил, че доколкото стойността
необходима за възстановяване на автомобила е по-голяма от действителната му
стойност, то в случая се касае за тотална щета, поради което е определен размер
от 787, 50 лв., за който ищецът е надлежно уведомен.
Застрахователят е поставил условие за изплащане на застрахователно
обезщетение, заставяйки увредения да представи документ за прекратена
регистрация на превозното средство, съобразно чл. 390, ал. 1 КЗ, което той не е
сторил и затова не е и получил обезщетение.
Оспорва се размера на заявената претенция, като застрахователя счита, че от
определената сума следва да бъдат приспаднати 25 % от запазените части на
увредения автомобил.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, а и от представеното копие от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от младши автоконтрольор
в РУП Аксаково при ОД на МВР – Варна /л. 5/ се установява, че на 03.10.2017г. водачът
на ППС марка „ВАЗ” модел 2104 А.З. е предизвикал пътно – транспортно
произшествие по път III – 92 – с. Кичево – гр. Каварна при извършване на
маневра завиване на ляво, при която не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство друг водач на МПС, пренебрегвайки пътен знак „Б 2”, в резултат на
което е настъпил удар с лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, рег. № ********,
управляван от К.М., който е и негов собственик.
В резултат на удара, предната част на лек автомобил марка “Форд”, модел
“Ескорт”, рег. № ТХ 6115, е била изцяло деформирана, вкл. броня, маска, капак,
челно стъкло 2 бр. предни врати, радиатор, ходова част и др.
На 11.10.2017г. К.М. е уведомил ответното дружество за настъпилото
пътно-транспортно произшествие /л. 25/.
С решение № 1894/23.10.2019г. по АНД № 4310/2019г. по описа на Районен съд
– Варна, А.З. е признат за виновен в това, че на 03.10.2017г. при управление на
лек автомобил марка „ВАЗ” модел 2104, не е спазил предписанието на пътен знак
„Б 2”, като е бил длъжен, но не е пропуснал движещ се по път с предимство, с
което е нарушил чл. 6 ЗДвП вр. чл. 46, ал. 2 ППЗДвП и с това е причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на Пенка Митева, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.”б”, предл. 2 вр. чл.
342, ал. 1 НК, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание – глоба, на осн. чл. 78 а НК /л. 9/.
В първото по делото съдебно заседание, на осн.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
1./ че собственикът на ППС марка „ВАЗ” модел 2104, което е управлявано от виновния
за произшествието водач А.З., е бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/06/117000075742, като произшествието, реализирано на 03.10.2017г., е настъпило в срока на
действие на имуществената застраховка;
2./ че застрахователят е извършил оглед на лек автомобил марка “Форд”,
модел “Ескорт”, рег. № ******** и удостоверил настъпилите щети, за което е
съставен опис на 11.10.2017г.;
3./ че процесния автомобил е предаден за скрап, а собственикът му е получил
възнаграждение в размер на 197, 10 лв.;
Застрахователят е определил за изплащане сумата от 787, 50 лв. при
действителна стойност на автомобила от 1 050 лв.
Ищецът е бил уведомен на 21.02.2020г. от представител на „Д.О.З.” ЕАД, че
обезщетението за тотална щета ще му бъде изплатено след представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил, че
регистрацията на автомобила, не е прекратена и към настоящия момент, поради
наложен запор върху МПС от съдебен изпълнител.
Спорен е въпросът за размера на дължимото от застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователно обезщетение.
Застрахователят счита, че от определената за изплаща сума следва да се
приспадне стойността на запазените части на увредения автомобил.
В първото съдебно заседание, във връзка с дадени от съда указания,
пълномощникът на ответното дружество, е депозирал молба, обективираща
списък на запазените части на лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, рег.
№ ТХ 6115, съставен от представител на застрахователя в хода на процеса.
Съобразявайки правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема, че застрахователят,
чиято е и тежестта на доказване в процеса, не е установил при условия на пълно
и главно доказване твърденията си, че именно детайлите, описани в процесната
молба от 22.05.2020г., действително са запазени при произшествието, т.е. не
само, че не са били увредени, но са останали годни за употреба и могат да бъдат
реализирани на пазара.
Съгласно заключението на първоначалната СТЕ, оспорена от ответната страна, действителната
стойност на автомобила към момента на произшествието възлиза на сумата от
2 000 лв., а средната стойност необходима за възстановяването му по цени
на сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество, е 4 101,
18 лв.
При определяне действителната стойност на автомобила експертът е използвал
данни от български сайтове за продажба на автомобили, на който се предлагат
само два и информация от чужди интернет сайтове – mobile.de. Към заключението са приложени офертни
цени на 7 бр. автомобили, предлагани на пазари за автомобили в България и
Германия.
Стойността на ремонта по Наредба 24/08.03.2006г. за задължителното
застраховане по чл. 249, ал. 1 от Кодекса за застраховането е 2 169, 90
лв.
Експертите по допуснатата тройна автотехническа експертиза дават
заключение, че към деня на увреждането действителната стойност на увредения
автомобил възлиза на 1 850 лв. Заключението в посочената част е оспорено
от процесуалния представител на ищеца.
При определяне действителната стойност на автомобила, експертите са
посочили, че са използвали справки за цени от автомобилни сайтове, които не са
приложени към заключението.
Стойността, която може да бъде реализирана от продажба на посочените от
застрахователя детайли на превозното средство, е нулева, защото към този
автомобил не се проявява никакъв търговски интерес. Единствената реална
стойност, която може да бъде получена, е ако същият бъде продаден за скрап.
Сумата, която ищецът е получил от предаване на автомобила за скрап, съответства
на реалната му стойност, която възлиза на сумата 197, 10 лв.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение е валидно, както за обезщетение по пряк
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение
№79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по т. д. №
293/2010г. на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г.,
II т.о. и други.
В случая, при частично или пълно унищожаване на имуществото, обезщетението
не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като
действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид. Действителната пазарна стойност на автомобила
инкорпорира в себе си и процент на овехтяване. В този смисъл решение № 79 от 2.
07. 2009 г. по т.д. № 293/2010 г. на ВКС, І т.о., постановено по чл. 290 ГПК.
Въз основа на така изложеното, съдът приема, че в конкретния случай, е
налице „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на
разходите за необходимия ремонт от 4 101, 18 лв. с ДДС по средни пазарни
цени, предлагани от сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество
надвишават 70 на сто от действителната му стойност от 2 000 лв.
Съдът кредитира заключението на първоначалната САТЕ, в частта относно
действителната стойност, тъй като към заключението на тройната експертиза,
вещите лица не са представили източниците си на използваната от тях информация,
което прави заключението им необосновано.
Застрахователят не е имал основание да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, защото дължимостта му не е поставена в зависимост от прекратяване
регистрацията на автомобила в хипотезата на тотална щета, в който смисъл е
решение 44/02.06.2015г., постановено по т.д. 775/2014г. на ВКС, I т.о.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на
пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", като предявеният
иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 1 652, 90 лв. при
спазване на диспозитивното начало в процеса,
представляваща разлика между сумата от 1 850 лв. и стойността, която
ищецът е получил от предаване на вещта за скрап от 197, 10 лв.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетението, чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и
липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това,
обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне
през застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. В
този смисъл също решение 44/02.06.2015г., постановено по т.д. 775/2014г. на
ВКС, I т.о.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху неплатеното застрахователно
обезщетение от 1 652, 90 лв. следва да бъде отхвърлена за времето от
12.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските
Предвид изхода на спора в полза на ищеца К.М. следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер, според
представения списък и ангажираните доказателства възлиза на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно, тъй като делото не се отличава с никаква правна и фактическа
сложност, поради което заплатеният хонорар следва да бъде намален до сумата от
350 лв.
На ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от датата на
получаване на настоящото определение да представи доказателства за довнесена
държавна такса във връзка с увеличаване размера на претенцията от 16, 12 лв.,
ведно с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение, визирани
в чл. 77 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Д.О.З.” ЕАД, ЕИК ********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 1 652, 90 лв. /хиляда шестстотин петдесет и два лева и деветдесет
ст./, заявена като частична от общо 2 802,
90 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в хипотезата на тотална щета, в резултат на настъпило на
03.10.2017г. пътно – транспортно произшествие при движение по път III – 92 – с.
Кичево – гр. Каварна, предизвикано от А.З., водач на лек автомобил ВАЗ 2104,
рег. № ********, застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица №
BG/06/117000075742, при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Форд”,
модел “Ескорт”, рег. № ********, управляван от К.М., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва върху сумата от 1 652, 90 лв. от
12.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА “Д.О.З.” ЕАД, ЕИК ********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.М., ЕГН **********,*** обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 1 652,
90 лв., считано съответно от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”,
рег. № ******** до окончателно ѝ плащане, на осн.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА “Д.О.З.” ЕАД, ЕИК ********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца К.М., чрез процесуалния му представител адв. Й.А. в едноседмичен
срок от връчване на решението да представи доказателства за внесена по сметка
на Районен съд – Варна сума в размер на 16, 12 лв., представляваща дължима
държавна такса по предприетото изменение на иска, чрез увеличаване размера на
претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
При неизпълнение в срок и цялост, съдът ще постанови определение за
принудителното ѝ събиране, на осн. чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: