№ 11858
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110103778 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от С. Г. Й. срещу „П.к.Б.“ ЕООД за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит
№40027425878/05.08.2024 г. В искова молба са изложени фактически твърдения,
че страните по спора сключили договора за заем, който не отговаря на
изискването по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр. невключените в обявената
стойност на ГПР разходи за услуга „Фаст“ и „Флекси“, в т.ч. липсвала ясно
разписана методика за формиране на ГПР/ГЛП,а споразумението за тези
допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, в т.ч. на чл.10а, ал.2 и ал. 4,
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ответникът оспорва иска с доводи, че съглашението отговаря на
нормативните изисквания; намира, че изискването за методика за формиране на
ГПР не касае на уговорения лихвен процент – фиксиран; допълнителните услуги
не са условие за сключване на договора за кредит и възнаграждението за тях е
отделно и независимо от цената на кредитния продукт.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че С. Г. Й., като кредитополучател, и „П.к.Б.“
ЕООД - кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит „П.к.с.“
№40027425878/05.08.2024 г.
Договорът за кредит има за предмет предоставяне на финансова услуга по
смисъла на пар. 13,т.2 от ДР на ЗЗП, а с оглед на легалната дефиниця за
„потребител“, съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и че не се установява неговото
сключване да е рамките на търговска или професионална дейност на ищеца, то
има характер на потребителски договор, а по своята правна същност е такъв по
чл. 9 от ЗПК.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
1
експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, която изяснява, че
обявеният в договора годишен процент на разходите от 49,11 % включва
единствено уговорена възнаградителна лихва; а при условието на включени в
него разходи за услуга „Фаст“ и „Флекси“ възлиза на 195,50 %.
На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по
арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение
относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля
на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За
това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се
касае за основен елемент от съдържанието на договора.
Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е
съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна
/възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава,
както и неиния размер.
Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично
и изчерпателно в договора.
Уговорените възнаграждения следва да се включат в ГПР, тъй като
отговарят на определението „общи разходи по кредита“ по § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Съдът счита, че са „пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“,
съгласно дефинитивната норма.
На основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но според ал. 2 от с.з. законът забранява таксата да касае
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, защото те се
обхващат от престацията на кредитора да предостави заемната сума (вж.
Решение от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. на СЕС).
Установява се, че за допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“ длъжникът
трябва да заплати възнаграждение, изискуемо с подписването на договора за
кредит, като плащането им се разсрочва за срока на кредитното правоотношение,
на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
кредита. Според Общите условия на договора за услугата „Фаст“
възнаграждение се дължи за приоритетно разглеждане на искането за отпускане
2
на потребителския кредит, а за услугата „Флекси“ – за предоставяне на
възможност на потребителя да промени погасителния план при настъпване на
определени условия, например – неплатен отпуск повече от 10 дни, загуба или
повреда на имущество поради пожар, наводнение и др. подобни, смърт на лице,
участващо в доходите на домакинството, за чието доказване заемодателят е
поставил изискване за представяне на определени документи. Възнаграждението
се дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на всяка от
услугите, тъй като предварително е обособено като част от дълга по кредитното
правоотношение. Независимо, че уговорките за предоставяне на допълнителни
услуги формално са отделени, както и че е посочено, че не е задължително
условие за сключване на договора за кредит, съдът намира, че тези допълнителни
услуги нямат самостоятелен характер. Те могат да бъдат предоставени само във
връзка с усвояване и управление на договора за кредит. Възнаграждението се
дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на всяка от услугите,
тъй като предварително е обособено като част от дълга по кредитното
правоотношение, съответно като разход е известен на кредитора към деня на
сключване на договора за потребителски кредит. Условията и възнаграждението
за всяка услуга зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът поема тези допълнителни парични задължения. Не може да се
приеме, че между страните има уговорка за допълнителни услуги, доколкото
анализът и преценка на условията по повод и при които е сключен договора за
кредит сочат еднозначно за конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по кредита (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г.
по д. № C‑714/22 на СЕС В случая ГПР е уговорен на 49,11%, без да са
включени допълнителните възнаграждение, а това е незаконосъобразно,
доколкото тяхното начисляване е пряко обусловено от наличието на заемното
правоотношение. Икономическият модел на ответника се изразява в отпускане
на заем с извличане на печалба не само от лихвите, но и от нелихвен разход по
кредита, каквото правно и икономическо естество има всяка от т. нар.
„допълнителни услуги“. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като
насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че
попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или
управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен
потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно
непропорционални спрямо заетата сума. Комисиона, покриваща
възнаграждението за услугите, свързани с проучването, отпускането или
обработването на заем или кредит, или за други подобни услуги, които са
присъщи за дейността на заемодателя, извършвана при отпускането на този заем
или кредит, не може да се счита за спадаща към основните ангажименти,
произтичащи от договор за кредит посветени на дължимата от потребителя
насрещна престация. Съдът приема, че с уговорките за т.нар. допълнителни
услуги се заобикаля императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, цели се
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на
договора, за да не се включи в ГПР.
Ето защо съдът приема, че договорът само формално покрива
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като реалната стойност и вида
на лихвения процент, с който се олихвяват усвоените заемни средства, както и
годишният процент на разходите не съответства на заявеното от кредитора. В
този случай на осн. чл. 22 от ЗПК договорът за кредит е нищожен, не обвързва
страните и даденото по него подлежи на реституция, като потребителят дължи,
след приспадане на евентуално платени суми, само чистата стойност на кредита
- усвоените заемни средства, на осн. чл. 23 от ЗПК. С тези съображения съдът
намира предявеният иск за основателен.
3
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца
сторените съдебни разноски за сумата 874,00лв. за платени държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокат. Възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца за правна помощ в
бланкетно и неоснователно, с оглед защитавания материален интерес,
фактическа и правна сложност на делото, и очакваните процесуални действия,
които адвокатът е необходимо да извърши.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от С. Г. Й., с ЕГН:**********,
срещу „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.
22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит „П.к.с.“
№40027425878/05.08.2024 г.
ОСЪЖДА „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, да заплати на С. Г. Й., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 874,00 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4