РЕШЕНИЕ
№ …………………/01.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 20706 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, против ,,Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление *** Промишлена зона, с правно основание чл.422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11879,82лв., представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в
размер на брутно трудово възнаграждение от 2 115,26 лева за период от шест
месеца за периода от 30.10.2018г. до 13.04.2019г., за признато за незаконно с
влязло в сила съдебно решение прекратяване със Заповед № 090 от 12.10.2018г на
трудов договор № 07 от 01.03.2000г., ведно със законната лихва ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.10.2019г.
- датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, за които суми е издадена по реда
на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №8061/22.10.2019 г. по ч.гр.д.
№16858/2019 г. на ВРС, 40 състав.
С протоколно определение от 13.11.2020 г. производството по делото е
прекратено в частта за разликата над 11879,82лв. до първоначално определения
размер от 12691,54лв. и е обезсилена издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение №8061/22.10.2019 г. по ч.гр.д. №16858/2019 г. на ВРС, 40 състав, в
тази част.
Твърди се в
исковата молба, че между страните
е налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №
7/01.03.2000 г., по което ищецът е изпълнявал длъжността „митнически брокер“. С допълнително споразумение № 089 от
01.01.2017г., е уговорено основно
трудово възнаграждение 1 849,00 лв., допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 14,40 %, общо брутно възнаграждение на месец в размер
на 2 115,26 лева. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
18321/2018 г. по описа на 51 състав е отменена заповедта за прекратяване от
12.10.2018г на трудовия му договор от 01.03.2000г. и е възстановен на работа.
Твърди, че работодателят е отказал заплащане на дължимото обезщетение, поради
оставането без работа на служителя, поради незаконното уволнение. Поради това
ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответника. Поради постъпилото възражение по
чл. 414 от ГПК от ответника за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия
иск за установяване спрямо него за дължимостта на сумите по издадената заповед
за изпълнение. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
В открито съдебно заседание
предявения иск се поддържа и моли за уважаването му. Претендира разноски
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която е изразил становище за
недопустимост на иска, поради наличие на висящ процес относно законността на
уволнението. Отправил е искане за спиране. По същество намира иска за
неоснователен и моли за отхвърлянето му с довод за преюдициалността на спора за
законността на уволнението.
В открито съдебно заседние
ответната страна не изпраща представител.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл.422
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
За основателното провеждане на
така предявения иск ищецът следва да докаже по издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение: че за процесния
период от шест месеца е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, както и да докаже размера на полученото от него брутно трудово
възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор.
Признаването
на уволнението на работника за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за
присъждане на обезщетението.
В случая не е спорно между
страните, както е обявено и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че с влязло в законна сила решение гр.д. №18321/2018г.
по описа на ВРС, ГО, 51 състав, е признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед №
90/12.10.2018 г. и е отменено, и е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност - „митнически брокер“.
Установява се
от представената справка от НАП –Варна към 27.01.2020г., че ищецът не е полагал
труд по трудово правоотношение при друг работодател след незаконното му
уволнение в исковия период от 30.10.2018г.
до 13.04.2019г., поради което му се дължи обезщетение за
принудителна безработица за този период, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ.
Спорният по делото въпрос е относно размера
на претендираното обезщетение.
В тази връзка са ангажирани специални знания
чрез допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните и чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
и от което се установява, че размерът на обезщетението за оставане без работа
за периода от 30.10.2018г. до
13.04.2019г. възлиза на сумата от 11879,82лв.
По изложените съображения съдът намира установителния
иск за приемане на установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата
от 11879,82лв.,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за
периода от 30.10.2018г. до 13.04.2019г. за основателен, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019г. - датата на депозиране на заявлението
в съда, до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на ВРС сумата от 237,60 лева, представляваща
държавна такса в исковото производство по предявения иск.
Съгласно дадените указания в т.
12 на ТР № 4/2013 год., ответникът следва да бъден осъден да заплати по сметка на ВРС и сумата от 237,60лв., представляваща
държавна такса в заповедното производство съобразно предявената и уважена част
от иска на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
На основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски за адвокатско възнагаждение съобразно
уважената част от иска, доколкото производство е частично прекратено, и представените доказателства на л. 64 за
реално сторени такива – договор за пращна зашита от 09.11.2020г. или в размер
на 655,23лв.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ,,Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление *** Промишлена зона, дължи
на Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 11879,82лв. (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в
размер на брутно трудово възнаграждение от 2 115,26 лева за период от шест
месеца за периода от 30.10.2018г. до 13.04.2019г., за признато за незаконно с
влязло в сила съдебно решение прекратяване със Заповед № 090 от 12.10.2018г на
трудов договор № 07 от 01.03.2000г., ведно със законната лихва ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.10.2019г.
- датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, за които суми е издадена по реда
на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №8061/22.10.2019 г. по ч.гр.д.
№16858/2019 г. на ВРС, 40 състав, на основание чл.422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление *** Промишлена зона, да заплати на Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 655,23лв. (шестстотин
петдесет и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
*** Промишлена зона, , ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 237,60 лв. (двеста
тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса в исковото
производство по предявения иск, както и сумата от 237,60лв. (двеста тридесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: