№ 952
гр. Бургас, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА
Административно наказателно дело № 20232120202623 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Д. Т. В., ЕГН: **********,
депозирана чрез адв. И. Б., срещу Наказателно постановление № 23-0769-
000831/22.05.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на
жалбоподателя на 27.06.2023 г., а жалбата е депозирана на 10.07.2023 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
1
за установено следното:
По повод сигнал на гражданин, св.Г. Н. Д., заемащ длъжността младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция”, посетил посоченото местопроизшествие, а
именно гр.Бургас, на кръстовището, образувано между улиците „Цар Калоян” и
„Климент Охридски”. На място същото лице му посочило, че товарен автомобил с рег.
№**** е ударил метален стълб с указателна табела за синя зона.
Свидетелят Д. направил справка за собственост и констатирал, че процесното
МПС е собственост на търговското дружество „М.” ООД с ЕИК:******.
С оглед на това, съставил АУАН с бланков №396273/24.02.2023 г., в който
посочил, че поведението на В. на 24.02.2023 г., изразяващо се в движение на заден ход
без да се убеди, че пътят зад него е свободен и удряне на стълб с указателна табела за
синя зона, в резултат на което са нанесени имуществени вреди, изпълва обективните и
субективните признаци на административните нарушения, квалифицирани по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
АУАН бил предявен на В., който не вписал възражения в него. Такива не са
постъпили и впоследствие.
Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на Д. В. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 185 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. На практика и самият жалбоподател
не спори по установените факти.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в ОД МВР, Сектор ‘‘Пътна полиция ‘‘, който към
дата 14.02.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.
№ 8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към
ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е
2
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок.
Въпреки това, по същество на спора, съдът намира следното:
По нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Административнонаказателната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, въз основа на
която е определена санкцията, е обща и не въвежда конкретно правило за поведение,
поради което следва да се посочи конкретно правило за поведение, което е било
нарушено.
В обжалваното НП не е посочено коректно нарушената правна норма.
Цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща такава, предвижда
абстрактно задължение на водачите да реализират определено поведение, за да не
поставят в опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота
и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Нарушението на същата
предполага с поведението да е дерогирано друго специално предписание на ЗДвП,
респ. подзаконовите нормативни актове по прилагането му, каквито норми в
настоящия случай не са цитирани.
Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление, липсва отправено и ясно фактическо обвинение за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Разпоредбата има три хипотези - с поведението си
водача да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. От словесното
описание в наказателното постановление, не е ясно коя от трите хипотези е била
налице, която да е мотивирала наказващият орган да приеме, че е налице деяние,
представляващо административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Липсата на ясно посочване кое свое задължение, което е предвидено в закона в
нарушил водачът, нарушава правото на защита на жалбоподателя и това води до
незаконосъобразност на наказателното постановление (в този смисъл Решение № 593
от 04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 465/2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 1547 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2043/2020 г. на XIV състав
на Административен съд – Бургас; Решение от 21.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 46/2019
г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и др.).
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че с оглед установените по делото факти, неправилно е било
квалифицирано и второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
3
ЗДвП. Посочената норма предвижда, че водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Установява се от материалите по делото, че няма пострадали лица от произшествието.
Следователно при наличие единствено на материални щети, съществува задължението,
предвидено в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП. В случая на водача не може да се вмени
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Независимо от това като участник в ПТП с
настъпили имуществени вреди, какъвто е настоящият случай, жалбоподателят е бил
длъжен да окаже съдействие да се установят вредите от произшествието съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП. След като не е изпълнил това свое задължение, безспорно
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП.
Допуснатото нарушение на материалния закон при квалифициране на нарушението е
съществено и води до отмяна на наказателното постановление и в тази част.
С оглед изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно в
неговата цялост и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3 т.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000831/22.05.2023 г., издадено от
Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Д. Т. В., ЕГН:
********** за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4