Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/23.07.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието
на секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15277 по описа
за 2017 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от
Е.Н.Г., ЕГН: *********** и Й.М.Г., ЕГН ********** срещу С.Ж.Г., ЕГН: ********* и В.З.Г.,
ЕГН ********** с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на по ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор
04426.502.136 по актуалния
КП на ***, с площ по скица 1942кв.м, при граници по
същия КП: 04426.502.162, 04426.502.137, 04426.14.14,
04426.502.13, по силата на договор за
покупко-продажба, евентуално
по давност.
В исковата молба се твърди, че
ищците са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен
по силата на решение по
гр.д.№ 2429/2015г. на Районен съд-***. Твърди се, че по
време на брака си ищците
са придобили с договори за покупко-продажба
№№ 156 и 156, том5 от 28.04.2004г. на нотариус
*** право на собственост върху УПИ IV-369, кв.5 и УПИ IV-365, кв.5 по регулационния план на с.***, като с влизане в сила на кадастралната карта имотът е заснет като ПИ с идентификатор
04426.502.136. След закупуване
на имота ищците са посещавали
редовно мястото и са осъществявали необезпокоявано владение по отношение на
имота. Ето защо евентуално се позовават, че
са придобили имота въз основа
на изтекла придобивна давност, чрез упражняване на владение в периода
2004г. до датата на депозиране
на исковата молба.
Преди
две години ищците установили, че ответниците също се легитимират
с титул са собственост върху имота, и тъй като
техният титул е с по-късна дата при
изработване на кадастралната карта за имота, те
са записани като собственици. Това положение, неотговарящо според ищците на действителното
правно положение поражда интереса им от търсената
защита.
Възразява
се ответниците да са придобили
права върху имота, като се
оспорва придобивното основание на техния
праводател. Спори се относно наличие
на предпоставките
за реституция на имота в полза
на праводателя ***. Конкретно се сочи,
че доколкото имотът попада в застроителните граници на селото по
силата на заповед № 240/12.07.1994г. с която е одобрена уличната и дворищната регулация, за неговото
възстановяването е било необходимо издаване на скица и удостоверение
по чл. 13
от ППЗСПЗЗ, каквито не са били
издадени. Тъй като ***
не е станала собственик по реституция,
то тя не
е могла валидно да се разпореди
с имота, а оттам и всички последващи разпоредителни сделки не са произвели
вещно - прехвърлително действие. На следващо място се оспорва ответниците
да са придобили
имота по давност, евентуално се оспорва да
са осъществявали владение в период по-дълъг от 10 години.
В съдебно
заседание ищците, чрез адв. ***, поддържат исковата претенция.
Ответниците оспорват ищците да са
станали собственици на имота по
силата на договори за покупко-продажба
№№ 156 и 156, том5 от 28.04.2004г. на нотариус
***, възразявайки, че продавачите по сделките не са титуляри на твърдяното
вещно право. Оспорва се издадените
в полза на праводателите на ищците констативни нотариални актове№ 12/97 и
№186/92г. да ги легитимират като собственици, тъй като към
датата на издаването им, праводателите им не само могли
да придобият имотите по давност,
с оглед на забраната на чл.
86 ЗС. На следващо място се възразява
ищците да са владели имота,
считано от 2004 г., тъй като за
този период ответницити и техните праводатели са осъществявали фактическа власт върху имота.
На свой ред ответната
страна твърди, че се легитимира
като собственик на имота по
силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 83, том
1, рег.№ 1658 на нотариус рег.№214 НК. Праводателят им К.Г. пък е придобил имота по дарение от
***съгл. НА № 20, том
4, рег.№ 9596/
В съдебно заседание
ответниците, чрез адв. С. поддържат възраженията срещу иска. Ангажирали са
подробни писмени бележки.
Подпомагащата страна К.Г.И.,
чрез адв. ***в съдебно заседание оспорва иска.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Предявените от ищците
искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот –
идентификатор 04426.502.136 по актуалния КП на *** въз основа на договори за
покупко-продажба №№ 156 и 157, том V от 28.04.2004г. на нотариус ***, евентуално
поради изтекла в тяхна полза придобивна давност в
периода от 2004г. до настоящия момент. Тъй
като предмет на иска са правата на ищците, тяхна е доказателствената
тежест да установят фактите, от които черпят правата си.
По деривативното
основание:
Видно от договор за
покупко-продажба №№ 156, том5, рег. № 6773, дело № 933/2004г. на нотариус *** Е.Н.Г., и Й.М.Г. са закупили от ***
и *** дворно място с площ 620 кв. в ***,
представляващ имот УПИ IV-369, кв.56 по плана на селото.
Видно от договор за
покупко-продажба №№ 157, том5, рег. № 6774, дело № 934/2004г. на нотариус *** Е.Н.Г.,
и Й.М.Г. са закупили от ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***дворно място
с площ 1410 кв. в ***, представляващ имот УПИ III-365, кв.56 по плана на
селото.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установи, че двата парцела в кв. 56 по
КЗРП/1994г. и КРП/1972 г. на с. ***
са записани както следва: за УПИ IV-369 на наследниците на Кочо Григоров Кочев,
без посочено основание, а УПИ III-365 на наследниците на ***, без посочено основание.
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона. Във фактическия състав на придобиването на собственост на деривативно основание влиза съществуването на това право
у праводателя. В случая с отговора на исковата молба изрично са оспорени правата на
праводателите на ищците, поради което с доклада по делото е указано на ищеца,
че следва да установи наличието на съответното вещно право в патримониума на праводателите си
по договорите за продажба. Предприетото в тази насока доказване е останало
неуспешно. Дори да има някаква индиция, че лицата, на които за записани имотите
по КЗРП/1994г. и КРП/1972 г. са
праводатели на продавачите по договорите / предвид съвпадението на фамилните
имена/, то тази индиция съвсем не е достатъчна за установяване на правнорелевантния факт. Липсват доказателства както за
правоприемство между продавачите по сделките и ***и ***, така и относно основанието, на което последните са
притежавали правото на собственост. Така след като прехвърлителите
не са били собственици на имотите, то и приобретателите
по сделките-ищците не биха могли да придобият права. Ето защо, съдът приема, че ищците не са
доказали, че са титуляри на вещно право на собственост върху процесния имот на твърдяното деривативно
основание.
По оригинерното
основание:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това
право в определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и
изтичане на определен срок. За да породи целените последници
се изисква владението, като
елемент от фактическия състав на придобивната давност да е непрекъснато,
спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не
е установено и поддържано по скрит начин/
и несъмнено /да се установи, че
действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
В случая се твърди владението да е установено
на правно основание- продажбено правоотношение, което по принцип би било годно
на направи владелеца собственик, без ищците да са знаели, че праводателите им
не са собственици. Установи се, че ищците са сключили договори за
покупко-продажба с несобственици. Липсата на знание към датата на сделките, че
праводателите не са титуляри на съответни права, или добросъвестността на
купувачите принципно се предполага до доказване на
противното. Доколкото противното не е установено, подлежи на доказване само, че
ищците са установили и са осъществявали владение с посочените по- горе
релевантни характеристики в рамките на 5 годишен период, на осн.
чл. 70, ал.1 от ЗС.
Относно установяването и осъществяване на
фактическа власт от ищците по делото са събрани гласни доказателства.
Показанията на воденият
от ищците свидетел ***не се кредитират, поради което и не се обсъждат от съда.
Този свидетел няма впечатления по отношение на процесния имот до миналата
година, както сам сочи свидетеля.
Свидетелят ***за първи
път е видял имота през 2005г., а после е посетил мястото през 2007г. Сочи, че
до 2010г. е ходил в имота два пъти. През
2014 г. е ходил отново. Преди октомври 2015г., заедно и ищците са построили
ограда, защото ***(ищецът) е констатирал, че нещо се е случвало в имота- имало
някакви изкопи, кладенци на около 600 м.
Посочва за поставена ограда през 2017г. От показанията на свидетеля се
установява, че ищците не живеят постоянно в страната.
Воденият от ответниците свидетел ***изнася, че ответникът ***Г. е купил
един от имотите преди 2003г., а другия имот по-късно. Г. е обработвал имота,
изкопал е кладенци. Когато Г. закупил
втория имот откъм пътя е имало ограда, която той съборил и поставил нова.
Втория свидетел ***изнася, че по възлагане от ответника до 2006-2007г. е
обработвал имота.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че ищците не успяха да установят да са осъществявали постоянно,
явно и необезпокоявано владение върху имота в продължение на петгодишен период.
На първо място
свидетелят на ищците има по-скоро откъслечни впечатления за имота. Посещавал го
е само няколко пъти. От 2004г., когато ищците са закупили имота до 2009г.,
свидетеля е посетил имота само през 2005г. На следващо място показанията на
свидетеля за непоследователни. Свидетелят излага, че последно е идвал в имота с
ищците за да построят ограда преди окт. 2015г. а по-късно сочи, че оградата е
от 2017г.
За разлика от показанията на ***, тези на
водените от ответниците свидетели ***и
***са резултат от преки впечатления.
Тези свидетели описват съвсем конкретно имота, а освен това и двамата са го обработвали.
Предвид тези доказателства, съдът намира, че
ищците не установиха владението им да има постоянен характер, а по-скоро от показанията
на *** се установи ищците да са извършвали спорадични действия в имота. Разбира
се постоянното владение не означава,
че фактическата власт се осъществява
във всеки един момент. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в
имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от
действията на трети лица. А че други лица / ответниците/ са осъществявали
действия в имота се установи както от показанията на свидетелите ***и Добрев,
така и от показанията на св. ***, който изнася, че ***/ ищецът/ е констатирал, че някой извършва действия в
имота. Владението на ищците, ако и да се установило, е прекъснато поне през
2006- 2007г., от когато има данни ответниците да са започнали да обработват
имота, като същите са продължили владението си и след това, вкл. до настоящия
момент според събраните по делото гласни доказателства. Несъмнено, като са
извършвали действия в имота, вкл. са го обработвали, ответниците са
манифестирали своенето на вещта по един явен и недвусмислен начин. Дали владението на ответниците е
осъществявано в качеството им на титуляри на вещно право върху имота, или не, е
въпрос, който е извън предмета на спора. Ирелевантно
е също дали, ако не са титуляри на правото на собственост, владението на
ответниците е довело до придобиване на това право по давност.
По изложените
съображения съдът намира за недоказано ищците да са осъществявали владение с
релевантните характеристика в достатъчен според закона срок.
В заключение, исковата
претенция са намира за неоснователна.
С оглед изхода от спора
и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответниците се
следват сторените по делото разноски. Ищците са направили
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Съобразно цената на иска и по правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 2 вр. ал. 6 от Наредбата минималните
размери на адвокатските възнаграждение
възлиза на 600 лева към които следва да се прибавят и 200 лева, на ал. 8.
Заплатеното от ответниците възнаграждение в размер на 1500 лева. Същевременно
следва да се отбележи, че делото е както с фактическа и правна сложност. С
огледа на изложеното възнаграждението следва да се намали, но не до минимума, а
до размер на 1200 лева. При съобразяване на останалите разходи по приложения
списък и удостоверяващите доказателства, на ответниците се следва сумата от
1356,5 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени от Е.Н.Г., ЕГН: *********** и Й.М.Г., ЕГН ********** срещу С.Ж.Г.,
ЕГН: ********* и В.З.Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на по ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор
04426.502.136 по актуалния
КП на ***, с площ по скица 1942кв.м, при граници по
същия КП: 04426.502.162, 04426.502.137, 04426.14.14,
04426.502.13, по силата на договор за
покупко-продажба и поради изтекла придобивна давност в
периода 2004г. до
датата на депозиране на исковата
молба- 06.10.2017г.
ОСЪЖДА Е.Н.Г.,
ЕГН: *********** и Й.М.Г., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Ж.Г., ЕГН: ********* и В.З.Г., ЕГН ********** сумата от 1356,50 лева,
представляваща сторените по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Решението е постановено
при участието на подпомагаща страна на страната на ответниците-
К.Г.И., ЕГН **********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: