Р Е Ш Е Н И Е
№222
гр.Силистра, 26 юни
2019 година
Председател: Люба Стоилкова
гр.д. №356 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Ищецът Н.Б.Н., с ЕГН **********,***,
моли съда да отмени дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение”,
наложено му със Заповед №448/15.02.2019г. на Изпълнителния директор на МБАЛ-С., като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноските си по делото.
Твърди, че работи като общ работник при
ответника, но не е извършвал сочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, с изключение на това за присвояване на арматура на стойност 10
лева. Това негово деяния е било провокация, за да бъде допуснат до среща с
директора на болницата, която му е била отказана, а той желаел да обсъдят
належащи въпроси.
Заявява, че няма проблеми с колегите
си- отношението му към тях винаги е добро и етично.
Вещите- два пакета кафе- са му били
дадени от сестра М., която работи в „Очно отделение“, така, че не ги е
присвоил. Същото се отнася и до компресора и ютията.
Счита, че срокът, който работодателят му
е предоставил, за да даде обясненията си във връзка с нарушенията, е
недостатъчен, поради което не е спазена процедурата по чл.193 от КТ, което е
основание за отмяна на наложеното наказание.
Счита, че тежестта на деянието му не
съответства на тежестта на наложеното наказание.
ОТВЕТНИКЪТ МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ /МБАЛ/- С. АД, с адрес в гр.С., ул.”П.М.”№, БУЛСТАТ,
представлявана от д-р Д.К.- изпълнителен
директор, е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е законосъобразно проведена и от служителя са
изискани и получени писмени обяснения за констатирани нарушения. Тези нарушения
са подробно посочени в рапорта на и..Св.С.- организатор стопански дейности- към
който препраща заповедта. Нарушенията се потвърждават и от писмените показания
на посочените в заповедта свидетели.
Наложеното наказание съответства на
тежестта на осъществените от ищеца деяния.
Поради това, моли съда да остави без
уважение подадената молба.
Съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.357,ал.1, във връзка с чл.188,ал.1,т.2 от КТ- за отмяна на наложено със Заповед
488/15.02.2019г. на изпълнителния директор на МБАЛ-С., дисциплинарно наказание
–предупреждение за уволнение.
Не се оспорва факта, че между ищеца и
ответника съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът работи
като “общ работник”.
С цитираната заповед на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание-предупреждение за уволнение, поради допуснати
нарушения по чл.187,т.8 и т.9 от КТ-злоупотреба с доверието на работодателя и
увреждане на имуществото на работодателя.
Заповедта изрично препраща към рапорта
на и..С. и показанията на свидетели, подробно изброени в нея.
От мотивите на заповедта, следва, че
наказанието е наложено и за нарушения по чл.187,т.10 от КТ- неизпълнение на
други трудови задължения, определени при възникване на трудовото
правоотношение, а именно предвиденото в длъжностната характеристика задължение
да зачита личното достойнство и правата на всеки ръководител, работник или
служител в болницата./т.5 от Длъжностната характеристика/. Съдът счита, че това
е правната квалификация на соченото в заповедта нарушение-„всекидневно поддържа
некоректно поведение с останалите общи работници… изразяващи се в обиди, нецензурни
заплахи, подигравателни епитети…“
Тези, последно посочени деяния няма да
бъдат обсъждани по същество, тъй като налагането на наказание за тези нарушения
е незаконосъобразно. Това следва от това, че заповедта в тази част е
немотивирана- нарушението е бланково описано, без да е посочена конкретна дата
/за да бъде съобразена разпоредбата на чл.194 от КТ/, конкретно деяние, за
което работникът да даде обяснения и съответно да се защитава в съдебното
производство.
Законът не
предвижда специална процедура за провеждане на производството за налагане на
дисциплинарно наказание. Изрично е въведено изискването, преди налагане на
наказанието, работодателят да изслуша служителя или да приеме писмените му
обяснения /чл.193,ал.1 от КТ/. В случая, обясненията са поискани писмено / с
писмо, с изх.№ АД-25-387/13.02.2019г.-л.7 по делото/ и с това ответникът е
изпълнил задължението си да предостави възможност за защита на работника. Писмото
е връчено на ищеца на същата дата и на 14.02.2019г. той е предал на
работодателя своите обяснения /л.8/.
Съдът счита
възраженията на ищеца за нарушение на процедурата по чл.193 от КТ за неоснователни.
В писмото-покана за обяснения- е предоставен срок за даване на обясненията до
14.02.2019г. и ищецът е успял да предаде обясненията с в този срок. От негова
страна не е имало възражение, отправено до работодателя, че предоставения му
срок е недостатъчен. Сочените в заповедта деяния, за които се искат обяснения
са три, което не обуславя предоставянето на по-дълъг срок за обяснения.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и е издадена
при спазване на сроковете по чл.194 от КТ. Поради това спорът за сочените две
нарушения следва да бъде разгледан по същество.
Специфичното в
соченото в заповедта основание – “злоупотреба с доверието на работодателя”, е
че следва да се установи, че служителят е използвал оказаното от работодателя
доверие за неправомерно извличане на определена облага- за него или за другиго.
Следва да се установи, че деянията са извършени умишлено и е налице
преднамереност в извличането на облагата.
Няма спор между
страните, че на 05.02.2019г. служители на работодателя са извършили проверка на
лекия автомобил, собственост на ищеца, и са открили в него арматура от трегири
от „Очно отделение“. Самият ищец признава, че е взел тези вещи. Стойността им и
мотивите да постъпи така са без значение. Факт,
е че е направил опит да присвои тези вещи, с което е осъществил състава
на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя.
Недопустимо е за
уреждане среща с Управителя на дружеството или привличане на вниманието му, да
се използват незаконосъобразни средства- каквото е присвояването на вещи,
собственост на работодателя.
Работникът оспорва
извършването на второто деяние, посочено в заповедта, а именно, че на
11.02.2019г. е присвоил два пакета кафе от 250 грама, компресор от хладилник и
ютия, които са се намирали в „Очно отделение“.
От обясненията на
ищеца и показанията на свидетелката М.М.С. стана ясно, че Н.Н. не е присвоил
два пакета кафе, а те са му били дадени от сестра М., работеща в „Очно
отделение“. Това, че той не е споделил с колегите си единия от тези пакети, не
е въпрос, който следва да бъде обсъждан в съдебното решение, тъй като не
съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
По отношение на
другите вещи в обясненията си ищецът сам признава, че сестра М. му е дала
компресора и ютията. В хода на съдебното производство вече отрича това.
Твърденията му, че
не е взел тези вещи не бяха подкрепени от свидетелските показания и от
писмените обяснения, дадени от другите работници. С. С. пише:“Н. прибра в
колата си компресора, ютията и кафето“. Това беше потвърдено от него и при
разпита му пред съда.
Прекият му
ръководител –свидетелят С.- заяви, че му е правило впечатление, че по време на
ремонтните дейност изчезват различни вещи. Това е наложило да изиска обяснения
от работниците и да предприеме действия за разкриване на извършителя. При
направените проверки компресорът и ютията не са били открити в колата на Н.Н.,
но по-късно са се „появили“ мистериозно в болницата.
Като се съпоставят
обясненията на ищеца, коментираните свидетелски показания,обясненията на
другите работници, изискани от работодателя, може да се направи извода, че и
второто сочено деяние е осъществено от ищеца.
Не е налице
соченото от работника несъответствие между тежестта на деянията и наложеното
наказание. Касае се за две деяния, които дори покриват състав на престъпления.
Поради това, съдът счита, че не е било целесъобразно за стореното да бъде
наложено наказание „забележка“, а работодателят е преценил, че не следва да
уволнява работника /въпреки, че е имал основания и за това/ и е наложил
наказанието „предупреждение за уволнение“.
Поради това,
предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78,ал.3
от ГПК ответникът има право да получи от ищеца разноските си по делото. На
основание чл.78,ал.8 от ГПК, в полза на работодателя следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено на основание
чл.23,т.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от тези
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАНО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от Н.Б.Н., с
ЕГН **********, срещу МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ /МБАЛ/- С. АД, с
адрес в гр.С., ул.”П.М.”№, БУЛСТАТ, за отмяна на дисциплинарното наказание
“предупреждение за уволнение”, наложено му със Заповед №448/15.02.2019г. на
Изпълнителния директор на МБАЛ-С.
ОСЪЖДА Н.Б.Н., с ЕГН **********, да заплати на МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ /МБАЛ/- С. АД, с адрес в гр.С., ул.”П.М.”№, БУЛСТАТ, разноските по гр.д.№ 356/2019г.
по описа на СРС, в размер на 120 /сто и двадесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,с въззивна
жалба, пред Окръжен съд-Силистра.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/