№ 8598
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110108675 по описа за 2022 година
Ищецът ИВ. Т. Д. твърди в исковата си молба, че работил при ответника Столична
дирекция на вътрешните работи по безсрочен трудов договор, като трудовото
правоотношение възникнало на 12.05.83 г., от когато той съвестно изпълнявал трудовите си
задължения като „елоктромонтьор“ в сектор „Административно стопанство, ремонт и
строителство“ при отдел „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални
дейности“. Със заповед № 513 з-11344/23.12.2021 г. трудовото му правоотношение било
прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта не била връчена
на ищеца, за нея той узнал при справка в НОИ. Ищецът твърди, че заповедта е резултат от
подаден от него сигнал за тормоз от прекия му ръководител, последван от докладна срещу
него за отсъствия от работа в периода 15.4.2021 г.-15.6.2021 г. По повод докладната била
извършена проверка, завършила със заключение, че няма данни за дисциплинарно
нарушение. От ищеца били изискани обяснения и в обяснение от 19.11.2021 г. той посочил,
че не въпросните дати е бил на работа и посочил служители, който могат да удостоверят
това, както и че имал проблем с магнитната карта за достъп, която не винаги отчитала
влизането му в сградата, както и че системата за контрол на достъпа не функционирала. На
10.12.21 г. бил запознат със справка, според която на 1,2 и 3 6.2021 г. не се е явил на работа,
срещу която ищецът възразил. На 23.12.2021 г. служителите били освободени по-рано от
работа. Тъй като ищецът не се чувствал добре, решил да отиде на лекар, като около 14.10-
14.15 ч. му било съобщено от служители, че трябва да изчака, за да бъде запознат с някаква
заповед. Тъй като не се чувствал добре, ищецът си тръгнал, отишъл на лекар и му бил
издаден болничен лист до 5.1.2022 г. В последствие бил в болнични до 4.3.2022 г. Всички
болнични били депозирани в СДВР. След като разбрал за заповедта, ищецът подал исковата
молба. Излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са спазени
1
изискванията на КТ, а именно: работодателят не е образувал дисциплинарно производство и
не е уведомил ищеца, че срещу него има образувано такова; ползвал се с предварителна
закрила преди уволнението, тъй като бил трудоустроен, страдал от заболяване по Наредба №
5 /захарен диабет/ и ползвал разрешен отпуск, а работодателят не изискал мнение на ТЕЛК
и разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението. По същество поддържа, че не е
извършил твърдяното нарушение, тъй като на посочените дни бил на работа, но системата
не е отчета влизането му в сградата. Моли съда да признае извършеното уволнение за
незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност
„електромонтьор“ и да му присъди обезщетение за оставането му без работа за период от 6
месеца считано от 5.3.2022 г. до 5.9.2022 г., в размер на 7800 лв., по 1300 лв. месечно ведно
с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноските по
делото. В съдебно заседание поддържа исковете и моли за уважаването им.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете
като неоснователни. Излага съображения, че уволнението е законосъобразно извършено,
след изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ и в срока по чл. 194 КТ, с обоснована и
мотивирана заповед, както и че ответникът е извършил твърдяното в заповедта нарушение,
което е тежко и обуславя налагането на най-тежкото наказание. Поддържа, че заповедта е
връчена на ищеца при отказ на 23.12.2021 г., когато служители на дирекцията му казали, че
трябва да го запознаят със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
да му я връчат, при което той избягал, облечен в работни дрехи. Поради това към момента
на връчване на заповедта ищецът не се е ползвал с предварителна закрила. Излага
съображения, че на 1,2 и 3 юни 2021 г. ищецът не се е явил на работа, т.е. повече от два
последователни работни дни, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 190,
ал.1,т.2 КТ. Моли за отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 22.06.2022 г. производството по делото относно иска по чл.
344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ е прекратено поради частичен отказ за сумата над
7781.46 лв. до 7800 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „елоктромонтьор“ в сектор
„Административно стопанство, ремонт и строителство“ към отдел „Финансово осигуряване,
управление на собствеността и социални дейности“ при СДВР, с последно БТВ в размер на
1261.61 лв., което обстоятелство е отделено като безспорно.
От събраните по делото писмени доказателства се изяснява следната фактическа
обстановка: На 18.6.2021 г. ищецът депозирал до директора на СДВР сигнал за извършено
спрямо него нарушение на Етичния кодекс от началника на сектора Донка Бонева.
На 23.6.2021 г. началник сектор „Административно стопанство, ремонт и строителство“
Донка Бонева депозирала от директора на СДВР докладна записка относно установено
нарушение на трудовата дисциплина от И.Д., изразяващо се в неявяване на работа на
2
конкретно посочени дати в периода 15.4.2021 г.-15.6.2021 г., за които няма данни да е бил в
отпуск. Към докладната записка са приложени справки за ползван платен годишен отпуск и
отпуск поради временна неработоспособност и справка за преминаване.
С покана от 23.8.2021 г., връчена на И.Д. на 7.9.21 г., са му изискани обяснения относно
установено отсъствие от работното място на дати 18.5, 19.5, 25.5, 31.5, 1.6, 2.6 и 3.6.2021 г.
На 7.9.2021 г. ищецът направил искане /под формата на депозирана докладна записка/ за
подмяна на магнитната му карта за достъп в сградата на СДВР и същия ден била извършена
физическа проверка от началник сектор АСРС Д.Бонева и трима служители, при която се
установило, че при поставяне на картата на турникетите за влизане и излизане, те се отварят.
За резултата от проверката е изготвен констативен протокол от 8.9.2021 г. със
заключението, че картата позволява безпроблемно влизане и излизане от сградата на СДВР.
На 11.10.2021 г. до началника на СДВР е депозирано становище от Началник отдел
„Човешки ресурси“ относно докладната записка от 23.6.2021 г., да не се търси
дисциплинарна отговорност от И.Д. поради липсата на безспорни доказателства за
нарушение на трудовата дисциплина /не могат да се кредитират данните от справката за
контрол на достъпа поради събрани доказателства, че за част от датите служителят е бил на
работа/.
Със заповед от 29.10.2021 г. директорът на СДВР разпоредил допълнителна проверка за
изясняване на данните бил ли е на работа И.Д. на посочените в докладната записка дати.
Заповедта е връчена на ищеца на 17.11.2021 г. В последствие със заповед от 22.11.2021 г.
срокът на проверката е продължен, за което ищецът отново е уведомен. На 17.11.2021 г. на
ищеца е връчена нова покана за обяснения за причините за отсъствие от работното място на
горепосочените дати. На 19.11.2021 г. ищецът депозирал обяснения, че магнитната му карта
не работела, а в книгата за инструктаж се подписвал само при реално проведен такъв.
За резултатите от извършената проверка е изготвена справка от 10.12.2021 г., която ведно с
приложенията към нея е депозирана до директора на СДВР.
На 10.12.2021 г. на ищеца е връчена покана за обяснения след запознаване с обобщената
справка за резултата от проверката срещу него, връчена му на 10.12.2021 г. видно от
отбелязването върху нея.
На 13.12.2021 г. ищецът депозирал възражение, с което директорът се запознал, видно от
резолюцията върху него.
След проверка твърденията на ищеца във възражението, е изготвено становище от
16.12.2021 г. с предложение за уволнение на И.Д. поради неявяване на работа на дати 1.6, 2.6
и 3.6.2021 г. Видно от справката за контрол на достъпа, за тези дати няма регистрирани
влизания и излизания на ищеца от сградата на СДВР. Според изготвените докладни, няма
изписвани материали на И.Д. за ремонтни дейности на тези дати, няма положени подписи в
книгата за ежедневен инструктаж, не е ползвал разрешен отпуск.
Приложени са по делото планове за подлежащи на извършване СМР от служителите на
АСРС, според които на 1.6.2021 г. Д. следвало да монтира осветление в лавката на седмия
етаж и в ОПП, както и на втори и трети в ОПП.
Представено е по делото писмо от ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ“ София,
3
входирано при ответника на 21.12.2021 г., с което е дадено разрешение съгласно чл. 333,
ал.1, т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с И.Д. на основание чл. 330, ал.2,
т.6 КТ.
Приложено е по делото Експертно решение № 1676 от 12.6.2019 г., с което на ищеца е
определена 60% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване -
инсулинозависим захарен диабет, за срок от три години до 1.6.2022 г. В решението като
противопоказни условия на труд са посочени тежък физически труд, психично напрежение
и нощни смени.
Със заповед № 513з-11344/23.12.2021 г. трудовото му правоотношение с ищеца е прекратено
с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, т.1, предл. 3 и чл.
190, ал.1, т.2 КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни,
съответно на 1.6, 2.6 и 3.6.2021 г.
Според протокол от 23.1.2021 г. заповедта е връчена на И.Д. на 23.12.2021 г. в 13.55 часа в
работилницата на приземния етаж в сградата на СДВР при отказ, удостоверен с подписа на
шестима свидетели.
За периода от 23.12.2021 г. до 4.3.2022 г. ищецът бил в отпуск поради временна
неработоспособност, видно от приложените по делото болнични листа.
При тези обстоятелства и с процесната заповед ответникът реализирал по отношение на
ищеца дисциплинарната му отговорност за извършено нарушение на трудовата дисциплина
чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Дисциплинарната отговорност се реализира при спазване от работодателя на установените
от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата
дисциплина, изискване на обясненията на работника или служителя преди налагане на
наказанието, срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, определяне
вида на наказанието /съответно на нарушението/, издаването на заповед за налагането му от
компетентен орган на работодателска власт, със съдържанието предвидено в чл. 195 КТ, и
връчването на заповедта. Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението очертават
основанието на иска и рамките на съдебната защита, съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес. В случая тези твърдения са за допуснати нарушения на формалните
изисквания за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение – не е уведомен ищецът за образувано дисциплинарно производство, което
се обосновава с нарушение на чл. 193 КТ, не е преодоляна предварителната закрила по чл.
333 КТ, и по същество – за неизвършване на визираното в заповедта нарушение.
Изложените едва в хода по същество твърдения за незаконосъобразност на заповедта не
следва са се обсъждат, тъй като не са своевременно релевирани нито с исковата молба, нито
в последствие до първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК.
Първо, неоснователни са твърденията на ищеца, че не бил уведомен за образувано срещу
него дисциплинарно производство. КТ не поставя изискване за формално и изрично
образуване на дисциплинарно производство, нито пък за уведомяване на
работника/служителя, че се извършва проверка за извършено от него нарушение, макар в
случая ищецът да е бил многократно уведомен за извършени по отношение на него
4
проверки за нарушаване на трудовата дисциплина по повод неявяването му на работа.
Доколкото ищецът обосновава това си твърдение с нарушение изискването на чл. 193 КТ,
следва да се има предвид, че то е спазено от работодателя, който е изискал обяснения от
ищеца за нарушението, за което в последствие е издал заповедта за дисциплинарно
наказание и обяснението е достигнало до работодателя преди налагането му.
На следващо място, ищецът твърди, че се е ползвал от предварителна закрила при уволнение
на няколко основания. Закрилата има обективен характер и се отнася към момента на
връчване на заповедта за уволнение. Това е правнорелевантният момент, към който следва
да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е
упражнено то, както и преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Ето защо следва да се
обсъди и въпросът относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено. Когато
трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на
прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е
достигнало до насрещната страна. Т.е. волеизявлението за прекратяване поражда правен
ефект с връчването на заповедта за уволнение на работника или служителя. Съответно,
съгласно чл. 195, ал.3 КТ, дисциплинарното наказание се смята наложено от деня на
връчване на заповедта. Ето защо от значение в случая е кога е връчена процесната заповед
за уволнение на ищеца. Ответникът твърди това да е станало на 23.12.2021 г. при хипотезата
на отказ на работника да я получи. Връчването на заповедта може да стане по всякакъв
начин и се доказва с всякакви доказателствени средства. Също с всякакви допустими
доказателствени средства може да се доказва и отказът на работника или служителя да
получи заповедта, вкл. със свидетелски показания. Необходимо е обаче свидетелите на
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да могат да
установят, че изявлението на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение
е достигнало до адресата. При съобразяване на горните съображения съдът намира, че
връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца при условията на отказ се
доказва от приложените по делото писмени доказателества - протокол за отказ, и гласни
такива - показанията на свидетелите Х. и Бонева, от които безспорно се изяснява, че към
момента на връчване на заповедта ищецът все още бил на работното си място и че когато
разбрал, че ще му връчват заповед за уволнение, избягал. С представяне на заповедта на
ищеца за запознаване и подпис, е завършен фактическият състав по прекратяване на
трудовото правоотношение. Отказът му да я получи не влияе на правния резултат.
Ищецът твърди, да се е ползвал от предварителна закрила по чл. 333 КТ, тъй като към датата
на връчване на заповедта е започнал ползването на отпуск поради временна
неработоспособност. Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ предвижда закрила за работник
или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, когато се прекратява
трудовото му правоотношение на изчерпателно изброените в нея основания, сред които и
това по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В тежест на ищеца е да установи, че е започнал ползването на
отпуск за временна неработоспособност и е уведомил работодателя за това към датата на
връчване на заповедта. Това по делото не се установи. Предвид събраните по делото
5
доказателства се налага изводът, че към момента на връчване на заповедта ищецът е бил на
работа и все още не е ползвал разрешен му от здравните власти отпуск, съответно не се е
ползвал от закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ.
На следващо място ищецът твърди, че се е ползвал от предварителна закрила при уволнение,
тъй като е трудоустроен и страда от заболяване, определено в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т.2 и т.
3 КТ, в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или
служител, който е трудоустроен или боледуващ от болест, определена в наредба на
министъра на здравеопазването, а съгласно ал. 2 преди уволнението се взема мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия. Т.е. от закрилата се ползват работниците или
служителите, които са трудоустроени или боледуващи от болест, определена в Наредба №
5, в чл.1, ал.1, т.6 от която е посочено захарна болест.
Основанието по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предвижда предварителна закрила от уволнение на
работник или служител, който е трудоустроен. Трудоустроен работник или служител по
смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този, на когото е призната трайно намалена
работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника или служителя
е наложило устройването му на друга подходяща работа или изпълняваната е без
противопоказания за здравето му. Установи се по делото, че с Експертно решение на ТЕЛК
на ищеца е определена 60% трайно намалена работоспособност за период от три години,
считано до 01.06.2022 г., който не е изтекъл към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Посочени са противопоказните условия на труд. Следва да се има предвид,
че работникът или служителят придобива качеството „трудоустроен“ от момента на
издаване на предписанието за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за
трудоустрояването и от този момент се ползва от установената в чл. 333 КТ предварителна
закрила при уволнение. Независимо, че в приложеното ЕР на ТЕЛК не е дадено изрично
предписание за трудоустрояване, предвид определения на ищеца процент трайно намалена
работоспособност – 60%, т. е. над 50%, изрично изброените противопоказни условия на труд
и констатацията, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност на електромонтьор, се
налага извод, че ищецът е бил трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, което е
установено по законния ред и от органа по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояването.
Без значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали
служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването се изразява в
съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването на работника
или служителя, респ. преместването му на подходяща работа, поради което и когато
изпълняваната работа е подходяща за здравословното му състояние, какъвто е настоящият
случай – според посоченото в мотивите на ЕР на ТЕЛК, трудоустрояването е фактически
изпълнено.
Отделно от горното, съобразно установеното в решението на ТЕЛК, а и е безспорно по
делото, че ищецът страда от захарен диабет. Това е болест , включена в чл. 1, ал.1, т.6 от
6
Наредба № 5.
Т.е. на две основания ищецът се е ползвал със закрилата при уволнение по чл. 333 КТ. За
преодоляване на закрилата е било необходимо да се вземе мнението на ТЕЛК и да се поиска
предварително разрешение на инспекцията по труда. Задължението за вземане на
предварително становище от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за предстоящото
уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на промяната върху
здравословното състояние на трудоустроения/болния работник и възможностите му за
адаптация на ново работно място.
Последователността, в която следва да се развие процедурата по чл. 333, ал. 1 и 2 от КТ е
следната: работодателят следва да събере информация като поиска от работника да му
представи документи за твърдяното заболяване/трудоустрояване, да представи тази
информация с искане за мнение на ТЕЛК, след като го получи да направи искане,
придружено с мнението на ТЕЛК за разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“. В
процедурата по прилагане на предварителната закрила мнението на ТЕЛК и разрешението
на инспекцията по труда са необходими и задължителни предпоставки за правомерното
извършване на уволнението /т.е. разрешение на ИТ без мнение на ТЕЛК не е редовно
издадено/. В конкретния случай, работодателят не е изискал мнение на ТЕЛК преди да
поиска предварителното разрешение на инспекцията по труда за уволнението на ищеца.
Работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите
медицински документи. С това той изпълнява задължението си по чл. 333, ал. 2 от КТ.
Мнението трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. В
настоящия случай не се доказа ответникът да е поискал становището на ТЕЛК, изпращайки
наличните медицински документи, вкл. решението на ТЕЛК от 2019 г., а направо е
приложил последното към искането си за получаване на предварително разрешение от
инспекцията по труда, при което последната не е имала всички данни по случая. Отделно от
това, видно от разрешението на Инспекцията по труда, то касае само хипотезата на чл. 333,
ал.1, т.3 КТ, но не и тази на т.2, от която също се установи, че се ползва ищецът. Предвид
допуснатото нарушение и липса на мнение на ТЕЛК, а и разрешение на инспекцията по
труда за хипотезата на трудоустрояване, процедурата по реализиране на предварителната
закрила не е осъществена, което нарушение е въздигнато от закона в абсолютно
отменително основание. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ, съдът
следва да отмени атакуваната заповед само на процесуално основание, без да разглежда
спора по същество, поради което и не е необходимо изследване на въпроса за извършване на
дисциплинарното нарушение по същество.
Предвид гореизложените съображения, заповедта е незаконосъобразно издадена и следва да
бъде отменена, а искът по чл. 344, ал.1,т.1 КТ - уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и изводът, че атакуваното
уволнение е незаконосъобразно, както и че трудовото правоотношение между страните е за
неопределено време, искът се явява основателен. Ищецът следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „елоктромонтьор“ в сектор „Административно
7
стопанство, ремонт и строителство“ при отдел „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Частично основателен е искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По делото
се установи от извършената констатация на трудовата книжка на ищеца, че е останал без
работа по трудово правоотношение през периода от уволнението - 23.12.2021 г. до 23.6.2022
г., когато е изтекъл законоустановеният 6-месечен срок, за който се дължи обезщетението.
Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е
претърпял вреди от оставането си без работа в размер на неполученото брутно трудово
възнаграждение, с което се съизмеряват подлежащите на репариране пропуснати ползи.
Доколкото ищецът претендира обезщетението от 5.3.2022 г., с оглед диспозитивното начало,
то следва да се присъди от тази дата и до края на 6-месечния срок. На база последно
получено БТВ от 1261.61 лв. и за периода от 5.3.2022 г. до 23.6.2022 г., обезщетението
възлиза на 4625.90 лв., за които искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, и да се отхвърли за разликата до 7781.46 лв. и за
периода 24.6.2022 г.-5.9.2022 г.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата
следва да се присъдят разноски за адвокат съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което не прекомерно
предвид вида и броя на исковете и цената на иска по чл. 225 КТ /минималният размер
съгласно чл. 7, ал.1, т.1 и чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 1369 лв./. Съразмерно, на ищеца се дължат 864.82 лв. На
основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 225 КТ, на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 20.28 лв. /от
общо 150 лв./. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху уважените искове в размер на 285.04 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ИВ. Т. Д., ЕГН **********,
извършено със заповед № 513з-11344/23.12.2021 г. на директора на Столична дирекция на
вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 187, т.1, предл. 3 и чл. 190, ал.1, т.2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ИВ. Т. Д., ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност
„елоктромонтьор“ в сектор „Административно стопанство, ремонт и строителство“ към
отдел „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при
СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ., да заплати на ИВ. Т. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, обезщетение за оставането му без работа в
размер на 4625.90 лв. за периода от 5.3.2022 г. до 23.6.2022 г., ведно със законната лихва
8
върху сумата считано от 18.2.2022 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 4625.90 лв. до претендираните 7781.46 лв. и за периода 24.6.2022 г.-5.9.2022 г.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ., да заплати на ИВ. Т. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 864.82 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ИВ. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, гр. София, ., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 20.28 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ., да заплати по сметка
на СРС държавна такса върху уважените искове в размер на 285.04 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от 29.07.2022 г.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9