МОТИВИ към присъда по НОХД № 441/2016 г.
Подсъдимият Р.С.М. ***
е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, подробно описано по време, начин и място в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият
се признава за виновен и съжалява за извършеното, като сочи, че не е
правоспособен водач на МПС, но когато се налагало управлявал автомобили. Лично
и чрез защитника си моли за наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Като прецени
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Подсъдимият е
неправоспособен водач на МПС и е многократно наказван по административен ред за
управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, като
последното му наложено наказание е с НП №14-1947-000459/06.08.2014г. - в сила
от 25.08.2015г., издадено от Началника на РУ
на МВР-Кърджали.
На 08.02.2016г. Р.М.
се качил на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№К 18-02 АМ, собственост на Г.Б.А.
от гр.Кърджали и независимо, че бил неправоспособен водач, го привел
в движение. Същия ден служителите на МВР – свидетелите И.И.Т. и И.В.Г. изпълнявали служебните си задължения по
контрол на безопасността на движението на територията на област Кърджали, като
около обяд получили нареждане от дежурния по оперативната част в ОДВР-Кърджали
да се позиционират с патрулния автомобил на спирка Джебел и следят и извършат
проверка на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ К 18-02 АМ, за който били налице данни, че се използва
от лица от т.нар. криминален контингент. Около 14 часа свидетелите възприели
посочения автомобил, който се движел в посока гр.Кърджали, при което потеглили
след него и след подаване на светлинен и звуков сигнал спрели моторното
превозно средство на главен път I-5, до разклона на с.Глухар, общ.
Кърджали, като констатирали, че в автомобила се возят общо 6 /шест/ лица. При
извършената проверка на водача – подс.Р.М.,
последният им предоставил единствено лична карта, като заявил, че не притежава свидетелство
за управление на МПС, поради което му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по ЗДВП.
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда, след събиране на наличните гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетелите И.Т. и И.В., както и
материалите по досъдебно производство №117/2016г. по описа на РУ - Кърджали,
всичките във вр. с обясненията на подсъдимия.
Съдът приема за
доказано по несъмнен начин предявеното на подсъдимия обвинение, което се установява
от събраните писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви, логични
и кореспондират по между си. В тази връзка показанията на свидетелите Т. и Г.
изцяло се подкрепят от приложения по делото АУАН №185/08.02.2016г., като изложените
от тях фактически обстоятелства относно обстоятелството, че на посочената дата Р.М.
е управлявал горе цитираното МПС се потвърждават и от показанията на подсъдимия
в съдебно заседание. Безспорно деянието е осъществено в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление, което е видно от приложеното към досъдебното производство НП №14-1947-000459/06.08.2014г.
- в сила от 25.08.2015г., издадено от
Началника на РУ на МВР-Кърджали – л.4 от намиращата се в ДСП преписка с
№1947ЗМ-117/18.02.2016г.
Водим от горното
съдът намира, че подсъдимият Р.С.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК и следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че на 08.02.2016г. на главен път I-5, до разклона на
с.Глухар, общ. Кърджали, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №14-1947-000459/06.08.2014г.
- в сила от 25.08.2015г., издадено от
Началника на РУ на МВР-Кърджали, за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление, извършил такова
деяние - управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№К 18-02 АМ, без съответното свидетелство за управление на МП.
Престъплението е
осъществено при форма на вината пряк умисъл-деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването на престъпните
последици.
При определяне на
наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК-законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
обществената опасност
на престъплението е завишена, предвид обстоятелствата, че са нарушени
обществени отношения, регламентиращи безопасността на движението по пътищата;
обществената опасност
на подсъдимия е сравнително ниска с оглед на младостта му, направените
самопризнания и изразеното съжаление за стореното на досъдебното производство и висока, предвид изключително
лошите му характеристични данни и множеството наложени наказания за извършени
нарушения по ЗДВП, в това число и многократно за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление. В тази връзка следва да се отбележи, че
по отношение на осъжданията на Р.М. по НОХД №546/2009г. на КРС, НОХД
№402/2010г. на КРС и НОХД №543/2010г. на КРС е настъпила реабилитация по
смисъла на чл.88а, ал.4 във вр. с ал.1 от НК. Видно
от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, на 23.12.2010г. М.
е бил изтърпял наложените му наказания по цитираните дела. Доколкото по всяко
едно от тях наказанието е било „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, то
към 23.12.2015г. е изтекъл изискуемия, съгласно чл.82, ал.1, т.4 от НК
петгодишен срок, поради което и с оглед липсата на данни, че в този петгодишен
период Р.М. да е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“, то към датата на осъществяване на
настоящето деяние – 08.02.2016г. е била настъпила абсолютна реабилитация
относно осъжданията на подсъдимия.
При тези данни съдът
счита, че наказанието на Р.С.М. следва да бъде определено при минимален превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства,
под средния предвиден размер на наказание „лишаване от свобода” в разпоредбата
на чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а
именно наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца. Така
определеното наказание, предвид данните за извършени многобройни нарушения на
разпоредбите на ЗДвП – съдържащата се в досъдебното производство справка за
нарушител, независимо от обстоятелството, че подсъдимия не е правоспособен
водач на МПС, както и проявената от М. упоритост и последователност през
годините, да управлява МПС без съответното свидетелство за управление,
включително и след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за такова
деяние, за което е настъпила реабилитация, и с оглед постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „строг” режим в затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС. В тази връзка, независимо от липсата на формални пречки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК, предвид горе изложените мотиви за настъпила реабилитация
по чл.88а от НК, според настоящия съдебен състав, целите на наказанието не биха
се реализирали с приложението на института на условното осъждане. В този
смисъл, съдът отчита цялостния облик на М., като е очевидно, че изтърпяването
на наказанията по осъжданията, за които е реабилитиран, не са дали необходимия
предупредителен и превъзпитателен ефект, като видно от изявлението на
подсъдимия в съдебно заседание, същият е наясно, че по отношение на него са
налице законови пречки да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, но
едновременно с това изразява готовност да управлява отново, използвайки израза:
„когато се налага, карам“. Т.е. у Р.М. е налична трайна нагласа да извършва
нарушения на въведените от законодателя изисквания за правоспособност на
водачите на МПС и разпоредбите, регламентиращи безопасността на движението по
пътищата, респ. да осъществява престъпни деяния от вида на престъплението,
предмет на настоящето наказателно производство. По делото не се установи крайна
необходимост за това на 08.02.2016г. подсъдимият да е следвало да управлява МПС
или наличието на някакви особени обстоятелства, като Р. твърди, че същия ден
били на сватба. Твърденията на защитата, че бил баща на четири малки деца, не
са сами по себе си основание за приложението на чл.66, ал.1 от НК, като
показанията на св.Н. М., че живеела с подсъдимия и
имали четири деца, не биха могли да аргументират приложението на института на
условното осъждане, предвид горе изложеното относно същността и обществената
опасност на дееца и липсата на каквито и
да са доказателства, че именно подсъдимия единствен полага грижи за децата си.
По
делото не са налице доказателства за направени разноски, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Съдът счита, че така
определеното наказание по вид, размер и режим на изтърпяване, напълно отговаря
на извършеното и ще осъществи целите на личната и генерална превенция на
закона.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: