Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,09.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното
съдебно заседание на 31 януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1298 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 498, ал.3 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че като пътник е претърпяла
травми в резултат настъпилото ПТП на описаната дата и място, поради виновното
поведение на водача на л.а. „Фиат“ модел „Брава“, застрахован при ответника. Пострадалата
получила наранявания, допълнително усложнени от протищата в шестия й месец
бременност. Имало опасност да загуби плода, изпитвала страх това да не се
случи, отделно изпитвала болки и страдания от травмите. Претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на исковата сума ведно със законната лихва от
датата на изтичане на срока за произнасяне на ответника- 23.08.2017 г. до
окончателното й изплащане.Претендира разноски.
Ответникът З.“Б.И.“ АД в
отговора на ИМ оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е
застраховател по задължителната застраховка „ГО”. Оспорва вредите, техния
размер, причинно – следствената връзка. Поддържа,че ПТП –то е настъпило по вина
на водачите на двата автомобила при
независимо съизвършителство от двамата водачиq които съгласно
чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно.
В
становището си привлеченото трето лице помагач „ ДЗИ –О.З. „ ЕАД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач Т.П.оспорва
твърденията на ответника като сочи,че ПТП-то е настъпило поради вината на
застрахования при ответника водач на л.а. Оспорва размера на иска като прекомерно завишен.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Ответникът не
оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка
отговорност“, сключена за л.а. „Фиат
Брава“ с рег. № *******, съгласно застрахователна полица № BG/02/ 117000627031, със срок на валидност от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.03.2017 г. около 11:00 часа в гр. Toполовград ищцата
е пътувала като пътник в л.а. л.а „Фиат“ модел „Брава“ с рег.№ *******управляван
от М.Д.И. *** праволинейно.В насрещното направление на същата улица се движел и
л.а. „Опел Кадет“ с рег.№*******управлван от Т.В.П.. В зоната на кръстовище образувано между ул
„Св.Кл.Охридски“ и ул. „Черно море“, водачът на л.а. „Фиат“ предприема „завой наляво” към ул. “Черно море“
без да пропусне движещите се автомобили в
посока напред, които са с предимство. В следствие извършването на „завоя“
настъпва пресичане коридорите на движение на двата автомобила и е реализиран удар с предна дясна част на „Фиат“-а
с челната част на „Опел“ -а действие настъпил удар между двата автомобила.
В.л. П. по назначената КСМАТЕ в с.з.
посочи,че автомобилите се движили със
скорост в порядъка между 30 км.ч.- 40 км.ч. без данни по делото дали кръстовището е било регистирано.
Видно
от заключението на в.л. д-р С. в КСМАТЕ
е посочил вследствие на претърпяното ПТП ищцата получава травми в областта на
гръдния кош, корема и дясна колянна става. Била приета по спешност в МБАЛ-
Свиленград АД, акушеро-гинекологично отделение, където след направени прегледи,
кръвни изследвания и диагностичен ултразвук на корема, е постановено
диагноза-заплашващ аборт и е проведено консервативно лечение с вливане на
обезболяващи медикаменти и медикаменти отпускащи мускулатурата на матката и
намаляващи контракциите за период от 4дни. Усложнението което би могло да
настъпи в резултат на ПТП-то е
прекъсване на бремеността, но е изписана в добро общо състояние и запазена
бременност. Възстановителният период за останалите увреждания е бил около 2 седмици.
От показанията на свидетелката И., майка на
ищцата, преценени по реда на чл. 176 ГПК се установява, че ПТП-то е станало
когато пострадалата е била в 6 месец на бременността и след случилото се е била
стресирана, имала е контракции и кървене.Помагала на дъщеря си след изписването
в ежедневните дейности и обслужване, защото не е могла да ходи поради нараняванията
на колянната става.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По иска по чл. 498, ал.3 КЗ:
Съгласно нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ,
увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане на застрахователното обезщетение
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В чл. 498, ал.1 КЗ
е въведено задължението на увреденото лице да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 КЗ. В случая е отправено
искане за изплащане на обезщетение, по което е образувана щета и
застрахователят писмено е отказал
изплащането му.
Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача, застрахован при ответника. Установено е също, че вследствие
на ПТП на ищцата са причинени травматични увреждания, от които тя е търпяла
болки и страдания. Ето защо са налице елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя. Налице е й валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „ГО” между деликвента и ответника (ЗК „Б.И.“ АД) към
момента на непозволеното увреждане. Поради това ответникът дължи на основание
чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на действително причинените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Относно
размерът, съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС №
17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и психическите
страдания, състоянието на пострадалта предвид бременността й в 6- ти месец, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора. Общата
продължителност на лечебния и възстановителен период е била 2 седмици,
затруднените движения на ищеца в
болницата и след това в къщи, възстановяване напълно без остатъчни последици; възрастта
й към датата на ПТП; както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент и практиката на съдилищата.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на ищцата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 8 000 лева,
По възраженията за съпричиняване:
Възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат, касаят твърденията от страна на ответника, че вина за
настъпилото ПТП има и водачът на л.а „ Опел Кадет“, Т.П., управлявал автомобила
след употреба на алкохол – 0.98 промила
при условията на независимо съизвършителство.
Безпорно е по делото, че водачът на л.а „ Опел Кадет“ е застрахован при
„ДЗИ – О.З.“ привлеченото трето лице помагач на ответника.
При предявен пряк иск с правно
основание чл. 498, ал. 3 КЗ и с оглед
разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да докаже
при условията на пълно главно доказване приноса на водачът
на л.а „ Опел Кадет“ за настъпване на резултата и
не би могло този принос да се отчита от съда въз основа на предположения.
По делото липсват данни
кръстовището, на което е настъпило ПТП-то да е регистрирано от светофарна
уредба или каквито и да било пътни знаци. С оглед на това следва да се вземат
предвид разпоредбите, установени в ЗДвП, че в този случай предимство имат
автомобилите, които се движат в посока направо.
Ответникът не ангажира
доказателства, които по безспорен и категоричен начин да доказват виновно поведение в резултат на конкретни
действия на употребилия алкохол водач л.а. „Опел Кадет“, участник в ПТП-то. В
случая водачът е санкциониран на осн. чл. 5 ал.1 ЗдвП - управлявал автомобила
след употреба на алкохол, поради което твърдяното съизвършителство е неоснователно.
По изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 8 000 лева,ведно със законната лихва,
считано от 23.08.2017 г. (чл. 497 КЗ) до окончателното й изплащане. За
разликата над сумата от 8 000 лева до размера от 26 000 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело
право на разноски имат и двете страни. Ищцата е освободена ДТ и разноски и
такива не й се следват.
Адв.
А.М. САК има право на адвокатско възнаграждение с оглед цената на заведения иск
за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл.
38, ал.2 от ЗА в размер на 1 310 лева.
Съразмерно уважената част е от иска се следва сумата - 404 лева(8 000/26 000
х 1 310), която е под минималното
определения размер - 580 лева съгласно Н 1/2004 г Ответникът следва да заплати на пълномощника сумата 580 лева, на основание чл.78 ,ал.5 ГПК.
Ответникът е направил разноски в размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение и съобразно
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да
му заплати 924 лева (16 000/26
000 х 1 500).
Ответникът
следва да се осъди да заплати в полза на Софийски градски съд ДТ – 200 лева, за
експертизата - 500 лв. за свидетеля - 120
лева, или общо дължащите суми съгласно чл. 78 ал. 6 ГПК са 820
лева.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б. И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Т.И.И. , ЕГН ********** *** със съдебен
адрес: адв. А.М. ***, р-н Средец, ул. „*********,
партер на основание чл. 498, ал.3 КЗ сумата от 8 000 лева –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 04.03.2017 г. ведно със законната
лихва върху сумата от 23.08.2017 г.
до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата
от 8 000 лева до сумата от 26 000 лева.
ОСЪЖДА З.
„Б.
И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адв. А.М. ***, р-н Средец, ул. „********* партер на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата
от 580 лева – адвокатско възнаграждение определено на осн. чл. чл.78,ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б. И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 820 лева – ДТ и разноски съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Т.И.И. , ЕГН ********** *** със съдебен адрес: адв. А.М. ***, р-н Средец, ул. „*********, партер да заплати на З.
„Б. И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал.3 ГПК сумата от 924 лева,
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.
СЪДИЯ: