Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260045
Гр.ДОБРИЧ
12.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф
като разгледа докладваното от Председателя т.д.№18/2021г. по описа на ДОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“***“ №67А срещу
С.Ю.А., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./ за заплащане на сумата от
272024,64 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица
№22111890109562, със срок на покрит застрахователен риск до 27.07.2012 г. за
причинени вреди при ПТП, настъпило на
24.09.2011 г. на пътя между с.Орляк и с.Зърнево, община Тервел, при управление
на МПС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, с рег. № ***от ответника, управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма, както следва: 130000 лв. – главница,
67624,64 лв. – законна лихва за периода от 05.10.2011г. до 08.05.2017г. и 4400
лв. – съдебни разноски, изплатени на ***– дъщеря на починалия при ПТП ***, на
основание решение №2946/12.04.2016г., постановено по гр.д.№7920/2013г. по описа
на СГС и решение №430/24.02.2017г., постановено по в.гр.д.№4956/2016г. по описа
на САС; 70000 лв. изплатени на ***– син на починалия при ПТП ***, на основание
сключено споразумение №032 от 19.01.2016г.,
ведно със законна лихва върху сумата от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства:
На 24.09.2011г. по пътя между с. Орляк и с. Зърнево, община
Тервел С.Ю.А., управлявайки
лек
автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ***,
е нарушил правилата за движение,
регламентирани в Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на *** с ЕГН **********, който управлявал лек
автомобил марка Опел, модел „Астра", с рег. № ***.
За настъпилото събитие е изготвен
Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие от
24.09.2011 г. РУП - Тервел. Образувано е досъдебно производство № 210/2011 г.
по описа на РУП - Тервел ПП, а впоследствие е образувано и НОХД № 30/2013 г. по
описа на Окръжен съд - Добрич срещу виновния водач С.Ю.А.,
ЕГН **********, приключило с присъда №
11 от 29.04.2013 г., по силата на която подсъдимият С.Ю.А.,
е признат за виновен за причинената по
непредпазливост смърт на *** и е осъден на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 и
3, б. „б", вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр с.чл.54 и
чл. 58 а, ал. 1 от НК. От събрания по делото и приобщен доказателствен материал
безспорно е установено, че виновният водач е бил алкохолно повлиян, с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,57 промила.
Съгласно разпоредбите на чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Към датата на събитието
отговорността на виновния водач е била застрахована към ЗК „Лев Инс" АД по
силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", полица
№ 22111890109562 с валидност от 28.07.2011г. до 27.07.2012 г.
На основание чл.226 от КЗ (отм.)
малолетната ***-дъщеря на починалия ***, чрез законния си представител - ***и ***-син на починалия *** са предявили
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Образувано е гр.д.№
7920/2013г. по описа на СГС. В хода на делото е
сключено споразумение с ***, на който е изплатено обезщетение в размер
на 70000 лева, след
което с определение производството е прекратено по отношение на същия и делото
продължава само с малолетната ***-дъщеря на починалия ***, чрез законния си
представител - ***, като ищец, срещу ЗК Лев Инс АД. Постановено е решение №
2946 от 12.04.2016 г., с което ЗК Лев Инс АД е осъдена да заплати на ищеца сума
в размер на 110000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2011г., до
окончателното изплащане на присъдените суми, както и 4400.00 държавна такса,
дължима по уважения иск. Със същото решение ***, чрез законния си представител
-***е осъдена да заплати на ЗК Лев Инс АД сумата от 134.00 лева разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете, както и на основание чл.78, ал.8
от ГПК, 3830.00 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано пред САС, като е
образувано в.гр.д.№4956/2016 г., приключило с решение № 430 от 24.02.2017 г., с
което е отменено решение № 2946 от 12.04.2016 г. на първоинстанциония съд за
разликата от 110 000 лв. до 130000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 05.10.2014 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, намалена е
сумата на разноските от 134.00 лева на 123,28 лева, както и възнаграждението за
процесуално представителство от 3830.00 лева на 3230 лева.
Във връзка с влязлото в сила решение по гр.д.№4956/2016
г. по описа на САС е издаден изпълнителен лист от 07.03.2017 г., образувано е
изпълнително дело № 20178600400802, по което е изпратена на 31.03.2017 г.
покана за доброволно изпълнение. Съгласно изпратената покана, до 28.03.2017 г.
ЗК Лев Инс АД дължи на ***сума в размер на 212043.30 лева, явяваща се 130000 лв. главница,
лихва за периода от 05.10.2014 г. до
28.03.2017г. в размер на 68978.27 лева,
след направено прихващане в размер на
3654.00 лева, както и 4400 лева държавна
такса в исковото производство пред първоинстанционния съд, както и разходи в
изпълнителното производство, които не се претендират.
На
основание чл. 274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. чл.49,
вр. чл.45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", ЗК "Лев Инс" АД
придобива право на регрес срещу виновния водач - С.Ю.А.
до размера на изплатеното от ЗК „Лев
Инс" АД застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от ***(дъщеря) и ***(син) неимуществени вреди, вследствие
настъпилата смърт на ***.
Ответникът е подал в срока по чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба с
вх.рег.№262344/27.04.2021г. Заявява
се оспорване на предявения иск.
Не се оспорва обстоятелството,
че с Присъда № 11 от
29.04.2013г. по НОХД №30/2013г. ДОС е признал ответника за виновен в това, че на 24.09.2011г. при
управление на МПС и нарушавайки правилата за движение по чл.5 ал.1 т.1 и ал.3
т.1, чл. 16, ал. 1 т. 1, чл.20 ал.1 и 2 и чл.21 ал.1 ЗДвП, по непредпазливост
е причинил смъртта на ***, настъпила на 05.10.2011г., поради което на основание чл.343, ал.3
б.б, във вр.чл.343 ал.1 б "в" във вр.чл.342
ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от четири години.
Не се оспорва
обстоятелството, че на 11.06.2013г. ***-дъщеря на починалото лице, ***-
съпруга, лично за себе си и като законен представител на ***и ***- син са
предявили искове за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ против ЗК"ЛЕВ ИНСАД всеки за сумата от 250 000 лв. или общо за 750 000 лв Образувано е гр.д.№ 7920/2013г. по описа
на СГС. С определение от 14.03.2014г.
ответникът е конституиран като трето лице -помагач на ответника, като до
приключване на делото не е могъл да се яви пред съда, тъй като е изтърпявал
наложеното наказание в затвора в град Варна. С определение от 09.03.2016г. СГС е
прекратил на основание чл.233 ГПК производствено делото по отношение на ищеца ***,
поради направен отказ от иска и постигнато
извънсъдебно споразумение със ЗК ЛЕВ ИНС АД. Не се оспорва, че с посочените от ищеца решения ЗК ЛЕВ
ИНС АД е осъдено да заплати на ***обезщетение за неимуществени вреди. Въззивното решение е
постановено без участието на третото лице –
помагач. Решението е влязло в сила на
10.04.2017г. На 07.03.2017г. ***е получила изпълнителен лист за присъдените суми. Посочените
обстоятелства са безспорни и се установяват от приложените към отговора писмени
доказателства.
Отговорността на застрахователя за вреди при
застраховка „гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо настрещната
страна по застрахователния договор – застрахования. В хипотезата на чл.407,
ал.1 ТЗ /отм./ и чл.226, ал.1 КЗ /отм./ отговорността на застрахователя към
трето увредено от застрахования лице е тъждествена по обем и съдържание с
отговорността на прекия причинител по чл.45 ЗЗД. Поради това застрахователят
държи на увредения това, което би му дължал деликвента по правилата на
деликтната отговорност.
Ищецът по прекия иск *** се е отказал от иска с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен за сумата от 250 000лв.,
с което се е погасило правото му да търси защита за обезвреда на причинените му
от деликветна неимуществени вреди. Производството по предявения от него иск е
прекратено от СГС. Ответникът е участвал
в процеса като трето лице – помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС“ и направеният отказ от иска
има действие спрямо него, доколкото отговорността на застрахователя е
тъждествена с неговата.
Ответникът не е бил уведомен за постигнатото
между *** и ЗК „ЛЕВ ИНС“ извънсъдебно
споразумение, не е участвал в преговорите и не е давал съгласие за сключването
му. Същото не е било представено на страните по гр.д.№7920/2013г. и се
представя сега за първи път. На основание чл.22 от ЗЗД ответникът заявява, че
не желае да се ползва от уговорките в споразумението от 19.01.2016г.
Налице е нищожен договор, поради липса на съгласие
за сключването му от деликвента, който е страна по материалното
правоотношение/застрахователния договор, който от своя страна е основание за
предявяване на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя. Тъй като
отговорността на застрахователя и деликвента е тъждествена по обем и
съдържание, застрахователят по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ може да направи
всички възражения, вкл. и за съпричиняване по чл.52 от ЗЗД, които има и
деликвента в производството по чл.45 от ЗЗД. Ето защо, сключването на
извънсъдебно споразумение между застрахователя и третото увредено лице без
участието на деликвента е нищожно, поради липса на съгласие от страна на
последния /по арг.на противното чл.228, ал.1 КЗ/. При това на основание чл.26,
ал.2 ЗЗД се прави възражение за нищожност на споразумението от 19.01.2016г.,
сключено между *** и ЗК „ЛЕВ ИНС“, поради липса на съгласие на ответника.
На следващо място към момента на сключване на
споразумението е в сила КЗ /обн.ДВ бр.103/2005г., изм.ДВ бр.109/2013г./, в
който не е била предвидена правна възможност за сключване на споразумение по
прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ между третото лице и застрахователя.
Сключеното споразумение е нищожно и поради противоречие със закона – чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ако се докаже, че ищецът е извършил плащане на ***
от 70000 лв., то това плащане е недължимо платено, при начална липса на
основание – нищожен договор. Следователно е налице неоснователност на регресния
иск, поради липса на правно основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД за репариране
на платените суми.
Оспорва се извършено плащане на *** за сумата от
70 000 лв. Поради липса на извършено плащане, регресният иск е
неоснователен и недоказан.
Съгласно трайната практика на ВКС, вземането по
регресния иск на застрахователя възниква от момента на плащането на
обезщетението, извършено на увреденото лице и се погасява с изтичането на
5-годишна давност. Ако се установи плащане на
***, се заявява възражение за изтекла към датата на завеждане на иска
погасителна давност за упражняване на регресното право на ищеца за сумата от
70000 лв.
Оспорва се извършено от ищеца плащане на присъдените
в полза на ***суми.
Претендираната лихва е начислена за период различен
от определения от съда. Съдът е осъдил
ЗК „ЛЕВ ИНС“ да заплати законната лихва върху главницата считано от
05.10.2014г. до окончателното плащане. Така за периода от 05.10.2014г. до
28.03.2017г. /датата на връчване на ПДИ по изп.д.№802/2017г./, дължимата лихва,
изчислена с лихвен калкулатор е 32752,29 лв. и след извършеното насрещно
прихващане е в размер на 29098,59 лв. До тази сума евентуално извършеното от
ищеца плащане е основателно. За разликата до пълния размер е недължимо платена.
За периода преди 05.10.2014г. законна лихва е платена без осъдителен диспозитив
в решение №430/24.02.2017г.
За вземането за лихви върху обезщетенията, присъдени
по пряк иск на увредения срещу застрахователя на деликвента е приложима
кратката 3-годишна давност по чл.111 б.б ЗЗД. Ако се установи плащане на ***на
законна лихва за забава е заявено възражения за изтекла към датата на завеждане
на иска погасителна давност за упражняване на регресното право на ищеца за
сумата от 68978,27 лв., представляваща законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение.
Съгласно чл.274, ал.1 КЗ застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение. Дължимата
по сметка на СГС държавна такса от 4400 лв. не е част от застрахователното
обезщетение, нито е получена от увредения, поради което липсва правно основание
за търсенето й от ответника.
Ищецът е подал допълнителна искова молба с вх.рег.№264377/10.12.2021г.
Излага
се, че е неоснователно възражението на ответника, че същият не е участвал в
производството пред втората инстанция. Решение № 2946 от 12.04.2016 г. по гр.д.№7920/2013г. по описа
на СГС е постановено с участието на ответника, като подпомагаща страна на ЗК
Лев Инс АД. Като трето лице помагач, той е имал възможност или да се включи
като подпомагаща страна във въззивното производство, или по аргументи на Решение
№ 79/30.06.2011г. по т. д № 680/2010 г. на ВКС, I т.о. да
обжалва решението на самостоятелно основание. Отделно, по аргументи на чл.223,
ал.1, чл.227, т.2 и чл.267, ал.4 от КЗ (отм.), изплатеното от ЗК "Лев
Инс" АД обезщетение е обусловено от деликтната отговорност на С.А. и се
свежда до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
включващи и лихви за забава.
Неправилно
ответникът се позовава на чл. 228, ал.1 от КЗ (отм.), като от него вади
аргументи за нищожност на сключеното споразумение между ЗК "Лев Инс"
АД и ***. Чл. 228 от КЗ (отм.) определя като ирелевантни за застрахователя
спогодби, сключени между застрахования и увредения, когато застрахователят не
ги е одобрил.
За
изплатените суми по Споразумение № 032 от 19.01.2021 г., с исковата молба е
представено бордеро, от което е видно, че сумите са преведени по сметка на адв.
Янев, след представяне на нотариално заверена декларация от ***. За репариране
на претърпените от *** вреди е изплатено обезщетение в размер на 70000 лева.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Ответникът не е подал писмен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 04.03.2014г. присъда №11/29.04.2013г. по НОХД №30/2013г. по описа на ДОС, С.Ю.А. е признат за виновен в това, че на 24.09.2011г. по пътя с.Орляк – с.Зърнево, общ.Тервел, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1 и ал.3 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и следните правила за движение, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – чл.3, чл.68 т.1 и чл.92 ал.2 от ППЗДвП, в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на *** с ЕГН **********,***, настъпила на 05.10.2011г. в МБАЛ – гр.Добрич, като деянието е извършено в пияно състояние, с 1.57 промила съдържание на алкохол в кръвта установени три часа след ПТП-то и с 1.9 промила съдържание на алкохол в кръвта към момента на ПТП-то, поради което и на основание чл.343 ал.3, предложение първо, б.„б”, предложение първо във връзка с чл.343 ал.1 б.„в” от същия член във връзка с чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК и чл.58 а ал.1 от НК му е определено наказание шест години „лишаване от свобода”, което е намалено с една - трета и наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години.
Към датата на събитието
отговорността на виновния водач е била застрахована към ЗК „Лев Инс" АД по
силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", полица
№ 22111890109562 с валидност от 28.07.2011г. до 27.07.2012 г.
Наследниците на починалия *** – малолетната
***-дъщеря на починалия, чрез законния си представител - ***, ***– съпруга на
починалия и ***-син на починалия са предявили претенции за
изплащане на обезщетение по реда чл.226 от КЗ
(отм.), като е образувано гр.д.№ 7920/2013г.
по описа на СГС. С влязло в сила определение от 11.03.2015г.
производството по делото е прекратено по отношение на ищцата ***, поради отказ
от иска. С влязло в сила определение от 09.03.2016г. производството по делото е
прекратено по отношение на ищеца ***,
поради отказ от иска.
Представено е споразумение
№032/19.01.2016г., сключено между ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и ***по повод воденото между
страните гр.д.№ 7920/2013г. по описа на
СГС. По силата на споразумението ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД се задължава да заплати на ***сума в размер
на 70000 лева, представляваща паричната равностойност и окончателна сума за
обезвреда за всички претърпени от И.*** неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие загубата на баща му ***, настъпили като резултат
от ПТП от 24.09.2011г., причинено от С.Ю.А.. Представено е и преводно нареждане
от 26.02.2016г., удостоверяващо превод на сумата от 70000 лв. по сметката на
адв.Янко Петров Янев, съгласно уговорка в споразумението.
С постановено по гр.д.№ 7920/2013г. решение № 2946 от 12.04.2016г. /поправено с
решение №6833/16.08.2016г./, ЗК Лев Инс
АД е осъдено да заплати на ***сума в размер на 110000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 05.10.2011г., до окончателното изплащане на присъдените суми.
Със същото решение ЗК Лев Инс АД е осъдено да заплати на СГС 4400.00 лв. - държавна
такса, дължима по уважения иск, а ***, чрез законния си представител -***е
осъдена да заплати на ЗК Лев Инс АД сумата от 134.00 лева разноски, съразмерно
на отхвърлената част на исковете, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
3830.00 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Горепосоченото решение е обжалвано пред САС,
като е образувано в.гр.д.№4956/2016 г., приключило с решение № 430 от
24.02.2017 г., с което е отменено решението на първоинстанциония съд за
разликата от 110 000 лв. до 130000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 05.10.2011 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и е
намалена сумата на разноските от 134.00 лева на 123,28 лева, както и
възнаграждението за процесуално представителство от 3830.00 лева на 3230 лева.
На 07.03.2017г. в полза на ***е
издаден изпълнителен лист, с който ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да й заплати сумата от 130000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за приничени болки и страдания, вследствие смъртта
на нейния баща *** *** ***, починал на 05.10.2011г., вследствие на ПТП, виновно
причинено от ***, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2011г. до
окончателното плащане.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№20178600400802
по описа на ЧСИ ***с район на
действие СГС.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ, което съдът кредитира като неоспорено от страните и изготвено
от експерт, притежаващ необходимите знания и компетентност, се установява, че по
изп.д.№20178600400802 по
описа на ЧСИ ***с район на действие СГС, от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по сметка на ЧСИ са
преведени общо 214367,08 лв., в.ч.: 86048,91
лв. на 27.04.2017г.; 57610,13 лв. на 03.05.2017г.; 9285,47 лв. на 03.05.2017г.;
30606,03 лв. на 05.05.2017г.; 29877,05 лв. на 09.05.2017г.; 939,49 лв. на
09.05.2017г. От постъпилата сума, въз основа на разпределение от ЧСИ, на
взискателя ***по банков път на 10.05.2017г. са преведени общо 205022,93 лв., с
което са погасени в пълен размер задълженията по изпълнителното дело, включващи
главница – 130000 лв.; 70494,93 лв. остатък от законна лихва за периода от
05.10.2011г. до 08.05.2017г., представляващи разликата между общо дължимата в
размер на 74184,93 лв. сума и прихванати 3654 лв.; 4000 лв. приети разноски в
изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение. Заключението
констатира и изплатено по споразумението в полза на *** обезщетение в размер на
70000 лв. чрез банков превод на 26.02.2016г.
При тази фактическа установеност, настоящият
състав на Добричкия окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./, при настъпило застрахователното събитие на 24.09.2011г., съдът намира за допустим, доколкото легитимацията на
страните съответства на твърденията за заплатено обезщетение за неимуществени
вреди от застрахователя в полза на пострадали
в резултат на ПТП лица по вина на
ответника, чиято ГО е застрахована при ищеца, и застрахованият при настъпването
на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото не е спорно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ищцовото дружество и ответника. Безспорно установено е
с влязла в сила присъда и транспортно
престъпление от ответника, в резултат на което са причинени вреди, които
застрахователят е репарирал.
Съгласно
чл.300 от ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съдът е обвързан от влезлия в сила акт
на наказателния съд. Именно с
влязлата в сила присъда в наказателното производство, е установено и в
настоящото производство на основание чл. 300 ГПК,
че деецът – ответник е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
което е елемент от престъпния състав.
С оглед гореизложеното, съдът намира за
установена изискуемата от чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) предпоставка за ангажиране на регресната
отговорност на ответника С.А..
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. Не се спори, че ответникът С.А. е бил конституиран в качеството на
трето лице-помагач на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД /сега ищец/ в хода
на воденото от пострадалите съдебно производство с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./. Това се установява и от приложеното за послужване гр.д.№7920/2013г.
по описа на СГС. Следователно ответникът в настоящото производство е обвързан
от констатациите на съда относно механизма на ПТП, елементите на фактическия
състав на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, а именно : наличие на увреждане от
управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправното поведение
и вината на който, както и причинно-следствената връзка между деянието и
причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени
вреди, както и по отношение на присъдения размер на обезщетението.
Със заключението
на вещото лице по ССчЕ и приетите по делото доказателства се установи, че
ищцовото дружество е заплатило на пострадалата ***сума по-голяма от
претендираната, а именно 205022,93
лв., от които главница – 130000 лв.; 70494,93 лв. остатък от законна лихва за
периода от 05.10.2011г. до 08.05.2017г., представляващи разликата между общо
дължимата в размер на 74184,93 лв. сума и прихванати 3654 лв.; 4000 лв. приети
разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение.
Следователно за застрахователното
дружество е възникнало регресното право по чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) да получи заплатеното в полза
на ***обезщетение от застрахования. В хипотезата на чл. 274 КЗ
(отм.); регресната отговорност на застрахованото лице е сходна с отговорността
по чл. 227, т. 1 КЗ (отм.);. В този случай застрахователят има право да получи от
застрахования деликвент всичко платено на пострадалия (в т. ч.
застрахователното обезщетение, лихвите за забава, разноските в производството
по прекия иск на пострадалия).
Безспорно се установява по делото, че е изплатено
обезщетение и на пострадалия *** въз основа на сключено от последния споразумение
с ищцовото застрахователно дружество. Неоснователно е възражението на
ответника, че така сключеното споразумение е нищожно
поради липса на съгласие за сключването му от деликвента. Действително
деликвента не е участвал в постигнатото споразумение,
респективно, същото не е одобрено от него, при което отговорността на ответника
не може да се ангажира с размера на изплатеното обезщетение от застрахователя.
Когато застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение
по споразумение с увреденото лице, в производството по чл. 274, ал. 1 от КЗ (отм.) ответникът може да навежда възражения относно
това дали размерът на изплатеното обезщетение е в съответствие с критериите по чл. 52 от ЗЗД,
тъй като застрахованият не е страна по постигнатото споразумение. В случая
обаче ответникът не е навел такива възражения, а въз основа на представените
доказателства съдът достига до извода, че размерът на изплатеното на
пострадалия *** обезщетение е в съответствие с критериите по чл.52 от ЗЗД.
Съответно за застрахователното дружество е възникнало
регресното право по чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) да получи заплатеното в полза
на *** обезщетение от
застрахования.
Неоснователно е възражението на ответника
за погасяване на задължението с оглед изтичане на давностния срок. Правото на вземане на застрахователя възниква от
момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице. Съгласно
разпоредбата на чл.197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено
до правата на застрахования, без да са уредени правата на суброгиращия се
застраховател и Гаранционния фонд. В случая намира приложение т. 14 от Постановление
№ 7/77г. от 04.10.1978г. на Пленума на ВС, съгласно която: "За регресните
искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва
от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите
лица". Така, доколкото според заключението на вещото лице по ССчЕ и
представените с исковата молба доказателства извършеното първо и най-ранно
плащане е осъществено на 26.02.2016 г., то до момента на подаването на исковата
молба по пощата на 12.02.2021г., не са изтекли 5 години.
Основателна е и следва да се уважи и претенцията за
присъждане на законната лихва върху неплатено в срок парично задължение,
считано от предявяване на иска на 12.02.2021 г. до окончателното плащане.
Претенцията за присъждане на разноски за настоящото
производство също е основателна. Ответникът следва да понесе тежестта на
направените от ищеца по основателен иск разходи, съгласно представения списък -
11630,99 лв. (10880,99 лв. – заплатена
държавна такса; 300 лв. – депозит по ССчЕ; юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на 450,00 лв. по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ).
Водим от горното
Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Ю.А., ЕГН **********,***, на
основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“***“ №67А сумата от 272024,64 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" със застрахователна полица №22111890109562, със срок на
покрит застрахователен риск до 27.07.2012 г. за причинени вреди при ПТП, настъпило на 24.09.2011 г. на
пътя между с.Орляк и с.Зърнево, община Тервел, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, с рег. № ***от ответника, управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, както следва: 130000 лв. – главница, 67624,64 лв. –
законна лихва за периода от 05.10.2011г. до 08.05.2017г. и 4400 лв. – съдебни
разноски, изплатени на ***– дъщеря на починалия при ПТП ***, на основание
решение №2946/12.04.2016г., постановено по гр.д.№7920/2013г. по описа на СГС и
решение №430/24.02.2017г., постановено по в.гр.д.№4956/2016г. по описа на САС;
70000 лв. изплатени на ***– син на починалия при ПТП ***, на основание сключено
споразумение №032 от 19.01.2016г., ведно
със законна лихва върху сумата от завеждане на делото – 12.02.2021г. до
окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: