Р Е Ш
Е Н И
Е № 260009
гр.Кюстендил, 28.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на
четиринадесети септември,
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
при
секретаря: Виолета Здравкова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т.д.№ 53/2019 г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от П.И.Н., ЕГН **********
с адрес: ***, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М.П., със
съдебен адрес:*** против ЗД „ЕВРО ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 искова молба, с която е предявен
осъдителен иск, като частичен, за сумата от 26 000 лева, от общ размер 80 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания от физическо и морално естество в резултат на причинените му
телесни увреждания, възникнали в следствие на ПТП, станало на 11.10.2017 г.
В исковата молба се твърди, че на
11.10.2017 г., ищецът П.И.Н. е пострадал като участник в пътно-транспортно
произшествие, настъпило на посочената дата около 17.10 ч в с. Ябълково, област
Кюстендил, като при ясно време и суха асфалтова настилка и права ул.
„Ленин", правоспособният водач Х.О.Г., управляваща л.а.
"Ситроен", модел „СЗ" с рег.№ ***, при приближаване на Т -
образно кръстовище с ул. „9-ти септември", предприема пристрояване за
извършване на завой на ляво, като не пропуска движещия се от ляво, на разрешено
за изпреварване място, мотоциклет марка „Сузуки", модел „Джи Ес Хикс
Ер" с рег.№ ***,управляван от Н., при което предизвиква ПТП между двете
МПС - та.
В резултат на ПТП пострадалият П.И.Н.
получава следните тежки травматични увреждания: Контузия на главата, изразяваща
се в натъртване на меки тъкани и две разкъсно контузии рани на меките черепни
покривки, тежка гръдна травма с: фрактура на дясна ключица, фрактури на 6 десни
ребра, масивна контузия на десен бял дроб, десностранен хемопневмоторакс,
наложил оперативно лечение, пневмомедиастинум, подкожен емфизем, луксация на
лява лакътна става, разкъсно контузни рани на дясна предмишница и дясно бедро и
коляно.
Ищецът сочи, че описаните травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето, опасно за живота, което без
оказване на своевременна специализирана медицинска помощ би довело до смъртен
изход, трайно затрудняване на движенията на снагата, трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник, трайно затрудняване движенията на ляв горен
крайник, множество болки и страдания.
Получените травми били констатирани в
болнично лечебно заведение – ПШЗ на ВМА, където П.И.Н. постъпил по спешност
след процесното ПТП.
Твърди, че за събитието е съставен
протокол за оглед на пътно - транспортно местопроизшествие и е образувано
досъдебно производство № 1048/2017г по описа на РУ на МВР — Кюстендил, в
последствие прекратено.
Излага, че близо 6 месеца след инцидента
е бил в отпуск по болест на постелен режим. Повече от година след ПТП ищецът
изпитвал силни болки в травмираните области, които продължава да изпитва и до
днес. Изпитвал е огромни затруднения при ходене, при обръщане, навеждане, при
използване на ръцете и краката си, което е пречило на самоослужването му, да
посреща със собствени сили обикновените битови потребности, за които е
получавал помощ от своите близки. Поради травмите му се е наложило да промени
навиците си и начина си на живот. За дълъг период функциите на всичките травмирани
органи били ограничени, както във възможността за пълна екстензия и ротация,
така и за по-продължително натоварване. Счита, че е налице трайно увреждане,
изразено в отслабване на мускулатурата и двигателната му функция, както и
постоянни болки в областта на ребрата.
Ищецът твърди, че инцидента е променил
обичайния му ритъм на живот. Същият работел като гвардеец - професия, която
изисква стоене прав и неподвижен с часове и в която добрият външен вид и здраве
са основен фактор. След произшествието, както поради травмите, а по-късно при
отшумяването и намаляване на интензитета на болката и поради остатъчния
дискомфорт и болезненост при движение, както и психическата травма от
преживяното, към момента все още изпълнявал трудовите си задължения с огромно усилие,
преустановил е спортните си занимания. От спортен тип, гвардеец, носещ с чест и
достойнство тежестта на професията си, използващ всеки свободен момент да
оползотвори с физическа активност - тренирайки колоездене, футбол с приятели на
стадиона, П.И.Н. станал апатичен и отчаян. Травмите наложили да изостави
спортните си занимания, да промени социалните си контакти, да се затвори и
изолира. Промяната във физическата му активност се отразила не само на тонуса и
емоционалния му баланс, но и на външния вид и самочувствието му. След
произшествието станал тревожен и раздразнителен без видима причина.
Сочи, че поради преживяното започнал да
изпитва страх от автомобили и мотоциклети, дори като пешеходец. Приема, че
емоционалната травма, получена при инцидента и негативните психологическите
последици от преживяното ще го съпътстват до края на живота му.
Излага, че по отношение на
л.а."Ситроен", модел „СЗ" с рег.№ *** е налице сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ЗД „Евроинс“ АД - ЗП: ВG/07/117000915132, валидна до
21/03/2018 г. Сочи, че на основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че
травматичните му увреждания, нанесени при процесното произшествие, са пряко
причинени и резултат от виновно противоправно поведение на застраховано при
ответника лице. Причинили са му множество болки и страдания, които продължават
и понастоящем.
Ищецът твърди, че с молба — претенция
/вх. № РК-014-8873/13.03.2019 г./, на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за
застраховане, е сезирал ЗД „Евроинс " АД, за което при ответника е
образувана преписка по щета **********/13.03.2019 г. В три месечния срок за
произнасяне по претенцията, застрахователят не го е уведомил за окончателното
си решение, предвид което за П.Н. е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
В отговора ответникът въвежда следните
възражения по иска:
Приема исковата молба за нередовна, като
твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, при осъдителен иск
за парично вземане, ищецът следва да посочи банкова сметка ***, а такава не
била посочена.
На следващо място изразява становище за
недопустимост на предявените искове. Твърди, че разпоредбата на чл. 498 от КЗ
регламентира правилата при които увреденото лице може да упражни правото си на
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Сочи, че във връзка с предявена от
ищеца пред ЗД „Евроинс" АД претенция на 13.03.2019 г. за изплащане
- 2 -
на
обезщетение за неимуществени вреди, застрахователят с уведомително писмо рег. №
РК-014-8873/2/ от 27.03.2019 г. /приложено по делото/ е изискал представяне на
допълнителни документи с цел изясняване основателността на претенцията. Към
датата 13.06.2019 г. ищецът не е представил изискуемите от застрахователя
документи, който с уведомително писмо рег. № РК-014-8873/4/13.06.2019 г. и след
изтичане на законовия тримесечен срок, на основание чл. 496 ал. 1 от КЗ,
уведомява П.И.Н., че към датата на писмото - 13.06.2019г. основанието и
размерът на предявената претенция не са напълно и по надлежния ред установени,
поради което за застрахователя отсъства правно основание да изплати
обезщетение.
Счита, че с извършените от страна на
ищеца извънсъдебни действия, той не е изпълнил нормативно установените правила
на чл. 498 от КЗ. Излага, че макар разпоредбата на чл. 498, ал. З от КЗ да не
посочва конкретно какъв е характерът на отказа на застрахователя - правомерен
или неправомерен - следва да бъде проведено разграничение между двете хипотези,
като счита, че правните последици от тях са различни. Конкретизира, че при
първия случай, в който застрахователят разполага с необходимите данни, за да
установи основателността и размера на застрахователната претенция, и въпреки
това неправомерно отказва да я уважи, следва да се счита изпълнен фактическия
състав на чл. 498 от КЗ, като за пострадалото лице е допустима възможността да
упражни процесуалното си право на иск. Във втората хипотеза, в която
застрахователно дружество отказва изплащането на застрахователно обезщетение,
поради невъзможност за установяване основателността и размера на дадена
претенция, тъй като насрещната страна не му оказва необходимото съдействие за
това, непредставяйки необходимите доказателства, не може да се приеме за
отпаднала процесуалната забрана за образуване на гражданско производство пред
съответния компетентен съд. Счита, че във втория случай ищецът по-скоро цели
заобикаляне на нормативно установеното ограничение за упражняване на правото на
иск чрез отказ от страна на застрахователя, отколкото удовлетворяване на
правото му да получи застрахователно обезщетение по извънсъдебен ред, каквато и
е целта на посочената разпоредба. Сочи, че процесната хипотеза е именно такава,
поради което счита, че предявените от увреденото лице искове се явяват
недопустими. Приема, че не е налице нито едно от основанията по чл. 498, ал. З
от КЗ /забавено плащане, отказ за плащане или несъгласие от страна на
пострадалия/, за да може ищецът да предяви исканията си в този смисъл по съдебен
ред.
На следващо място изразява становище за
неоснователност на предявените искове, като оспорва същите и по размер.
Относно иска за неимуществени вреди по
чл. 432, ял. 1 от КЗ на П.И.Н. не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" между
ответника Застрахователно дружество „Евроинс" АД и Х.О.Г. -собственик на лек автомобил (л.а.), марка
„Ситроен", модел „СЗ" с рег. № ***.
Оспорва обаче механизма на ПТП. Сочи, че
твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при които настъпва
застрахователното събитие, не намират опора в приложените от ищеца документи.
От писмените доказателства не се установяла цялостната фактическа обстановка,
при която е възникнал процесният инцидент. Изтъква, че към исковата молба няма
приложен Констативен протокол с пострадали лица, удостоверяващ настъпването на
ПТП, от който протокол да е видно, че в
резултат на това ПТП ищецът е пострадал. Сочи, че към исковата молба са
приложени Протокол за оглед на местопроизшествие, както и съдебна медицинска и
автотехнически експертизи, които са документи изготвяни за целите на друго
производство и не могат да служат като доказателство за факта на настъпване на
процесното ПТП по настоящото производство, за обстоятелствата при които е
настъпило, участниците в него, пострадалите лица, конкретния механизъм и т.н.
При това положение приема, че поради липса на достатъчно обективни данни и
доказателства, не може да се направи категоричен извод относно причините и
обстоятелствата около настъпването на ПТП, както и поведението на двамата
участници непосредствено преди, по време и след настъпването на процесното
застрахователно събитие.
Оспорва също така наличието на
противоправно и виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил - Х.О.Г..
Твърди, че по делото не са приложени доказателства от страна на ищцовата
страна, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от
фактическия състав на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Счита, че
представените данни не са достатъчни да изяснят точния механизъм и да установят
обстоятелството, че именно противоправното поведение на водача Х.О.Г. е причина
за настъпването на инцидента, както и че същият е можел да бъде предотвратен от
нея и при какви обстоятелства. Излага, че тъй като на този етап не се
установява по безспорен начин деликтната отговорност на застрахования, не може
да се ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му -
ответник по делото.
Оспорва и причинната връзка между
процесното ПТП и неимуществените вреди. Счита, че твърдените неимуществени
вреди в обема, очертан от исковата молба, не са установяват на този етап от
процеса. Изтъква, че поради неизяснения механизъм на ПТП не може да се направи
и категоричен извод относно наличието на причинна връзка между
застрахователното събитие и посочения от ищцовата страна вредоносен резултат.
Оспорва и допълнително посочените от страна на ищеца негативни последици от
инцидента от психологическо и емоционално естество.
Ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице - П.И.Н..
Твърди, че същият в качеството си на водач на мотоциклет марка „Сузуки",
модел „Джи Ес Хикс Ер" с рег. № ***, е нарушил императивни правила на
Закона за движението по пътищата, като не се е съобразил с факта на движение и
предприемане на маневра на пътно превозно средство, което е било видимо за
него, като по този начин сам се е поставил в опасност и е създал предпоставки
за настъпване на ПТП. Твърди, че ищецът се е движил с превишена скорост и не е
спазвал предвидените ограничения по отношение на скоростта, както и че не е бил
с правилно поставена предпазна каска, което е довело до нейното изпадане от
главата му при настъпилия удар. Сочи, че ищецът е следвало да прецени правилно
пътната обстановка, като се движи в рамките на разрешената скорост за
съответния пътен участък, за да има възможност да се адаптира и своевременно да
реагира на всяка промяна в пътната обстановка. Излага също така, че ищецът не е
имал свидетелство за управление на съответната категория мотор. Приема, че
пострадалият сам се е поставил в опасност, поради което неговият принос е в
размер на поне 90% /деветдесет процента/.
Ответникът оспорва и размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Счита го за прекомерно
завишено. Приема претенцията за завишена с оглед на трайната съдебна практика
към датата на настъпване на процесния инцидент, както и досежно останалите
обстоятелства отчитани от съда при преценка размера на обезщетението. Не на
последно място, счита, че обезщетението за неимуществени вреди не кореспондира
със социално-икономическата конюнктура в страната, лимитите на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП и присъждането му в пълен размер би нарушило
принципа на справедливостта.
Оспорва и искането на ищеца за
присъждането на лихва за забава върху застрахователото обезщетение. С оглед на
подробно изложената по-горе фактическа обстановка относно извънсъдебното
поведение на ищеца счита, че е налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Счита, че е недопустимо да се присъжда
лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на настъпване на
увреждането. Началният момент на
- 3 -
забавата,
в хипотезата, в която такава бъде доказана по делото е изрично регламентирана в
нормата на чл. 497 от КЗ. Видно от приложената към настоящия отговор на искова
молба - претенция за обезщетение от ищеца, същата е постъпила при ответника на
13.03.2019 г.
Счита, че с поведението си ответното
дружество не е дало повод за завеждането на делото, поради което на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските следва да останат в тежест на ищеца по делото.
КнОС, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност и
при условията на чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
С определение от о.с.з. проведено на
27.04.2021 г. е допуснато изменение на иска за неимуществени вреди досежно
размера, като същият се счита предявен в пълен размер за
сумата от 80 000 лева вместо
като частичен, която сума се претендира
като обезщетение за неимуществени вреди в следствие причинени на ищеца
увреждания от ПТП, станало на 11.10.2017 г., както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Безспорно е наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респективно наличието на валидна
застрахователна полица "Гражданска отговорност" за л. а. марка „Ситроен", модел „СЗ" с
рег. № ***, с ответника, съгласно полица BG/07/117000915132, валидна от
23.03.2017 г. до 22.03.2018 г.
По делото е приет протокол за оглед на
ПТП от 11.10.2017 г., от който се установява, че на процесната дата в с.
Ябълково, област Кюстендил при кръстовището на ул. „Ленин“ и ул. „9-ти
септември“ е настъпило ПТП между л.а. "Ситроен", модел „СЗ" с рег.№
*** и мотоциклет марка „Сузуки", модел „Джи Ес Хикс Ер" с рег.№ ***.
Представена по делото е Епикриза на П.И.Н.,
издадена от Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към
Военна медицинска академия, от която се установява, че ищецът е приет в
лечебното заведение с политравма. Контузия на главата. ВЛК париетокципитално в
дясно и париетално в ляво. Състояние след ПХО и послоен шев. Фрактура на дясна
клавикула /в дисталната част/. Контузия на десен бял дроб. Фрактура на II-IV ребра
в дясно. Хемопневмоторакс в дясно. Таракостомия в дясно. ВЛК на дясна
предмишница. Луксация на лява лакетна става. Състояние след мануална репозиция
и гипсова лонгета. Контузионна рана в областта на дясно бедро и коляно.
Отразено е, че пациентът е без придружаващи заболявания. Постъпил по спешност в
ПШЗ на ВМА, докаран от БМП на МБАЛ гр. Кюстендил след ПТП /падане с
мотоциклет/. Обективното му състояние при постъпване е общо увредено, същият
бил контактен, ориентиран за време и място и собствена личност.
За настъпилото ПТП било образувано ДП №
1002/2017 г. по описа на РП гр. Кюстендил, същото с № 1048/2017 г. по описа на
РУ на МВР гр. Кюстендил срещу Х.О.Г. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“,
пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК за това, че при управление на МПС е нарушила правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда
на П.И.Н.. С Постановление от 18.03.2019 г. на зам. прокурор при РП гр.
Кюстендил е прекратено образуваното наказателно производство приемайки, че
поведението на водача на л.а. Х.Г. не е неправомерно, а ПТП е в резултат на
случайно деяние. Прекратителното постановление е било обжалвано пред РС –
Кюстендил, който с Определение от 12.04.2019 г., постановено по ЧНД № 469 по
описа на съда за 2019 г., е изменил същото само досежно правната квалификация
на повдигнатото обвинение, като го е
потвърдил в прекратителната му част, констатирайки, че не може да се приеме, че
е осъществено деяние, покриващо признаците на престъпен състав.
Пред застрахователя, ответник в
производството, е предявена претенция за обезщетение рег. №
РК-014-8873/13.03.2019 г. от пострадалия ищец П.Н. за парична компенсация за
търпените болки и страдания от реализираното ПТП в размер на 120 000 лева.
С уведомително писмо рег. №РК – 014 –
8873/27.03.2019 г. увреденото лице е уведомено, че по застрахователната
претенция е заведена щета с номер **********/13.03.2019 г., като във връзка с
установяване основанието и размера на претенцията, е поискано да бъдат
представени следните допълнителни документи: заверен препис от съответния
държавен орган на: съдебно решение, респективно прокурорско постановление,
респективно наказателно постановление; всички изготвени в хода на досъдебното
производство автотехнически и съдебно- медицински експертизи; удостоверение от
банка за наличие на банкова сметка, ***, че по посочената с молбата банкова
сметка, ***.
Поради непредставяне в срок на
поисканите документи е последвал отказ за изплащане на обезщетение по
заведената щета, който е съобщен на заявителя Н. с уведомително писмо рег. № РК
– 014 – 8873/4/13.06.2019 г. и това действие на ответника е предопределило
депозирането на исковата молба, инициирала настоящото производство.
От заключението по назначената и
изслушана съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на
ПТП: на 11.10.2017 г. л.а. „Ситроен“
модел „С3“ с рег. № ***, управляван от Х.О.Г. се е движил в населеното място на
с. Ябълково в посока от гр. Кюстендил към гр. София по ул. „Ленин“ /улицата е
част от европейски път Е871/. Автомобилът е приближавал към кръстовището с ул.
„9-ти септември“. Движел се е в дясната лента и на кръстовището е предприел
маневра завиване наляво. По същото време на същия път се е движил мотоциклет
марка „Сузуки“, модел „Джи Ес Хикс Ер“ 1000 куб. см с рег. № ***, с водач П.И.Н.
***. Мотоциклетът, непосредствено преди ПТП, се е движил около средата на
лентата за насрещно движение. Движейки се така по дължината на пътното платно
на около 8,0 метра преди ОР1 и по широчина на платното за движение на около 2,0
метра вляво от линията, разделяща на две платното, по което са се движили
процесните превозни средства, е настъпил удар между предната дясна страна на
мотоциклета и лявата страна на автомобила в областта около преден ляв калник и
предна лява врата. Метеорологичната видимост при удара е била нормална.
Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието. Отстоянието на
мотоциклета „Сузуки“ от мястото на удара към началото на маневрата – завиване
на ляво на автомобила „Ситроен“ е било 36,76 метра. Измерено по дължина на оста
на пътя, автомобилът в началото на маневрата е бил на около 6 метра преди
мястото на удара, от което следва, че П.Н. е имал техническа възможност да
възприеме предприемащият маневра завой на ляво автомобил „Ситроен“ от 30.76 м.
Скоростта на л.а. „Ситроен“ непосредствено преди ПТП е била около 20 км/ч, на
мотоциклета – 91.91 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета за
установената скорост на движение - 25.53 м/с е 75.50 метра, а за скорост 50
км/ч – 29.30 метра. Опасната зона на спиране на лекия автомобил за скорост 20
км/ч е 8.90 метра. Началото на удара е било по дължина на пътното платно на
около 8.0 метра преди ОР1, а по ширина – на около 2.0 метра вляво от линията,
разделяща на две платното, по което са се движили процесните превозни средства
спрямо посоката на движение. Вещото
лице установява, че няма данни за оставени спирачни следи по пътното платно от
мотоциклетиста. Водачът на мотоциклета „Сузуки“ П.Н. не е притежавал
свидетелство за управление за съответната категория мотоциклет към датата на
произшествието. Същият е бил с поставена каска, която не е била закопчана.
Причината за настъпване на произшествието е пресичане траекториите на движение
на двете превозни средства. Експертът също така установява, че водачът на
мотоциклета П.Н. не е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара, поради скоростта, с която се е движил. Ако същият се е движил със
скорост 50 км/ч е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Водачът на л.а. Х.
- 4 -
Г.
е имала техническата възможност да забележи намиращият се на лентата на
насрещно движение мотоциклет „Сузуки“ в началото на маневрата завиване наляво и
да предотврати ПТП, като изчака преминаването на мотоциклета и след това да
предприеме маневрата завиване наляво. В съдебно заседание вещото лице К.
пояснява, че вина за настъпване на ПТП имат и двете превозни средства. Сочи, че
ако е било спазено ограничението за движение със скорост от 20 км/ч, какъвто
знак бил поставен в населеното място, нямало как да настъпи въпросното ПТП. При
скорост на мотоциклета 91 км/ч, дори и 50 км/ч, водачът му не е имал възможност
да спре и да предотврати удара, дори и да забележи завиващият л.а.
От заключението на съдебно –
медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р. К.Д., специалист по
вътрешни болести, белодробни болести и фтизиатрия, и професионални
болести, се установява, че ищецът
вследствие на процесното ПТП е приет на стационарно лечение със следните
увреждания: Политравма. Контузия на главата. ВЛК париетокципитално в дясно и
париетално в ляво. Състояние след ПХО и послоен шев. Фрактура на дясна
клавикула /в дисталната част/. Контузия на десен бял дроб. Фрактура на II-IV
ребра в дясно. Хемопневмоторакс в дясно. Таракостомия в дясно. ВЛК на дясна
предмишница. Луксация на лява лакетна става. Състояние след мануална репозиция
и гипсова лонгета. Контузионна рана в областта на дясно бедро и коляно. След
ПТП била реализирана контузия на белия дроб в дясно, която е довела до дихателна
недостатъчност с поставяне на СО2 маска, с образни рентгеноморфологични и КТ
данни за фрактури на ребра на две нива 1 до 6 – то по скапуларна и
парастернална линия, хемоплевмоторакс, масивен подкожен емфизем,
пневмомедиастинум, пиопневмоторакс, като е проведено хирургично лечение с
перкутанен дренаж – торокостомия в дясно, поставен дрен за активна аспирация.
Наличната ателектаза налагала ФБС, установяване на тромб (кръвен съсирек),
което води до седиране, релаксиране, интубация и извършване на бронхоскопия. Поставен
бил и ИБВ с цел подобряване механиката на дишане и разгъване на белодробния
паренхим. Процесното ПТП е довело до приемане по спешност на ищеца, извършване
на неинвазивни и инвазивни методи на лечение, приемане на значителен брой
лекарства за купиране на инфекцията, преодоляване на ДН и травматичния шок, и
постигане корекция на основните жизнени показатели. Ищецът е провел стационарно
лечение за период от 20 дни, след което се е възстановявал в домашни условия.
След получената травматична контузия в белите дробове при ищецът могат да се
образуват посттравматични фиброзни изменения, които налагат динамично
проследяване и рехабилитация. Вещото лице установява, че безспорно процесното
ПТП е причина за контузията на белите дробове, травматичния шок и разгъната
картина на описания хемоплевмоторакс, с последващи инвазивни инструментални
процедури. При проведения клиничен преглед на ищеца е установено, че
субективното състояние е възстановено. Обективно се наблюдава намаляване на
сатурацията под 95 /92,7/, както и намаляване на дихателните обеми под 80%. На
този етап се установявали промени в КГА и дихателните обеми, като при
възникване на инфекция можело да се проявят усложнения, в зависимост от
тежестта й.
По делото е изслушана и приета съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р. Р.М.Д. – ортопед –
травматолог към УМБАЛСМ „Пирогов“. Вещото лице потвърждава получените и
отразени в другата съдебно – медицинска експертиза увреждания при ищеца, като
конкретизира, че същите са с травматичен характер. Получената политравма,
засягаща глава, гърди, крайници е довела до застрашаване на живота – в случая
гръдната травма, която е определена като тежка. Относно травматологичните
увреждания се сочи, че счупването на дясната ключица довело до трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Разкъсно – контузната рана на главата, на дясната предмишница и тази в областта
на дясно бедро и коляно са причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, болки и страдания, които са били най-интензивни непосредствено след
травмата, по време на стационарния период от 20 дни, с постепенно намаляване
при продължение на лечението в домашно-амбулаторни условия. Вещото лице
конкретизира, че счупването на ключицата в дясно, луксацията на лявата лакетна
става, счупванията на ребрата в дясно може да дадат отражение при промени във
времето, свързани с болка и дискомфорт в местата на увредите. Към настоящият
момент се установявал лек дефицит в разгъване на лява лакетна става 7-8
градуса, което подлежало на физиолечение. Не се очаквали усложнения от увредите
на опорно – двигателния апарат. Получените телесни увреждания били в причинна
връзка с претърпяното ПТП
По делото са разпитани свидетели на
страните. Свидетелите на страната на ищеца –Р.Р.Н.– майка на ищеца и ***– баба
на ищеца установяват, че П. е бил 20 дни в болница, от които 15 в реанимация.
След това е продължил лечение в домашни условия, на легло. Не можел да се
обслужва сам. Болели го прешлените, трудно дишал. Около два месеца ходел на
рехабилитация. В най-тежко състояние бил първият месец, когато болките били
интензивни. И към момента при лошо време усещал болки. И до сега имал проблеми
с изправянето на ръката. ПТП се отразило и на психическото му състояние. От
притеснение покачил стойностите на кръвната захар. Бил много стресиран, имал
насаден страх, ставал в съня си и викал, дълго време не се качвал на мотора.
Бил в отпуск поради временна неработоспособност, т.н. „болнични“ - шест месеца.
Свидетелката Х.Г. установява, че е била
участничка в процесното ПТП. Навлизайки в с. Ябълково на пешеходната пътека, работници извършвали
маркировка и имало ограничение на скоростта на движение 30 км/ч, защото влизали
в другата лента. Имало много коли като всички се движили със скорост около 20
км/ч. Пряката, към която искала да завие, се падала близо след този участък.
Преди да предприеме маневрата завиване на ляво подала мигач доста рано, след
което се изнесла, погледнала срещу нея, нямало коли. Погледнала и назад –
видяла колоната от около 4, 5 коли. Не видяла автомобил да изпреварва или да се
движи с висока скорост. Завивайки, чула две изръмжавания на звук, но при завоя
вече не можела да вижда в огледалото за обратно виждане. Почти била прекосила
пътя, когато ищецът се ударил с мотора в колоната на автомобила, намираща се до
първата дясна врата. Не знае къде бил на пътя. Гледайки в огледалото не го е
видяла. Скоростта на движение на мотора според свидетелката била висока,
сигурно над 130 км/ч.
Свидетелят Ю.Й. е бил очевидец на процесното ПТП. Спомня си,
че при влизане в с. Ябълково имало ограничителен конус и намалил скоростта на
движение на управлявания от него автомобил. Колата пред него завивала наляво и
тогава видял, че моторист се ударил в колата и излетял в локалното пътно
платно. Уточнява, че мотористът
изпреварвал движещите се в платното леки автомобили. Ударът настъпил в платното
за насрещно движение. Показанията на разпитания свидетел се потвърждават от
показанията на св. Д.Й., негова съпруга, пътуваща със същия автомобил.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени
искови претенции по чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 380 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата
на чл.380, ал.1 КЗ установява задължение за лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция.
- 5 -
При анализ на събраните в производството
доказателства безспорно се установява, че е налице активна легитимация у ищеца
за предявяване на иска, както и основание за възникване на задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ против
ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото
производство, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството за наличието и валидността на сключен застрахователен договор
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на
л. а. марка „Ситроен“, модел „С3“, с рег.№***.
На следващо място съдът намира, че е
спазено и рекламационното производство по реда на чл. 380 от КЗ – лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Видно от представените по делото писмени
доказателства, такава претенция е отправена към застрахователя и входирана под
рег. №РК-014-8873/13.03.2019 г. и въз основа на нея заведена щета с номер
**********/13.03.2019 г., като във връзка с установяване основанието и размера
на претенцията, е поискано да бъдат представени допълнителни документи,
посочени по-горе. Поради непредставяне в срок на поисканите документи е
последвал отказ за изплащане на обезщетение по заведената щета, който е съобщен
на заявителя Н. с уведомително писмо рег. № РК – 014 – 8873/4/13.06.2019 г.
Съдът не споделя довода на ответника за
процесуална недопустимост на иска. Нормата на чл.496, ал.3 сочи, че
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е бил представен някой от следните документи: 1. констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие; 2. протокол за пътнотранспортно
произшествие; 3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място
от органите на Министерството на вътрешните работи; 4. друго удостоверение, издадено на законово
основание от органите на Министерството на вътрешните работи; 5. двустранен
констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното
произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват
движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между
участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани
с неговото настъпване. В случая към претенцията за обезщетение е представен
протокол за оглед на ПТП, съдебна автотехническа експертиза, съдебна оценителна
автотехническа експертиза, епикриза, съдебно медицинска експертиза. В
заявлението за обезщетение е посочена банковата сметка на увреденото лице. С
оглед приложените документи застрахователят не е имал право, съгласно нормата
на чл.496, ал.3 КЗ, да откаже да се произнесе по основателността на претенцията
за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Дори и да се е нуждаел от допълнителни документи, в случай,
че е действал съобразно правилата на добросъвестността, той е могъл да изиска
на основание чл. 496, ал. 4 КЗ доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица, които са свързани с обстоятелства относно произшествието.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ е необходимо освен към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, то и да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Спорни по делото са въпросите доказано
ли е наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията,
причинени на ищеца, налице ли са предпоставките за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП на 11.10.2019 г., в какъв размер следва да бъде определено
обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД.
Въз основа на протокола за оглед на ПТП
и заключенията на изслушаните по делото съдебномедицинска и съдебна
автотехническа експертиза, съдът приема за установен следния механизъм на
пътното произшествие: на 11.10.2017 г. л.а. „Ситроен“ модел „С3“ с рег.№***,
управляван от Х.О.Г. се е движил в населеното място на с. Ябълково в посока от
гр. Кюстендил към гр. София по ул. „Ленин“ (улицата е част от европейски път
Е871). Автомобилът е приближавал към кръстовището с ул. „9-ти септември“.
Движел се е в дясната лента и на кръстовището е предприел маневра завиване
наляво. По същото време на същия път се е движил мотоциклет марка „Сузуки“,
модел „Джи Ес Хикс Ер“ 1000 куб. см с рег. № ***, с водач П.И.Н. ***.
Мотоциклетът, непосредствено преди ПТП, се е движил около средата на лентата за
насрещно движение. Движейки се така по дължината на пътното платно на около 8,0
метра преди ОР1 и по широчина на платното за движение на около 2,0 метра вляво
от линията, разделяща на две платното, по което са се движили процесните
превозни средства, е настъпил удар между предната дясна страна на мотоциклета и
лявата страна на автомобила в областта около преден ляв калник и предна лява
врата.
Вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза установява, че когато водачът на л.а. „Ситроен“ Х.Г.
е започнала маневрата, мотоциклетът „Сузуки“ е бил на разстояние 36,76 метра от
мястото на удара или на 30.76 метра по дължина на пътя от предната част на
автомобила „Ситроен“, а по широчина е бил около средата на лентата за насрещно
движение. При тези данни експерта заключава, че Х.Г. е имала техническата
възможност да забележи намиращия се в лентата за насрещно движение мотоциклет
„Сузуки“ в началото на маневрата завиване наляво и по този начин да предотврати
ПТП, като изчака преминаването на мотоциклета и след това да предприеме маневра
завиване наляво.
При тези данни се констатира нарушение
на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДв.П от страна на водача на л.а. „Ситроен“ Х.Г..
Сочената разпоредба гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съдът намира, че водачът на л.а.
„Ситроен“ не е следил неотклонно пътната обстановка и не е възприел намиращият
се в лентата за насрещно движение мотоциклет „Сузуки“, предприемащи маневра
изпреварване, въпреки техническа възможност за това.
Извършено е противоправно деяние от
водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
което деяние е довело до ПТП, в резултат на което ищецът е получил множество
травми, предизвикали болки и страдания. Предвид чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
водача се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника бе да
докаже, че застрахованият при него водач няма вина за настъпилото ПТП, което
ответникът-застраховател не доказа по делото.
В резултат на процесното ПТП
пострадалият има следните травматични увреждания: Политравма. Контузия на
главата. ВЛК париетокципитално в дясно и париетално в ляво. Състояние след ПХО
и послоен шев. Фрактура на дясна клавикула /в дисталната част/. Контузия на
десен бял дроб. Фрактура на II-IV ребра в дясно. Хемопневмоторакс в дясно.
- 6 -
Таракостомия
в дясно. ВЛК на дясна предмишница. Луксация на лява лакетна става. Състояние
след мануална репозиция и гипсова лонгета. Контузионна рана в областта на дясно
бедро и коляно. След ПТП била реализирана контузия на белия дроб в дясно, която
е довела до дихателна недостатъчност с поставяне на СО2 маска, с образни
рентгеноморфологични и КТ данни за фрактури на ребра на две нива 1 до 6 – то по
скапуларна и парастернална линия, хемоплевмоторакс, масивен подкожен емфизем,
пневмомедиастинум, пиопневмоторакс, като е проведено хирургично лечение с
перкутанен дренаж – торокостомия в дясно, поставен дрен за активна аспирация.
Наличната ателектаза налагала ФБС, установяване на тромб (кръвен съсирек),
което води до седиране, релаксиране, интубация и извършване на бронхоскопия.
Поставен бил и ИБВ с цел подобряване механиката на дишане и разгъване на
белодробния паренхим.
Установено е по делото, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на л.а. „Ситроен“ е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност" и по силата
на застрахователния договор, застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Следователно, за застрахователя като
страна по този договор възниква задължение за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди..
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от
съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите
за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската
експертиза, общият възстановителен период от около 6 месеца, през който за
пострадалия първоначално е съществувала обективна опасност за живота му от
получената политравма, пострадалият се е затруднявал в придвижването си, имал е
болки в прешлените и при дишане, получил е сериозна увреда на белите дробове. Установено е и че към
момента пострадалият се е възстановил, но не напълно, тъй като е налице
остатъчна обективна белодробна дисфункция, при която се наблюдава намаляване на
сатурацията под 95 /92,7/, както и намаляване на дихателните обеми под 80%.
Установени са и промени в КГА и дихателните обеми, като при възникване на
инфекция вещите лица установяват, че можело да се проявят усложнения, в
зависимост от тежестта й. От значение за
определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на
живот в страната, както и възрастта на пострадалия към момента на настъпването
на увреждането, който е в съвсем млада възраст, стресът, претърпян от ищеца и
периодът на възстановяване. Несъмнено всички гореописани множество на брой
увреждания са причинили негативни
изживявания от физическо естество и емоционално такова. Търпял е сериозни
ограничения в битовото си ежедневие от
травматичните увреждания, бил е зависим
от помощта на близките си, което безспорно обуславя негативни по естеството си
изживявания. Уврежданията на лявата лакетна става не са отзвучали, като е
налице лек дефицит при разгъване на
ставата. Предвид изложеното, съдът
намира, че сумата от 60 000 лева представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.
Както бе посочено от страна на ответника
е направено надлежно възражение за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на ПТП, в резултат на което и са настъпили процесните увреждания на
здравето. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съдът намира, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило в голяма степен и поради
поведението на ищеца като участник в движението, с което същият е съпричинил
настъпването на процесното произшествие. Същият е шофирал с висока скорост –
91.91 км/ч според експертното заключени,е при разрешена скорост за движение от
50 км/ч в населено място, което представлява нарушение чл.21,ал.1 ЗДв.П; не се
е убедил, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването
за кратко време, което представлява нарушение на чл.42, ал.2, т.3 ЗДв.П; същият
е управлявал превозното средство без нужната правоспособност за управление на
мотоциклет от тази категория, което представлява нарушение на чл.150а ЗДв.П; поставената
от същия предпазна каска не е била закопчана, което в по-голяма степен е
допринесло за получените травматични увреждания, в частност контузията на
главата.
При установения механизъм на ПТП и
заключението на автотехническата
експертиза, съгласно която вина за настъпване на процесното ПТП имат водачите
на двете превозни средства, съдът намира за основателно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца и то при
значителен принос от негова страна, предвид допуснатите от него множество
нарушения. Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване на вредата от
страна на ищеца в размер на 70% и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
определеното по правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лева. следва да бъде намалено на 18 000 лева, съразмерно на
приноса, т.е със 70%. В този размер от 18 000 лева предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
от 80 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законната лихва върху
главницата, дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, КнОС намира следното:
С исковата молба е претендирана законна
лихва за забава върху търсеното обезщетение, считано от датата на
застрахователното събитие – 11.10.2017 г. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя. Както бе посочено по-горе
със застрахователната претенция увреденото лице е посочило всички нормативно
необходими документи пред застрахователя, при което законната лихва за забава
следва да се дължи от 04.04.2019 г., а именно след изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски по водене на
делото, тъй като е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по делото. По отношение на същият е оказана безплатна правна помощ,
съгласно пълномощно, находящо се на л.119 от делото. Заявено е искане за
присъждане на разноски в производството.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ
и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА, когато насрещната
страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по -нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид това следва извод, че
за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна
правна помощ и съдействие, е необходимо наличието на две предпоставки - да е
оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1
и в съответното производство насрещната
страна да е била осъдена за разноски. След като е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение, то винаги се дължи от тази страна, чийто претенции
са отхвърлени от съответната инстанция, при положение, че е доказано
заплащането му като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е
заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за
страната. Във втория случай е достатъчно да се представи договорът за правна помощ,
защото писмената форма е един от
- 7 -
способите
за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при
условията на чл. 38 ЗА , за да може съдът да присъди на адвоката на страната
възнаграждение, когато насрещната страна е осъдена за разноски.
По делото липсва договор за правна защита
и съдействие, в който да е уговорено, че ищецът ще се представлява безплатно от
адвокат П., при което на последната не
се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и
находящите се по делото преводни нареждания се установява, че ответното
дружество е заплатило общо разноски в размер на 605 лева. изчислени по съразмерно
с отхвърлената част от исковата претенция, същите възлизат на сумата от 468, 88
лева, която следва да му бъде присъдена.
Ищецът е бил освободен от внасяне на
държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Кюстендилският окръжен съд сумата от 720 лева, представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРО ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на П.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 18 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 11.10.2017
г., причинено виновно от водача на застрахован при ЗК" Евроинс"АД
л.а. "Ситроен", модел „СЗ" с рег.№ ***, по застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 04.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер
от 18 000 лева до предявения размер от
80000 лева.
ОСЪЖДА
П.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „ЕВРО ИНС“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
водене на делото в размер на 468, 88
лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРО ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати в полза на ОС - Кюстендил, по бюджета
на съдебната власт, д. т. в размер на 720 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: