Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76
гр. Габрово,
05.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ПЛАМЕН
ПОПОВ
при участието на секретаря Веселина Йосифова
и прокурор Александър Александров, като разгледа докладваното от съдия Попов
ВНОХД № 73 по описа за 2019 година, въз основа данните по делото и закона прие
за установено следното:
Въззивното производството е
образувано по жалба на подсъдимия В.Н.А. ***, чрез договорния защитник адв. С.Т.
***, против Присъда № 311 от 12.06.2019 година, постановена по НОХД № 321/2019
г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната
присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия
О.А.Б ***, за ВИНОВЕН в това, че в периода 08.01.2018 г. – 10.01.2018 г. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор
с В.П.и В.Н.А., с цел да набави за себе си имотна облага извършил следното:
1. На 08.01.2018 г. възбудил заблуждение у К.Р.П. ***, че е служител на
полицията и трябва да съдейства за залавянето на измамници,
с което и причинил имотна вреда в размер на
5224,65 лева;
2. На 10.01.2018 г. възбудил заблуждение у Б.Т. от гр. Габрово, че е
служител на полицията и за залавяне на измамници е
необходимо да му предаде пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда
в размер на 22 095,36 лева,
всичко на обща
стойност 27 320,01 лв. /двадесет и седем хиляди триста и двадесет лева и
една ст./ - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр.
с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с
чл. 58а, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Три години и четири месеца лишаване от
свобода”, които на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален общ режим.
Със същата присъда
съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Н.А.,
***, за ВИНОВЕН в това, че в периода 08.01.2018 г. – 10.01.2018 г. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след
предварителен сговор с В.П. и О.А.Б., с цел да набави за себе си имотна облага
извършил следното:
1. На 08.01.2018 г. възбудил заблуждение у К.Р.П. ***, че е служител на
полицията и трябва да съдейства за залавянето на измамници,
с което и причинил имотна вреда в размер на
5224,65 лева;
2. На 10.01.2018 г. възбудил заблуждение у Б.Т. от гр. Габрово, че е служител
на полицията и за залавяне на измамници е необходимо
да му предаде пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда в размер на
22 095,36 лева,
всичко на обща
стойност 27 320,01 лв. /двадесет и седем хиляди триста и двадесет лева и
една ст./ - престъпление по чл. 211, предл. трето във
вр. с чл. 210, ал.1, т. 2 във вр.
с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б”
във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а,
ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Пет години и четири месеца лишаване от свобода”,
които на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл. 45
от ЗЗД е ОСЪДИЛ подсъдимите О.А.Б. и В.Н.А. да заплатят при условията на
солидарност на К.Р.П. *** сумата от 4942,03 лв. /четири хиляди деветстотин
четиридесет и два лева и три ст./, представляващи обезщетение за нанесените и
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 08.01.2018 г., до окончателното им изплащане.
На основание чл. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е ОСЪДИЛ
подсъдимия О.А.Б. да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 98,84 лв. /деветдесет и осем лева и осемдесет
и четири ст./.
На основание чл. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е ОСЪДИЛ
подсъдимия В.Н.А. да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 98,84 лв. /деветдесет и осем лева и
осемдесет и четири ст./.
На основание чл. 53,
ал. 1, б.”а” от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата следното веществено
доказателство – мобилен телефон „Нокия” с IMEI:
354593059277265, ведно със СИМ – карта в него.
Постановил е след
влизане на присъдата в сила, следните веществени доказателства - мобилен
телефон „Нокия” с IMEI: 358368053538921 и
358368053538939, ведно със СИМ – карта, поставена в него; неработещ мобилен
телефон „Нокия” без СИМ-карта с IMEI:
355523/01643134/0; мобилен телефон „Нокия” без
СИМ-карта с IMEI: 354255/06/669591/9 и мобилен телефон „Самсунг”
с IMEI: 353501075861856/01 и 353502075861854/01 ведно със СИМ – карта,
поставена в него, да бъдат върнати на наследниците на В.П..
Постановил е след
влизане на присъдата в сила, следните веществени доказателства: мобилен телефон
„Самсунг” с IMEI: 359643052149071/01 със СИМ –карта
на „Мтел”; 2 бр. пластики от СИМ –карти на „Мтел” с изписани на тях номера *** и ***; мобилен телефон
„Леново” с IMEI: 866912021433387 със СИМ-карта с №: *** заедно с 1 бр. зарядна батерия за мобилен телефон „Леново” и 1 бр карта-памет, да бъдат върнати на подсъдимия О.А.Б..
Постановил е след
влизане на присъдата в сила, следните веществени доказателства – 3 бр. СD -
дискове, да останат на съхранение в кориците на делото.
Постановил е след
влизане на присъдата в сила, останалите веществени доказателства – 6 бр.
листчета с изписани на тях имена и телефони, да бъдат унищожени.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия О.А.Б. да заплати на държавата по сметка
на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в
размер на 58,65 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и пет ст./, както и
сумата от 5,00 /пет/ лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия В.Н.А. да заплати на държавата по сметка
на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в
размер на 58,65 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и пет ст./, както и
сумата от 5,00 /пет/ лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Производството е
протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал.
4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно
следствие.
В производството
пред първоинстанционният съд е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалата К.Р.П. *** против подсъдимите О.А.Б. и В.Н.А. за сума в размер на 4942,03 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2018 г. до
окончателното изплащане, с правно основание на иска чл. 45 от ЗЗД.
Съобразно направеното искане, К.Р.П. е конституиран в
качеството на граждански ищец.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което
обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на РС Габрово е
несправедлива, тъй като бил завишен размера на наложеното наказание.
Производството протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, поради което
фактическата обстановка не следвало да се обсъжда. За да наложи наказание от
пет години и четири месеца лишаване от свобода по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът преценил, че подходящото наказание е осем години лишаване от свобода.
Предвиденото в НК наказание за това престъпление било от три до десет години
лишаване от свобода. Следвал извода, че съдът е определил наказание доста над
средния размер, като е приел превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Според жалбоподателя, липсвали отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
В.А.. Съдът не можел да цени като такива предишните му осъждания, тъй като били
част от квалификацията на деянието, като опасен рецидив. Не можело да се говори
за завишена степен на обществена опасност на деянието или дееца. Били налични
безспорни смекчаващи вината обстоятелства. На първо място, това били
направените от А. самопризнания по време на дъсъдебното
производство. Ако не били тези признания, престъплението нямало да бъде
разкрито и голяма част от отнетите вещи нямало да бъдат върнати на
собствениците им. С помощта на подсъдимия било възстановено около 80 процента
от отнетото имущество. Това говорело за по-ниска степен на обществена опасност
на извършителя. Следвало да се приеме значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като се оредели наказание под средния размер.
Претендира се, въззивният съд да намали размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
От въззивната жалба е видно, че се поддържа твърдение за явна
несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат нарушения на процесуалния
закон. Няма искане за изменение на присъдата в гражданската й част.
В жалбата, както и в
съдебно заседание, не са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание,
проведено на 09.10.2019 г. защитникът адв. Т. от ГАК
и подсъдимият В.А. поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на
атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата
е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото
доказателства.
Гражданският ищец се
присъединява към становището на прокурора и не излага допълнителни доводи.
В съдебно заседание,
проведено на 09.10.2019 г. съподсъдимият О.А.Б. и
неговият защитник адв. Г.Г.
*** заявяват, че са доволни от присъдата и не се присъединяват към подадената
жалба, поради което бяха освободени от съдебната зала.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
С Определение №
1068/07.09.2009 г. по ЧНД № 3287/2009 г. на РС-Пловдив, в законна сила от
24.09.2009 г., на подсъдимия В.А. е определено общо, най-тежко наказание по три
съдебни акта в размер на „Седем години лишаване от свобода”. Същото е увеличено
на основание чл. 24 от НК на „Осем
години и шест месеца лишаване от свобода”, което е постановено да бъде
изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим.
Общото наказание е изтърпяно на 30.09.2015 г. Със същото определение, на
подсъдимият В.А. е определено общо, най-тежко наказание по други два съдебни
акта в размер на „Една година и шест месеца лишаване от свобода”. Същото е
увеличено на основание чл. 24 от НК на „Две години лишаване от свобода”, което
е постановено да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие при
първоначален строг режим. На 30.10.2015 г. В.А. е предсрочно условно освободен
от изтърпяване на остатъка по това наказание в размер на десет месеца и
петнадесет дни с изпитателен срок от две години.
През инкриминирания
период подсъдимите и В.П., които се познавали отпреди, се договорили за
съвместно извършване на телефонни измами. Уговорката между тях била първо В.А.
да въвежда в заблуждение по телефона лица за необходимост от съдействие на
полицията и след това да изпраща на конкретните адреси на измамените на
подсъдимия О.Б.. Същият следвало да взема оставените пари и ценности и след
това лицето В.П .да го превозва с лек автомобил „М.” с рег. ** ** отново при
В.А., който да разпределя между тримата полученото. За връзка със
заблуждаваните лица подсъдимият В.А. ползвал мобилен телефон „Нокия” с IMEI:
354593059277265 с поставена в него СИМ – карта.
Във връзка с взетото
решение, на 08.01.2018 г. около 14,30 ч. на домашния телефон на К.П. *** се
обадил подсъдимият В.А., който се представил за Л.М. от Криминална полиция –
Габрово. При проведения разговор В.А. обяснил на К.П., че на територията на гр.
Габрово е заловен телефонен измамник, у когото е намерен списък с адреси, вкл.
и нейния, като за задържането на останалите негови съучастници
е необходимо да събере и предаде всички пари и златни накити, с които
разполага. Подсъдимият А. посочил и номер, на който да се обади при съмнение в
думите му, като малко след това по домашния телефон на К.П. с нея се свързало
лице, което и поискало пари за операция на дъщеря й. Това затвърдило невярното
убеждение на К.П., че e обект на описаната от подсъдимия телефонна измама и
следва да съдейства на полицията, поради което се обадила на подсъдимия В.А. от
своя мобилен телефон и му обещала съдействие. По негово указание тя поставила в
найлонова торбичка съхраняваните в дома й 280 лева, 775 евро, златен синджир с
тегло 5 гр. и общо 10 бр. златни пендари, всичко на обща стойност 5224, 65
лева, окачила я от външната част на входната врата на дома си и се скрила в
банята. През цялото време пострадалата разговаряла по мобилния си телефон с
В.А., който й казал да не излиза навън, докато не бъде уведомена от него за
приключване на акцията. Същевременно подсъдимият А. се обадил на О.Б., който се
намирал в гр. Габрово от предния ден, и му дал адреса на К.П.. Подсъдимият Б.
отишъл на указаното място, взел поставената от пострадалата найлонова торбичка
и с такси се придвижил до бензиностанция на входа на гр. В., където по
предварителна уговорка, с лек автомобил „М.” с рег. ** **го очаквал В.П..
Двамата отнесли инкриминираните вещи на подсъдимия В.А., който им предоставил
част от придобитата парична сума, а на следващия ден продал в гр. В. дадените
от пострадалата К.П. златни пендари на свидетеля Т.З.за сумата от 1880 лева.
На 10.01.2018 г.
около 11,00 ч. по стационарния телефон на Б.Т.в дома й на ул. „М.” № ** в гр.
Габрово се обадил непознат мъж с думите: „Давай парите, кучко.” Веднага след
това, представяйки се за „К.М.” от полицията, с нея се свързал и подсъдимият
В.А. с обяснението, че се провежда акция за задържане на телефонни измамници, които са набелязали и нея като жертва. В.А. поискал от Б.Т.да му съдейства
при провеждащата се акция, като събере и изхвърли през терасата всички свои
пари и ценни вещи, като в този момент намиращите се долу измамниците
ще бъдат арестувани. Б.Т.повярвала на това невярно твърдение за необходимост от
съдействие на полицията и поставила в найлонов плик 2 бр. златни дамски гривни
с общо тегло 20, 41 гр., 5 бр. златни дамски пръстена с общо тегло 15,51 гр., 3
чифта златни обеци с общо тегло 8,17 гр., 610 лева и 2 250 евро и ги хвърлила
през терасата на жилището си. Наред с горното, подсъдимият В.А. заблудил
пострадалата, че съучастник на телефонните измамници
е и директорът на клона на банка „ОББ” в гр. Габрово, като я помолил да помогне
и за неговото задържане. Б.Т.повярвала на казаното и с цел съдействие на
полицията отишла до клона на банка „ОББ” в гр. Габрово и изтеглила от своя
депозит сумата от 7500 евро, които по указание на подсъдимия А. поставила в
кошче за боклук в района. След това пострадалата се върнала в дома си, където
подсъдимият А. й казал да очаква обаждане за задържането на телефонните измамници. Същевременно В.А. се обадил на О.Б., който се
намирал в гр. Габрово от предния ден, и му указал както адреса на Б.Т., така и
мястото на кошчето за боклук. От своя страна подсъдимият Б. отишъл на
посочените места, взел със себе си оставените от пострадалата Тодорова пари и
златни накити на обща стойност 22 095,36 лева. След това с такси се
придвижил до бензиностанция на входа на гр. В.. Там по предварителна уговорка
го чакал В.П .с лекия автомобил „М.” с рег. № **, като двамата се насочили към
гр. Г., където били задържани от полицията.
При извършените
претърсване и изземване в лекия автомобил и личен обиск на О.Б. и В.П .двамата
предали дадените им от пострадалата Б.Т.пари и златни предмети, които
впоследствие и били върнати, както и няколко мобилни телефони и СИМ – карти.
На 04.06.2018 г., в
хода на образуваното по случая досъдебно производство, В.П. починал и
разследването спрямо него било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК.
Горната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд, след съпоставка на самопризнанието
на подсъдимите с писмените и гласните доказателства, събрани по време на
досъдебното производство, на основание чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е
описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт. Направеното от подсъдимите О.А.Б. и В.Н.А.
самопризнание се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства.
Подсъдимият В.А. не
оспорва фактическата обстановка, твърдението, че е извършил описаното в
обвинителния акт престъпление и правната му квалификация. Счита, че вместо пет
години и четири месеца лишаване от свобода, следва да търпи наказание под
средния размер, предвиден в текста на чл. 211 от НК.
За престъплението по
чл. 211, предл. трето във вр.
с чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК е предвидено наказание - лишаване от свобода от три до десет години,
като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на
виновния. За да извърши индивидуализация на наказанието на подсъдимия В.А.,
районният съд е отчел смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства, както следва: самопризнания по време на ДП,
възстановяването на част от предмета на престъплението, затрудненото му
материално положение. Като отегчаващи вината обстоятелства са оценени
обремененото съдебно минало, включващо и други извършени измами, продължавания
характер на деятелност, високият размер на нанесена щета, водещата роля в
съвместната съучастническа дейност, трайно изградени престъпни навици, най-вече
относно извършване на деяния по чл. 209, ал.1 от НК.
Делото е разгледано
при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от
свобода, като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния
кодекс. Правилна е преценката, че подходящото наказание за подсъдимия А. е
над средния размер, предвиден в чл. 211
от НК, а именно – осем години лишаване от свобода. Това наказание е определено
при превес на отегчаващите вината
обстоятелства и с оглед личността на дееца. В съответствие с разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното наказание е намалено с една трета, като
съдът е постановил подс. В.А. да изтърпи наказание -
пет години и четири месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се установяват изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да доведе до приложението на
чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод,
че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно
тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Настоящият състав намери изводите на първоинстанционния
съд за правилни и обосновани. Искането за намаляване размер на наказанието
лишаване от свобода се явява неоснователно. Описаните във въззивната
жалба смекчаващи вината обстоятелства са отчетени от районния съд при
индивидуализацията на наказанието. На тях обаче противостоят множество
отегчаващи вината обстоятелства, които не може да бъдат омаловажени. На първо
място, деянието е с висока степен на обществена опасност поради значителния
размер на нанесените вреди - 27320,01 лв. Този размер надвишава многократно
обичайните случаи на извършване на измами, като се има предвид, че всички вещи
са отнети само от две лица. На следващо място, обществената опасност е завишена
предвид обстоятелството, че подсъдимият се е представял за полицейски служител
и е убеждавал пострадалите, че участват в акция за защита на техните лични
права и интереси. Б.Т.дори е била заблудена, че ще помогне за разкриването на
престъпление, извършено от друго длъжностно лице - директорът на ОББ. Подс. В.А. има водеща роля в престъпната дейност като
организатор и лице, което в лични разговори е въвеждало пострадалите в
заблуждение. Същият е координирал действията на другите двама извършители.
Жалбоподателят счита, че при индивидуализацията на наказанието не могат да се
вземат предвид осъжданията, които предпоставят
наличието на опасен рецидив. При преценка данните за личността на
подсъдимия и необходимата степен на наказателна репресия, съдът обаче е длъжен
да съобрази цялостната престъпна дейност на извършителя и да наложи такова
наказание, което ще е в състояние да постигне предупредителен и възпиращ ефект.
Иначе, не би могло да се разсъждава, дали едно лице е с утвърдени криминални
навици или стореното от него е инцидентен, изолиран случай. По тази причина,
районният съд правилно е съобразил характера на всички предходни престъпни
прояви на извършителя при обсъждане данните за личността и определяне на индивидуалната
му степен на обществена опасност. Подсъдимият А. е осъждан девет пъти, шест от
които са за измама. На 30.10.2015 г. е изтърпял общо наказание по НОХД №
646/2007 г. и НОХД № 1159/2006 г., и двете на ВТРС, в размер на осем години и
шест месеца лишаване от свобода. Осъждането по НОХД № 1159/2006 г. е било за
измама по чл. 211 от НК, а това по НОХД № 646/2007 г. за измама по чл. 210 от НК. Две години след като е освободен от затвора подс.
А. извършва нова измама при условията на опасен рецидив. Изтърпяното наказание
лишаване от свобода в размер на осем години и шест месеца не е мотивирало В.А.
да спазва установените в страната правила за поведение. Няма как да се очаква,
че наказание по-малко от пет години и четири месеца лишаване от свобода ще постигне
целите на чл. 36 от НК. Предвид интензитета на този род престъпна дейност и
масовото й разпространение в последно време, с това наказание съдът
удовлетворява целите и на генералната превенция. Настоящият
състав на ГОС намери изводите на първоинстанционния
съд за правилни и обосновани. Искането за намаляване размера на наказанието
лишаване от свобода се явява неоснователно.
В заключение, може
да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на
атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване.
Изведеният в нея извод почива на констатацията, че самопризнанието на
подсъдимите се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното
производство доказателства.
По отношение на гражданския иск:
В наказателното производство
е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата К.Р.П. *** против подсъдимите О.А.Б. и В.Н.А. за сума в размер на 4942,03 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2018 г. до
окончателното изплащане, с правно основание на иска чл. 45 от ЗЗД.
От доказателствата
по делото безспорно се установи, че подсъдимите О.А.Б. и В.Н.А. са
извършили престъплението, за което са предадени на съд. Липсата в размер на
4942,03 лева, създадена в партримониума на ищцата се
дължи на виновното, противоправно поведение на
подсъдимите, поради което те отговарят за обезщетяване на имуществената вреда,
на деликтно основание. Отнетата сума не е
възстановена или заместена. С оглед на това, правилно районният
съд е приел, че предявеният граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
основателен.
Законната лихва е
присъдена, считано от 08.01.2018 г. - датата на деянието, съобразно претенцията
на ищцата. Правилно е определена дължимата от подсъдимите държавна такса.
Правилно е определен
размера на дължимите разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Разпореждането с
веществените доказателства е в съответствие с разпоредбите на чл. 53 и чл. 109
от НПК.
При извършената
служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както
и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и
на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 311 от 12.06.2019 година,
постановена по НОХД № 321/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: