№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на тридесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
при секретаря |
Галина
Владимирова |
и с участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 1604/2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Т.П., ЕГН: **********,***, чрез адв.Р.Д., против Решение № 798/12.06.2020г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 1543/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0000228/23.03.2020г. на и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на основание чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 500,00лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление в противоречие със събраните доказателства и при допуснати грешки при формира на вътрешното си убеждение. Изрично посочва, че не оспорва извършването на нарушението, но твърди, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в отговор изх. № 52-00-10-1852/2/13.07.2020г. Счита, че вмененото административно нарушение се доказва безспорно от пътен лист от 06.08.2019г. и справка от регистъра на психологическите изследвания, от която се установява, че водачът е притежавал валидно УПГ до 01.08.2019г. Ново удостоверение е издадено на 22.08.2019г. като видно от пътните листи на водача, за периода 01.08.2019г. - 22.08.2019г. са извършени 11 превоза на пътници. Счита, че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, доколкото изискването за провеждане на психологически изследвания гарантира сигурността на пътниците, както и живота и здравето на останалите участници в движението. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В случай че съдът уважи жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че при извършена от служители
на РД „АА“ - Варна комплексна проверка на дейността на превозвача „Градски
транспорт“ ЕАД - Варна, въз основа на пътен лист № 47500/06.08.2019г., е
установено, че на посочената дата водачът М.Т.П. е извършил обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия № 22 с автобус „Соларис“, кат. М3 с рег.№ В****НХ
по маршрут ЖП-Гара - кв.Владиславово, гр.Варна. След извършена справка е
установено, че водачът П. е бил без издадено валидно удостоверение за
психологическа годност в периода 01.08.2019г. - 22.08.2019г. Въз основа на
представени пътни листи № 821906/02.08.2019г. и
№ 819528/05.08.2019г. е установено, че нарушението не е изолиран случай,
доколкото водачът е извършвал превоз на пътници в качеството на водач и на
посочените дати. При така установените факти на водача е съставен АУАН
№273721/07.01.2020г. за нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 ЗДвП, а въз основа на
него е издадено НП № 23-0000228/23.03.2020г., с което е наложена глоба в размер
на 500лв.
За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган - видно от заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта и информационните технологии, в срока по чл.34 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН. От правна страна ВРС е приел, че разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност. От събраните доказателства ВРС е приел за установено, че към 06.08.2019г. водачът, който е извършвал обществен превоз на пътници на посочената дата, не е разполагал с валидно УПГ, т.к. издаденото такова № 326995(О) е било валидно до 01.08.2019г., а следващото е с период на действие от 22.08.2019г. - 22.08.2022г., поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.178в, ал.5 ЗДвП. Прието е, че деянието не може да се счита за маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, т.к. със същото са застрашени обществените отношения, гарантиращи безопасното осъществяване на обществения превоз и нарушението не се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност или с липсата на такава. Съобразено е и че нарушението не е еднократно извършено, доколкото от приобщените по делото пътни листи от 02.08.2019г. и 05.08.2019г. се установява, че водачът е осъществил обществен превоз на пътници без УПГ и на посочените дати. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което винаги се поставят в опасност обществените отношения, които приложената санкционна норма гарантира, а именно безопасността на осъществявания превоз с оглед надлежното установяване и удостоверяване на способността на водачите.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за доказаност на нарушението и законосъобразност на наказателното постановление.
Безспорно е установено по делото, че на 06.08.2019г. касаторът е имал качество на водач на автомобил за извършване на обществен превоз на пътници и е управлявал автобус „Соларис“, кат.М3, с рег.№ В****НХ по автобусна линия № 22, обслужвана от „Градски транспорт“ ЕАД. Не се спори и относно факта, че към посочената дата, водачът е нямал валидно удостоверение за психологическа годност, т.к. срокът на валидност на притежаваното от него удостоверение е бил изтекъл. Фактът на извършване на нарушението не се оспорва от касатора и се установява безспорно от пътен лист №47500/06.08.2019г. и справка от регистъра на психологическите изследвания.
Неоснователно е оплакването в жалбата за наличие на основания за приложението на чл.28 ЗАНН.
Управляването на автомобил за превоз на пътници, е правнорегламентирана дейност, като в тази връзка са въведени правила за периодична проверка на психическата годност на водачите. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № № 36/15.05.2006г., психологическото изследване на водачите на МПС има за цел да установи психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия. В този смисъл извършването обществен превоз на пътници без валидно удостоверение, издадено от съответните компетентни лица, е нарушение с висока степен на обществена опасност, т.к. водачите нямат обективен критерий за собственото си психическо състояние. Ирелевантно е обстоятелството, че впоследствие водачът се е снабдил с такова удостоверение, като в тази връзка ВРС правилно е съобразил и че не се касае за изолиран случай, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав, на основание чл. 221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 798/12.06.2020г. на ВРС, ХХХІІ-ри н. с-в. постановено по
НАХД № 1543/2020г.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.