О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../15.11.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 1865 по описа за 2019
год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу разпореждане №
45373/15.10.2019 год. по ч.гр.д. № 15245/2019 год. на ВРС – 46-ти състав В
ЧАСТТА, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение срещу
М.Ц.Ц., ЕГН **********
с адрес гр. Варна, подст. Север,
Възраждане 1А, вх. А, ет. 7, ап. 19 за сумата 248.36 лв. възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги.
Твърди
се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение като се
изразява несъгласие с изводите на съда относно нищожността на договорните
клаузи, поради противоречието им със закона. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и
произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване
с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”, № 49,
бл. 53Е, вх. В срещу М.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес
гр. Варна, подст. Север, Възраждане
1А, вх. А, ет. 7, ап. 19 за сумата 248.36
лв. възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги.
Като е приел, че претендираната от заявителя сума противоречи на ЗПК,
респективно е нищожна, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част,
което е и предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият
състав споделя формираните от заповедния съд изводи, като не споделя доводите
на частния жалбоподател. С оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване
на безспорни вземания съдът приема, че същото може да
има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл.
410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното,
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите
нрави, като съдът следи служебно
за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на
фаза заповедно производство следва да осъществи защита
на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона
и добрите нрави като по този
начин гарантира в пълна степен правата
на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора
да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
Процесният
договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговореното между
страните възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, които се
претендира със заявлението, е нищожно, като съображенията за това са следните:
Претендираната
като възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги сума, чрез
които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2
на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита.
Изрично се сочи от заявителя, че чрез допълнителния пакет кредитополучателя си
е осигурил приоритетното разглеждане на кредита и неговото отпускане, а
експресното разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността
на длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с
тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се
подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на
кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната
от него такса. Липсва и каквато и да е обосновка в сезиралото заявление какви
за допълнителните услуги, за които се претендира възнаграждение по размер на
половина от договорения кредит, дали същите са предоставени, както и дали става
въпрос за допълнителни по естеството си услуги.
Налага се извод за
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 45373/15.10.2019 год. по ч.гр.д. №
15245/2019 год. на ВРС – 46-ти състав, В
ЧАСТТА, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение срещу
М.Ц.Ц., ЕГН **********
с адрес гр. Варна, подст. Север,
Възраждане 1А, вх. А, ет. 7, ап. 19 за сумата 248.36 лв. възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: