О
п р е
д е л
е н и е №
град Свиленград, 17.08.2020 година
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Стамболиева
разгледа докладваното от Председателя Частно
наказателно дело № 420 от 2020 година по описа на Районен съд - Свиленград, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 243, ал. 4 от НПК.
Настоящото
производство пред Районен съд – Свиленград е образувано по Жалба на М.Г.Т. с
ЕГН ********** ***№ 70, срещу Постановление за
прекратяване на наказателно производство на Милена Славова – Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград, от дата 25.06.2020 година по Досъдебно
производство (ДП) № 499/2019 година по
описа на РУ - Свиленград, представяващо прокурорска преписка с вх.№ 1804/2019 година по
описа на Районна прокуратура -
Свиленград.
В Жалбата се
сочи, че обжалвания акт бил неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че подробни
аргументи
ще изложи допълнително, но такива няма представени до настоящия момент.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На основание
чл. 212, ал. 2 от НПК с Протокол за оглед на местопроизшествие от дата 17.12.2019 година е образувано ДП за престъпление по чл. 127,
ал. 1 от НК, а именно за това, че на 17.12.2019 година в град Свиленград,
област Хасково, подпомогнал или склонил Г. Д. П. с ЕГН ********** ***, към
самоубийство и последвало такова.
По
ДП са извършени множество процесуално-следствени действия – оглед на
местопроизшествие, аутопсия, разпит на свидетели, назначена са и са изготвени
Съдебномедицинска и Съдебна химикотоксикологична експертиза, събрани са
множество писмени документи и т.н.
На
22.06.2020 година е изготвено Заключително мнение от Старши разследващ полицай
Камелия Димитрова Тонева и делото е изпратено в Районна прокуратура -
Свиленград с мнение воденото наказателно производство да бъде прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК.
С обжалваното
Постановление образуваното наказателно производство е прекратено, след като Прокурорът позовавайки се на разпоредбата на чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е установил несъставомерност на деянието и е приел
липсата на основания за продължаване на наказателния процес поради липсва на
елементи както от обективна, така и от субективна страна, от състава на
престъплението по чл. 127, ал. 1 от НК или на друго престъпление от общ
характер.
Препис от
Постановлението е изпратен на М.Г.Т. и е редовно връчен на дата 31.07.2020
година, видно от Разписката, приложена в кориците на делото, надлежно оформена - датирана и подписана, с отбелязване и на
името на получателя й – лично от адресата.
На 07.08.2020
година в Регистратурата на Районна прокуратура – Свиленград под вх.рег.№ 1804/19
е входирана Жалба, подадена от М.Г.Т., срещу процесното Постановление за
прекратяване на наказателно производство.
С Писмо № 1804/2019г.
от 07.08.2020 година Жалбата, ведно с копие от Разписка за връчване на М.Г.Т.,
обжалваното Постановление и ДП № 499/2020 година по описа на РУ - Свиленград са
изпратени в Районен съд – Свиленград.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима – подадена е в срок видно от датата й на депозиране в Регистратурата
на Районна прокуратура - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице –пострадалото от престъплението (видно от Удостоверението за наследници,
приложено в кориците на ДП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното престъпление) и родово (по аргумент от чл. 35, ал. 1 от НПК) компетентния Свиленградски Районен съд
и
следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество,
Жалбата е неоснователна.
Постановлението за
прекратяване на наказателното производство, поради липса на елементи от състава на престъплението по чл. 127, ал. 1 от НК или
на друго престъпление от общ характер, е правилно, поради следните съображения:
На преценка
по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, подлежи правилността на извода на Прокурора.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на наказателното
производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите
органи вземат своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководят от закона.
Проверяваното
Постановление съдържа изискващите се от чл. 199 от НПК реквизити. То
съдържа описание на възприетата фактическа обстановка, която макар и да е
отразена по-лаконично, е правилно установена. В тази насока не следва
да се описва изложената в Постановлението на Районна
прокуратура - Свиленград фактическа обстановка, той като по нея не се
спори от страна на жалбоподателя. Правните
изводи за несъставомерност на обвинението по чл. 127 от НК или на друго престъпление от общ характер са обосновани и
законосъобразни и съответстват на събраните по делото доказателства, макар и да
са кратки. Т.е. събраните и описани доказателства са
в достатъчен обем, за да обосноват правния извод за несъставомерност на
обвинението (липсват изискуемите
съставомерни признаци) в престъпление по
чл. 127
от НК или на друго престъпление от общ
характер от компетентността на Районната
прокуратура. Съдът изцяло споделя изводите на Районна прокуратура - Свиленград.
Съдът намира, че Постановлението е издадено
при съобразяване с гласните и писмени доказателствени средства, събрани в хода
на ДП.
Разследващите органи в пределите на своята компетентност са взели всички мерки
за разкриване на обективната истина. За да е налице престъпление по чл.
127, ал. 1 от НК следва да е установено на първо място склоняване или
подпомагане на друго лице към извършване на самоубийство. Подпомагането
се изразява в създаване на благоприятни предпоставки за осъществяване на
самоубийството, до улесняване по някакъв начин на самоубиеца, когато вече е
взел решение да го извърши. Склоняването е психично
въздействие, изразяващо се в мотивиране на самоубиеца да вземе решение и да
посегне на живота си. В конкретния случай не се установява да е налице такава
дейност. Безспорно е установено по делото настъпилата
смърт на Г. Д. П., но не и някой да го е подпомогнал или склонил към
самоубийство. Но гласните
доказателства по делото са категорични, че липсват каквито и да било
доказателства Паскалев да е бил умишлено
склоняван, мотивиран или подбуждан от някого да вземе решението да посегне на
живота си. Действително пострадалият Т., разпитана в
процесуалното качество на свидетел, твърди, че баща й – Георги Паскалев, е имал
пререкания със съседи и конфликти във връзка с имуществени отношения, но
извършените действия по разследването не налагат извод за извършени
противозаконни действия по отношения на починалото лице. Напротив свидетелските
показания сочат, че около 2 седмици преди да бъде открит мъртъв, починалият П.
не се е чувствал добре и с помощта на свидетеля И. Г. П. се е прибрал до втория
етаж на къщата си и е заключил, след като уверил посочения свидетел, че е добре
и ще се оправя сам. В подкрепа на изложеното са и изводите на съдебния лекар
д-р Еленски при огледа на трупа, който сочи, че липсват следи от насилие по
трупа; както и Заключението на Съдебномедицинската
експертиза на труп, видно от което причината за смъртта на П. е сърдечносъдова и дихателна недостатъчност в
резултат на болестни и възрастови изменения на сърдечния мускул, съдовете на
сърцето, аортата и мозъчните съдове от генерализиран атеросклеротичен процес,
довели най-вероятно до остра коронарна недостатъчност или ритъмно-проводно
нарушение в сърдечната дейност и
Заключението на вещите лица по назначената и извършена Съдебна химикотоксикологична
експертиза, видно от което от извършените изследвания на предоставената
биологична проба кръв, взета от трупа на П., не се установява наличие на алкохол, наркотични вещества и други
психотропни медикаменти. В случая не може да се говори за престъпление по
чл. 127, ал. 1 от НК или за друго престъпление от общ характер, тъй като не
са налице елементи от обективна и субективна страна на престъплението по
посочения от НК текст, респ. на друго престъпление от общ характер; а се касае за
естествено настъпила смърт, вследствие на сърдечносъдова и
дихателна недостатъчност.
Съдът
в настоящия си състав намира, че са извършени всички възможни и допустими
процесуално - следствени действия на фазата на ДП и че не са допуснати
процесуални нарушения на ДП, т.е. не е необходимо събиране
на други доказателства и при така събраните доказателства разследването е
проведено всестранно и пълно.
По изложените съображения е налице
хипотезата на чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не
съставлява престъпление както по чл. 127 от НК,
така и по някой от другите текстове на НК. При това положение Прокурорът се е възползвал законосъобразно
от правомощията си по чл. 243, ал. 1, т. 1
от НПК за прекратяване на
наказателното производство, което е сторил с атакуваното Постановление. Предвид изложеното, Съдът намира, че обжалваното Постановление на Районна прокуратура
– Свиленград е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, Съдът в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно, обосновано и
законосъобразно Постановление на Милена
Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград от
дата 25.06.2020 година,
с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е
прекратено наказателното производство по ДП № 499/2020 година по
описа на РУ - Свиленград за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково по
реда на чл. 243, ал. 7 от НПК в седемдневен срок от съобщаването му на
пострадалия и на Районна прокуратура - Свиленград.
След влизане
в сила на настоящото Определение – заверен препис от него,
ведно с ДП, да се изпрати на Районна прокуратура – Свиленград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Кремена Стамболиева)