Решение по дело №523/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

02.08.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

25 юли

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

523

по описа за

2019

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000294 от 26.04.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Т.Р.Щ. ***, с ЕГН **********, за извършено на 13.01.2019г. в гр. Кърджали административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на чл. 43 ал.1 и чл. 44 ал.1 от ЗАНН, както и че не бил извършил посоченото в НП нарушение поради това, че не той е управлявал автомобила на посочената дата и час, поради което моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

На 13.01.2019г. актосъставителят Е.Н. – мл. автоконтрольор при ПП към ОДМВР-Кърджали, бил на работа със служебен автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол за нарушения на правилата за движение- тип ТFR1-М. Същият ден, автомобилът бил ситуиран на ул. „Първи май”, до Пътно поддържане, където работел със системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост. В 14:47ч. на 13.01.2019г. бил заснет движещ се от бензиностанция Газпром към завод Орфей лек автомобил „БМВ 320Д“ рег.№ К 7267 ВС със скорост от 115 км/ч. при ограничение за населено място от 50 км/ч. Водачът на описаното превозно средство не бил спрян на място за проверка. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в централна база КАТ по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобил „БМВ 320Д“ рег.№ К 7267 ВС е Т.Р.Щ. ***, с ЕГН **********. Последният, на 26.03.2019г., декларирал, че на 13.01.2019г. в 14:47 часа автомобилът му бил управляван от него. На 26.03.2019г. свидетелят Н. съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, АУАН за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на свидетеля Р.П.,  връчен на жалбодателя, който го подписал без възражение. На 26.04.2019г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на  жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:

От приложения към делото клип № 1212 е видно, че на 13.01.2019г. в 14:47ч. радар № 555 е заснел лек автомобил „БМВ 320Д“ рег.№ К 7267 ВС, който се е движил със 115 км.ч. След установяване на собственика на заснетото МПС същият е призован с призовка, написана на български език, да се яви в сектор ПП на 26.03.2019г. На тази дата Щ. е подписал горецитираната декларация, попълнена по негова молба от св. Н.,  след което му е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Свидетелите Н. и П., и двамата владеещи турски език, са категорични, че на Щ. е бил показан заснетия от мобилната система клип, както и че е разбрал какво е нарушението, за което му е съставен АУАН. Актосъставителя Н. удостоверява, че Щ. е говорил на български език, но въпреки това той му обяснил и на български и на турски какво е нарушението извършено от него. Щ. много добре бил разбрал за какво му съставят АУАН, като дори попитал какъв ще бъде размера на глобата. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на тези свидетели като обективни, непротиворечиви, потвърждаващи се от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св. Хасан, който пред съда заявява, че на въпросната дата и час е управлявал автомобила на Щ., поради това, че свидетелят е близък приятел на Щ., което го прави заинтересован от благоприятния за жалбодателя изход на делото, Щ. е имал възможност при съставяне на АУАН и при попълване на декларацията да го посочи като лице, управлявало собствения му автомобил на посочената дата, както и поради това, че св. Хасан по никакъв начин не удостовери, че е правоспособен водач на МПС.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.     

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това, че в 14:47ч. на 13.01.2019г. бил заснет движещ се от бензиностанция Газпром към завод Орфей лек автомобил „БМВ 320Д“ рег.№ К 7267 ВС със скорост от 115 км/ч. при ограничение за населено място от 50 км/ч. Последната норма забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че на процесната дата и място жалбодателят, като водач на автомобила „БМВ 320Д“ рег.№ К 7267 ВС, е осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движила със скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч. При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените наказания „глоба” в размер на 800 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. АНО е приел, че наказуемото превишаване на разрешената скорост е 62 км.ч., въпреки че в НП е посочена скорост от 112 км.ч., като се е базирал на методическите указания за работа с TFR1-М, според които системата може да допусне грешка при фиксиране на скоростта до + или – 3 км.ч., и е възприел грешката в по- благоприятния за нарушителя размер.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Регламентираните в чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление също са спазени. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Доказано е и нарушението, за което вече бяха изложени съображения. Затова неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното постановление.

Съдът не споделя изложените от процесуалния представител на жалбоподателя твърдения, че атакуваното НП е незаконосъобразно поради обстоятелството, че подзащитният му не владеел български език поради следното:

От една страна, в показанията на свидетелите П. и Н., които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви,  са категорични, че жалбодателят е разбрал за какво нарушение ще му бъде съставен АУАН, както и че свидетелят Н. му е обяснил на разбираем за него език съдържанието на декларацията и на акта. Прочее, като правоспособен водач на МПС жалбодателят е запознат със знаците, регулиращи движението по пътищата, които са идентични както в Р Турция, така и в цяла Европа, още повече, че Щ. е и български гражданнин.

Изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който се води производството - български, не е изрично уредено в ЗАНН. Ч 

 

 

 

л. 84 от ЗАНН препраща, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, към разпоредбите на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК).  

 

 

 

Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

 

 

 

 

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. При преценката на нарушението, описано в акта, действията на полицейските служители- и двамата владеещи турски език, са превели на разбираем за нарушителя език, в какво се състои нарушението, за което му се съставя АУАН, като са му предявили и заснетия клип. Безспорно, според вътрешното ни законодателство, упражняването на субективното процесуално право на запознаване с акта е съществен елемент от правото на защита. По аргумент от чл. 36, ал.1 от ЗАНН в обичайните хипотези на административнонаказателно производство началото му се поставя със съставянето на АУАН, а съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН, началният момент, от който възниква правото на защита на нарушителя, е този на предявяването на акта, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Също така, в чл. 1 от ЗАНН е посочено, че този закон осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, основна част от което е и правото му да разбере за извършването точно на кое действие или бездействие е санкциониран. Изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който се води производството - български, не е изрично уредено в ЗАНН, но следва да се има предвид, че, според настоящия съдебен състав, не се касае за преводач по смисъла на чл. 142 от НПК, а за обикновен преводач, който на достъпен за лицето език да обясни в какво се състои проверката и да му преведе съдържанието на АУАН.  Последното изискване е било изпълнено от св. Н., който е обяснил на жалбодателя и на български и на турски съдържанието на акта.  

 

 

 

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че жалбодателят е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено НП.

Предвид изложените по-горе съображения, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Така мотивиран, Съдът

 

                                            Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1300-000294 от 26.04.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Т.Р.Щ. ***, с ЕГН **********, за извършено на 13.01.2019г. в гр. Кърджали административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

 

 

 

                                                     Районен съдия: