Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.
Троян, 21.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
1021 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с цена на иска 137.37 лв., предявен от „ЮБЦ” ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „****, законен представител *** пълномощник адвокат В.Г. от
САК, против П.К.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, мах. „*****. Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 608/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като цесионер, като
твърди, че претендираното вземане се основава на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1137243 от 10.02.2017г., сключен
между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, **** и
П.К.К., по който е издадена фактура №
**********/01.07.2017г. за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017 година за
сумата 137.37 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение / неустойка/ на
посочения договор.
Сочи, че с договор за цесия от 16.10.2018
година вземането е прехвърлено от „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД
на „С. Г. Груп” ЕАД, ****. С договор за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ЕАД,
**** е прехвърлило вземането, придобито от „Българска Телекомуникационна
компания“ ЕАД, на „ЮБЦ” ЕООД, **** За двете цесии длъжникът не е бил уведомен
по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , като уведомленията са приложени към
исковата молба за връчване на ответника.
Ищецът претендира неустойката в размер на
137.37 лв. поради предсрочното прекратяване на договора на 05.06.2017г. поради
неизпълнение на задълженията на абоната-ответник. Сочи, че претендираното
вземане е съгласно клауза в т.2 от договора и представлява сбор от трикратния
размер на месечните такси на абонатните услуги, както следва: 89.97 лв. за
абонаментен план VIVACOM Smart L /3 х 29.99 лв./ и
47.40 лв. за абонаментен план VIVACOM Mobix
/3 х 15.80 лв./
Ищецът прави искане
съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено
по отношение на П.К.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
мах. „Сеновоза“ № 1,
наличието на вземане на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. **** законен
представител ****, пълномощник адвокат В.Г. от САК, представляваща Адвокатско
дружество „Г. и П.” със съдебен адрес:***, за сумата 137.37 /сто тридесет и
седем лева и тридесет и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
неизпълнение на договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 1137243 от 10.02.2017г., сключени между „Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД, **** и
П.К.К., за което е издадена фактура №
**********/01.07.2017г. за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2020г. до окончателното й
изплащане;
Претендират се направените в настоящото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата П.К.К. се
представлява от назначения й особен представител адв.Д.П.
***, който е представил отговор в
указания едномесечен срок, в който е взел становище за неоснователност на
предявения иск. Адв.П. оспорва процесуалната легитимация на ищцовото дружество.
По същество на спора процесуалният представител сочи, че не са представени
доказателства установяващи неизпълнението на ответницата по процесния договор.
В съдебно заседание за ищцовото дружество «ЮБЦ” ЕООД, ****, редовно призовани,
не се явява представител и същото не се представлява от процесуалния
си представител адв.В.Г. от
САК. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника
адв.Г., в която се поддържа предявения иск и се моли същият да
бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените в
производството разноски.
За ответницата П.К.К. в
съдебно заседание не се явява назначения й особен представител - адв.Д.П. ***. Не е взето допълнително становище по
предявения иск и по проекто-доклада, изготвен от съда.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 608/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 14.08.2020
г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 266 от 18.08.2020г.
г., с която е разпоредено
П.К.К. да заплати на
кредитора сумата 137.37 - сто
тридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки, представляваща обезщетение
за неизпълнение на Договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 1137243 от 10.02.2017г., сключени между „Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *****
и П.К.К.,
за което е издадена фактура № **********/01.07.2017г. за периода от
01.06.2017г. до 30.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 25.00 - двадесет и пет
лева, представляваща разноски по
делото за платена държавна такса и сумата
180.00 – сто и осемдесет лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника К. по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си.
По делото е представен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1137243 от 10.02.2017г., сключен
между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, **** и
П.К.К., от който се установява, че на К. е
предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L
с месечен абонамент 23.99
лв. и VIVACOM
Mobix 30 с цена 15.80 лв. Срокът
на договора е 24 месеца- до 10.02.2019г.
Представени са фактури, издадени от „БТК“ ЕАД на П.К. за клиентски номер
1137243, както следва: фактура № ********** от 01.04.2017г. за сумата 142.88
лв.; фактура № ********** от 01.05.2017г. за сумата 176.38лв.; фактура №
********** от 01.06.2017г. за сумата от 195.61 лв. и фактура № ********** от
01.07.2017г. за сума 471.59 лв. И в четирите фактури стойността за плащане е с
включени суми за плащане от предходен период.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му
срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен
иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на
основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на
този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в
срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и
е допустим.
Ответницата П.К., чрез особения й представител адв.Д.П.,
оспорва активната легитимация на ищеца
като цесионер на вземанията на „БТК” ЕАД с довода, че уведомлението за извършената цесия
е връчено на особения представител, а не на самия ответник.
Представени са договор
за цесия от 16.10.2018 година, с който вземането е прехвърлено от „Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕА****С представения договор
за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК *********, е прехвърлило
вземането, придобито от „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, на „ЮБЦ”
ЕООД, ***. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД , като уведомлението е приложено към исковата молба за връчване на
ответника.
Съдът намира възражението на адв.П.
за неоснователно.
В случая цесията е съобщена на назначения на длъжника особен представител с
връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което е породила
действие и ищецът е активно легитимиран да предяви положителния установителен
иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Адв.П. не оспорва валидността
на цесионния договор, с чието сключване вземането преминава от цедента върху
цесионера. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към този момент. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня ,
когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването
има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му. В случая от назначения на ответника особен представител не са
изложени доводи, че е платил изцяло или отчасти задължението си след
датата на сключване на договора за цесия и преди
съобщаването му за нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита,
че ищецът се явява носител на процесното вземане и цесията е произвела
действие спрямо ответника от датата на връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея.
На
следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС
относно начина на уведомяване на длъжника по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за
извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е
упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението
по чл.99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца
към исковата молба е приложено
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ .
Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената
цесия може да бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК, за да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. На съдебния състав е известна противоречивата
на практика на съдилищата по този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен
път от ВКС. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г.
обаче ВКС приема, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В мотивите на
своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1 - 5
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и
др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47 ГПК,
ал.1 - 5. Отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената
цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при
сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. 50 ЗННД
във вр. с чл.47 ал. 1 – 5 ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се
счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В
настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради
което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия
интерес, съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. Дончо Петров,
който е получил препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и
уведомителното писмо за извършената цесия, като макар и да не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният особен представител е взел участие в с.з. по делото до края на
устните състезания, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на 34, ал.1 от ГПК, както и
господстващото в правната теория становище, че особеният представител разполага
с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител. В
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК са изброени изчерпателно действията, за
които се изисква изрично пълномощно – сключване на спогодба, намаляване,
оттегляне или отказ от иска, признаване искания на другата страна, получаване
на пари или други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото. Няма пречка обаче особеният представител да приема
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса.
Приемането, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия означава,
че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в
рамките на исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, регламентиран в чл.9 от ГПК.
Поради
изложените съображения съдебният състав счита, че връченото на особения
представител на ответника уведомлението за извършената цесия е породило
действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съществуването на
процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги- наличие
на валидно договорно отношение с ответника , както и наличие на възникнало за
последния задължение по този договор /дължимостта на претендираните суми -
реалното ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при
издаването на приложените към исковата молба фактури, размера на задължението,
посочено в тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието
на задължението с реално използваните от ответницата услуги/.
Ищецът основава своята
претенция на твърдения за предсрочното прекратяване на договора за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1137243 от 10.02.2017г. на 05.06.2017г. поради неизпълнение на задълженията
на абоната-ответник за три последователни месеца в периода 01.03.2017г. – 31.05.2017г. на обща
стойност 195.61 лв. Ищцовото дружество следва да докаже предсрочното
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, от кого е прекратен
предсрочно и основанието за това.
Представени са фактури във връзка с
твърденията, изложени в ИМ, а именно: фактури с номера ********** от 01.04.2017г. за сумата 142.88 лв.; № ********** от
01.05.2017г. за сумата 176.38лв. и № ********** от 01.06.2017г. за сумата от
195.61 лв.
От ответната страна не са представени
доказателства, от които да се установява, че използваните от отв.К. мобилни услуги в този тримесечен период, за които са
издадени процесните фактури, са заплатени своевременно.
От друга страна, сами по себе си издадените фактури не установяват
наличието на задължение. Те имат характер на частен диспозитивен документ,
който обективира изгодни за издателя факти, поради което и при наличния спор
следва да бъдат доказани,а именно - реалното използване на процесните услуги и
осчетоводената им стойност, както и неизпълнението от страна ан ответницата. От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които съдът да приеме за установен факта на използване от абоната на
тези услуги в посочения период , без изпълнение на насрещното задължение за
заплащане на услугите, който обосновава претендираното от ищеца право за
едностранно прекратяване на договора и начисляване на неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката
е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за
вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или
неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият
състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от
неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. В
процесния договор е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на 24-месечния срок по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими
суми, последният дължи неустойка в
размер на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни вноски.
Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в общ размер на 195.61 лева,
начислена в крайна фактура № ********** от 01.07.2017г. на обща стойност
471.59 лв.
В ИМ се сочи, че претендираното вземане е
съгласно клауза в т.2 от договора и представлява сбор от трикратния размер на
месечните такси на абонатните услуги, както следва: 89.97 лв. за абонаментен
план VIVACOM Smart L / 3 х 29.99 лв./ и 47.40 лв. за абонаментен
план VIVACOM Mobix /3 х 15.80 лв./.
Видно е от договора обаче, че месечната такса за абонаментен план VIVACOM Smart L
е не 29.99 лв., а 23.99 лв.
В конкретния казус
твърдението е за едностранно разваляне на договора поради виновно неизпълнение
от страна на абоната на мобилни услуги. Касае се за писмен договор и
изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и да е достигнало
до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл липсват
твърдения в ИМ, като това не се установява и от представените писмени
доказателства.
Предвид, че ищецът не
доказа кога е прекратен договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 1137243 от 10.02.2017г., както и основанието за предсрочното му
прекратяване, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „ЮБЦ”
ЕООД, *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, вх. В, ет. 8, законен представител **** ****, пълномощник
адвокат В.Г. от САК, против П.К.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
мах****, с който се претендира установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 608/2020 г. по описа на Районен
съд гр.Троян, както следва: за сумата 137.37 - сто тридесет и седем лева и тридесет
и седем стотинки, представляваща обезщетение за неизпълнение на
Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
1137243 от 10.02.2017г., сключени между „Българска Телекомуникационна компания“
ЕАД, **** и П.К.К., за което е издадена фактура №
**********/01.07.2017г. за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2020г. до окончателното й
изплащане; като неоснователен и
недоказан.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: