РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500482 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. К.
като пълномощник на В. АТ. Г. срещу решение № 260043 от 13-ти август
2021 г. постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд,
в частта, с която предявеният от въззивника против „З.К.“АД иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ - за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
причинените му травми в ПТП на 31-ви януари 2019 г., е отхвърлен над
размера от 25 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. както и в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 7-ми февруари 2019 г.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано.
На първо място се оспорват изводите в обжалваното решение за
основателност на въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване
от страна на въззивника като пострадал, поради движението му като
пешеходец на пътното платно, в равна степен – 50 %, с тази на деликвента и
извършеното съобразно това редуциране на дължимото обезщетение.
1
Изложени са аргументи, обосновани с данни от заключението на вещото лице
за липса на възможност пострадалият като пешеходец да ползва площите
извън пътното като тротоар, като неправилно приносът му за настъпване на
вредоносния резултата е обоснован в обжалваното решение с установеното
опиянение на пешеходеца. Изводите за поведение на пешеходеца в следствие
на опиянението, с което същият да се е поставил в опасност, се оспорват като
необосновани с установените факти по делото.
Оспорена е и степента, в която съдът е определил съпричиняването в
еднаква степен с вината на деликвента, установена с влязлата в сила присъда
по НОХД № 168/2020 г. по описа на ЯОС.
На следващо място се поддържа възражение относно размера на
обезщетението като занижен. При определянето му съдът не съобразил
политравматичния характер на уврежданията, усложненията при лечението и
продължителността на възстановителния период – обичайно от 8 до 12 месеца
за вида и характера на травмите – краткотрайна загуба на съзнание, разкъсно-
контузни рани по главата и раздробяване на двата пищяла с открита и
инфектирана рана; периодът и отрицателните емоционални преживявания и
затруднения свързани с обездвижването и изтърпените болки и страдания,
довели до трайна промяна в психиката на пострадалия. Липсвал анализ на
относимите към поставените въпроси обективни факти и обстоятелства,
установени по делото; не била отчетена волята на законодателя за пълноценна
компенсация на причинените вреди, намерила израз в увеличените лимити на
отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“.
Относно отхвърлянето на акцесорната претенция за забава, във
въззивната жалба са развити доводи в оспорване на извода за забава на
пострадалия като кредитор, поради непосочването на банкова сметка, по
която да бъде заплатено обезщетението. Изтъква се, че застрахователят
изобщо не е предложил заплащане на обезщетение, поради което не е налице
хипотезата на чл. 95 ЗЗД. Застрахователят не е изпълнил задължението си да
представи доказателства относно момента на уведомяването си, поради което
съдът е следвало съобразно чл. 161 ГПК да приеме в негова тежест, че са
доказани твърденията на въззивника в тази насока – за уведомяване в срока
по чл. 429, ал. 3 КЗ.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и
2
съответно уважаване на исковете, като се претендира съответно присъждане
на възнаграждение за пълномощника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв заедно с
ДДС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор, от „З.К.“АД чрез
пълномощника – адв. Т. П., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Развити са доводи за правилност на решението и обоснованост на
изводите при определяне размера на дължимото обезщетение, както и
съобразяването им със задължителната съдебна практика. Относно извода за
наличие на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия, се поддържа
становище за съобразяването им с т. 87 от Тълкувателно решение № 1 от 23-
ти декември 2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка
се поддържа твърдение, че въззивникът като пешеходец е допуснал
нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗДвП и е поел предвидим и реално очакван риск
от създадената опасност от движението си на пътното платно под алкохолно
опиянение в следствие концентрация на алкохол в кръвта от 2,33 промила,
докато за водача на МПС било невъзможно спрямо момента на възприемане
на пешеходеца на пътното платно да предотврати настъпването на ПТП и
произтичащите от него вреди. Относно възможността за възприемане се
подчертава тъмното облекло на пешеходеца, намалената видимост в тъмната
част на денонощието и лошите метеорологични условия, като съдът
необосновано е кредитирал заключението на вещото лице в обратен смисъл.
Подчертава се, че към настоящия момент е настъпило пълно
възстановяване на въззивника – ищец, съобразно което претенцията на
въззивника е прекомерна, а размерът на обезщетението е определен правилно
при съобразяване критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Изложени са и аргументи във връзка с възлагането на Гаранционния фон да
разработи методика за определяне на дължимите обезщетения на
пострадалите лица по чл. 493а, ал. 2 КЗ
По възраженията срещу отхвърлянето на акцесорната претенция се
посочва задължението на пострадалия и/увредения да отправи писмено
претенцията си, като задължително следва да е посочена банковата сметка,
като последното изискване не е било изпълнено вкл. след отправено
напомнително писмо от страна на застрахователя. Неизпълнението на това
3
задължение по същността си представлявало забава на кредитора по смисъла
на чл. 95 ЗЗД, освобождаваща застрахователя от отговорност за забава.
Претендират се разноски.
В с. з. страните не изпращат представители.
В писмени становища по същество, всяка от страните поддържа
възражение с оглед на изложените във въззивната жалба и отговора по нея
доводи и аргументи.
Бургаски апелативен съд, със свое определение от 22-ри ноември 2021
г., като намери, че въззивната жалба е допустима, във връзка с
основателността и намира за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при липсата на
възражение на страните за такива пороци, въззивният съд съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК в служебно извършената проверка не
намира основания за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
По правилността на решението, като съобрази поставените от страните
въпроси във въззивното производство Бургаски апелативен съд намира
следното:
Предмет на делото е претенцията на въззивника В. АТ. Г. против ЗК
„Л.И.С“ АД с която се претендира ответникът да бъде за заплащане на сумата
от 80 000 лв., като част от общо дължимите 90 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания в ПТП на
31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г., за която
дата се поддържа, че е съобразена с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
430, ал. 1 КЗ, до окончателното изплащане.
Претенцията е основана на твърдение за наличие на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена от посочения застраховател за МПС - т.
а. марка и модел „Форд Транзит", с peг. № *** , управлявано от деликвента –
В. Г. В., чиято вина за настъпване на ПТП е установена със споразумение по
НОХД № 168/2020 г. по описа на Ямболски районен съд.
Твърденията са за нанесени на въззивника като пострадал телесни
увреждания: счупвания на тялото на тибията и фибулата, открито; тежко
травмиране на меките тъкани; охлузвания, синини, отоци в областта на
4
главата и тялото; психически стрес, причиняването на които не е спорно по
делото.
Пренесеният пред въззивната инстанция спор е концентриран около
въпросите относно степента, интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от травмите и тяхното лечение, като предпоставка за
определяне на справедлив размер на обезщетението по критериите на чл. 52
ЗЗД, както и съобразяването му с икономическите условия в страната и
факторите, които следва да се съобразят в тази връзка. Съществен е и спора
относно наличието на нарушение от страна на пострадалия по чл. 113, ал. 1
ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както
и наличието на причинно-следствена връзка между установеното алкохолно
опиянение от 2.33 промила на пешеходеца и поведението му като фактор за
настъпване на ПТП.
По посочените въпроси Бургаски апелативен съд, въз основа на
събраните по делото доказателства и техния анализ, намира за установено
следното:
На 31.01.2019 г. около 21-22:00 ч. въззивникът е бил блъснат от т. а.
марка и модел „Форд Транзит", с peг. № ***, в района на Околовръстен път -
Юг гр. Ямбол, в следствие на което са му причинени следните увреждания:
краткотрайна загуба на съзнание, разкъсно-контузни рани по лицето, главата
и тялото; открити много-фрагментни фрактури на двете кости на дясна
подбедрица, със замърсени и първично инфектирани костни и меки тъкани в
областта на фрактурите. С оглед на контузия на главата и мозъка се
установява от заключението по назначената СМЕ, че при ри приемането му
спешния кабинет пострадалият е бил в съзнание, адекватен, но без ясен
спомен и илюзии относно случилото се. В резултат на удара в областта на
главата пострадалият е настъпила краткотрайна загуба на съзнанието за
определен момент като характерен симптом за причинено сътресение на
мозъка, което като състояние представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и отзвучава за период до седмица при леглови
режим.
Разкъсно - контузните рани по главата и лицето са временно и
краткотрайно разстройство на здравето, неопасно за живота, обичайон
оздравяващи до 12-15 ден.
5
Травмите на дясна подбедрица са съчетани с полифрагментни
раздробени фрактури на двата пищяла, ката големият е разкъсал кожата,
оформил е рана 10 - 15 см. и е изхвръкнал навън, първично инфектиран от
пръстта и калта от мократа и разкаляна пътна настилка. Травмиран е и
перониалния нерв с преходна загуба на двигателна активност на ходилото.
Лечението е продължително, на няколко етапа, обхващащи последователно:
алиниране (изправяне на оста на крайника), обработка и саниране на
мекотъканните структури - Демидж контрол и последваща дефинитивна
остеосинтеза и авто-остеопластика. Травмираният участък е характерен
поначало с възможно забавено срастване на фрактурите, още повече при
нарушена трофика и кръвоснабдяване на тъканите и налична първична
инфекция. Средно - долните фрактури на подбедрицата вещото лице е
посочило, че са едни от най-трудно зарастващите от всички дълги кости,
поради анатомична и физиологична особеност на зоната. В този случай
травмите на подбедрицата определят медицинско-биологичния признак на
трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период 8-12
месеца от злополуката.
Обичайният период на лечение на такива усложнени фрактури на
подбедрицата е от 8 до 12 месеца. В случая на въззивника са били
провеждани ежедневно превръзки на раните на откритата фрактура с обилни
промивки, лаважи с медикаменти, дренажи и мекотъканен дебридмент.
Монтиран е Външен фиксатор - стабилизиращ относително подбедрицата и
позволяващ обработката и непрекъснатото следене на мекотъкания статус.
Прилагани са Антибиотици, Нискомолекулярни хепаринови продукти за
профилактика на Дълбока венозна тромбоза; Водно - солеви и електролитни
разтвори; Аналгетици и др. Многократни Клинико-лабораторни и
Микробиологични изследвания. Невротрофичното лечение на травмите на
периферния нерв съпътствуват общото лечение. След приключване на
обработката на раните, при наличен външен фиксатор и елиминиране на
рисковете от задържане на инфекция, пациентът е приет отново за
дефинитивна стабилизация на фрактурите. Многофрагментните, раздробени
фрактури с костни дефекти налагат често при операцията да се запълнят
костните липси и празнини със собствена кост - авто-остео пластика. В случая
е използвана част от свободният фрагмент на фибулата - малкия пищял.
6
Стабилизацията е постигната със заключваща примостяваща плака и серклаж
и е окончателна. Следващите превръзки са продължили до 14 -15 -тия ден със
свалянето на конците. Гипсовата имобилизация след операцията е
продължила за 2 - 2,5 мес, като след свалянето й до 6 - тия месец въззивникът
не е стъпвал на оперирания крайник. Обичайният период на лечение на такива
усложнени фрактури на подбедрицата е от 8 до 12 месеца. Към момента е
настъпило възстановяване на въззивника, чиято работа изисква
продължително изправено състояние, при което при претоварване чувства
болки в подбедрицата. Движенията на долния крайник са възстановени в
пълен обем и сила тазобедрена, колянна и глезенна стави, като се придвижва
без помощни средства. Възстановен е напълно и обемът на бедрената и
подбедрена мускулатура, както и повърхността на подбедрицата - еластична
кожа със спокоен цикатрикс, без зачервяване и оток в областта на фрактурите.
Възстановени са движенията - активни и пасивни на глезенната става и
травмите на перонеалния нерв и двигателния дефицит на ходилото са
отзвучали. Настъпило пълно вторично костно срастване на тибията с
натрупване на перостален калус и консолидирани части от кортекса.
Поставената металната синтеза е стабилна и липсват остатъчни явления от
травмата. Заключението на в. л. относно причиняването на травмите е за
увреди, рани и фрактури в резултат на директен удар от МПС при ПТП.
От показанията на св. С.Х., които относно състоянието на въззивника
след инцидента и претърпените болки кореспондират с данните от
заключението по СМЕ, се установява, че състоянието на пострадалия след
инцидента като зяло е било тежко, като е било необходимо да бъде
придвижван на носилка. През време на престоя в болницата и след
операциите е било необходимо да бъде обгрижван от нея, като не му се
разрешавало да става, а и нямал сили за това. Чужда помощ е била
необходима и е било затруднено придвижването му в последствие за
контролни прегледи, в което е бил подпомаган от свидетелката и нейни
роднини. Около 6 месеца е бил на легло, като в последствие постепенно
започнал да се движи с патериците и с чужда помощ. В продължение на
година е ползвал две патерици, като е започнал да се движи без помощни
средства едва през м. април 2020 г. Продължава да изпитва болки в крака и
главоболие, като след случилото се продължава да изпитва страх, което
променило емоционално личността му.
7
Относно механизма на настъпване на ПТП, който е от значение за
преценката относно поведението на въззивника, от събраните по делото
доказателства е видно, че на 31.01.2019 г., в 21:17 часа, същият се е движил по
околовръстен път „ЮГ", в гр. Ямбол, в южния край на платното за движение,
в посока запад - изток. Било е тъмно и дъждовно. В същото време, попътно
зад него са се движили последователно автомобил Форд с peг. № *** и зад
него управлявания от деликвента В. Г. В. товарен автомобил Форд с peг. №
***. Пред базата на фирма „К.Р." ЕООД последният е застигнал и е предприел
маневра изпреварване на предходно движещия се автомобил Форд с peг. №
***, позиционирайки се изцяло в насрещна за него (северната) лента за
движение. С тази си насоченост, товарен автомобил Форд с peг. № *** е
застигнал и блъснал движещия се в същата посока пешеходец. Ударът е
настъпил в позицията на мерната линия и на около 1.8 – 2.0 метра вдясно от
левия край на платното за движение.
В зоната на местопроизшествието околовръстен път „ЮГ" платното за
движение е с асфалтова настилка, с налични неравности и побитоси по нея, с
широчината на платното за движение 7,6 метра, разделено на две еднакви
ленти с надлъжна пътна маркировка МЗ - единична прекъсната линия.
Двустранно пътят е ограничен от бордюри, като отдясно са с височина 5 см, а
отляво 12 см. Отдясно на пътя е налична земна площ с широчина 14,0 метра,
която е от трошенокаменна настилка и е проходима. Отляво е налична земна
площ - затревена, окосена, проходима с широчина 1,8 метра (виж ф. к. 1, 2,
3,4, 9 и 10 от фотоалбума по ДП).
Заключението относно поведението на водача на т. а. марка и модел
„Форд Транзит", с peг. № *** е за възможност да предотврати ПТП чрез
своевременно аварийно спиране, при движение със скорост не по-висока от
64,6 км/ч., с която при конкретните условия на видимост и осветеност е имал
възможност да възприеме движещият се пешеходец, преди предприемането
на маневра за изпреварване.
След настъпилото ПТП въззивникът е бил отведен от екип на ЦСМП и
МВР в Спешно приемно отделение на МБАЛ - Ямбол, на 31.01.2019 г. около
22:30 ч. във физическо състояние, което не е позволявало проверка за алкохол
с техническо средство. Взета е кръвна проба за химическо-токсикологично
изследване със съгласието и подписа на ищеца, като съгласно протокол № 33 /
8
08.02.2019 г. от Химик към НТЛ - ОД -МВР - Ямбол е установено наличие на
етилов алкохол, с концентрация 2,33 промила, съответстваща на посоченото
от пострадалия количество алкохол, изпито малко преди инцидента.
По делото липсват данни движението на въззивника на пътното платно
да е било лъкатушещо, нестабилно и непредвидимо.
Водачът на МПС е напуснал местопроизшествието преди пристигането
на представители на Пътна полиция и линейката, откарала пострадалия в
болница. В следствие на извършения оглед е установено, че пътят е бил
мокър, отстрани - затревени площ, които са били кални и, за което
свидетелства замърсяването на откритата фрактура на пострадалия, довело до
усложнения. На място не са били налични обособени тротоари и пешеходни
пътеки
Видно от писмо на ответника до ищеца, В.Г. е подал молба-претенция
до ЗАД „А." АД с вх. № 2296/19.02.2019 г. ищецът е предявил претенция на
основание чл. 380 от КЗ пред застрахователя на водача на лекия автомобил.
Няма спор, че на пострадалия ищец не е платено обезщетение.
Видно е от представените с исковата молба уведомления в рамките на
водената между въззивника и застрахователя писмена кореспонденция, че с
молба вх. № 2296/19.02.2019 г. въззивникът е отправил претенция за
заплащане на обезщетение. В отговор на това, с писмо изх. № 1934/27.02.2019
г. застрахователят като е намерил, че представените документи не са
достатъчни, е изискал представянето на копия от експертни заключения –
авто-технически и медицински, съдебни актове за установяване вината на
водача на МПС, както и да бъде посочена банкова сметка на пострадалия.
Няма данни по делото застрахователят да е предложил обезщетение,
като пред първоинстанционния съд застрахователят е оспорвал изцяло
наличието на основание за заплащане на застрахователно обезщетение и е
поддържано становище за изключителна вина на пострадалия за настъпване
на ПТП.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Бургаски
апелативен съд намира, че въззивната жалба е частично основателна за
размера над присъденото обезщетение от 25 000 лв. до 56 000 лв.
С оглед характера и вида на причинените телесни увреждания,
продължителността на възстановителния процес, необходимото лечение и
9
неговият характер Бургаски апелативен съд намира, че общия справедлив
размер е 70 000 лв.
На първо място съдът взема предвид, че се касае за тежко увреждане на
долен (десен) крайник на въззивника. Без да е необходимо преповтарянето на
експертното заключение, описващо медицинските диагнози, както и сложния
и продължителен процес на лечение, следва да се съобрази, че се касае за
политравматично увреждане, което за период от една година е затруднявало
движенията, придвижването и обслужването на пострадалия в ежедневието.
Към настоящият момент е настъпило пълното му възстановяване, но в
продължение на 6 м. не е имал възможност да става от леглото, което е било
необходимо и за правилното зарастване на фрактурите, възстановяването на
мускулатурата и засегнатите двигателни нерви на долния крайник.
Въззивникът е бил поставен за продължителен период в социален и
физически дискомфорт, който е ангажирал неговите физически и психични
ресурси , през което време е било необходимо да бъде подпомаган от своята
приятелка и нейни роднини. Няма съмнение, че предвид неколкократните
оперативни интервенции въззивникът е изпитвал силни болки, свързани с
прием на лекарства, като оздравителният процес е бил усложнен освен от
характера и мястото на травмата, но също и от причиненото замърсяване на
откритата рана.
На следващо място, макара да е отзвучало за две седмици, състоянието
на въззивника е било усложнено и е бил травмиран с оглед на полученото
мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани по главата, което също следва
да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Тези
разстройства, неопасни за живота, са допринесли за преживяването на
негативни емоции и соматични страдания.
Предвид настъпилото пълно възстановяване, установено от
заключението на вещото лице, съдът намира, че присъждането на
обезщетение над 70 000 лв., би надхвърлило неговия компенсаторен характер.
Така определеният размер следва да бъде намалено с 20 %, в каквото
съотношение съдът намира, че въззивникът е допринесъл за настъпване на
ПТП, а като последица от това – и за претърпените болки и страдания.
Предвид данните от заключението на авто-техническата експертиза, за
придвижване на въззивника на пътното платно, при наличие на тротоарна
10
площ, макар и отсрещната му страна, същият е нарушил правилата за
движение – по чл. 108, ал. 1 ЗдвП. Дори да се приеме, предвид конкретните
метеорологични условия, че движението по банкет или тротоарни площи,
предвид тяхното състояние е било невъзможно, разпоредбата на чл. 108, ал. 2
ЗДвП в населени места допуска движението на пътното, в лентата за
насрещно движение, но съгласно т. 1 на посочената разпоредба, е необходимо
движението да се осъществява възможно най-близо до лявата граница на
пътното платно. Ударът на пешеходеца от МПС е настъпил на 1.8 – 2 м. в
лявата лента за движение, което не отговаря на изискването движението да е
възможно най-близо до лявата му граница, като с оглед цялата широчина на
пътното платно следва, че се е движил в средата на лявата лента по посока на
движението си. Така установеното движение на пешеходеца изпълва
предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението,
като факторите, които са допринесли за този избор, са без значение и се
поглъщат от него като резултат.
Доводите на застрахователя, че следва да се съобрази т. 7 Тълкувателно
решение № 1 от 23-ти декември 2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на
ВКС са несъстоятелни. Опияненото състояние на пострадалия не
представлява правонарушение и е предпоставка за намаляване на
обезщетението, само в предвидените от закона случаи. В т. 7 на посоченото
тълкувателно решение, приносът на пострадалия не се изразява в употребата
на алкохол от негова страна, а в осъществения принос като последица от
избора му сам да постави живота и здравето си зависимост от поведението на
водач на МПС, който е употребил алкохол. Т. е. опасността е била
непосредствена и предвидима, но въпреки това лицето е взело решение да се
постави в такава опасност. Когато опасността произтича от обективното
поведение на пострадалия, което само по себе си представлява
непосредствена причина за настъпилия вредоносен резултат, формалните
предпоставки, от които е повлияно мисленето, волеобразуването и останалите
вътрешни (когнитивни) процеси, довели до обективирането на това
поведение, са без правно значение и извън изрично предвидените от закона
случаи не може да бъдат взимани предвид като е недопустимо да бъдат
съобразявани във вреда на пострадалия.
Предвид изложеното и след намаляване на определеното по горе
обезщетение с 20 %, обезщетението, което следва да бъде присъдено в размер
11
на 56 000 лв.
Акцесорната претенция към застрахователя – за заплащане на
обезщетение, следва да бъде уважено от установената по делото дата на
отправяне на искането от страна на пострадалия – 19.02.2019 г., съгласно чл.
429, ал. 3 КЗ. Такава съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ се дължи от по-ранната дата
измежду тази на уведомяването от застрахования или тази на предявяване на
претенцията пред застрахователя. Тримесечният срок след предявяване на
претенцията пред застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ касае забавата на
застрахователя, който съгласно нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ, отговаря и за
лихвите за забава, дължими от застрахования, когато отговаря за тях пред
увреденото лице.
Възражението на застрахователя, за забава на въззивника като кредитор,
да посочи банковата сметка, като предпоставка за освобождаване на
застрахователя от отговорност за лихви, съгласно чл. 409 КЗ вр. чл. 405 и чл.
380, ал. 3 КЗ. Забава на кредитора е налице тогава, когато длъжникът е бил в
готовност да престира и изпълнението е осуетено само с оглед поведението на
кредитора. В конкретния случай, застрахователят не е предложил
застрахователно обезщетение, като в хода на делото е оспорвал изобщо
основанието за възникване на такова задължение от своя страна.
Възражението, че пострадалият не е представил изисканите с писмо от
27.02.2019 г. документи и това е препятствало определянето му, също е
неоснователно. Няма данни към този момент да са били изготвени експертни
заключение и още по-малко – да са постановени съдебни актове,
установяващи вината на деликвента. Обективната невъзможност на увредения
да представи такива, изключва неговата забава като кредитор и не
освобождава застрахователя да определи застрахователно обезщетение,
поради което същия отговаря за забава в размер на законната лихва от
уведомяването.
Разноските на страните вкл. за разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд, следва да бъдат присъдени съобразно изхода на
делото пред настоящата инстанция. В полза на адв. П. К. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв в размерите
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за първа инстанция – 2 210 лв. и
12
1 760 лв. за настоящата, или общо - 4 764 лв. с ДДС
В полза на застрахователя е дължима сумата от 1 155.60 лв. за първата
инстанция и 1 145.45 лв. за настоящата инстанция или общо
В тежест на застрахователя следва да бъде присъдена и дължимата над
размера на определената с обжалваното решение и държавна такса,
съразмерно на основателността на предявените искове, като с настоящото
решение следва да бъде осъден да заплати 1 660 лв.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260043 от 13-ти август 2021 г. постановено по т.
д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд В ЧАСТТА, с която
предявените от В. АТ. Г., ЕГН ********** чрез адв. П. К., със съдебен адрес:
гр. КК. обл. С.З.а, ул. „С.“ № *, офис * против ЗК "Л.И.С" АД, ЕИК ***,
представлявано по делото от адв. Т. П. със съдебен адрес: гр. С. бул. "С.ш."№
*, са отхвърлени над присъдения размер от 25 000 лв. до размера от 56 000
лв., както и за претендираната законна лихва, от 19.02.2019 г. до
окончателното изплащане, както и изцяло в частта относно дължимите
насрещни разноски на страните, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗК "Л.И.С" АД, ЕИК ***, представлявано по делото от адв.
Т. П. със съдебен адрес: гр. С. бул. "С.ш."№ 67А да заплати на В. АТ. Г., ЕГН
********** чрез адв. П. К., със съдебен адрес: гр. КК. обл. С.З.а, ул. „С.“ № *,
офис * допълнително разликата над сумата в размер на 25 000 лв. (двадесет и
пет хиляди лева) до размера от 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в ПТП на 31.01.2019 г., причинено от В. Г. В. като водач на т. а. марка и
модел „Форд Транзит", с peг. № ***, както и обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева), считано от
19.02.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043 от 13-ти август 2021 г.
постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд, в
останалата част, в която е обжалвано.
13
ОСЪЖДА ЗК "Л.И.С" АД, ЕИК ***, представлявано по делото от адв.
Т. П. със съдебен адрес: гр. С. бул. "С.ш."№ * да заплати на адв. П. К., със
съдебен адрес: гр. КК. обл. С.З.а, ул. „С.“ № *, офис * адвокатско
възнаграждение в размер на 4 764 лв. с ДДС. (четири хиляди, седемстотин,
шестдесет и четири лева)
ОСЪЖДА В. АТ. Г., ЕГН **********, представляван по делото от адв.
П. К., със съдебен адрес: гр. КК. обл. С.З.а, ул. „С.“ № *, офис * на ЗК "Л.И.С"
АД, ЕИК ***, представлявано по делото от адв. Т. П. със съдебен адрес: гр. С.
бул. "С.ш."№ * деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за двете инстанции в размер на 2 301.05 лв. (две хиляди, триста и един лева и
45 ст.)
ОСЪЖДА ЗК "Л.И.С" АД, ЕИК ***, представлявано по делото от адв.
Т. П. със съдебен адрес: гр. С. бул. "С.ш."№ * на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати допълнително дължимата държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Бургаски апелативен съд в размер на 1 660 лв.
(хиляда, шестстотин и шестдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14