Определение по дело №61175/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7352
Дата: 23 февруари 2023 г. (в сила от 23 февруари 2023 г.)
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20221110161175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7352
гр. София, 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110161175 по описа за 2022 година
намери следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба подадена от „Б. срещу „Д. и А. М. А., като
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата
ответници, чрез А. Д. П..
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.04.2023 г. от 10:10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от отговорите на исковата молба.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
1
2 ГПК:
Ищецът твърди, че с „Д. като ползвател и А. М. А. като солидарен длъжник бил
сключен на 07.03.2018 г. договор, по силата на който „Б. предоставил на „Д. за временно
ползване движими вещи, посочени в приемо-предавателен протокол, представен по делото.
Съгласно чл. 4, т. 9 от договора ответната страна се задължила да закупува минимално
месечно количество кафе, което задължение твърди, че не е изпълнявано, поради което на
основание чл. 8 от договора, същият бил прекратен, като на 10.01.2022 г. на ответниците
били връчени нотариални покани, с които ищецът прекратил едностранно договора и ги
поканил да заплатят неустойка – на „Д. чрез управителя била връчена нотариална покана с
рег. № 16/06.01.2022 г., том 1, акт № 4, а на А. М. А. била връчена нотариална покана с рег.
№ 20/06.01.2022 г., том 1, акт № 7. Счита, че ответниците му дължали неустойка по чл. 14 от
договора в размер на 9400 лв., равняваща се на полученото от ответника възнаграждение по
чл. 13 от договора за извършване на рекламна дейност на стоките от ценовата листа по
приложение № 1. Поддържа, че за неустоечното задължение двамата ответници отговаряли
солидарно – чл. 15 от договора. Ето защо, моли за осъждане на ответниците да му заплатят
солидарно посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д. е подал отговор на исковата молба, чрез
А. Д. П., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва да са
били налице предпоставките за едностранно прекратяване на договора. Закупуването на
стока от страна на купувача според закона представлявало една възможност, а чрез клаузите
била установена като задължение на купувача, като така се нарушавал принципът на
справедливост и добросъвестност при договарянето и се противоречало на добрите нрави,
поради което клаузите, с които се поема задължение за изкупуване на определено
количество стока, се явявали нищожни. Освен това задължението на купувача да закупи
уговореното количество кафе можело да бъде изпълнено и еднократно според договора, а
съгласно член 3 срокът на договора се продължавал до изкупуване на цялото количество от
стоката, като поради прекратяването на договора за купувача ставало невъзможно да
изпълни задълженията си по него, но по причини, които не можели да му се вменят във
вина, от което следвало, че за ищеца на е възникнало вземане за неустойка. Позовава се на
непреодолима сила, поради епидемичната обстановка, заради която ресторантьорският
бизнес пострадал силно, като моли посочените обстоятелства да бъдат отделени като
общоизвестни и ненуждаещи се от доказване. Навежда, че уговорената неустойка е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като излизаla извън типичните си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създавайки условия за неоснователно
обогатяване и нарушавайки принципа за справедливост. Твърди, че процесната неустойка
представлявала гаранционен депозит за изпълнението на задължението на купувача да
закупи стока. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. М. А. е подал отговор на исковата молба,
чрез А. Д. П., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва да
са били налице предпоставките за едностранно прекратяване на договора. Закупуването на
стока от страна на купувача според закона представлявало една възможност, а чрез клаузите
била установена като задължение на купувача, като така се нарушавал принципът на
справедливост и добросъвестност при договарянето и се противоречало на добрите нрави,
поради което клаузите, с които се поема задължение за изкупуване на определено
количество стока, се явявали нищожни. Освен това задължението на купувача да закупи
уговореното количество кафе можело да бъде изпълнено и еднократно според договора, а
съгласно член 3 срокът на договора се продължавал до изкупуване на цялото количество от
стоката, като поради прекратяването на договора за купувача ставало невъзможно да
2
изпълни задълженията си по него, но по причини, които не можели да му се вменят във
вина, от което следвало, че за ищеца на е възникнало вземане за неустойка. Позовава се на
непреодолима сила, поради епидемичната обстановка, поради която ресторантьорският
бизнес пострадал силно, като моли посочените обстоятелства да бъдат отделени като
общоизвестни и ненуждаещи се от доказване. Навежда, че уговорената неустойка е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън типичните си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създавайки условия за неоснователно
обогатяване и нарушавайки принципа за справедливост. Твърди, че процесната неустойка
представлявала гаранционен депозит за изпълнението на задължението на купувача да
закупи стока. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза,
както и размерът на претендираната неустойка по договор, по който страни са ответниците,
вкл. уговорка между страните, че ответникът А. М. А. отговаря солидарно за задълженията
на първия ответник „Д.; че договорът е развален на соченото от ищеца основание, за което
длъжниците по договора са надлежно уведомени, както и че е заплатил на насрещната
страна по договора възнаграждение по чл. 14 от договора в размер на 9400 лв.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да докажат, че
задълженията по договора са изпълнени – че са извършвали поръчки на посоченото в
договора минимално количество кафе, както и че са извършили реклама на съответните
стоки в съответствие с чл. 13 от договора. Респективно, в тяхна тежест е да докажат
наличието на непреодолима сила.
С оглед релевираното възражение за изтекла давност, в тежест на ищеца е да установи,
че давностният срок не е изтекъл, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
С оглед становището на ответника, по делото не се спори, че: на 07.03.2018 г. между
страните е сключен договор, по силата на който „Б. предоставил на „Д. за временно
ползване движимите вещи, посочени в приемо-предавателен протокол, представен по
делото, че договорът е развален на соченото от ищеца основание, за което длъжниците по
договора са надлежно уведомени, както и че ищецът е заплатил сумата от 9400 лв. и че е
предоставил на Ползвателя рекламните материали съгласно чл. 13 от договора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3