Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер /30.07.2009 год, гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІІ отд., ХХVІ състав,
в публичното заседание на тридесети
юни 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.А.
при
секретаря Г.Б., като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1952 по описа за 2008 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на §
4к ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на С.С.Д., ЕГН
**********,***, против Заповед №РД-08-7706-178/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център
гр.Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание
по §4 ал.2 от ЗСПЗЗ – местност „*********************************”, землище Виница,
област Варна. С първоначалната жалба и уточняващите молба жалбоподателката сочи,
че е собственик на имот №***** по КП на м-ст „***********”, но с ПНИ площта му е разделена в
няколко имота, записани в регистъра на собствеността, както следва: №***** (на жалб.С.Д.), №***** (на сина й Д.Д.), № ***** (на С.Т.С. и Т.А.С.),
№***** (на наследниците на Е.И.К.), №*****(на Община Варна), и №*****(на Й.Ж.Г.).
Сочи също, че по този начин са засегнати законните й интереси, тъй като площта
на отредения й имот №***** е ограничена до 600 кв.м., вместо да е с фактически
ползваната площ от 1000 кв.м.; за разликата от 400 кв.м. твърди, че неправилно
се придават към имот №***** на наследниците на Е.К., която не е бивш собственик
или ползвател. В съдебно заседание по същество чрез пълномощника си адв.Д.П. ***
жалбоподателката поддържа изцяло жалбата си, като твърди, че имотът, отреден й
с ПНИ, не е идентичен с имота, предоставен й за ползване, както и че разликата
над 600 кв.м. неправилно е отнет и присъединен към имота на наследниците на Е.К.,
защото именно в тази част се намират съоръжения, изградени от С.Д., който
следва да останат нейна собственост. Моли за решение, с което заповедта за
одобряване на ПНИ да бъде отменена в оспорената част и делото да бъде върнато
като преписка на административния орган със задължителни указания.
Областния управител на Варненска област чрез процесуалния
си представител ю.к.Р.Е. излага становище си за неоснователност на жалбата и
настоява за отхвърлянето й, като излага съображения, че оспореният акт е
издаден при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
В
качеството на заинтересовани страни в процеса са конституирани Д.Д.Д. (имот №*****)
, П.Й.Ж. и С.Й.Р. (имот №*****), Т.А.С. (имот №*****), К.А.Ш. и Е.А.Ш. ***). Заинтер.страни П.Й.Ж., С.Й.Р. и Т.А.С. участват в
производството чрез пълномощника си –адв.С.Л. ***. С възраженията си в срока по
чл.163 ал.2 от АПК тези заинтересовани страни оспорват изцяло твърденията на
жалбоподателката, че част от ПИ №***** по КП попада в
техните имоти, и че имот №*****неправилно е отреден на Община Варна и излагат
подробни съображения в тази насока. В съдебно заседание по същество чрез адв.Л.
настояват за отхвърлянето на неоснователната жалба, позовавайки се на събраните
в производството доказателства, според които собствените им имоти не се засягат
от отреждането на имот №***** на жалбоподателката. Останалите заинтересовани
страни, редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не са ангажирали
становища по делото.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
С Удостоверение №10/25.08.1965г
на жалб.С.Д. е предоставена за ползване хавра с площ 1000 кв.м. в м-ст «*****»,
землище гр.Варна. С оценителен протокол №814/20.09.1993г са оценени 600 кв.м.,
и след заплащането им, респ. след приключване на производството по
трансформация на правото на ползване в
право на собственост, жалбоподателката се е снабдила с н.а.№72/18.04.1994г, с
която е призната за собственик по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ на място с площ 600
кв.м. ид.ч. от цялото с площ 1000 кв.м., находящо се в м-ст «***********»,
землище Варна, пл.№*****, при граници път, Д.Д., Й.Ж. и С.С..
По идентичен начин – чрез трансформиране на
правото на ползване в такова на собственост, са придобили имотите си и
заинтересованите страни Д.Д.Д., Т.А.С. и
наследодателката му С.Т.С. за ½ ид.ч. от имота, Й.Ж.Г. - наследодател на П.Й.Ж. и С.Й.Р.. Заинтер.страни К.А.Ш. и Е.А.Ш. са
наследници на реституирания с решения №233/10.06.1994г, №656/22.11.1999г и №1047/19.01.2004г
на ПК-Варна собственик Е.И.К., а имот №*****(път) е собственост на Община Варна.
Със Заповед №РД-08-7706-178/05.06.2008г
на Областния управител на област с административен център Варна е одобрен ПНИ
на м-ст «*********************************» - с.о. по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, землище
гр.Варна. С ПНИ за имота на жалб.С.Д. е отреден имот ***** с площ 600 кв.м. и
тя е вписана като собственик в регистъра на осн.оценителния протокол. За
заинтер.Д.Д. е отреден имот №***** с площ 600 кв.м; за Т.С. (лично и като
наследник на майка си С. Т. С.) е отреден имот №***** с площ 1497 кв.м.; за К.
и Е. Ш.е отреден имот №***** с площ 610 кв.м.; за Й.Ж. Г. е отреден имот №*****с
площ 1423 кв.м.
Според първоначалното заключение
на СТЕ с.д.№19492/09.12.3008г и показанията и корекциите, предприети от вещото
лице в съдебно заседание, след справка в плановете, съхранявани в Община Варна
е установено, че НИ №***** е образуван в границите на имот №*****по КП «*********************************»
от 1989г, а НИ №***** е образуван в границите на имот №***** по същия план. На
място между тези два новообразувани имоти (с маркирани в жълто и зелено граници
на приложената скица) няма материализирана граница. Към настоящия момент в НИ №*****
по ПНИ се намират две изградени масивни жилищни сгради, едната от които е
собственост на жалб.Д., а другата – на сина й заинтер.Д.Д.; същевременно в образувания
за него НИ №***** няма сграда. Съобразно описаните в н.а.№72/1994г граници на
имот №***** по КП-1989г, придобит от жалбоподателката, вещото лице сочи, че той
е съответен на имот №***** по ПКП. При тези данни вещото лице дава заключение,
че с ПНИ за жалбоподателката е отреден НИ №***** с площ 600 кв.м. в границите
на имот №*****по предходния КП, вписан в ПКП с №*****. Експертът сочи, че
имотът, придобит от С.Д. с н.а.№72/1994г е частично идентичен с отредения й НИ
№***** по ПНИ, доколкото в първия се намира собствената й жилищна сграда;
същевременно част от разликата над 600 кв.м. до 1000 кв.м. от имота по н.а. е
включена в НИ №***** за наследниците на Е.К., а останалата част – в НИ №****,
собственост на Община Варна (за който липсва жалба). С оглед факта, че имота по
легитимиращия жалбоподателката н.а.№72/1994г е с №***** по КП-1989г, както и с
оглед посочените в него граници и съпоставката им със собствениците по
предходния КП, вещото лице заключава, че не е налице идентичност между него и
НИ №***** по ПНИ, отреден за С.Д.. Според експерта с ПНИ са объркани имотите и
са разместени правата на С.Д. и сина й Д.Д.. В този смисъл пояснява, че според
н.а.№7281994г имотът на жалбоподателката граничи с път и имотите на Д.Д., Й. Ж.
и С.С.. Последната е вписана като собственик по имот №***** по ПКП, намиращ се
северно от НИ №*****, без обща граница с НИ №*****, т.е. при съответствие между
имота по н.а. и този по ПНИ жалб.Д. би следвало да има обща граница с НИ №*****
на С.С., запазен без промени от КП и ПКП, каквато в ПНИ не съществува между НИ
№***** и НИ №*****.
Според допълнителното заключение
на СТЕ с.д.№9797/18.05.2009г, септичнат аяма, обслужваща двете сгради в НИ №*****
е изградена подземно и не е черпателна; на нивото на терена няма видима част от
нея, но по информация на заинтер.Д.Д. ямата се намира под басейна – негова и на
майка му собственост. Последният пък попада в НИ №*****(Община Варна) и №*****
(К. и Е.Ш.). Електрозахранването на сградите в НИ №***** се осъществява
подземно – минава покрай оградата по югозападната граница на НИ №*****и се
включва в НИ №*****. Басейнът на жалбоподателката и синът й е изграден след
1987г и без строителни снижа, а по ПНИ той попада изцяло в границите на НИ №*****и
НИ №*****. В съдебно заседание вещото лице сочи, че с известен компромис между С.
и Д. Д. могат да се образуват два отделни имота за всеки от тях, които да
отговарят на собствеността им и на изискванията на чл.28 от ППЗСПЗЗ. В тази
връзка, предвид завареното положение на сградите, които са със самостоятелно
захранване и конструкции, има възможно техническо решение за обособяване на два
отделни имота, което трябва да е компромисно (с оглед факта, че между имотите
им няма материализирана граница) и е въпрос на проектиране. Според данните от
собствениците южната постройка е на С.Д., а другата – на Д.Д., поради това
вещото лице изразява мнение, че границата в такъв случай би тлябвало да
преминава по североизточния калкан на южната постройка. По отношение на НИ №*****експертът
сочи, че новопроектиран път, който не е съществувал в предходния план. С
проектирането му се засягат – малко се намаляват площите на НИ №*****и НИ №*****,
но той обслужва както НИ №№***** и *****, така и НИ №№***** и ****. В този
смисъл вещото лице заключава, че имотите на заинтерес.страни Т.А.С., П.Й.Ж. и С.Й.Р. не се засягат от образуването на
имотите на жалбоподателката и синът й, а единствено от НИ №****.
Съдът
преценява неоспорените от страните заключения на СТЕ като обективни,
компетентни и безпристрастно дадени и изцяло ги кредитира.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на доказателствата по административната преписка, тези,
ангажирани от старните в хода на производството, както и от заключението на изготвената СТЕ,
чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана и в рамките на законоустановения срок, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на §4к ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите,
предоставени на граждани въз основа
на актове по §4, се изработват
помощен план и план на новообразуваните
имоти, а според ал.2 помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване,
така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните
земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. По силата на ал.4 съдържанието на плана на
новообразуваните имоти по ал.1 и редът за изработването му се определят с
правилника за прилагане на закона. Съгл.чл.28 ал.3 от
ППЗСПЗЗ установяването на
границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, се извършва въз основа
на изброените в текста източници. Според
§4 ал.4 от ПЗР ЗСПЗЗ планът следва да съдържа данните, посочени в същата
разпоредба, като данните за собственост се записват в регистър на имотите -
неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Според ал.7 на същата
норма, размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определят с
план по ал.2, съобразно изискванията на правилника и на техническото задание по
ал.8. Конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно
характерните особености на съответната община се определят от общината с
техническо задание, което трябва да съдържа изрично изброените данни в т.1-10
вкл. на чл.28 ал.8 ППЗСПЗЗ, вкл. списък на собствениците и копия на влезли в
сила решения на общинската служба по земеделие и гори по чл.18ж ал.3.
При гореизложените фактически констатации настоящият съдебен състав намира,
че при изготвянето на ПНИ в частта, с която е образуван имот №*****, отреден за
жалб.С.Д., е допуснато твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.28 ал.6 от
ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ на всеки правоимащ по §4а и §4б в съответствие с изискванията на §4з от ПРЗ
ЗСПЗЗ
се определя имот, като местоположението
му се съобразява
със съществуващите в него сгради и съоръжения
или трайни насаждения. Според
неоспорените заключения и на двете СТЕ по делото, отреждането на НИ №***** с
ПНИ за жалбоподателката от една страна не съответства на действителното й
материално право на собственост съобразно легитимиращия я н.а.№72/1994г, (т.е.
на фактическото разположение на имота на място според границите му в акта),
придобито от нея по реда на §4а от ПЗРЗСПЗЗ. От друга страна конфигурирането на
НИ №№***** и ***** не е съобразено и със съществуващите в имотите на
жалбоподателката и на заинтер.Д.Д. техни собствени жилищни сгради, във връзка с
чието изграждане преди фиксираната с §4а дата и по законоустановения ред
двамата са се възползвали от възможността да трансформират правото си на
ползване в такова на собственост. Горното обосновава извод за
незаконосъобразност на ПНИ в частта относно конфигурирането на НИ №№***** и *****,
отреждането на първия от тях за жалб.С.Д., респ. – и вписването им в регистъра
на собствеността, поради нарушение на материалния закон – чл.28 ал.6 от
ППЗСПЗЗ. Доколкото разрешаването на този въпрос е извън
компетентността на съда, в хипотезата на чл.173 ал.2 от АПК делото следва да
бъде върнато на административния орган като преписка за ново произнасяне, чрез
образуване на имоти за жалбоподателката и сина й при съобразяване с
действителните им права на собственост, каквото разрешение е технически
възможно при спазване изискванията на чл.28 от ППЗСПЗЗ според заключението на
СТЕ по делото.
Противоположно е становището на съда относно второто твърдяно нарушение по
чл.28 ал.6 от Правилника – конфигурирането на имотите на жалбоподателката и
сина й по начин, изключващ от площта им изградения от тях басейн и находящата
се под него септична яма, и в тази връзка твърдението, че разликата над 600
кв.м. от владения от С.Д. имот е отреден за наследниците на Е.К. при липса на
основание за това. На първо място, жалбоподателката е собственик на имот с площ
само 600 кв.м. според титула й за собственост, не и на горницата до 1000 кв.м.,
а басейнът – видно от неоспореното допълнително заключение на СТЕ, е изграден
именно там и без строителни книжа. Действително с ал.6 на чл.28 от Правилника
такова изискване не е възведено и новообразувания имот би следвало да бъде
съобразен със съществуващия строеж (басейн) и съоръжение (септична яма), дори
да са незаконно изградени, т.е. имотът би могъл да бъде с площ надвишаваща 600
кв.м., за да се включат в него и те. Единствената възможност за това обаче - имотът
на бившия ползвател да запази реалните си граници, без да е бъде ограничаван до
трансформираните 600 кв.м. - е предвидена в ал.7 на чл.28 от Правилника. Според
този текст разликата над
600 кв.м. (респ.1000 кв.м.) до фактически ползваната земя се възстановява
на бившия собственик за образуване
на нов имот
(имоти) с размер не по-малък от
250 кв.м., като всеки нов имот се
образува от една или повече
съседни разлики, които се възстановяват
на един и същ собственик.
Формулирано по различен начин – единствено при разлика по-малка от 250 кв.м. и
при невъзможност да се образува самостоятелен имот от няколко съседни разлики
за реституирания собственик, горницата над 600 кв.м. може да остане в
новообразувания имот за трансформирания собственик. Настоящият казус очевидно е
извън тази хипотеза – от една страна разликата над собствения на
жалбоподателката имот е 400 кв.м., от друга страна от нея и от съседна разлика
за наследниците на Е.К. е образуван имот с площ 610 кв.м. При това противно на
поддържаното от жалбоподателката, К. и Е. Ш.се легитимират като наследници на реституента с горецитираните
решения на ПК-Варна, поради което това основание за незаконосъобразност на
заповедта за одобряване на ПНИ – че им е отреден имот при липса на правно
основание, е декларативно и недоказано. Поради изложените съображения съдът в
настоящия си състав приема, че за С.Д. не съществува правна възможност да запази,
респ. да придобие фактически ползваната от нея разлика от 400 кв.м. от имота по
реда на §4з ал.2 от ПЗР ЗСПЗЗ, т.е. че с изключването на тази разлика от площта
на отредения й имот с ПНИ не е допуснато твърдяното нарушение на материалния
закон по см.чл.28 ал.6 от ППЗСПЗЗ.
Не
на последно място с оглед заключението на първоначалната СТЕ, че разликата над
600 кв.м. от ползвания от С.Д. имот е разпределена между НИ №***** и НИ №****,
претенциите й спрямо образуването на имоти №№*****и ***** за техните
собственици са неоснователни, а тази за имот №*****е оттеглена.
Искания за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното, на
осн.чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№РД-08-7706-178/05.06.2008г. на областния
управител на област с административен център гр.Варна за одобряване плана на
новообразуваните имоти на селищно образувание по §4 ал.2 от ЗСПЗЗ – местност „*********************************”,
землище Виница, област Варна В ЧАСТТА
относно конфигурирането на имоти №***** и №***** и вписването им в регистъра на
собствениците на С.С.Д. и Д.Д.Д. ***, и ИЗПРАЩА
делото като преписка на Областния управител на област с административен
център Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните
указания на съда за прилагането на материалния закон.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
На страните да се връчат преписи от
решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: