№ 43051
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20211110167991 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл.
Подадено е заявление от „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ИР. ВЛ. П..
Представеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
частта му по отношение на вземанията за главница, договорна/възнаградителна лихва и
лихва за забава отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК,
поради което следва да издаде заповед за изпълнение за сумите както следва: за сумата от
1458.66 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 30041781684
от 09.01.2020 г.; сумата от 530.55 лева – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до
03.04.2021 г.; сумата от 190.04 лева – лихва за забава за периода от 16.02.20200 г. до
03.04.2021 г.; сумата от 238.57 лева – лихва за периода от 03.04.2021 г. до 25.11.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 26.11.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите,
представляващи възнаграждение за предоставени услуги и такси съдът намира следното:
В заявлението се посочва, че се претендира заплащането на сумата 412.50 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 1237.50 лева -
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
От представените писмени доказателства се установява, че допълнителната услуга
„Фаст“, която се изразява в приоритетно становище на искането за потребителския кредит
преди клиентите, без закупена допълнителна услуга, като сумата се превежда на клиента до
24 часа след получаване на подписаните документи. Услугата „Флекси“ се изразява в
правото на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на определени
изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен
служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,
както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
1
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
С цитираните възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услуги за отлагане и без значение е дали тази услуга ще бъде използвана
от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава. Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на
естеството на част от посочените услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (свободата да договорят
отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика
излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна
- кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на
чл. 10а, ал.2 ЗПК.
В този смисъл следва да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за вземането за посочените суми.
В настоящата хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК, като на заявителят следва да се дадат указания, че може да предяви осъдителен иск за
вземанията, за които се отказва издаване на заповед за изпълнение.
Заявителят сторил разноски за държавна такса в размер на 81.36 лева, от които следва
да се присъди сумата 48.36 лева, съответстваща на уважената част на заявлението. По
отношение на релевираното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8
от 2017г./ и конкретният му размер да бъде определен по реда на чл. 37 от ЗПрП, във вр. с
чл. 26 от НЗПрП. При извършената, въз основа на материалите по делото, преценка относно
фактическата и правната му сложност, съдът счита, че в полза на заявителя за
осъществената в заповедното производство защита, изразяваща се в депозирането на
заявление, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева, от което съразмерно на уважената част от заявлението следва да се присъди сумата
29.72 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу ИР. ВЛ. П.
за следните суми: сумата от 1458.66 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 30041781684 от 09.01.2020 г.; сумата от 530.55 лева – договорна
лихва за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; сумата от 190.04 лева – лихва за забава за
периода от 16.02.20200 г. до 03.04.2021 г.; сумата от 238.57 лева – лихва за периода от
03.04.2021 г. до 25.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
2
на заявлението - 26.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
48.36 лева - държавна такса, и сумата 29.72 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК В
ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
412.50 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 1237.50
лева - представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за
вземането си, за което заявлението е отхвърлено, при което следва да довнесе дължимия се
размер на държана такса за образуване на исково производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано в отхвърлителната му част с частна жалба
пред Окръжен съд-П., в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото при постъпване на възражение по чл. 414 ГПК или след
изтичане на едномесечния срок от връчване на длъжника на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3