РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Велико Търново, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Евгений Пачиков
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500544 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от „САВИМЕКС“ ООД в качеството му на
длъжник по ИД № 110/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново, против постановление от
23.03.2022 г., с което е оставено без уважение възражение с вх. №
005049/22.03.2022 г. на длъжника „САВИМЕКС“ ООД, ЕИК *********, с
което е поискано да не бъдат разпределяни постъпилите суми по
изпълнителното дело и да бъде намален размера на хонорара на адвоката
представляващ взискателя. Развити са оплаквания, че ЧСИ не е направила
цялостна проверка по направените възражения, относно факта на
неуведомяване на „САВИМЕКС“ ООД за извършена цесия на вземането, по
което дружеството е длъжник, както и че същото не е ставало причина за
образуване на изпълнителното дело, доколкото не му била предоставена
банкова сметка на кредитора, за да може то да удовлетвори претенцията му.
Изразява несъгласие и с присъдения адвокатски хонорар на адвоката,
представляващ взискателя, който счита за прекомерен, с оглед сложността на
делото и обема на свършената работа. Моли обжалваното постановление да
бъде отменено, с произнасяне по същество.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя
АНН. ХР. Б., чрез адв. А.Ч. от ВТАК, който заема становище за
1
неоснователност на жалбата, тъй като по делото са представени доказателства
за уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и доводи в подкрепа
на дължимостта на пълния размер на адвокатския хонорар, който е в
минимален размер.
С изложени съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, ЧСИ Ивелина Цанкова
заема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, доводите
изложени с възражението и мотивите на ЧСИ по обжалваните действия и въз
основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20228960400110 по описа на ЧСИ Ивелина
Цанкова с район на действие ВТОС е образувано по молба от взискателя
АНН. ХР. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Велико Търново, ул. „Христо
Иванов Войводата“ № 12 против длъжника „САВИМЕКС“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от Д С, със седалище и адрес на управление“ гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 11.02.2022 г. по гр.д. № 2251/2020 г. на Районен съд – Велико
Търново, в полза на М И Д, за сумите от 1370,34 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 06.02.2018 г. до 07.08.2020
г., ведно със законната лихва от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 318,26 лв. – присъдени разноски, както и
разноски за изпълнението. По ИД е приложен договор за прехвърляне на
вземане от 11.02.2022 г., с който М И Д прехвърля на АНН. ХР. Б. дълга на
„САВИМЕКС“ ООД по гр.д. № 2251/2020 г. на ВТРС и издадения по него
изпълнителен лист. С молба с вх. № 003162/18.02.2022 г. М Д е представил по
изпълнителното дело обратна разписка, удостоверяваща получаването от
дружеството длъжник на уведомление за извършената между М Д и А.Б.
цесия.
На 07.03.2022 г. по електронен път на длъжника „САВИМЕКС“ ООД е
връчена покана за доброволно изпълнение, а на 22.03.2022 г. е депозирано
възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г., в което се твърди, че дружеството
няма отношения с взискателя А.Б., възразява срещу размера на адвокатския
хонорар и дължимостта на разноските за изпълнителното производство и
моли до изясняване на спорните обстоятелства да не се разпределят
постъпилите суми по ИД, което искане по съществото си представлява искане
за спиране на изпълнителното производство.
С обжалваното постановление от 23.03.2022 г. ЧСИ Ивелина Цанкова е
оставила без уважение възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г. на длъжника
„САВИМЕКС“ ООД, с което е поискано да не бъдат разпределяни
постъпилите по изпълнителното дело суми, както и да бъде намален размера
на адвокатския хонорара на адвоката, представляващ взискателя ида бъдат
възложените на взискателя разноските по делото. Постановлението е връчено
на длъжника „САВИМЕКС“ ООД по електронен път на 28.03.2022 г., като
2
настоящата жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК е подадена на
11.04.2022 г., т.е. в рамките на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от
ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подадената жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК е
подадена от процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, като
съображенията за това са следните:
Основанията за спиране на изпълнението са регламентирани в
разпоредбата на чл. 432 от ГПК. В случая не е налице основание сред
визираните в чл. 432, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението, поради което и
обжалваното постановление от 23.03.2022 г. на ЧСИ за отказ да не бъдат
разпределяни постъпилите по делото суми е правилно и законосъобразно.
Оплакването на дружеството длъжник, че няма отношения с лицето А.Б.,
както и че същото не е уведомено за извършената цесия между М Д и Б. се
опровергават от представените по делото доказателства – разписка (л. 7 от
ИД), от която е видно че лично Данко Савов – управител на „САВИМЕКС“
ООД е получил пратка с основание „уведомление за цесия по гр.д. № 2251 от
20 год. на ВТРС“ на 14.02.2022 г. От този момент на длъжника е станало
известно извършеното прехвърляне на вземането, както и фактът, че за да
погаси задължението си, дружеството дължи изпълнение на новия кредитор –
А.Б., поради което буди недоумение твърдението на „САВИМЕКС“ ООД, че
на 22.02.2022 г. е направен опит за плащане на М Д, който отказал същото,
след като дружеството е било наясно с извършената цесия и едно такова
плащане не би погасило дълга.
В тази връзка, неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя,
че същият е бил в невъзможност да изпълни задължението си, тъй като не му
била предоставена банковата сметка на взискателя. Както правилно е прието
и от ЧСИ, посочването на банкова сметка на цесионера не е сред
задължителните реквизити на уведомлението за цесия. Освен това по делото
липсват доказателства длъжникът да е правил опит да извърши плащането
към Б. или да узнае банковата и сметка.
На следващо място неоснователно се явява и възражението на
жалбоподателя относно прекомерно високия размер на адвокатското
възнаграждение на адвоката на взискателя, както и дължимите по
изпълнението такси. По ИД е представен договор за правна защита и
съдействие № **********, видно от който взискателят А.Б. е заплатила на
адв. Ч. възнаграждение в размер на 350,00 лева с предмет на договора:
образуване на изпълнително дело и процесуално представителство. Твърди се
от жалбоподателя, че с оглед обема на свършена работа и сложността на
3
делото това възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимално дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство при образуване на
изпълнително производство е 200 лева, а това за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.
Предвид това заплатения на адв. Ч. адвокатски хонорар се явява дори по-
нисък от определените минимални, според Наредбата, размери. При
определяне на тези минимално дължими суми за адвокатско възнаграждение
са отчетени степента и характера на сложността на съответното
производство, като определения минимален размер съответства на
възможността производството да приключи в кратък срок, както и същото да
се характеризира с невисока степен на сложност. Уважаването на
възражението за прекомерност на адв. възнаграждение би довело до
неоснователното му намаляване много под установения минимален размер и
неоправдано обезценяване труда на процесуалния представител на
взискателя.
При това разрешение на спора, твърдението на жалбоподателя, че не
дължи разноски по изпълнението, тъй като не е станал повод за образуване на
производството също следва да бъде отхвърлено, тъй като не е налице в
случая никоя от хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Опровергава се от
доказателствата приложени по делото, твърдението, че „САВИМЕКС“ ООД
не е било уведомено за извършената цесия, както и се установи, че
направеният опит за плащане на дължимата сума на М Д е извършен след
извършено уведомяване за сключения договор за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „САВИМЕКС“ ООД, представлявано от Д С, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
281, ЕИК *********, в качеството му на длъжник по ИД № 110/2022 г. по
описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново, против постановление от 23.03.2022 г., като неоснователна и
недоказана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5