О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/05.10.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 728 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът
съобщава следния проект на доклад:
Производството е по иск на В.М.Д., ЕГН**********,
с адрес ***, срещу ответниците Е.Д.Т.,
ЕГН**********, с адрес ***; и В.Е.Т., ЕГН**********, с адрес ***, с
правно основание чл.66, ал.2 СК, за установяване
произход от бащата,при направено оспорено
припознаване, по отношение на детето
В.Е.Т..
Предявени
са още искове с правно основание чл.70 СК вр. чл.59 СК за предоставяне упражняването на родителските права върху детето В.Е.Т., на майката; за определяне на местоживеене
на детето на посочен адрес при майката;
за определяне на предложен от ищеца
режим на лични контакти на детето с
баща му; а също и по чл.70 СК вр. чл.143 СК за осъждане на бащата, за
плащане на издръжка в полза на детето,
в размер 160.00лв. месечно, с непосочен падеж,считано от постановяване
на решението до настъпване на основание за промяна или отпадане на
задължението.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът
твърди, че 2012г. - 2019г. живял на семейни начала с отв. Е.Т.. В периода
2013-2017г. излежавал присъда „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие в
с. Разделна, общ. Белослав, а Е.Т. е живеела в къщата на майката на ищеца в гр.
Провадия. Тъй като режимът, при който излежавал присъда бил „първоначално лек“ ищецът
често бил в отпуск и се прибирал при Т., като двамата осъществявали интимни
контакти. От друга страна ответницата също го посещавала често в общежитието,
където също имали интимни контакти. От връзката им на ***г. се родило детето В.Т..
Детето получило това име по съгласие на родителите, а на самото изписване
ищецът бил пуснат да присъства. Поради липсата на лични документи не успял да
припознае детето още тогава.
Твърди още, че през месец юли 2019г. ищецът и
отв. Е.Т. се разделили, като тя и дъщеря им се преместили при родителите й в с.
Царевци, но никой от близките нямал съмнение кой е бащата. На 11.10.2019г.
ищецът е подал заявление в Община Варна за припознаване на детето В., но на
29.01.2020г. бил уведомен от администрацията, че майката Е.Т. е оспорила
припознаването. В личен разговор тя потвърдила това. Поради това и в срока по
чл.66, ал.2 СК ищецът предявява настоящия иск за установяване на произхода на
детето от него, считайки себе си за биологичен баща, което било известно на
всички близки на семейството.
Твърди също, че между него и детето е
изградена емоционална връзка и без да се противопоставя по отглеждането на
момичето от и при майка му, той моли за определяне на обичаен режим на лични
контакти с дъщеря му, което е на мнение, че е в интерес на детето.
Моли
за уважаване на исковете и за разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата Е.Т. представя писмен отговор. В него
тя не оспорва пряко фактическите твърдения на ищеца относно отношенията им до
2019г. Исковете обаче оспорва изцяло по допустимост (за което навежда подробни
съображения, обобщени в смисъл, че с оглед личност, криминална проявеност и
други характеристики на ищеца, не е в интерес да се установи дали той е баща на
детето). Евентуално оспорва изцяло исковете и по тяхната основателност. Във
връзка с това навежда подробни доводи, обобщени както следва: 1/ ответникът
упражнява редовно тормоз върху Е.Т., като на 07.03.2020г. й е нанесъл тежък
побой на улицата, пред детето, който е бил съпроводен с ритане, удари в главата
и тялото, разкъсване на дрехи и със заплаха за убийство, за което е признат за
виновен с Решение от 04.06.2020г. по гр.д. №3269/2020г. на ВРС, по реда на
ЗЗДН, а самото дете е преживяло от побоя тежка и неотстранена и досега
психотравма; 2/ в дома на ищеца в град Провадия пребивават постоянно криминално
проявени лица, които приготвят и употребяват там наркотици; сред лицата е и
брата на ищеца Благовест Асенов, който е осъден за „грабеж и блудство“ и
отделно е поръчителствал за опит за заливане с киселина на жена, от която той
има дете; жилището е собствено на майка му Вирджиния Мъолер, която е осъдена за
„сводничество“ в Германия; и като цяло обкръжаващата среда на ищеца е изцяло
престъпна и опасна; 3/ по отношение на ищеца са налице 13 обвързващи го присъди
по наказателни дела от общ характер, като през 2018г. е изтърпяно последното засега
наложено му наказание „лишаване от свобода, ефективно“; 4/ това е показателно
за факта, че ищецът е ицяло престъпна личност, за което сочи и системната
употреба на наркотици, проверяваните данни за изготвяне и ползване на писмени
актове с невярно съдържание и други; 5/ в случаите, когато със съгласието на
майката ищецът е вземал детето, винаги е отказвал да го връща или го е връщал,
но с огромно закъснение, което вреди на детето; 6/ че всякакви отношения на
ищеца с детето ще поставят последното в опасност. Моли за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.131 от ГПК отв. В.Т.
(детето, чрез особения му представител), депозира писмен отговор, с който не
оспорва фактическите твърдения на ищеца. При липса на противоречие по повод
отношенията между майка и баща счита искът по чл.66, ал.2 СК за основателен,
тъй като той цели да изясни само биологичния произход на дете без баща. По
исковете по чл.70 СК изразява становище за отглеждане на детето от и при майка
му, а досежно режима на лични контакти на детето с бащата моли за намален
такъв, с оглед на непълноценните отношения между баща и дете в момента. По
издръжката е на позиция за дължима такава от 200лв. на месец.
Моли
за решение по делото в посочения смисъл.
Съдът,
на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: факта
на раждането на детето с установен произход от майката; че ищецът е подал заявление за припознаване на детето; че това
припознаване е оспорено от майката;че исковата молба е подадена в законния
тримесечен срок от получаване на съобщението за оспореното припознаване; в
тежест на ищеца също така е да докаже пълно и главно, че детето (В.) е заченато
от него, като в тази връзка докаже вероятния период на зачеване; че през този
период ищецът е имал интимна връзка с майката на детето; както и биологичната
съвместимост между бащата и детето.
По
исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК следва да докаже още сочените от него
привързаност на детето към него и отношения между тях, оправдаващи да бъде
постановен претендирания в случая (само) режим на лични контакти.
Съдът,
на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: Всеки
от ответниците следва да докаже положителните твърдения, на които базира
оспорванията си.
Ответницата Е.Т. следва докаже по
делото сочените от нея обстоятелства относно личността, предишни действия на
бащата и характера и ежедневието му, които съставляват опасност детето да
контактува с него (в случая криминална проявеност, насилие над майката и над
детето (в негово присъствие, според ЗЗДН), наркотична зависимост, лоша среда и
други). По исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК тя следва да докаже още родителските си качества,
привързаността на детето към нея, обстановката на отглеждане на детето, нуждите
на малолетното от издръжка в претендирания размер, както и възможностите на
другия родител да я заплаща.
Ответницата
В.Т. следва докаже сочените обстоятелства, оправдаващи претендирания от
нея режим на лични контакти, както и нуждите
на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител
да я заплаща.
Съдът,
на основание чл.146, ал.2 ГПК указва на ищеца, че не сочи по делото
доказателства за
вероятния период на зачеването на детето.
Никоя от страните не сочи доказателства по иска по чл.143 СК.
По предварителните въпроси:
При преценка за редовност и допустимост съдът не констатира пороци. Възраженията
на отв. Е.Т. не могат да се споделят – не като вярност, а като относимост към
допустимостта. Нормата на чл.66, ал.2 СК, тълкувана с ал.1, както и практиката
по приложението й, ясно сочат, че процесуални предпоставки на този иск за
произход са единствено: да е налице дете без вписан баща; да е направено
припознаване; то да е спорно; и припознаващият да е предявил иска в тримесечния
законов срок. Смисълът на този иск не е да се установяват родителски или
личностни качества (които ще се доказват, но по исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК) а да бъде изяснен само биологичния произход на дете без баща. Което по
правило винаги е в интерес на детето, а и на правната сигурност. Затова
изложените в отговора обстоятелства ще бъдат взети предвид по чл.70 СК вр.
чл.59 СК, а принципно биха могли да послужат в последващи производства по
чл.131 СК или чл.132 СК, но не могат да обосноват недопустимостта на иска по
чл.66, ал.2 СК, при данните по делото.
На
осн. чл.15, ал.6 ЗЗДет следва да се конституира ДСП – Долни чифлик като
контролираща страна в процеса.
По доказателствата:
Представените от страните писмени такива следва да бъдат допуснати до прилагане
по делото.
Молбата за СУ за ЕГН на детето е
безпредметна, с оглед материалите.
Молбата за изискване на административната
преписка по припознаване е основателна и следва да се уважи.
На ищеца по делото следва да се допусне един
свидетел за доказване на сочените от него твърдения за личните отношения между
него и майката на детето (броят на свидетелите е съобразен с липсата на особено
оспорване по тези конкретни фактически твърдения).
На ответницата (майката) също следва да се
допусне един (осн. чл.159, ал.2 ГПК) свидетел за доказване на твърдяните от нея
обстоятелства относно личността, предишните престъпления на бащата, характера
му и обкръжението му, които съставляват опасност детето да контактува с него.
Следва се проверка на съдимостта на ищеца по
делото.
Искането на особения представител на детето
за СПсЕ е основателно и относимо към исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК.
Замолената
от ищеца ДНК експертиза, заедно с добавените въпроси от особения представител
на детето, е допустима и относима. С оглед позициите на страните по делото до
момента от една страна, а от друга с оглед тежестта и високата цена на тази
експертиза, съдът намира че за момента следва да се отложи произнасянето по
допускането й. В тази връзка следва да се укаже на майката изрично да уточни до
първото о.с.з. по делото дали оспорва факта, че ищецът е биологичен баща на
детето, както и дали в периода от една година преди раждането на детето твърди
да е имала интимни контакти с други лица, като в зависимост от изрично заявеното
по тези въпроси съдът ще разгледа в о.с.з. искането и ще се произнесе
окончателно по него.
Предвид редовността на процедурата по размяна
на книжа, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден
от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството
по делото за 05.11.2020г. от 10.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, чрез приложение №1, ведно
с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
КОНСТИТУИРА
като контролираща страна в производството по делото ДСП – Долни чифлик.
Страната да се призове за о.с.з. в случая
с преписи само от становище от 19.08.2020г. на ищец и отговора на детето, тк
другите материали вече са били изпратени на страната.
УКАЗВА на ответницата
Е.Т., до първото о.с.з. по делото, да уточни изрично: 1/ дали оспорва
твърдението, че ищецът е биологичен баща на детето; 2/ дали в периода от една
година преди раждането на детето твърди да е имала интимни контакти с други
лица, освен с ищеца.
Уточнението
ще бъде взето предвид по реда на чл.143 ГПК, като според и в зависимост него
съдът ще се произнесе окончателно по ДНК експертизата.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по
делото представените от страните писмени доказателства.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на ищеца за издаването на съдебно удостоверение за ЕГН на детето.
* ОТЛАГА произнасянето
по допускането на ДНК – експертиза, до о.с.з., с произнасяне по нея
според и в зависимост от дадените указания към майката по изясняване на спорно
от безспорно в процеса.
* ИЗИСКВА от Община
Варна, район Одесос, заверен препис от пълната преписка по припознаване вх.
№АУ100482ВН/11.10.2019г. на детето В.Е.Т., ЕГН**********, на осн.
чл.186 ГПК.
*ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна
справка в НБДН за адресите, гражданското състояние и родствените връзки
на В.М.Д., ЕГН**********, за целите на последващо изискване на данни за
съдимостта му.
* ДА СЕ ИЗИСКА от „Бюро
съдимост” към ВРС справка за съдимост на ответника В.М.Д., ЕГН**********,
с всички бюлетини към нея, след постъпване на даниите от НБДН.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца
да води един свидетел в о.с.з. за доказване на твърденията му за
личните отношения между него и майката на детето до 2019г., както и за
доказване на отношенията между него и детето.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата
(майката) да води един свидетел в о.с.з. за доказване на
твърдяните от нея обстоятелства относно личността, предишните престъпления на
бащата, характера му и обкръжението му, които съставляват опасност детето да
контактува с него.
*
ДОПУСКА СПсихологичнаЕ,
вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и след извършването на
необходимите психологични изследвания на бащата
и на детето, да даде
заключение по въпросите:
1/ Детето
разпознава ли фигурата на баща в лицето на ищеца по делото?
2/
Ако да - какво е актуалното му отношение към него и има ли изградена връзка или
привързаност между дете и баща, респективно в каква степен?
3/
Има ли индикации за синдром на родителско отчуждение межу бащата и детето и ако
да на какво е възможно да се дължи той?
4/ Могат ли да се изведат специфични
препоръки относно общуването между бащата и детето?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 250.00лв., платими от БСВ след приемане на експертизата.
УКАЗВА на
страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани фактите,
относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Румяна Георгиева, което да се призове.
УКАЗВА на
вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи заключението си поне една
седмица преди датата, на която е насрочено за разглеждане делото в о.с.з., както
и че следва да уведоми своевременно съда при невъзможност за изготвяне
на експертизата от отбективен характер, на осн. чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора
чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по
реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща
на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална,
поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се
отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на
медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение,
включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по
медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата
на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………