О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,
25.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.Топалова ЧЛЕНОВЕ: В.Генжова
Г.Косева
като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д. № 386 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е
по частната жалба на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД гр. София против Разпореждане № 4171/ 28.08.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 1287/2020
г. на РС-Габрово, с което е отхвърлено
заявлението на "Ай тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу В.К.К., за парични задължения по
договор за предоставяне на поръчителство по договор за кредит от 11.04.2017
г.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. За неправилен се счита извода на
районния съд, че договорите не са подписани от длъжника, като се сочи, че
същите са сключени във формата на електронни документи, чрез размяна на
електронни изявления по реда на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР.
Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и
да уважи изцяло подаденото заявление.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и докзаателствата по делото,
приема следното:
Жалбата е
подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалба е частично основателна.
Производството
по ч. гр. д. №1287/2020 г. по описа на РС
Габрово е образувано по заявление от "Ай тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против В.К.К.
за заплащане следните суми: 1463.03
лв. – главница, 83.07 лв. – административни
разноски, 326.75 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 347.053 лв. – договорна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 10.10.2018 г.; 785. 97 лв. – наказателна лихва за периода
от 29.12.2017
г. до 3.08.2020
г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.08.2020 г. по окончателното плащане.
В заявлението
са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: Неизпълнено парично задължение
по договор за кредит № 858749/11.04.2017 г., сключен между
"Кредисимо" ЕАД и В.К.К.
за сумата от 2000 лв., обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство от 11.04.2017 г.,
сключен между заявителя "Ай Тръст"
ЕООД и длъжника. Твърди се, че длъжникът не
изпълнил задължението си по договора за кредит и по договора за предоставяне на
поръчителство, като падежа на последната
погасителна вноска е бил на 10.10.2018 г. Предвид неизпълнението, на 05.08.2020 г. заемодателят изпратил
искане до поръчителя за плащане на задължението, което
било изплатено изцяло
на кредитора.Поръчителят уведомил длъжника за извършеното плащане и встъпване в
правата на кредитора, както и за дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Към заявлението е приложен договорът за кредит
между длъжника и "Кредисимо" ЕАД с приложение № 1 към него, Общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, договор за поръчителство между кредитора и заявителя и договорът за
предоставяне на поръчителство между длъжника и заявителя.
С обжалваното
разпореждане районният съд е приел, че
приложените към заявлението документи не установяват надлежно валидно
възникнали договорни правоотношения, тъй като не са подписани от длъжника. Посочено
е също, че в слчуай, че договорът е сключен от разстояние, към заявлението не
са представени доказателства за комуникацията между страните с електронните им
изявления. По тези мотиви съдът е отхвърлил подаденото
заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Въззивният
съд намира крайните изводи на първоинстанционния съд за
частично неправилни. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна
страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1
ит. 2 ГПК – да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата
изискуемост. Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договора
за кредит, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с оглед
възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на
служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в
потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.
В разглежданият
случай, към заявлението са приложени необходимите
доказателства, съобразно нормата на чл. 410, ал.
3 ГПК. Видно от представения договор за потребителски кредит и приложение № 1 към него, кредиторът
"Кредисимо" ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 2000 лв., със срок за връщане на кредита от 18 месеца, брой на погасителни
вноски – 18, размер на погасителна вноска – 150. 84 лв., лихвен процент по кредита – 41, 24 %, ГПР – 50 % и общ размер на
задължението – 2715.12 лв. Приложен е и погасителен план и общите условия към договора за
кредит. При преценката на договора за потребителски кредит съдът
намира, че в него няма неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство между
заявителя и длъжника, има акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит. Поради това
длъжникът има качество потребител по договора и приложение намират нормите на
ЗЗП.
При преценката
по чл. 143 ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза
за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от
по 142.99 лв. на месец за периода на действие на
договора за кредит, т. е за срок от 18 месеца, съобразно приложение № 1 към
договора за предоставяне на поръчителство, е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 ЗПП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Уговорено е възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, което се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при
евентуално неизпълнение или не, като размерът на възнаграждението е почти равен на общия размер на
задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски
кредит . Поради това, уговорката за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
Заявлението, с което се иска издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 326.75
лв., представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за сумата от 83.07 лв.,
претендирана като административни разноски.
По отношение на тази претенция – такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за
кредит, настоящият съдебен състав намира, че тази сума е заявена в заявлението
по чл. 410 ГПК общо, без да е налице яснота и конкретизация на вземането – за
какво е то и дали реално такива разходи са направени. В ОУ към договора не се
предвижда отделна за всеки разход цена (такса), което води до недължимост.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се
събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т. 12 на
заявлението твърдените разходи са посочени общо, като не става ясно как точно е
определен размерът на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства
какви конкретни действия фактически са били предприети за извънсъдебно събиране
на задължението. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано
реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При тази неопределеност
на задължението за възстановяване на разходи следва, че не е ясно и
претендирането му в този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност
и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Ако се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, то те са такива по управление на
кредита и в противоречие на забраната на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Неоснователно е и искането за присъждане на
наказателна лихва в размер на 785.97 лв. за периода от 29.12.2017 г. до
3.08.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.
6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, до два месеца след отмяната на извънредното положение
при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не
може да бъде развален поради неизпълнение.
Съобразно посочената забрана в периода
13.03.2020г. – 13.07.2020г. лихва за забава не следва да бъде начислявана.
Претенцията обхваща период преди и след извънредното положение, но тъй като не
е определена по размер за периода, в който е дължима, не може да бъде
присъдена.
По отношение изводите на районния съд относно
липсата на подпис от страна на длъжника върху приложените към заявлението
договори, съдът намира следното:
Заповедното производство по чл. 410 ГПК е облекчен ред за внасяне на безспорност в правните отношения между
страните – кредитор и длъжник, поради което това производство е строго
формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на
кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е
необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК е въведено изискване, когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване
обаче е въведено единствено с оглед задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК служебно да извърши проверка дали искането се основава на неравноправна
клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това. Тази проверка изключва възможността
в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд да следи и за редовността на
приложените документи от външна страна, в т. ч. и за подписите на страните,
каквото задължение съдът има само в производството по чл. 417 ГПК. В случая, съдът е извършил проверка за наличие на съгласие при сключване на договора
за кредит, която излиза извън обхвата на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, само в които случаи може да се откаже издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Освен това,
длъжникът има възможност да направи възражения за липса на подпис, респ. –
форма на договора, ако депозира възражение по чл. 414 ГПК, като съгласието на
страните за сключване на процесните договори следва да бъде установено в исковото производство (чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР).
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че не са налице пречките по чл. 411, ал.
2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните
суми от 1463.03 лв. – главница и
347.05 лв. договорна лихва за периода
11.10.2017 г. до 10.10.2018 г., заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане. В тези части
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно.
Съобразно уважената част следва да бъдат присъдени и направените разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 96 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4171/28.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1287/2020
г. на РС-Габрово, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на "Ай тръст" ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.К.К.
за заплащане на главница от 1463.03 лв. и договорна лихва от 347.05 лв., заедно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, дължими по
договор за кредит № 858749/11.04.2017 г., обезпечен за предоставяне на
поръчителство от 11.04.2017 г.,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в полза на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 146, сграда
А, Бизнес център България, срещу В. К. К. ЕГН
**********, за заплащане на следните суми, дължими по
договор за кредит № 858749/11.04.2017, сключен между
"Кредисимо" ЕАД и В.К.К.,
обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 11.04.2017 г.,
сключен между "Ай тръст" ЕООД и В.К.К.: главница от 1463.03 лв. и договорна лихва от 347.05 лв., заедно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата
от 96 лв. – направени разноски по ч. гр. д. № 1287/2020 г. по описа на РС габрово.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА разпореждането.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Габрово за издаване на заповед за изпълнение, съобразно изложеното
в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: