Решение по дело №3531/2019 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на тринадесети февруари 2020г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Светослав Стойнов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 3531 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „П.В.П“ ООД срещу Решение № 144/19.11.2019г. постановено от ІV състав на ДРС по нахд № 343/2019г., с което е потвърдено НП № 23-0000440/02.08.2019г. издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“  Варна, с което на „„П.В.П“ ООД на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Касаторът, в касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 144/19.11.2019г. постановено от ІV състав на ДРС по нахд № 343/2019г. С оспореният съдебен акт е потвърдено НП № 23-0000440/02.08.2019г. издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“  Варна, с което на „П.В.П“ ООД на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

При извършена документална проверка на дружеството контролните органи от ОО“АА“ – Варна преценили, че на 07.07.2018 г. в с. Б., обл. Варна „П.В.П“ ООД в качеството си на превозвач е допуснал водач, който не отговаря на изискванията на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвтП /не притежава валидна карта за квалификация на водача/ да управлява превозно средство за обществен превоз на товари. При извършена справка се установило, че водача И.Д.Г. е притежавал карта за квалификация, валидна до 21.03.2017 г., но към момента на проверката не е притежавал валидна такава. 

При тези констатации на 17.06.2019 г. бил съставен на „П.В.П“ ООД АУАН за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП, който бил връчен и подписан от упълномощено лице с изявлението, че има възражения. В законоустановения тридневен срок такива не постъпили. АНО възприел констатациите в АУАН и издал разглежданото от въззивния съд НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба. На горните констатации и изводи съдът потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

В касационната жалба се релевират бланкетно доводи срещу оспорения съдебен акт и са развити подробно съображения относно незаконосъобразността на НП, идентични с тези във въззивната жалба. Въззивният съд е дал мотивиран отговор на поставените във въззивната жалба въпроси. Касационната инстанция намира мотивите на въззивния съд за съобразени с материалния закон.

Нарушението, както правилно е посочил въззивният съд, е установено по представени от „П.В.П“ ООД документи, съставени и /или изходящи от дружеството - пътен и тахографски лист от 07.07.2018 г.. От тези документи се установява, че на посочената дата е бил извършен превоз на товари с товарен автомобил "Ивеко“, кат. 3, с рег. № ***, собственост на „П.В.П“ ООД, чийто водач е бил И.Д. Г. , който към момента на превоза не е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Пътния лист представлява частен документ, който в случая удостоверява неизгодни за издателят му факти, които обосновават извод за съставомерност на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Правилно въззивният съд е посочил, че административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че на посочената в АУАН и НП дата, като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява превозно средство за обществен превоз, като водачът не е отговарял на изискването на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвтП. Разпоредбата на чл. 7б ал. 1 от ЗАвтП въвежда конкретно разписано задължение на превозвача, изпълнението на което той доказва посредством представяне на нарочно издаден документ, посочен в изр. 2 на същата разпоредба. От доказателствата по делото се установява, че към момента на превоза, водачът не е притежавал карта за квалификация, следователно е доказано, че дружеството е допуснало превоз на товари за собствена сметка от водач, който няма карта за квалификация, поради което и правилно е санкциониран с наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП. Въззивният съд на основание анализ на разпоредбата на чл. 96г от ЗАП е приел, че съставомерен елемент на нарушението е допустителството,  и е посочил, че съображенията на дружеството изложени в тази връзка са неоснователни. Касационната инстанция намира изводите на въззивния съд за съобразени с разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, съгласно която при административни нарушения допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния закон или указ. В приложената към нарушението санкционна разпоредба чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП е предвидено наказание за допустителите, видно от съдържанието й – „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“

Касационната инстанция намира, че санкционната разпоредба е приложена правилно,  тъй като нарушението е извършено от превозвач, който е издал пътен лист, предоставил го е на водача, като последният е осъществил обществен превоз на товари при липса на карта за квалификация, която да установи необходима му квалификация.

Съдът е изложил мотиви и относно липсата на предпоставките на  чл. 28 от ЗАНН, които касационната инстанция намира за правилни и по арг. От чл.221, ал.2, изр.второ от АПК не преповтаря.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/19.11.2019г. постановено от ІV състав на ДРС по нахд № 343/2019г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.